Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1127
гр. Пловдив, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХVІ н.с., в публичното
заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2581/2019 г. по описа на ПРС, ХХVІ н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ НП 27-133-33 от 16.11.2018 г. на д-р З.Г.П., **на
Изпълнителна агенция „Медицински одит”
/понастоящем „Медицински надзор”/, с което на Многопрофилна болница за активно
лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК *********, представлявано от
д-р С.И.И., ЕГН: ********** на основание чл. 229, ал.3 от
Закон за здравето /ЗЗ/ са били наложени 12 броя имуществени санкции всяка по
500 лева за извършени 12 броя нарушения на чл. 82б, ал. 2 ЗЗ.
Жалбоподателят Многопрофилна
болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, редовно и своевременно призован,
прави искане за отмяна на наказателното постановление, по подробно изложени в
жалбата си съображения, които се поддържат от процесуалния представител на
дружеството и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „Медицински
надзор”, редовно призована се представлява от гл. юрисконсулт А.С., която сочи
в пледоарията си основания за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Във връзка с
Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. от Районна прокуратура
гр. Пловдив, на основание издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" е извършена проверка
от длъжностни лица на ИАМН в периода от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. вкл. в
лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум" ООД, гр. Пловдив. В хода на
последната било установено следното:
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3388 пациентката Г.Е.Т., на
69 г., на 05.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна
процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 05.10.2017 г. е извършена
Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В
Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложения фискален бон
от 05.10.2017 г. № 018325, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума е 230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3391 пациентката В. Г. А.,
на 60 г., на 05.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 05.10.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложените фискални бонове от 05.10.2017 г. №№ 018321 и 018322, пациентката е
заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 920 лв. съответства
на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени
в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3392 пациентката Т. И. С.,
на 82 г., на 05.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 05.10.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложените фискални бонове от 05.10.2017 г. №№ 018323 и 018324, пациентката е
заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 1150 лв. съответства
на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени
в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3394 пациентката Е. Й. А.,
на 67 г„ на 05.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 05.10.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложения служебен бон от 05.10.2017 г. № 018319, пациентката е заплатила за
очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 920 лв. съответства на Цените на
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение
към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са
положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3399 пациентката С. И. Б.,
на 76 г., на 05.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 05.10.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложения фискален бон от 05.10.2017 г. № 018327, пациентката е заплатила за
очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 230 лв. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3424 пациентката Г. Г. К.,
на 72 г„ на 09.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 09.10.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложения фискален бон от 09.10.2017 г. № 018348, пациентката е заплатила за
очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 600 лв. съответства на Цените на
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение
към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са
положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3427 пациентката В. Л. З.,
на 81 г., на 09.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 09.10.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложения фискален бон от 09.10.2017 г. № 018360, пациентката е заплатила за
очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 230 лв. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3429 пациентката С. И. А.,
на 72 г., на 09.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 09.10.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложените фискални бонове от 09.10.2017 г. №№ 018355 и 018356, пациентката е
заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 920 лв. съответства
на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени
в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3458 пациентката Т. Г. Г.,
на 71 г., на 10.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 10.10.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложените фискални бонове от 10.10.2017 г. №№ 018378 и 018379, пациентката е
заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 1550 лв. съответства
на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени
в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3460 пациентът Л. И. С., на
61 г„ на 10.10.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна
процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 04.10.2017 г. е извършена
Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В
Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложения фискален бон от 10.10.2017 г. № 018385, пациентът е заплатил за
очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума е 230 лв. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3461 пациентката К. Т. П.,
на 70 г., на 10.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 10.10.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложения фискален бон от 10.10.2017 г. № 018384, пациентката е заплатила за
очната леша на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 230 лв. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
Според ИЗ /История на заболяването/ № 3462 пациентът Н. Г. М., на
71 г„ на 10.10.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна
процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 10.10.2017 г. е извършена
Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В
Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.
Видно от
приложените фискални бонове от 10.10.2017 г. №№ 018382 и 018383, пациентът е
заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 920 лв. съответства
на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени
в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
При
проверката проверяващите органи констатирали също, че МБАЛ „Тримонциум" ООД
и УМБАЛ „Св. Г." ЕАД- гр. Пловдив имат подписан договор за доставки, чрез
Болничната аптека на последната, на лекарства и на медицински изделия, които не
се заплащат от Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК, включително и очни
лещи. Въпреки това обаче МБАЛ "Тримонциум" ООД не поръчала през 2017
г. нито една очна леща през Болничната аптека.
Според
Становище от 04.04.2018 г. на **Н. Г. Ч. - **на Болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Г." ЕАД: „През 2017 г. от МБАЛ „Тримонциум" ООД не са постъпили
лекарствени листове или искания за доставка на медицински изделия в частност
очни лещи към Болничната аптека". Същевременно през 2017 г. Болничната
аптека е продала над 900 бр. очни лещи на пациенти на УМБАЛ „Св. Г." ЕАД-
гр. Пловдив и е поддържала средномесечна наличност от около 80 бр. лещи от
различни видове и размери.
Видно от
Становищата на д-р И. - **на ЛЗ и на д-р К.- ***Очно отделение, доставката на
очни лещи се е извършвала директно от търговски фирми в МБАЛ „Тримонциум"
ООД. За това свидетелстват и всички предоставени на проверяващата комисия
фактури от доставки на вътреочни лещи през 2017 г., фактурирани на лечебното
заведение.
Вследствие на горните
констатации св. Г.Д.Д. съставил АУАН за нарушения на чл.82б, ал.2 от Закона за здравето. Въз
основа на него било издадено атакуваното НП. В АУАН и НП се сочи, че нарушенията
са извършени на 30.05.2017 г. и са установени на 02.05.2018г.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства- НП, АУАН,
копия от документи съдържащи се в Истории на заболяванията, заповеди, договори,
както и от показанията на актосъставителя Г.Д.Д., съотвестващи на събрания по
делото доказателствен материал. Свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
направените констатации. В допълнение сочи, че въпреки сключения договор на
дружеството-жалбоподател за закупуване на очни лещи от болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД за 2017г. МБАЛ „Тримонциум" ООД не е закупило нито една
очна леща от горепосочената болнична аптека, въпреки че тя е разполагала и
продала над 900 лещи. В тази връзка актосъставителят сочи, че болничната аптека
на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД не само е имала
възможността да доставя необходимите очни лещи, но и по закон именно от нея
жалбоподателят е трябвало да си ги набавя съобразявайки се със сключения
договор. Също така той сочи, че едиствено болничната аптека би могла да гарантира качеството и условията на
съхранение на тези медицински изделия, но от нея такива не са били закупувани
през целия проверяван период, а от друга страна в документацията на МБАЛ
„Тримонциум" ООД свидетелят заявя, че не е открил нито един сертификат от доставчиците,
с които дружеството-жалбоподател е работило, гарантиращ качеството и
легитимността на процесните лещи.
В хода на
съдебното производство бе разпитан и св. К. Д. Г., който потвърждава, че
действително МБАЛ „Тримонциум" ООД
не е закупувал очни лещи от болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД през
цялата 2017г., а се е възползвал от договора между него и УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД за
извървашне на доставки на други лекарства и консумативи.
Съдът кредитира тези показания на разпитания
свидетел, тъй като те са в унисон с останалия доказателствен материал, като
единствено не дава вяра на тази част от тях, в която свидетелят сочи, че очните
лещи предлагани от УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД са били с много висока надценка, тъй като
в същия разпит той сам заявява, че отсрещната страна по договора за такива
медицински изделия не може по закон да продава с надценка. В тази връзка Съдът не намира за достоверна тази
част от показанията на свидетеля Г. предвид констатираните в тях противоречия,
несъответствието им със събрания по делото доказателствен материал,
недоказаността им и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото,
предвид факта, че той е началник в адмнинистративно-стопански блок в МБАЛ
„Тримонциум" ООД.
Що се
отнася до твърдението на св. Г., че болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД не
разполагала със всички видове лещи, които са били необходими на МБАЛ
„Тримонциум" ООД, то самият свидетел потвърди, че все пак болничната аптека
на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД е предлагала очни лещи от различни видове, които дружеството-жалбоподател е използвало и при
сключен договор за доставка на именно такива лещи с нея за МБАЛ
„Тримонциум" ООД е съществувало императивното задължение да закупува тези
лещи именно от тази болнична аптека, като самият св. Г. признава, че през
2017г. МБАЛ „Тримонциум" ООД не е закупило нито една леща от болничната
аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя са осъществени описаните
в АУАН и НП нарушения. Всички
те са установени на 02.05.2018г., явяващ се последен ден на проверката,
извършена от длъжностни лица на ИАМН. Действително по делото е установено, че
сочените медицински изделия не са закупени от болнична аптека, с което и са нарушени
разпоредбите на чл. 82б, ал. 2 от
Закона за здравето. В подкрепа на този извод са както материалите по делото,
така и показанията на актосъставителя К. и тези на св. Г., като дори и самото
санкционирано лице не отрича осъщественото от негова страна нарушение, а именно,
че не е закупувало горепосочените лещи от болничната аптека, с която е имало
сключен и действащ договор за доставка на така посочените изделия.
В тази връзка следва да бъде отговорено и на възраженията,
изложени в жалбата, че законът не урежда като задължение нито на пациента, нито
на лечебното заведение при провеждане на лечението да се използват единствено
медицински изделия, осигурени чрез болничната аптека. Нормата на чл. 82б,
ал.2, вр.ал.1 от ЗЗ вменява задължение на лечебните заведения за болнична помощ да осигуряват медицинските изделия чрез
болничните си аптеки. Това задължение е реципрочно на регламентираното в Закона
за здравето право на пациента да получи (да му бъдат осигурени) от лечебното
заведение медицински изделия, необходими за лечението му. Следователно
задължението на лечебното заведение по цитирания текст от ЗЗ да осигури на
пациента медицинските изделия е пряко следствие от регламентираното в същия
закон право на пациента да получи (да му бъдат осигурени) от лечебното
заведение медицински изделия необходими за лечението му. В случая,
жалбоподателят МБАЛ „Тримонциум" ООД не е санкциониран за това, че е
нарушил правото на пациентите да им бъде осигурено необходимото им медицинско
изделие от тях чрез болничната аптека, а за това, че макар лечебното заведение
да е било длъжно да осигури на пациентите си медицински изделия чрез болнична
аптека, то не го е сторило, от което следва, че в случая дължимото правило за
поведение отсъства. Действително пациентът може да не упражни правото си да получи
съответното медицинско изделие от болничната аптека на лечебното заведение, но
то трябва да му бъде поне предложено, като се има предвид и че е налице сключен
договр с конкретната болнична аптека. В
случая не само липсват такива
доказателства, но и безспорно се установи от показанията на свидетеля по акта и
на свидетелят ангажиран от самия жалбоподател, че
медицинските изделия – лещи са се осигурявали от фирми доставчици, а не чрез
болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, което се потвърждава и от приложените становища от
д-р И. и въпреки, че в случая не е била налице обективна невъзможност за
изпълнение на това задължението от страна на лечебното заведение.
А що се отнася до твърденията на
жалбоподателя, че операциите на пациентите с цитираните в АУАН и НП истории на
заболявания са били извършени с медицински изделия от други доставчици действително по преписката няма писмени
доказателства, установяващи както вида, така и производителя на използваното
медицинско изделие, нито сертификат за доставка, нито гаранция, че очните лещи
са били съхранени при подходящи условия, но затова пък безспорно се доказа, че
същите на са били осигурени от лечебното заведение посредством заявяването им
чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, което води до извод за доказаност на
административното деяние, вменено на жалбоподателя.
Неоснователен
се явява и доводът за липса на компетентност на актосъставителя, доколкото
същата следва по силата на закона и по-конкретно от разпоредбата на чл. 235 от
Закон за здравето, според която нарушенията по чл. 229 се установяват с актове,
съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от
директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, а наказателните постановления се
издават от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. В този смисъл, доколкото
актосъставителят Г.Д. е изпълнявал длъжността, към момента на съставяне и
връчване на АУАН, „Директор дирекция” в ИАМН, а наказващият орган проф. д-р З. Г. е **на ИАМН гр. София, то
АУАН и НП са издадени от компетени лица в кръга на предоставените им от закона
функции.
На следващо място, оспорва се от жалбоподателят законосъобразността на
АУАН, който не можел да послужи за начало на административното производство,
тъй като вменените нарушения били установени извън периода на проверката. В
конкретния случай основание за извършената от контролните органи проверка са
Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/ 20.03.2018 г. от Районна прокуратура
гр. Пловдив, Заповед № РД 27-133/30.03.2018г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” . В първоначалната
заповед е указано проверката на конкретното болнично заведение да бъде
извършена в периода от 02.04.2018г. до 05.04.2018 г. Поради хилядите страници
материал от документи, обхващащи дейността на болницата за цялата 2017 г. и
невъзможността контролните органи да извършат проверка за толкова кратък срок
от време така, както се потвърждава от заявеното в съдебно заседание от свид. К.,
се наложило удължаване на срока на контролната дейност с втора заповед до
02.05.2018г. Действително последната заповед е с дата 30.04.2018г., известно
време след изтичането на първата заповед, но така указаният срок има единствено
дисциплиниращ характер, свързан с вътрешноорганизационната дейсност на
агенцията и контролните органи в нея, и не се отразява върху
законосъобразността на акта. Нещо повече, прави впечатление изричното отбелязване
в АУАН и НП, че и единадесетте нарушения са установени на 02.05.2018г., която
дата се явява последваща на 30.04.2018г. и съдържаща се в обхвата на указания
срок в Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018г, което допълнително навежда за
неоснователност на направените възражения.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал извършените
нарушения по чл. 82 б, ал.2 от от Закона
за здравето. Правилно на основание
чл.229, ал.3 от Закон за здравето са наложени за всяко едно от
нарушенията администрстивни наказания по вид и размер, а именно – имуществена
санкция в минимално предвидения размер от 500 лева, който не подлежи на
редуциране от страна на съда. В случая са съобразени и предпоставките по чл.
27, ал.1-3 ЗАНН, а наложените наказания се явяват адекватни на извършеното,
съответни на тежестта на нарушенията и годни да реализират целите на наказанието.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, именно защото
конкретните нарушения поотделно не разкриват признаци, които да ги отличават по
степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения по чл.82
б, ал.2 от Закон за здравето. Отделно от това, както вече се посочи, от
извършената проверка се установяват и са вменени единадесет нарушения от един
вид, формиращо извода, че неправомерното поведение на жалбоподателя не е
изолиран случай, а практика.
С оглед извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав,
намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията,
визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализираното на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
Всичко гореизложено и предвид това, че възраженията на жалбоподателя
останаха недоказани, обосновават и извод
за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното НП, като правилно, обосновано и законосъобразно, да
бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП 27-133-33 от
16.11.2018 г. на д-р З.Г.П., **на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински
надзор”/, с което на Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД,
ЕИК *********, представлявано от д-р С.И.И., ЕГН: ********** на основание чл.
229, ал.3 от Закон за здравето /ЗЗ/ са били наложени 12 броя имуществени
санкции всяка по 500 лева за извършени 12 броя нарушения на чл. 82б, ал. 2 ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.