Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 256
Гр. Перник,
25.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря
НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 347/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1
от КСО.
Образувано е по
жалба, подадена от В.Й.П., ЕГН ********** *** против Решение №
1040-01-68/13.04.2020 г., издадено от директора на Териториално поделение –
Благоевград на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено
разпореждане № РВ-3-01-00725746/24.02.2020 г., издадено от ръководителя на
контрол по разходите на ДОО при ТП – Благоевград на НОИ, с което на основание
чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода
от 13.04.2018 г. до 11.06.2018 г. в размер на 491.82 лв.
Навеждат се
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила, неправилно приложение на
закона и несъответствие с целта му. Твърди се, че контролиращият
административен орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.
114, ал. 2 от КСО за възстановяване на получено обезщетение за общо заболяване.
Посочва се, че жалбоподателят е имал надлежно сключени трудови договори и е
полагал труд при осигурителите. Твърди се, че в хода на административното
производство е бил лишен от възможността да се защити, тъй като не му е дадена
възможност да се запознае с доказателствата, които са взети предвид от
административния орган при издаването на административния акт, предмет на
съдебен контрол. Искането към съда е да отмени решението на директора на ТП на
НОИ – Благоевград и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрол
по разходите на ДОО.
В съдебно
заседание, жалбоподателят поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с
него разпореждане.
В съдебно
заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. В
докладвано в съдебно заседание писмено становище е заявил, че оспорва жалбата и
е поискал от съда да я отхвърли. Заявена е претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
за което оспореният акт създава
задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118,
ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят е
ползвал без прекъсване отпуск, поради временна нетрудоспособност за времето от
07.01.2018 г. до 11.06.2018 г., за което са издадени общо 5 броя болнични
листове. Информация за процесните такива с № Е20181236217 и с № ********** за
периода от 13.04.2018 г. до 11.06.2018 г. е постъпила по реда на чл. 7, ал. 1
от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им в
Информационната система за електронен обмен на документи и данни. Във връзка с
тях и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване,
осигурителят ****ЕООД е представил удостоверения, с вх. №№ Р14-01-000-00-**********/29-4-2018
г. и Р14-01-000-00-**********/6-6-2018 г. относно правото за изплащане на
парично обезщетение. За ползвания отпуск, поради временна неработоспособност за
периода от 13.04.2018 г. до 11.06.2018 г. В.Й.П. е получил парично обезщетение
в размер на общо 1552.69 лв., при определено средно- дневно обезщетение в
размер на 43.13 лв.
Предвид началната дата на неработоспособността
на жалбоподателя – 03.01.2018 г., периодът от който се определя размерът на среднодневното
му обезщетение по чл. 41, ал. 1 от КСО, включва времето от 02.07.2016 г. до
02.01.2018 г.
Видно от
приложените задължителни предписания № ЗД-1-13-00660311/09.10.2019 г. и
задължителни предписания № ЗД-1-13-00576924/10.06.2019 г. данни по чл. 5, ал. 4
от КСО за жалбоподателя за периода от
28.03.2017 г. до 28.09.2017 г. е подавал осигурителят **** ЕООД, ЕИК *********,
а за периода от 02.10.2017 г. до 29.11.2017 г. - **** ЕООД, ЕИК *********. На посочените осигурители на основание чл.
108, ал. 1 от КСО са извършени проверки от инспектори по осигуряването при ТП
на НОИ – Перник за извършените разходи на държавно обществено осигуряване. Те
са приключили с издаването на задължителни предписания № ЗД-1-13-00660311/09.10.2019
г. и № ЗД-1-13-00576924/10.06.2019 г., с които осигурителите са задължени за депозират
декларации обр. 1 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за заличаване на подадените
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на лица по приложен списък, сред които и
жалбоподатателя. Задължителните предписания са връчени съответно на 16.10.2019
г. на управителя на **** ЕООД и на
10.06.2019 г. на управителя на **** ЕООД. Не са обжалвани и са влезли в сила. Не
са изпълнени в определения 20-дневен срок за доброволно изпълнение, поради
което с придружителни писма с №№ 1130-13-106#9/17.10.2019 г. и 1130-13-219#8/11.07.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Перник на
основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. е поискал от директора
на ТД на НАП – гр. София, офис Перник служебно заличаване на данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО, подадени от **** ЕООД и **** ЕООД, като е приложил и декларации
образец № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г.
Данните по чл.
5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя, подадени от **** ЕООД за периода 02.10.2017
г. – 29.11.2017 г. и от **** ЕООД за периода 28.03.2017 г. – 28.09.2017 г.
са заличени от регистъра по чл. 80 от ДОПК.
При това
положение административният орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Благоевград е приел, че през част от периода по чл. 41, ал. 1
от КСО - от 28.03.2017 г. до 28.09.2017 г. и от 02.10.2017 г. до 29.11.2017 г.
жалбоподателят не е бил осигуряван за временна неработоспособност, поради общо
заболяване, поради което му е било определено и изплатено обезщетение в размер
по – висок от дължимия с 491.82 лв. Затова на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3
от КСО е издал разпореждане № РВ-3-01-00725746/24.02.2020 г., с което го е
задължил да възстанови добросъвестно надвзетото парично обезщетение за временна
нетрудоспособност поради общо заболяване в размер на 491.82 лв. Разпореждането
е връчено на адресата на 27.02.2020 г. и
в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постъпила жалба срещу него с вх. № 1012-01-150/11.03.2020
г. до Директора на ТД на НАП – Благоевград.
В срока по чл.
117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП-Благоевград на НОИ е издал решение № 1040-01-68/13.04.2020
г., с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно и е потвърдил обжалваното
разпореждане. Решението на директора на ТП на НОИ - Перник е предмет на съдебен
контрол в настоящото производство.
В хода на
съдебното обжалване страните са ангажирали допълнителни писмени доказателства.
Жалбоподателят е представил трудов договор от 07.08.2017 г., сключен с ****
ЕООД, копие от стр. 8 и стр. 9 от трудова книжка серия З, № 796255,
удостоверения за трудовия стаж, издадени от **** ЕООД и **** ЕООД. Те подкрепят
безспорните по делото факти, че са съставени всички предвидени в закона
документи за оформяне на съществуващо трудово правоотношение. От тях, обаче не
може да се направи извод за действително изпълнение на трудова дейност, което
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО е основанието за осигуряване и е спорният въпрос
между страните по делото. Изводът на административният орган за отсъствие на
такава се основава на влезлите в сила административни актове - задължителни
предписания № ЗД-1-13-00660311/09.10.2019
г. и задължителни предписания № ЗД-1-13-00576924/10.06.2019 г. Въз основа на
тях подадените от осигурителите **** ЕООД и **** ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя за периодите съответно 25.08.2017 г. – 29.09.2017 г. и
02.10.2017 г. – 30.11.2017 г. са заличени в регистъра по чл. 80 от ДОПК. Затова
съдът приема за доказано, че през посочените периоди жалбоподателят не е бил
осигуряван за времена неработоспособност, поради общо заболяване.
В хода на съдебното производство
ответникът е представил служебно изисканите доказателства за определяне размера
на платеното и действително дължимото обезщетение. Видно от представената
справка изплатеното на жалбоподателя обезщетение за временна неработоспособност
по процесните два болнични листа е 1552.69 лв., а реално дължимото – 1060.87 лв.
Следователно добросъвестно надзетото такова е в размер на 491.82 лв.
При горните
фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Перник,
прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-01-150/11.03.2020
г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2,
т. 2 от КСО. Постановено е в инструктивния едномесечен срок по чл. 117, ал. 3,
изр. 1 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Благоевград
на НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е
издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е.
От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правил, представляващи основание за отмяната му.
Решението е и материално законосъобразно.
Правилно
Директорът на ТП на НОИ – Благоевград е приел, че разпореждането, предмет на
контрол е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал.
3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай
разпореждане № РВ-3-01-00725746/24.02.2020 г. е издадено от ръководител на контрол
по разходите при ТП на НОИ – Благоевград, който е материално и териториално
компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114,
ал. 3 от КСО.
Разпореждането е
обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. То е издадено след извършени проверки по реда на чл. 107 от КСО, в хода на
която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на
подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителите
**** ЕООД и **** ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал.
13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. при наличие на предвидените в същата норма
предпоставки – неизпълнение на предписанията от адресатите им в указания срок.
Заличените данни касаят периодите от 25.08.2017 г. до 29.09.2017 г. и от 02.10.2017
г. до 30.11.2017 г., среднодневният осигурителен доход, през които, съгласно
чл. 41, ал. 1 от КСО е от значение за определяне размера на обезщетението за
временна неработоспособност на жалбоподателя за времето от 13.04.2018 г. до
11.06.2018 г. по процесните болнични листове. Затова в съответствие с
разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 2 от КСО за този период административният
орган е приел, че среднодневният доход на жалбоподателя е бил равен на
минималния среднодневен доход за страната и съобразно това е преизчислил
среднодневния размер на дължимото се обезщетение за временна работоспособност,
като същото е определено на 29.47 лв., вместо първоначалното – 43.13 лв.
Следователно вместо получените общо 1552.69 лв., на жалбоподателя са били
дължими 1060.87 лв. Изплатените над тази сума 491.82 лв. са без да е налице
основание за това. Така установеното е при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената норма основание за възстановяване на добросъвестно
получени суми са постъпили след изплащането им доказателства или данни, които
имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В
настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че
през периодите от 28.03.2017 г. до 28.09.2017
г. и от 02.10.2017 г. до 29.11.2017 г. жалбоподателят не е изпълнявал трудова
дейност при осигурителите **** ЕООД и **** ЕООД и съответно не е бил осигурено
лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Изложеното налага извода за осъществяване на
предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за
възстановяване на добросъвестно надвзетата сума от 491.82 лв., представляваща
част от изплатеното му обезщетение за временната неработоспособност. Затова
настоящият състав намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол
е издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и
съответства на относимите правни норми. Идентично е становището на
контролиращият административен орган, поради което издаденото от него решение е
правилно и законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода
от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от В.Й.П., ЕГН **********
*** против Решение № 1040-01-68/13.04.2020 г., издадено от директора на
Териториално поделение – Благоевград на Националния осигурителен институт, с
което е потвърдено разпореждане № РВ-3-01-00725746/24.02.2020 г., издадено от
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП – Благоевград на НОИ, с
което на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредено да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода
от 13.04.2018 г. до 11.06.2018 г. в размер на 491.82 лв.
ОСЪЖДА В.Й.П., ЕГН ********** *** да заплати на Териториално
поделение – Благоевград на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв.
/сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/