Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 9469/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от “Д.О.З.”
ЕАД, ЕИК *****, гр. София срещу П.Б. иск с правно осн. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./
за заплащна не на сумата от 3 433, 46 лв., от която 3 418, 46 лв.,
претендирана като изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка “Каско +”, клауза “Пълно Каско”, обективирана в застрахователна
полица № 440112031004867/12.10.2012г., със срок на действие от 19.10.2012г. до
18.10.2013г., в резултат на реализирано на 19.08.2013г. в гр. Варна, ж.к.”*****”
до бл. 19 пътно – транспортно произшествие, при което са настъпили щети по лек
автомобил марка “Пежо Партнър”, рег. № *****, причинено от неправоспособен
водач на лек автомобил марка “БМВ 320”, рег. № *****и ликвидационни разходи в
размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 18.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба ищцовото дружество излага, че на 19.08.2013г. в гр. Варна, ж.к.”*****” до бл. 19, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което П.Б.,
в качеството на непълнолетен водач без свидетелство за управление на лек автомобил марка “БМВ 320”, рег. № *****при
извършване на маневра завиване на ляво удря паркирания пред посочения блок лек
автомобил марка “Пежо Партнър”, рег. № *****, собствен на “КИК – ДС” ООД и
застрахован при “Д.О.З.” ЕАД по имуществена застраховка “Каско +”, клауза
“Пълно Каско”, обективирана в застрахователна полица №
440112031004867/12.10.2012г., със срок на действие от 19.10.2012г. до
18.10.2013г., в резултат на което са настъпили щети по застрахованата вещ.
За настъпилото ПТП е съставен протокол от
същата дата след посещение на мястото на произшествието. Твърди се, че по
силата на сключената имуществена застраховка е определено застрахователно
обезщетение в размер на 3 418, 46 лв., платено на автосервиза „САЦ –
Варна”, чиито служители са извършили ремонтните дейности по увредения
автомобил. Твърди се още, че застрахователят е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата и доколкото същият не е
изплатил обезщетението за имуществени вреди се претендира уважаване на
осъдителната претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.Б., е депозирал
писмен отговор, с който признава предявения иск. Настоява се разноските да
останат в тежест на ищеца, тъй като с поведението си страната не е дала повод
за завеждане на делото, а нито една от трите покани не е получена преди
подаване на исковата молба от законния представител на виновния за
произшествието водач.
Отговорът обективира предложение за сключване на
спогодоба, респ. за разсрочване на изпълнението с оглед имотното състояние на
страната, на осн. чл. 241 ГПК.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Към
деня на настъпване на произшествието, ответникът П.Б. е бил на
четиринадесетгодишна възраст. Съобразно задължителните указания на ППВС №
7/59г. непълнолетните отговарят за непозволено увреждане, освен когато се
окаже, че не разбират свойството и значението на онова, което вършат, или не
могат да ръководят постъпките си.
Въз
основа на признанието на иска, направено в отговора на исковата молба, съдът
приема, че с изплащане на застрахователно обезщетение в полза на собственика на
увредения автомобил, застрахователят на законно основание и съгласно чл. 213,
ал. 1 КЗ /отм./ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата, при което предявеният иск се явява основателен за сумата от 3 433,
46 лв., от която 3 418, 46 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи в размер на 15 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските
Ответникът П.Б. настоява
разноските по делото да останат в тежест на ищеца, тъй като с поведението си не
е станал повод за завеждане на делото и е признал иска, на осн.
чл. 78, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай, съдът
счита, че са налице и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК. От една страна,
ответникът е признал иска, а от друга едва с връчване на исковата молба и
приложенията към нея, виновният за произшествието водач е узнал конкретния
размер на платеното от застрахователя застрахователно обезщетение, поради което
съдът приема, че П.Б. не е станала повод за завеждане на делото.
Застрахователят не е ангажирал никакви доказателства установяващи, че
съставените регресни покани са били както изпратени,
така и получени от лицето, за което те са били предназначени.
Факта, че ответникът е управлявал лекия
автомобил без свидетелство за управление на МПС е основание за възникване на
правото на застрахователя на регрес, но няма отношение към последващото
поведение при реализирането на посоченото право на регрес.
По
искането по чл. 241, ал. 1, предл. 2 ГПК
Посочената разпоредба предвижда,
че при постановяване на решението съдът може да отсрочи или разсрочни
неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други
обстоятелства.
С отговора на
исковата молба П.Б. е представила декларация за материално и гражданско
състояние, в която е декларирала под страх от наказателна отговорност, че не
притежава недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества. Получава
брутно трудово възнаграждение в размер на 627, 60 лв., а след приспадане на
данъци и осигуровки разполага сумата от 487, 01 лв.
За периода от месец януари
2019г. до месец юни 2019г., г-жа Б. е получавала нетно трудово възнаграждение в
размер на 2 608, 66 лв. или средномесечно сумата
от 434, 78 лв.
Като съобрази имотното състояние
на страната, съдът счита, че молбата за разсрочване на изпълнението, е
основателна.
Изпълнението на решението следва
да бъде разсрочено на 68 последователни месечни вноски, първата от които в
размер на 83, 46 лв., а следващите от по 50 лв. всяка с падеж до 25 – то число
на месеца, считано от месеца, следващ този на влизане в сила на съдебното
решение, ведно със законната лихва от деня, следващ падежа на всяка вноска до
окончателното изплащане
на всяка една от тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.В.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Д.О.З.” ЕАД, ЕИК *****, гр. София сумата от 3 433, 46 лв. /три хиляди четиристотин тридесет и
три лева и четиридесет и шест ст./, от която 3 418, 46 лв., претендирана като
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Каско +”,
клауза “Пълно Каско”, обективирана в застрахователна полица №
440112031004867/12.10.2012г., със срок на действие от 19.10.2012г. до
18.10.2013г., в резултат на реализирано на 19.08.2013г. в гр. Варна, ж.к.”*****”
до бл. 19 пътно – транспортно произшествие, при което са настъпили щети по лек
автомобил марка “Пежо Партнър”, рег. № *****, причинено от неправоспособен
водач на лек автомобил марка “БМВ 320”, рег. № *****и ликвидационни разходи в
размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 18.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./.
РАЗСРОЧВА изпълнението на постановеното
решение, КАТО ПОСТАНОВЯВА П.В.Б.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.О.З.”
ЕАД, ЕИК *****, гр. София сумата от 3 433,
46 лв. на 68 последователни месечни вноски,
първата от които в размер на 83, 46 лв., а следващите от по 50 лв. всяка с
падеж до 25 – то число на месеца, считано от месеца, следващ този на влизане в
сила на съдебното решение, ведно със законната лихва от деня, следващ падежа на
всяка вноска до окончателното изплащане на всяка една от тях, на осн. чл. 241, ал. 1, предл. 2
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: