Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр. Велико
Търново, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ТОНЕВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10193/ 2019 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от П.Г.Й., в качеството му на едноличен търговец с фирма *** с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.
„Ангел Кънчев” № 86, вх. „В“, ет. 2, ап. 4, срещу Решение № 228 от
18.05.2019 г. по АНД № 1754/ 2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 347900-F388047/ 16.07.2018 г. на директора на ТД на НАП –
гр. В. Търново. С потвърденото наказателно постановление на ЕТ *** – гр. Г. Оряховица,
за извършени три нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, са
наложени два броя наказания „имуществена санкция”, в размер съответно 3 923,04
лв. и 250,00 лв., и на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС е наложено наказание
„имуществена санкция“, в размер на 1 800,00 лева. В касационната жалба се
развиват съображения за постановяването на решението на ВТРС при неизяснена в
пълнота фактическа обстановка и в разрез със събраните по делото доказателства,
което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. По съществото се
твърди, че в случая не е следвало да се образува административнонаказателно
производство или образуваното такова е следвало да бъде прекратено, тъй като е
изтекъл тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Предвид съдържанието на
жалбата настоящият състав квалифицира наведените в нея оплаквания като такива
за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение
на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От съда се иска да отмени обжалваното решение на
ВТРС и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно след
отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд. В съдебното заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото ***Г.
от ВТАК, поддържа жалбата н направените искания по съображенията, изложени в
нея и аргументи, изложени в хода на устните състезания. С касационната жалба е
поискано ответникът по касация да представи доказателства, съдържащи се в
преписката по издаването на НП, а именно кога е получил от на ЕТ *** – гр. Г. Оряховица,
поисканите чрез електронно съобщение на 06.02.2018 г., документи по проверка на
търговеца, възложена с резолюция № П-04000418000646-ОРП-001/ 04.01.2018 година. Доколкото искането касае
установяването на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, същото е уважено от настоящия съдебен състав и след изискване от
ТД на НАП – гр. В. Търново са представени ИПДПОЗЛ № П-04000418000646-040-001/ 06.02.2018 г. на териториалната дирекция,
обяснение вх. № 4715/ 16.02.2018 г. на П.Г.Й., в качеството му на едноличен
търговец и приложените към това обяснение декларации, извлечения от счетоводни
регистри и други документи, вкл. фактури с № 111/
05.10.2017 г., № 112/ 05.10.2017 г.. и № 117/ 24.10.2017 г., издадени от ЕТ
*** – гр. Г.
Оряховица.
Ответникът по касационната жалба –
Териториална дирекция на НАП – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото,
заема становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на ВТРС за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на касационната
жалба. Счита, че в при издаването на обжалваното пред районния съд наказателно
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като не
е посочена дата на извършване на нарушенията и по този начин е ограничено
правото на защита на санкционираното лице. Счета, че като не е съобразил това
обстоятелство и е потвърдил НП, районният съд е постановил неправилно решение.
Предлага същото да бъде отменено, както и да бъде отменено потвърденото с него
наказателно постановление.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният
съд е установил следната фактическа обстановка: При извършена от органи по
приходите проверка на ЕТ ***, възложена с Резолюция за извършване на проверка за установяване па
факти и обстоятелства /ПУФО/ №
П-04000418000646-0РП-001/ 04.01.2018 г., е било установено, че едноличният
търговец, в качеството си на регистрирано по ЗДДС задължено лице, е издал фактури за извършени от
него облагаеми доставки, както следва: 1. За извършена облагаема доставка към „ТИС комерс“ ООД с ЕИК ********* е издадена фактура № 111/ 05.10.2017 г. с данъчна
основа 30 727,50 лв. и ДДС 6 145,50 лв., която е отразена в дневника за
продажби за данъчен период месец декември 2017 г., а не в съответния данъчен период месец октомври 2017
година; 2. За извършена облагаема доставка към „ТИС комерс“ ООД с ЕИК ********* е издадена фактура № 112/ 05.10.2017 г. с данъчна
основа 2 550,00 лв. и ДДС 510,00 лв., която е отразена в дневника за
продажби за данъчен период месец ноември 2017 г., а не в съответния данъчен период месец октомври 2017 година;
3. За извършена
облагаема доставка към „ТИС комерс“ ООД с
ЕИК ********* е издадена фактура № 117/ 24.10.2017 г. с данъчна основа 9 000,00 лв. и ДДС 1
800,00 лв., която е отразена в дневника за продажби за данъчен период
месец декември 2017 г., а не в
съответния данъчен период месец октомври 2017 година. В резултат на
неотразяването на изброените фактури, е определен по-малък размер на дължимия
ДДС за данъчен период месец 10.2017 година.
Съдът е
приел, че
посочените обстоятелства са констатирани при извършените от органите по
приходите проверки
на първичната счетоводна документация на ЕТ *** в счетоводството
на същия, документирани с Протокол № 1185109/ 04.04.2018 г. и Протокол №
1185116/ 26.04.2018 година. При така установеното, от участвал в проверката
контролен орган - инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново е
съставен АУАН № F388047/
05.06.2018 г., връчен на представител на санкционираното лице на датата на
съставянето му. В АУАН няма вписани възражения, писмени такива не са подадени в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН от
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново е издадено НП № 347900-F388047/ 16.07.2018 г., с което на ЕТ *** – гр. Г. Оряховица на основание чл. 180, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС, са наложени посочените по-горе имуществени санкции. Наказателното
постановление е връчено на адресата му на дата 12.09.2018 г. и е обжалвано по
съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Тази фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, вкл. допълнително изисканите документи от административната
преписка по извършване на ПУФО и показанията на свидетелите С.А., Б.Ц.и А.П.. В
производството пред ВТРС санкционираното дружество е навело доводи за допуснати
нарушения в административната фаза на производството, вкл. за образуването му
след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и за издаването на НП в
нарушение на закона, поради прилагане на неприложими санкционни норми. Въз
основа на така изяснените обстоятелства, районният съд е намерил подадената от
ЕТ *** жалба за неоснователна, като е приел, че деянията, за които е
санкционирано дружеството, осъществяват признаците на административни нарушения
по чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и като такива са наказуеми по административен
ред. Съдът е формирал извод за неоснователност на наведените пред него
възражения и законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и
на НП, при липса на документална следа
документи, позволяващи установяване на нарушенията да са представяни при ПУФО
преди извършването на проверките, отразени в протоколите от 04.04.2018 г. и
26.04.2018 година. Въззивният съд е преценил, че е налице съответствие
на АУАН и НП с установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената
от АНО орган квалификация на извършените нарушения, възприел е за правилни и
размерите на санкциите, определени с наказателното постановление в предвидения
от закона размер, излагайки съображения за тези изводи.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново потвърдително решение е неправилно.
Основателно е възражението
за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за започване и провеждане на
административнонаказателното производство. Същото е заявено и поддържано пред
районният съд, който го е обсъдил и е достигнал до извода, че не е налице
такова нарушение. Изложените от въззивната инстанция съображения са
аргументирани, но са направени единствено на базата на представените пред нея
доказателства, съдържащи се в преписката по издаване на НП, за които се оказа,
че са непълни. Независимо от изричното им изискване с протоколно определение от
12.11.2018 г. по АНД № 1754/ 2018 г., част от документите по преписката не са
били представени от АНО, в нарушение на задължението му по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН. Документи от тази преписка, несъдържащи се във въззивното дело, са
представени едва пред настоящата инстанция, след изричното им изискване. От
същите се установява, че във връзка с ИПДПОЗЛ № П-04000418000646-040-001/ 06.02.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново,
към обяснение вх. № 4715/ 16.02.2018 г. на териториалната дирекция, от
задълженото лице са приложени фактури с № 111/ 05.10.2017 г., № 112/
05.10.2017 г.. и № 117/ 24.10.2017 г., издадени от ЕТ *** към „ТИС комерс“ ООД. Констатира се и че с
посоченото ИПДПОЗЛ, от едноличния търговец не са изискани отчетните му
регистри за месеците 10, 11 и 12.2017 г., което означава, че същите към него
момент са били налични в данъчната администрация. Следва да се отбележи, че
тези отчетни регистри и по-конкретно дневниците за продажби на едноличния
търговец, са необходими за установяването и относими към доказването на претендираните
нарушения, но не са представени по делото, вкл. във фазата на касационното
обжалване. Съобразно горното и доколкото от приходните органи не се твърди
друго, следва че дневниците за продажби на ЕТ *** съдържат задължителните реквизити
и необходимите данни, установени в приложения № 10 и № 12 към чл. 113, ал. 2 и
ал. 4 от Правилника за прилагането на ЗДДС.
При така установеното, настоящият състав
намира за безспорно, че моментът на установяване на санкционираните нарушения и
нарушителя от овластените длъжностни лица, е най-късно на 16.02.1018 г., на
която дата в приходната администрация са представени фактурите, неотразени в
съответните отчетни регистри. Отделно от това, видно от посочените по-горе
приложения към чл. 13 от ППЗДДС е, че освен всички други данни, в дневника за
продажби задължително се съдържат вида и номера на всеки данъчен документ /т.е.
и фактура/, датата на издаването му и индивидуализиращи данни за контрагента,
данни за вида на доставката, данъчната основа и размера на дължимия данък, в
зависимост от приложимата ставка /приложение № 11 и файл „PRODAGBI.ТХТ“ от приложение № 12/. Посочи се, че от
ответника по касационната жалба, в административната и съдебната фаза на
производството не са приобщени разпечатки от дневниците за продажби на ЕТ ***
за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2017 г., същевременно не се твърди
некоректно попълване на тези регистри от задълженото лице. Това до доказване на
противното /каквото не е проведено от АНО/ предполага, че въпросните дневници
за продажби са попълнени в съответствие с изискванията на закона и съдържат
всички коментирани по-горе данни, вкл. и за процесните фактури с № 111/
05.10.2017 г., № 112/ 05.10.2017 г.. и № 117/ 24.10.2017 г., издадени от ЕТ
*** към „ТИС комерс“ ООД.
При наличието на тази информация, моментът на извършване на нарушението –
невключването на тези фактури в дневника за продажби за месец октомври 2017 г.,
съвпада с подаването на този отчетен регистър, което следва да е извършено
най-късно на 14.11.2017 г. /чл. 125, ал. 5 от ЗДДС/. Съобразно съдържащите се в
дневника за продажби данни, обективните признаци на нарушенията, вкл. наличието
или не на превилегирования състав по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, както и нарушителят,
следва да са станали известни на приходната администрация най-късно на дата
15.12.2017 година. В тази връзка се взема предвид, че органи на тази
администрация имат както функциите да приемат отчетните регистри и обработват
съдържащата се в тях информация, така и правомощията да установяват
административните нарушения, изразяващи се в некоректно подаване на данните в
тези регистри. Ето защо действителният момент на установяване състава на
процесните нарушения и на нарушителя от овластените длъжностни лица, е
15.12.2017 г. - дата, значително предхождаща 16.02.2018 г., когато е входирано
обяснението на едноличния търговец и приложените към него фактури.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Предвид изложеното по-горе и
тъй като актът за установяване на административно нарушение е съставен на 05.06.2018 г.,
независимо дали ще се приеме, че нарушителят е открит на 15.12.2017 г. или на
16.02.2018 г., АУАН се явява издаден след изтичането на предвидения чл. 34, ал.
1, предл. второ от ЗАНН тримесечен срок. Бездействието на овластените да
съставят АУАН органи по приходите в продължение на повече от три месеца от
откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта, тъй като изключва
отговорността на нарушителя. По отношение на процесните нарушения не е следвало
да се образува административноказателно производство, което обстоятелство е
трябвало да бъде съобразено от наказващия орган. Налице е допуснато в
административната фаза на производството особено съществено процесуално
нарушение, обусловило противоречие на наложените санкции със закона. Същото опорочава
наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране и представлява
достатъчно основание за неговата отмяна.
Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на
закона. Той е следвало
да констатира незаконосъобразността на развилото се административнонаказателно
производство и да отмени приключващото го наказателно постановление. Като не го
е извършил, съдът е приложил неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2,
предл. първо от НПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и решението му
следва да бъде отменено. Настоящият
съдебен състав намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 222,
ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени като незаконосъобразно наказателното постановление,
издадено от ТД на НАП - гр. В. Търново. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при
неправилно приложение на закона. Той е следвало да констатира
незаконосъобразността на развилото се административнонаказателно производство и
да отмени приключващото го наказателно постановление. Като не го е извършил,
съдът е приложил неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл.
първо от НПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и решението му следва да
бъде отменено. Настоящият съдебен
състав намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени като незаконосъобразно наказателното постановление, издадено
от ТД на НАП - гр. В. Търново.
За пълнота следва да се отбележи, че при
налагане на наказанията по т. 2 и т. 3 от наказателното постановление,
наказващият орган се е позовал на неприложими към съответната хипотеза
санкционни норми, обстоятелство което също не е отчетено от въззивната
инстанция. АНО неправилно е основал налагането на наказанието по т. 2 от НП в
размер на 250,00 лв. /за по-леко наказуем състав на нарушението/, на нормата на
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, а това по т. 3 от НП, за деяние по основния наказуем
състав – на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.
Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на
закона. Той е следвало
да констатира незаконосъобразността на развилото се административнонаказателно
производство и да отмени приключващото го наказателно постановление. Като не го
е извършил, съдът е приложил неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2,
предл. първо от НПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и решението му
следва да бъде отменено. Настоящият
съдебен състав намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 222,
ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени като незаконосъобразно наказателното постановление,
издадено от ТД на НАП - гр. В. Търново.
Водим от горното и на основание чл. 222,
ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя решение Решение № 228 от
18.05.2019 г. по АНД № 1754 от 2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново
и вместо него
Постанови:
Отменя като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 347900-F388047/
16.07.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново,
с което на П.Г.Й., в качеството му на едноличен търговец с фирма ***
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Горна
Оряховица, ул. „Ангел Кънчев” № 86, вх. „В“, ет. 2, ап. 4, за три броя нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС са наложени
имуществени санкции, както следва:
1. За неотразяване в дневника за продажби за месец
октомври 2017 г. на Фактура № 111/ 05.10.2017 г., издадена към „ТИС комерс“ ООД
с ЕИК *********, включена в дневника за продажби за м. 12.2017 г. - имуществена
санкция на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 6 145,50 лева;
2. За неотразяване в дневника за продажби за месец
октомври 2017 г. на Фактура № 112/ 05.10.2017 г., издадена към „ТИС комерс“ ООД
с ЕИК *********, включена в дневника за продажби за м. 11.2017 г. - имуществена
санкция на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 250,00 лева;
3. За неотразяване в дневника за продажби за месец
октомври 2017 г. на Фактура № 111/ 05.10.2017 г., издадена към „ТИС комерс“ ООД
с ЕИК *********, включена в дневника за продажби за м. 12.2017 г. - имуществена
санкция на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, в размер на 1 800,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.