Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8222 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делба втора фаза по извършването.
С решение № 693/22.06.2020г., съдът е
допуснал, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34 ЗС да се извърши съдебна делба между В.В.С., ЕГН**********,
***, *** и П.В.С., ЕГН**********,***, на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. ***,
съгласно данните по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД- 18-71/06.06.2008 г. на ***на ***, без издадена заповед за изменение
в ***, с административен адрес на имота: гр. ***, ***.Самостоятелният обект се
намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 4, брой
подземни етажи 0, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент ,брой нива на обекта:1, с посочена в документа площ: 41.78 кв.м ведно
с прилежащи части: избено помещение №3 с площ 7,61 кв.м; таванско помещение №4
с площ 8,81 кв.м; 1,606 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж: ***.12,***.10; под
обекта: ***.7,над обекта: ***.15 съгласно данните по схема № ***г. на
самостоятелен обект в сграда на ***, а съгласно данните по документ за
собственост: *** /***/, находящ се в
град ***, на улица „***/***/, във ***/***/, етаж 3 /три/ в жилищна сграда
построена върху държавна земя в квартал 252/двеста петдесет и две/ по плана на
град ***, състоящ се от ДВЕ СТАИ, БОКС, КЛОЗЕТ-БАНЯ, със застроена площ 41,78
кв.м./четиридесет и едно цяло и седемдесет и осем стотни квадратни метра /, при
съседи: североизток- коридор, югоизток- двор, североизток - апартамент №10,
югозапад - апартамент №12, от горе - апартамент №15, от долу - апартамент №7,
заедно с прилежащите към апартамента
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 /три/ от 7.61 кв.м. /седем цяло и шестдесет и една стотни
квадратни метра/, при съседи: северозапад-улица, югоизток - коридор,
североизток-стълбище, югозапад-маза №2 и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №4 /четири/, с
полезна площ от 8.81 кв.м./осем цяло и осемдесет и една стотни квадратни
метра/, при съседи: северозапад-таван №3, югоизток-двор, североизток-таван №5,
югозапад-двор, както и 1,606%/едно цяло и шестстотин и шест хилядни процента/
идеални части от общите части на сградата и общите помещения с площ от 256
кв.м./двеста петдесет и шест квадратни метра/, както и от правото на строеж, при
следните делбени квоти: В.В.С., ЕГН********** -
1/2 идеална част и П.В.С., ЕГН********** -
1/2 идеална част.
В законовия
срок- до първото по делото заседание във втора фаза на съделителя В.В.С. е направила
искане за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.2 ГПК, като твърди,
че са налице основанията за възлагането, тъй като съсобствеността е възникнала
от наследяване, твърди че е живяла в делбения имот-жилище към момента на
откриване на наследството, както и че няма друг жилищен имот.
Своевременно
е предявен и приет за разглеждане от П.В.С. против В.В.С. иск с правно
основание чл.12, ал.2 ЗН с цена на иска след допуснатото изменение в размер на
2708,40 лв. за увеличаване стойността на наследството с предоставени средства,
с които е подменена дограма, поставени са сенници и е направена вътрешна и
външна изолация в процесния делбен имот.
Приет за
разглеждане е иск от В.В.С. против П.В.С.
с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД с цена на иска иска след допуснато изменение
в размер на 12236,96 лв. за извършени подобрения в имота- основен ремонт на
жилището, смяна на дограма, подмяна на електро и ВИК инсталация, поставяне на
гипскартон, нови настилки- ламинат и гранитогрес, теракот, шпакловка на стени,
боя, подмяна на фаянс в баня, смяна на входна и вътрешни врати.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Подадена е декларация от
В.В.С., в който е декларирала, че не притежава друг жилищен имот. Този факт не
е спорен между страните.
Видно от фактура №
**********/06.07.2007г. , същата е издадена на получател П.В.С. за изработване
и монтаж на ПВЦ –дограма и монтаж на венециански щори за обща сума от 3584 лв.
От Фактура № **********/11.01.2019г.
се установява, че тя е издадена на получател В.В.С. за описаните стоки и
услуги, измежду които плочки за баня и тоалетна чиния с вграден механизъм. За
извършеното плащане е приложена касова бележка.
От Фактура № **********/11.01.2019г.
се установява, че тя е издадена на получател В.В.С. за описаните стоки и
услуги, измежду които и 3 бр. врати, окачен тавана декоративни ниши,плочки
коридор- ламинат. За извършеното плащане е приложена касова бележка.
От Фактура № **********/21.02.2019г.
се установява, че тя е издадена на получател В.В.С. за извършени СМР по договор-ремонт
на ВИК за сумата от 7880 лв. За извършеното плащане е приложена касова бележка.
От Фактура №
**********/07.03.2019г. се установява, че тя е издадена на получател В.В.С. за
извършени СМР по договор за цялостен ремонт за сумата от 8000 лв. За
извършеното плащане е приложена касова бележка.
От Фактура № **********/06.03.2019г.
се установява, че тя е издадена на получател В.В.С. за извършени СМР по договор-смяна
на дограма за сумата от 9920 лв. За извършеното плащане е приложена касова
бележка.
Съдът кредитира
показанията на св.Д.Н.А.като преки, непротиворечиви и незаинтересовани. От тях
се установява, че през 2013г. В.С. е извършвала ремонтни дейности в процесния
делбен имот. Премахнала е няколко стени, обновила банята, освежила стените в
спалнята, сменила подови настилки. Поставила ламинат в стаите и плочки в
коридора. Сменила входната и вътрешните врати. Приживе на общата на страните
по делото наследотателка е поставен
сенник. След ремонта, който е извършила В. през 2013, поради теч се наложил нов
ремонт, който тя извършила.
Съдът дава вяра на
показанията на св.Й.Ц.Г., въпреки че е заинтересована от изхода на делото като
близка приятелка на В.С.. Показанията ѝ не са противоречиви и са в
съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че П.С. дълги години е живяла в ***, а за делбения имот се е
грижила ищцата В.С., която е живяла в имота. В. редовно уведомявала П. за
ремонтните дейности, които извършвала в жилището. Ищцата направила основен
ремонт. След това се наложило отново да направи ремонт, тъй като имало теч. П.
се е прибирала всяка година, най-често през лятото и е отсядала в имота, като е
била в течение на всичко извършено като ремонтни дейности в него. При първия
ремонт, извършен от В.С. са подеменени електроинсталацията, ВиК-инсталацията,
както и основен ремонт на всички помещения в жилището.
От
показанията на св.Н.И.Х., които съдът кредитира като преки, логични и
кореспондентни с останалите доказателства по делото, се установява, че приживе
на наследодателката на страните по делото е сменяна дограма, сложен е сенник.
Сменена е дограмата на стаите. П. е пращала много пари, тъй като нейното дете е
било отглеждано от наследодателката.
Видно е от приетото по
делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено, че делбения имот
е реално неподеляем, а пазарната му стойност е 57300 лв., а стойността на един
дял е 28650,00 лева.
Съдът възприема
заключенията/оновното и допълнителното/ на назначената съдебно-техническа
експертиза като обективни, обосновани, компетентни и безпристрастни. От тях се
установява, че в резултат на извършените СМР приживе на наследодателя на
страните по делото, стойността на делбения имот се е увеличила с 2708,40 лв. В
резултат на извършените подбрения в имота след откриване на наследството, за
които са направени разноски в размер на 20172,14 лв. без ДДС и 24206,57 лв. с
ДДС, стойността на имота се е увеличила с
10197,47 лв. без ДДС и 12236,96 лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 349, ал. 2 ГПК "ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко
съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за
поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока
цена."
Съгласно разпоредбата на
чл. 349, ал. 4 ГПК искането за възлагане може да се направи най-късно в първото
заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл.
344, ал. 1, като имотът се оценява по действителната му стойност. Съгласно ал.
5 на същата разпоредба когато уравнението е парично, то заедно със законната
лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за
възлагане.
В тежест на съделителя,
направил искане по чл.349, ал.2 ГПК е да докаже, че делбеният имот е
наследствен, че е живял в наследствения имот при откриване на наследството и
трето, че няма друго собствено жилище. Безспорно се установи по делото, че
делбеният неподеляем жилищен имот има наследствен характер и следователно е
налице първата от изискуемите от закона предпоставки.
Не е спорно между
страните, че ищцата В.С. живяла в процесния имот към откриването на
наследството на общия на страните наследодател А.П.С.. Наследникът следва да е
живял в имота постоянно,продължително,т.е. да е налице трайно фактическо
състояние,което да е продължително във времево отношение и да се изразява в
установяване,пребиваване в делбения имот с цел използуването му по
предназначение за задоволяване жилищните нужди на съделителя-т.7 на ТР
№1/2004г. на ОСГК на ВКС. Този факт не е оспорен от ответника, не се оспорва и
факта, че ищеца няма друго жилище, който факт се установява и от представената декларация.
Следователно налице са всички изискуеми от
закона предпоставки за възлагане на делбения недвижим имот на В.С., поради
което искането ѝ на основание чл.
349, ал. 2 ГПК следва да бъде уважено като основателно и на В.С. да се възложи
процесния неподеляем жилищен недвижим имот. За уравнение на дела на съделителя П.С.,
съделителя В.С. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 28650,00 лв. в
шестмесечен срок, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със
законната лихва върху дължимата сума, считано от тази дата до окончателното ѝ
заплащане.
По искът с
правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД:
Правата на подобрителя
на съсобствен имот са обект на разглеждане в Тълкувателно решение №
85/02.12.1968 г. по гр.дело№ 149/1968 г. на ОСГК ВС и частично отменящото го
Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.дело№ 9/1974 г. Пленум на ВС. Тези права
са различни в зависимост от това дали подобрителят владее целия имот за себе си
или само собствената си идеална част(чл. 30, ал.3 от ЗС), както и дали
останалите съсобственици са дали изричното си съгласие за извършване на
подобренията или са знаели за тях, без да се противопоставят(чл. 60 и сл. от ЗЗД), или изрично са се противопоставили(чл. 59 от ЗЗД). Следва да се отбележи,
че в последните две хипотези, въпреки, че вземането произтича от различен
фактически състав, последиците са еднакви - вземането е в размер на по-малката
сума между тези на направените разходи и тази, с която се е увеличил делът на
другия съсобственик вследствие на подобренията, т.е. по-малката сума между
обедняването и обогатяването(чл. 59 от ЗЗД). Това е така, защото
съсобственикът, който е подобрил имота със знанието, но без противопоставянето
на останалите(чл. 60 и сл. от ЗЗД), не може да бъде в по-неблагоприятно
положение от този, който го е направил, въпреки изричното им противопоставяне.
В случая претенциите попадат във втората хипотеза(без каквото и да било
противопоставяне), а такова противопоставяне не се установява и от
доказателствата по делото. Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота
без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и
без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята
идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици,
отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 от ЗЗД(гестия). В
този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес, другите
съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски,
но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава
до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената
вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. В хипотезата на чл.
61, ал.2 от ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако
тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай
отговорността е ограничена до размера на обогатяването(Решение №ЗЗ9/10.10.2011
г. по гр.дело№ 1072/2010 г. - Іг.о. ВКС; Решение № 820/20.09.2011 г. по
гр.дело№ 1009/2009 г. - Іг.о. ВКС; Решение № 487/30.11.2011 г. по гр.дело№
1503/2010 г. - Іг.о. ВКС - постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В т.6 от
Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.дело№ 9/1974 г. Пленум на ВС се сочи, че
подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са
довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща доколкото
съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
Всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като
посочи фактите,от които според нея зависи съществуването на спорното
правоотношение и проведе доказване на тези факти. За да е основателна
претенцията ищеца по иск с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД следва в
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следните
предпоставки: -претендиращият и отговарящият на претенцията да са съсобственици
на подобрената вещ; -да са направени разноски, които да повишават стойността на
вещта; -тази увеличена стойност да съществува към момента на ликвидиране на
отношенията(иначе казано - кога са осъществени подобренията, от кого са
осъществени, тяхното реално наличие в имотите, както и стойността им).
В.С. е предявила срещу П.С.
иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявен от В.С. срещу П.С. за
направени в процесния делбен имот подобрения/ полезни разноски/ както следва: основен
ремонт на жилището, смяна на дограма, подмяна на елктро и ВИК инсталация,
поставяне на гипскартон, нови настилки- ламинат и гранитогрес, теракот,
шпакловка на стени, боя, подмяна на фаянс в баня, смяна на входна и вътрешни
врати. От свидетелските показания на св.Д.А.и Й.Г.се установи, че В.С. и
извършила основен ремонт в жилището през 2013г. и частичен такъв по-късно, тъй
като е имало теч и се е наложил нов ремонт. Тогава е сменила и дограмата. Въпреки, че се установи, че П.С. е извършила
подмяна на дограмата в жилището приживе на общия наследодател, В.С. е подменила
вече поставената дограма след смъртта на наследодателя. Описаните ремонтни
дейности са установени на място в имота от назначената съдебно-техническа
експертиза, в която е прието, в резултат на описаните дейности въпреки, че са
остойностени на 20172,14 лв. без ДДС и 24206,57 лв. с ДДС, стойността на имота
се е увеличила с 10197,47 лв. без ДДС и
12236,96 лв. с ДДС. Поради изложеното съдът намира, че предявения иск за сумата
от 12236,96 лв. се явява основателен до размер от 5098,74 лв.- ½ от
сумата с която се е увеличила стойността на имота без ДДС в резултат на
подобренията съразмерно с притежаваната идеална част от отвтеницата П.С. в
процесния делбен имот. В тази връзка следва да бъде посочено, че на ищеца не
следва да бъде присъждана сума за обезщетение с включен ДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ЗДДС данък върху добавената стойност се дължи за всяка
възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Обезщетението по чл.61, ал.2 ЗЗД, обаче не съставлява приход от облагаема доставка и за него не се дължи
ДДС. В този смисъл чл. 26, ал.2 от ЗДДС предвижда, че не се смятат за
възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат
обезщетителен характер. Следователно плащанията с обезщетителен характер,
каквото е и процесното обезщетение, не са облагаеми доставки по смисъла на
ЗДДС. Отделно от това, следва да бъде посочено, че липсват данни и твърдения,
че ищцата е регистрирано по ДДС лице. С оглед изложеното, следва предявения иск
с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД да бъде уважен за сумата от 5098,74 лв., а
за разликата до предявения размер от 12236,96 лв. да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По искът с
правно основание чл.12, ал.2 ЗН:
Разпоредбата на чл.12,
ал.2 ЗН дава възможност в делбеното производство да се разглеждат и претенции,
възникнали преди откриване на наследството, които са във връзка с
общността-предмет на делбата. Искането по чл. 12, ал. 2 ЗН е конкретно, особено
приложение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. То е
във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което е спомогнал
наследникът, т.е. то е имуществено право на общо основание. При иска по чл.12, ал.2 ЗН имущественото съдействие на
наследника приживе на наследодателя трябва да касае именно имотите, предмет на
делбата, като част от наследството на общия наследодател./ Решение № 481/11.01.2011
г. по гр.д. № 884/2009 г., ВКС, ІІ г.о./ Увеличението на наследството трябва да е ясно
изразено в някаква форма /изграждане на постройка, направа на посаждения, предоставяне
на парични средства, изплащане на задължения и др./ и да е налице към момента
на откриване на наследството. Приносът може да се състои и в изплащане на
задължения на наследодателя, в труд и средства на наследника. При определяне
размера на увеличението, обаче е от значение не колко е изразходвал наследникът
в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество, като
разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от увеличението. Действията, довели до увеличението, следва да са извършени
приживе на наследодателя и да са без правно основание – наличието на договорно
правоотношение /дарение, плащане на дълг със съгласието на длъжника и т.н./
изключват приложението на чл.12, ал.2 ЗН. Претенцията е уредена като имуществен
коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване,
т.е. по своята същност е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от
доказването на факта на неоснователното /некаузално/ разместване на имуществени
блага между две правни сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или
не е реализирана загуба в правната сфера на получилия икономическо съдействие
наследодател, довело до увеличение или запазване на имуществото му като
наследствена маса, по отношение на която наследствена маса имат права всички
наследници. Условие за основателност на претенцията е претендиращият да не е
бил възнаграден по друг начин /чрез завещание, дарение, ползване на имота през
определен период от време/.Увеличението може да се претендира в имот или в
пари. Във втория случай се присъжда сумата, съставляваща еквивалент на приноса
към момента на извършване на делбата, респ.прекратяване на съсобствеността.
Всеки от останалите сънаследници дължи такава част от сумата, която е съответна
на наследствените им права, а за правата на ищеца е налице сливане на
качеството кредитор и длъжник и погасяване на задължението.
В настоящия случай се
установи от представените по делото фактури, свидетелски показания, както и
признаване от страна на ответницата, че приживе на наследодателя е сменена част
от дограмата, сложени са сенници, както и е направена вътрешна и външна
изолация. Не се твърди и не се установи ищцата П.С. да е била възнаградена по
друг начин. Тя претендира паричната стойност на увеличението на наследството. От
приетата по делото експертиза се установи, че стойността на увеличението на
наследството в резултат на направените приживе на наследодателката от П.С.
ремонти е 2708,40 лв. Както е посочено по-горе, всеки от съделителите дължи
такава част от увеличението съобразно квотата му в съсобствеността, поради
което иска се явява основателен до сумата от 1354,20 лв., за която сума следва
да бъде уважен, а за разликата до предявения размер да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Разноските
по настоящото производство по иска за делба са поети както следва: депозит за
ВЛ, внесен от В.С. в размер на 300 лв. Направените по делото разноски следва да бъдат разпределени
между съделителите съобразно правилото на чл.355 ГПК. Общия размер на направените
по делото разноски е в размер на 300 лв., поради което в тежест на П.С. следва
да бъдат поставени разноски съобразно дела ѝ в съсобствеността в размер
на 150,00 лева, а в тежест на В.С. следва да останат разноски в размер на 150,00
лв. Предвид изложеното следва П.С. да бъде осъден да плати на В.С. сумата от 150
лева направени по делото разноски за вещо лице. И двете страни по делото са
претендирали възлагане в тежест на другия съделител на направени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищците
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част на иска.
Поначало, ищците имат право да искат от ответниците да им заплатят направените
разноски, ако те са предизвикали нуждата от делото. Отговорността за разноски е
правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга страна,
действията на всяка една от страните в настоящото производство е насочена към
една цел - ликвидиране на съсобствеността върху съсобствена вещ, която е
неделима по закон. С оглед това съдът счита, че на основание чл.355 от ГПК
следва всяка от страните да поеме разходите относно събирането на доказателства
с оглед своите дялове, а разходите за възнаграждение за упълномощените от
страните адвокати следва да се поемат също от тях и не следва да се компенсират
от другата страна. В този смисъл са и указанията по приложението на
процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС.
Становище в този смисъл е изразено в определение №4/06.01.2011г., постановено
по гр.д.№542/2010г. от тричленен състав на Второ ГО, както и в определение
№252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от тричленен състав на
Първо ГО на ВКС, определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г.,
постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, определение №373/09.02.2013г.
по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС,
определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен
състав на Първо ГО на ВКС, определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на
тричленен състав на Второ ГО на ВКС. По
тези съображения, не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско
възнаграждение по иска за делба. Доколкото и двете адвокатски възнаграждения са
под определения минимум по иска за делба, съдът приема, че адвокатските
възнаграждения са заплатени по иска за делба, тъй като това е основното
производство по делото. По съединените претенции по сметки, разпределението на
разноските следва да бъде извършено по правилото на чл.78 ГПК съразмерно с
уважената и отхвърлената част на исковете. По иска на В.С. против П.С.
направените разноски са в размер на 200+200 депозит за ВЛ, както и държавна
такса в размер на 489,47 лв., които следва да бъдат поставени тежест на П.С.
съразмерно с уважената част на иска, т.е . за сумата от 353,95 лв. По иска на П.С.
против В.С. направените разноски са в размер на 111,20 лв. за ДТ, от която в
тежест на В.С. следва да бъде поставена сумата от 55,60 лв. съразмерно с
уважената част на иска.
Върху дела
в имущество всеки един съделителите ще следва да заплати държавна такса, както
следва: В.С. – 1146,00 лв.и П.С.- 1146,00 лв.
Водим от изложените съображения и на основание
чл.349, ал. 2 от ГПК и чл.346 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
На
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на В.В.С., ЕГН**********, ***, *** неподеляемия
жилищен имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** находящ се в гр. ***, общ. ***,
обл. ***, съгласно данните по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД- 18-71/06.06.2008 г. на ***на ***, без издадена заповед
за изменение в ***, с административен адрес на имота: гр. ***, ***.Самостоятелният
обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 4,
брой подземни етажи 0, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна. Сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент ,брой нива на обекта:1, с посочена в документа площ: 41.78 кв.м ведно
с прилежащи части: избено помещение №3 с площ 7,61 кв.м; таванско помещение №4
с площ 8,81 кв.м; 1,606 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж: ***.12,***.10; под
обекта: ***.7,над обекта: ***.15 съгласно данните по схема № ***г. на
самостоятелен обект в сграда на ***, а съгласно данните по документ за
собственост: *** /***/, находящ се в
град ***, на улица „***/***/, във ***/***/, етаж 3 /три/ в жилищна сграда
построена върху държавна земя в квартал 252/двеста петдесет и две/ по плана на
град ***, състоящ се от ДВЕ СТАИ, БОКС, КЛОЗЕТ-БАНЯ, със застроена площ 41,78
кв.м./четиридесет и едно цяло и седемдесет и осем стотни квадратни метра /, при
съседи: североизток- коридор, югоизток- двор, североизток - апартамент №10,
югозапад - апартамент №12, от горе - апартамент №15, от долу - апартамент №7,
заедно с прилежащите към апартамента
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 /три/ от 7.61 кв.м. /седем цяло и шестдесет и една стотни
квадратни метра/, при съседи: северозапад-улица, югоизток - коридор,
североизток-стълбище, югозапад-маза №2 и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №4 /четири/, с
полезна площ от 8.81 кв.м./осем цяло и осемдесет и една стотни квадратни
метра/, при съседи: северозапад-таван №3, югоизток-двор, североизток-таван №5,
югозапад-двор, както и 1,606%/едно цяло и шестстотин и шест хилядни процента/
идеални части от общите части на сградата и общите помещения с площ от 256
кв.м./двеста петдесет и шест квадратни метра/, както и от правото на строеж.
ОСЪЖДА
на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК В.В.С., ЕГН**********, ***, *** да ЗАПЛАТИ на П.В.С.,
ЕГН**********,*** за уравнение на дела ѝ сумата от 28650,00 лв. /двадесет и осем хиляди шестстотин
и петдесет лева/ в СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на решението в сила,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА
П.В.С., ЕГН**********,*** да плати на В.В.С., ЕГН**********, ***, *** сумата от 5098,74 лв. за направени подобрения в имота,
а за разликата до предявения размер от 12236,96 лв.
отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.12, ал.2 ЗН В.В.С., ЕГН**********, ***, *** да
ЗАПЛАТИ на П.В.С., ЕГН**********,*** сумата от 1354,20 лв. за извършено увеличение на наследството
на А.С., а за разликата до предявения размер от 2708,40 лева
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК,
вр.чл.78, ал.1 ГПК, П.В.С., ЕГН**********,***
да плати на В.В.С., ЕГН**********, ***, ***
сумата от 503,95 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК,
вр.чл.78, ал.1 ГПК, В.В.С., ЕГН**********, ***, *** да ЗАПЛАТИ на П.В.С., ЕГН**********,*** сумата от 55,60 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, В.В.С.,
ЕГН**********, ***, *** , ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-***, държавна
такса върху стойността на дела в размер на 1146,00 лв.,както и 5.00 лв. /пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, П.В.С.,
ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС-***, държавна такса върху стойността на дела в размер на 1146,00 лв.,както
и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: