№ 145616
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110148588 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Б. М. срещу „* с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 11859.44 лв., представляваща
остатъчно задължение по договор за кредит от 2015 г., поради погасяването
му по давност.
С разпореждане № 830376 от 25.05.2025 г. на ищеца е указано да
представи доказателства за наличието на правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, т.е. за отправени от ответника покани за
плащане на процесните суми или друга форма на извънсъдебно претендиране
на оспореното вземане, в т. ч. и справка от ЦКР.
В изпълнение на указанията на съда по делото е постъпила молба от
16.06.2025 г., в която е посочено, че при справка в деловодството на ответното
дружество и на място в ЦКР бил установил наличието на задължения.
По делото е постъпил и отговор на искова молба от страна на
ответника, в която е посочено, че между страните нямало сключен договор
през 2015 г. и с оглед начина на подаване на исковата молба и фактическите
твърдения в нея било наличие на превратно упражняване на права в
противоречие на чл. 3 от ГПК.
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да
установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва
да докаже правопораждащите вземането си факти, като при липса на правен
1
интерес производството по делото се прекратява. Съдът, следи служебно за
допустимостта на исковете, които са предявени. Принципът на служебното
начало, посочен в чл. 7 от ГПК, му възлага това задължение, за да се осигури
един допустим процес, който да завърши с валиден акт по съществото на
спора. Допустимостта на иска е свързано с наличието на абсолютните
процесуални предпоставки за неговото съществуване и надлежно
упражняване, както и с отсъствието на отрицателни процесуални
предпоставки/процесуални пречки. Сред първите от тях е наличието на
правен интерес, което се свързва и с възникването на правото на иск за едно
лице срещу друго. Винаги, когато едно материално право е нарушено или се
оспорва, този, който твърди, че го притежава, има право да иска от съда
защитата му. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуването и надлежното му упражняване при
установителните искове- положителни или отрицателни. Правният интерес
винаги възниква от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява и
чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В ТР №
8/2012/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за предявяването на
отрицателен установителен иск е необходим правен интерес. При него ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правният си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с
които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
Наличието на такъв се преценява във всеки конкретен случаи въз основа на
твърденията, изложени в исковата молба. Правен интерес от отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за парично вземане, за което
кредиторът не разполага с изпълнителен титул, е налице при спор между
страните в правоотношението относно съществуването на това вземане. По
делото ищецът обосновава правния си интерес от искова защита, че след
справка в ЦКР и при ответника бил установил наличие на висящо задължение.
В случая обаче въпреки изричните указания на съда дадени до ищеца с
разпореждане от 27.05.2025 г. за представяне на справка от ЦКР, такива по
делото не е представени нито са представени други документи за наличието
на отправени от ответника покани за плащане на процесните суми или друга
форма на извънсъдебно претендиране на оспореното вземане. Нещо повече в
постъпили отговор на исковата молба ответникът посочва, че ответникът няма
2
сключен договор за кредит от 2015 г. с ищеца. С оглед на гореизложеното
настоящият състав намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск, тъй като с него не може да се постигне
търсената защита, доколкото не се установява въобще сключването на договор
за кредит от 2015 г. с ответника, по който договор ищецът да дължи
процесната сума.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск се явява недопустим и на
основание чл. 130 ГПК исковата молба в следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
262692/15.08.2024 г., подадена от В. Б. М., по която е образувано гр. д. №
48588/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 39
състав.
Разпореждането, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3