МОТИВИ към
присъдата по НОХД №5850 по описа на
Варненски районен съд за 2017 г., ХХІХ
наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл
във ВРС обвинителен акт по който е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимия М.И.К. по обвинението за извършено престъпление от общ
характер по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В
заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС.М.И.К.:
През
периода от 05.06.2017 г. до 10.06.2017 г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи, както следва: На 05.06.2017 г. - 1 бр. слънцезащитен крем „Пиз Буин
Тен" и на 10.06.2017 г. - 1 бр. парфюм „Келвин Клайн 100 мл." на обща
стойност 120,28 лв. /сто и двадесет лева и 28 ст./ от владението на Албена
Иванова Арсенова, собственост на магазин „Лили дрогерия", находящ се на
бул. „Осми Приморски полк" № 105-107 с управител Албена Иванова Арсенова,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния
акт, по отношение на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен, като
изразява становище, че тъй като производството е проведено по правилата на
предварителното изслушване /чл.371т.2 от НПК/ следва да бъде приложен чл.58а от НК, като на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да
бъде намалено с 1/3.
Защитникът на подс. К. моли съда
да се наложи наказание, което да бъде намалено с 1/3.
Подс. К.
се признава за виновен и съжалява за извършеното.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
На 05.06.2017 г. подс. К. ***, като
се озовал пред магазин „Лили дрогерия", находящ се на бул. „Осми Приморски
полк" № 105-107, с управител Албена Иванова Арсенова. Влязъл в магазина с
намерение да извърши кражба. Отишъл до щанда за парфюми. Огледал се и след като
се уверил, че никой не го наблюдава, взел от щанда 1 бр. слънцезащитен крем
„Пиз Буин Тен", с намерението да го продаде, като го поставил в якето си.
Веднага се насочил към изхода на магазина и го напуснал. Същият ден около 17.30
часа св. Арсенова установила липсата на слънцезащитния крем „Пиз Буин
Тен", който бил на стойност 20.99 лева. След като прегледала видеозаписите
от камерите видяла, че непознат мъж влиза в магазина, насочва се към витрината
със слънцезащитни продукти, взема горепосоченият крем, поставя го в якето си и
напуска магазина. На 10.06.2017 г. подс. К. решил отново да извърши кражба.
Отново отишъл до магазин „Лили дрогерия", влязъл вътре и се озовал пред
щанда за парфюмерия. Огледал се и като видял, че никой не го наблюдава, взел от
щанда 1 бр. парфюм „Келвин Клайн" 100 мл, на който имало етикет с цена
99.99 лева. Скрил парфюма в якето си и необезпокоявано напуснал магазина.
На 11.06.2017 г. св. Арсенова
установила, че е извършена кражба на парфюм „Келвин Клайн 100 мл.. Отново
прегледала записите от видеокамерите на магазина и видяла, че кражбата е
извършена от същото лице, извършило кражбата и на слънцезащитния крем. За
извършените кражби св. Арсенова подала сигнал във 02 РУ ОД МВР - Варна. С
протокол за доброволно предаване от 19.06.2017 г. св. Арсенова предала 1 бр. DVD,
съдържащ запис от охранителните камери на матазин „Лили дрогерия". Св.
Стоян Людмилов Енев - служител във 02 РУ ОД МВР - Варна прегледал записите и като
извършител на деянието разпознал подс. К., който бил известен на органите на
полицията като криминално проявено лице.
Видно от
заключението на съдебно-психиатрична експертиза, освидетелстваният М.И.К.
страдал от Синдром на зависимост към хероин. Към момента на извършване на
инкриминираното деяние на 05.06.2017 г. и на 10.06.2017 г. той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Осв. К. бил способен да възприема фактите, които имат значение
по делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Психичното състояние му
позволявало да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава
сам.
Производството е по реда на чл. 371
т.2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства
относно тези факти. На основание чл.372
ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3
от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимия,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, свидетелството
за съдимост, заключенията по назначените експертизи и всички други писмени
доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и
авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. М.И.К.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
През
периода от 05.06.2017 г. до 10.06.2017 г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи, както следва: На 05.06.2017 г. - 1 бр. слънцезащитен крем „Пиз Буин
Тен" и на 10.06.2017 г. - 1 бр. парфюм „Келвин Клайн 100 мл." на обща
стойност 120,28 лв. /сто и двадесет лева и 28 ст./ от владението на Албена
Иванова Арсенова, собственост на магазин „Лили дрогерия", находящ се на
бул. „Осми Приморски полк" № 105-107 с управител Албена Иванова Арсенова,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи
имуществените права на гражданите.
Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От
обективна страна престъплението е
осъществено от подсъдимия,
чрез действия по отнемането на движимите вещи, чрез прекъсване владението им от пострадалия от деянието свидетел.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл- отнемането на вещите е
извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието си и е целял настъпването на обществено
опасните последици. Имал е за цел да се облагодетелства от отнетите вещи, като
се разпореди с тях за собствени нужди.
квалификацията по чл. 26 ал.1 от НК- се определя въз основа на установения
непродължителен период и сходна обстановка на извършване на отделните деяния,
осъществяващи съставите на престъпления по чл.194 ал.1 от НК, като следващите се явяват продължение на предходните.
квалификацията по чл. 196 ал.1 т. 1 от НК по
отношение на подс. К. се обуславя от факта, че той е
извършил престъпление, след като е бил осъждан с влязли
в сила присъди по НОХД №
6155/15г. на РС Варна в.с. от
09.03.2016г. с която за престъпление по чл.354 а ал.3 т.1 от НК му е било
наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 месеца при строг режим; по
НОХД № 813/15г. На РС В. Търново в. с 16.04.2015г. за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК му
е било наложено наказине Лишаване от свобода за срок 1 година и 11 месеца при
строг режим; по НОХД № 4904/14г. на РС Варна в. с 24.02.2015г. за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 от НК му
е било наложено наказине Лишаване от свобода за срок 5 месеца при строг режим, което обуславя наличието на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б„ от НК.
Смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства – ниска
стойност на отнетото имущество.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства-няма.
Причини
за извършване на деянието са ниската
степен на правна култура у подсъдимия, стремеж към неправомерно
облагодетелстване, като не зачита законоустановения ред в страната.
При индивидуализацията
на наказанието съдът съобрази следното:
Деянието се отличава
със сравнително по-ниска степен на обществена опасност сравнено с други деяния
от същия вид предвид характера и механизма
на извършването му. Относно обществената опасност на дееца съдът отчита, обстоятелството, че К.
е многократно осъждан, като предишната съдимост влияе на квалификацията на
деянието. Съдът отчита и факта, че подсъдимия е млад човек, със средно образование,
който не работи, употребява наркотични вещества. Подс. К. е извършил през
непродължителен период от време две деяния, като отнетите вещи са с ниска
стойност. В случая не са налице нито изключителни, нито многобройни
обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко.
С оглед на това и като
взе предвид високата степен на обществена опасност на подс. К., ниската стойност
на отнетите вещи и не-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, съдът приложи задължителната в
случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и
определи наказание на подс. К. при условията на чл.54 ал.1 от НК, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ в минималния предвиден в
разпоредбата на чл.196 ал.1 т.1 от НК размер. След определяне на това наказание
като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с
една трета и наложи на подс.К. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в
размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при строг режим. Отчитайки всички относими
обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието и най-вече
целите за индивидуалната превенция биха се постигнали с посоченото
наказание Лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като така
определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на
извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено
от подсъдимото лице и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме
възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът възложи съдебните, деловодните разноски в тежест на
подсъдимия.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: