Р Е Ш Е Н И Е №294
24.01.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 05.12.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3920 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл.422 ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от упр. С. Л. Н. чрез юрк. Г. Н. е предявил против А.Г.А. с ЕГН ********** *** иск за установяване дължимостта на сумите 672.04 лева –представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 03.01.2009г. до 01.02.2013г. за обект, находящ се в ***, лихва в размер на 83.30 лева за периода от 03.01.2009г. до 01.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 22.03.2013г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 25 лева – държавна такса и 100 лева- адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 25.03.2013г., както и направените разноски по настоящето производство.
Ищецът твърди, че ответника има качеството на потребител съгласно на ВИК услуги, тъй като е собственик на водоснабдения имот и е ползвал фактически имота. Отчетът за целия процесен период е извършван по показания на два броя водомери с номера *** – в кухнята и *** – в банята като за тези показания са били поставени подписите на ответника и неговата съпруга. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник А.Г.А. не оспорва, че е потребител на ВИК услуги за процесния период както и че начислените суми са въз основа на извършван отчет. Оспорва размера на претендираните суми като счита, че вземанията за главница и лихва за забава са изцяло погасени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Със заповед № 2936/25.03.2013г. по ч.гр.д. № 4651/2013г. по описа на РС – Пловдив образувано по повод на постъпило заявление по чл. 410 ГПК от дата 22.03.2013г. е разпоредено в полза на ищеца да се заплатят сумите от 672,04 лева – главница представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 03.01.2009г. до 01.02.2013г. за обект, находящ се в ***, лихва в размер на 83.30 лева за периода от 03.01.2009г. до 01.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 22.03.2013г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 25 лева – държавна такса и 100 лева- адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 25.03.2013г.
Настоящият иск е предявен след прието от Окръжен съд – Пловдив възражение по чл. 423, ал.3, изр. първо вр. с ал.1, т.1 ГПК против така издадената заповед в законоустановения срок по чл. 415 ГПК поради което се явява допустим.
С определение от 03.10.2019г. настоящата инстанция е отделила като безспорно обстоятелството за размера на задължението, което се претендира от ищеца, както и обстоятелството, че инкасаторът е посещавал имота и е замервал показанията на водомера, респ. безспорно е основанието за неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 03.01.2009г. до 01.02.2013г. за обект, находящ се в г***. Тези факти се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства, карнети, справка за водомерите, справка за задълженията на ответника, приложените фактури, препис на акта за собственост, справка ИКАР, уведомления за смяна на партидата.
Основното възражение на което настоящата инстанция дължи произнасяне е относно погасени ли са по давност претендираните суми.
По давност са погасени всички дължими суми за главница извън тези посочени в таблица № 1 от констативно-съобразителна част на заключението на вещото лице К. по съдебно-счетоводната експертиза за сумите над 493,63 лева за периода от 01.04.2010г до 01.02.2013г. до пълния претендиран размер от 672,04 лева за периода от 03.01.2009г. до 01.02.2013г. и за сумата над 27,97 лева – мораторна лихва за периода от 01.04.2010г. до 01.03.2013г. до пълния претендиран размер от 83.30 лева за периода от 03.01.2009г. до 01.02.2013г.
Този извод следва от разпоредбата на чл. 114, ал.1 вр. с чл. 111 буква „в“ ЗЗД до колкото вземанията на ищеца са периодични и всички суми за период по-голям от три години назад считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.03.2013г. са погасени по давност.
Ето защо възржанието на ответника е частично основателно.
За сумата от 493,63 лева – главница и за сумата от 27,97 лева – мораторна лихва възражението за погасяване по давност е неоснователно поради следните съображения.
Първо, с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК давността се прекъсва. Цитираната практика в Определение № 334/24.04.2019г. по гр.д. № 281/2019г. на ВКС, III ГО е неотносима към настоящия случай, тъй като касае тълкуване на закона по приложението му досежно отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК при което давността се преценява като новонастъпило обстоятелство след издаване на изпълнителното основание и изпълнителния лист – какъвто не е настоящия случай. Такъв би било случая ако вместо с възражение по чл. 423 ГПК ответника беше релевирал иска по чл. 439 ГПК.
Второ, давността с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК се прекъсва, тъй като няма влязъл в сила краен съдебен акт - в случая е отречено влизането в сила заповедта по чл. 410 ГПК, а с възражението по чл. 423 ГПК е повдигнато оспорване на вземанията по заповедта, поради което и докато е налице висящност на процеса давността не тече.
Трето, да се приеме тезата на ответника, че давността не се прекъсва с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК при конкретната фактология означава да се лиши ищеца от възможността за принудително събиране на вземането си без да има акт със сила на пресъдено нещо, което е неправилно.
Предвид на гореизложеното искът се уважава за горепосочените размери.
В полза на ищеца се присъждат сторените от него разноски по съразмерност за сумата от 330,54 лева за настоящата инстанция и за заповедното производство.
В полза на процесуалния представител – адв. А. се определя възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на сумата от 79,64 лева съобразно отхвърлената част на исковете.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ А.Г.А. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от упр. С. Л. Н. чрез юрк. Г. Н. сумите както следва:
493,63 лева – главница, която представлява неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.04.2010г до 01.02.2013г ., за обект, находящ се в г***, абонатен номер ***
27,97 лева – мораторна лихва за периода от 01.04.2010г. до 01.03.2013г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.03.2013г. за които суми е била издадена заповед за изпъленение по чл. 410 ГПК № 2936/25.03.2013г. по ч.гр.д. № 4651/2013г. по описа на РС – Пловдив
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 493,63 лева до пълния претендиран размер от 672,04 лева - главница като погасен по давност и за сумата над 27,97 лева – мораторна лихва до пълния претендиран размер от 83,30 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от упр. С. Л. Н. чрез юрк. Г. Н. 330,54 лева – разноски за настоящата инстанция и заповедното производство съразмерно на уважената част на исковете;
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от упр. С. Л. Н. чрез юрк. Г. Н. да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адвокат М. П. А., АК – *** сумата от 79,64 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.