Р Е
Ш Е Н
И Е
град
Ловеч, 22.08.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав
в открито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1081 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 11 – 0000487 от
05.10.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч на М.С.М. с
ЕГН **********о***, в качеството му физическо лице, регистрирано като
земеделски производител, е наложено административно наказание на основание
чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1
500 лева, за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателя,
който чрез процесуалния си представител адвокат Н. от ЛАК го е обжалвал, като
незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че с работничката С.Ю. било постигнато
съгласие за сключване на трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ. Излага, че в
началото на месец юли
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован,
се явява лично и с адвокат Н., който поддържа подробно изложените си възражения
за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита, че те са се доказали безспорно
от събраните по делото доказателства. Акцентира само на два момента. Първо, че
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките на чл.40 ал.2
от ЗАНН представлява съществено нарушение на административно наказателната
процедура, тъй като доверителят му се е явил на 10.08. в Инспекцията по труда,
когато е трябвало да му бъде съставен АУАН, но по неизвестни причини, АУАН не е
съставен в негово присъствие, а е накаран да подпише документ, че е съгласен да
бъде съставен в негово отсъствие – нещо, което не се предвижда като процедура
от ЗАНН. Чл.40 ал.2 от ЗАНН дава възможност за това, само ако той не може да
бъде намерен и ако не се е явил – което не е в конкретния случай, защото той се
е явил в Инспекцията по труда. Твърди, че съставянето на АУАН по този начин,
без актосъставителят да може да посочи обективна причина за това, се явява
съществено нарушение, актът е предявен на следваща дата. На второ място излага,
че договорът между доверителят му и разпитаната свидетелка С.Ю. е сключен на
основание чл.114а, ал.1 от КТ, а не на основание чл.114 от КТ – така, както е
записано в него. Сочи, че законодателят е предвидил облекчена процедура по
чл.114а от КТ за сключване на трудов договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа, за един ден, като при сключването на такива договори
има облекчения за работодателя и за работника. Обръща внимание на декларацията,
съставена в момента на проверката, от която е видно, че лицето е записало, че
му се заплаща на ден по 10 лева, същото е заявило и лицето, при разпита й като
свидетел в съдебно заседание, както и че е работила само един ден, за да се
разчисти масива от малини. Акцентира на това, че трудовият договор, ако не е
съставен от доверителя му е крайно неясен - в чл.4 на същия пише, че
продължителността е 20 дни в седмицата. Не знае, дали са го чели и съобразили
неговото съдържание, но това следва да се изведе с тълкуване волята на
страните, защото самият договор няма задължителните реквизити според КТ –
посочено е 116, но какво е – лева ли, за какъв период - не е ясно. Излага, че доверителят
му се занимава с отглеждането на малини и е точно в кръга на тези лица, за
които законодателят е въвел нормата на чл.114а, ал.1 от КТ и счита, че това е
била волята между работодател и работник и договорът е сключен на това
основание, съответно, законодателят е предвидил, че не е необходимо да се
регистрират тези договори и не е съставомерно административното нарушение, за
което доверителят му е санкциониран 1 500 лева. Репликира
представителя на ответника, като признава, че наистина има бланки за договори
по чл.114а от КТ и Наредба, която ги урежда и се регистрират в Инспекцията по
труда, но ако не се използват тези бланки, това не го прави невалиден самия
договор, а само административното нарушение, което се наказва със санкция от
100 до 300 лева, а не 1 500 лева, както е в случая. Счита, че този договор
е действителен, независимо дали са спазени изискванията на наредбата, която ги
урежда и независимо дали е регистриран в Инспекцията по труда – Ловеч.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от
юрисконсулт Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.
Оспорва възраженията на жалбоподателя и излага подробни аргументи в подкрепа на
тезата си за обоснованост и законосъобразност на наказателното
постановление. Счита, че е доказано
установеното нарушение по безспорен начин, че е налице единство в описанието
между нарушението и правната му квалификация, а обстоятелството, че на
10.08.2017 година, АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя е само и
единствено по негово собствено желание, доказано и от показанията на
разпитаните свидетели в съдебно заседание, и от попълнената от него декларация,
която съдържа неговото изрично волеизявление, че поради лични ангажименти не
желае да присъства на съставянето на актовете. Сочи, че нарушителят е поканен с
писмена покана, информиран е точно и конкретно за какво ще му бъде съставен
акта и контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” не могат и нямат
право насила да принудят нарушителя да присъства по време на съставянето на
актовете. Счита за неправилно
твърдението, изложено в жалбата, че описаното деяние е несъставомерно,
тъй като трудовият договор е сключен на основание чл.114 от КТ, а не е договор,
сключен на основание чл.114а от КТ. Признава, че този вид договори не подлежат
на регистрация в ТД на НАП, а подлежат на специален режим на регистрация и
заверка от Дирекция „Инспекция по труда”, но трудовият договор, представен по
делото, няма въпросната заверка от Дирекция „Инспекция по труда”, като съгласно
закона и наредбата към чл.114а, ал.1, самите бланки на трудови договори по този
текст от КТ се издават и предоставят от Дирекция „Инспекция по труда”, както и
че договорът, представената бланка не е издадена от Дирекция „Инспекция по
труда”. За това твърди, че сключеният трудов договор подлежи на регистрация по
общия ред към ТД на НАП, което се потвърждава и от представената на
10.08.2017г. справка за приети уведомления в ТД на НАП за сключени трудови
договори, от която е видно, че такава регистрация е извършена успешно на дата
06.07.2017г. – на следващия ден след проверката, след като лицето е било
заварено на работа. Според него, в самата жалба се съдържа едно явно признание
за извършеното от жалбоподателя нарушение, като се казва „Договорите са
изготвени, подписани и връчени на работниците на 05.07.2017г., преди те да
започнат работа. Тъй като на същата дата дойдоха проверяващите и поискаха
доказателства, че са изпратени уведомления до НАП за договорите, на следващия
ден – 06.07.2017г. счетоводителят е изпратил такива уведомления.” Счита, че от показанията на разпитаните свидетели
се установява, че фактическата обстановка е била именно тази – на 05.07.2017г. С.Ю.
е започнала работа без да й бъде предоставено копие от уведомлението до ТД на
НАП и в жалбата се твърди, че има неяснота относно дадената цифрова правна
квалификация на нарушението, но словесното описание дава достатъчно информация
кое точно предложение от нормата на чл.63 ал.2 от КТ е нарушено и по този начин
не е било затруднено правото на защита на жалбоподателя. Относно изложените
твърдения в жалбата за маловажност на административното нарушение и за неговата
отстраненост заявява, че съгласно ТР №3/10.05.2011г. на ВАС, постановено по тълк. д. №7/2010г., специалният състав за маловажно
административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че в конкретния случай, нарушението на
чл.63 ал.2 от КТ е от изрично изброените в чл.415в, ал.2 от КТ, които не могат
да се тълкуват като маловажни. Т.е. обстоятелството, че уведомлението за трудов
договор е било подадено на следващия ден и че нарушението е било отстранено е
ирелевантно към извършеното нарушение като обръща внимание, че видно от
представената справка за приети уведомления няма подпис на нито едно от лицата,
чиито трудови договори са регистрирани в ТД на НАП, от което е видно, че даже
нарушението не е отстранено.
От събраните по делото писмени доказателства,
показанията на свидетелите Ц.И.Ц., Е.Н.И., П.Н.Н. и С.И.Ю., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът установи следната
фактическа обстановка :
На 05.07.2017
г., в 11:15 часа, свидетелите Ц.Ц., Е.И. и П.Н. – инспектори в Дирекция
“Инспекция по труда” - Ловеч извършили проверка по работни места на обект -
„Малинов масив”, намиращ се в местността „Крушака” в землището на
с.Александрово, община Ловеч, който бил стопанисван от жалбоподателя М.С.М., в
качеството му на регистриран земеделски производител. На проверката присъствал
и жалбоподателя М.М.. В масива проверяващите установили касетки с набрани в тях
малини и заварили четири лица, между които и свидетелката С.И.Ю.. На нея, както
и на другите три лица били дадени за попълване декларации във връзка с
извършване на проверка по спазване изискванията на трудовото и осигурително
законодателство. В своята декларация свидетелката Ю. посочила, че работи на
обекта като берач, с продължителност на работния ден от 4 часа (от 08:00 до
12:00 часа), срещу възнаграждение от 10 лева.
Резултатите от проверката били оформени с протокол за
оглед изх.№ 11-С-04-91/05.07.2017г., на който се подписал и жалбоподателят М..
Той бил задължен да представи в Дирекция „ИТ” – Ловеч документите с които били
оформени правоотношенията с намиращите се в обекта лица.
На 07.07.2017 г. в ДИТ Ловеч била извършена проверка
на представените лично от жалбоподателя документи по оформяне на
правоотношенията със заварените на 05.07.2017 г. в обекта лица. За свидетелката
Ю. бил представен трудов договор №2 от 05.07.2017 г., служебна бележка със
същия номер за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве и справка от
ТД на НАП Велико Търново, от която е видно, че трудовият договор на
свидетелката Ю. бил регистриран в НАП в 14:14 часа на 06.07.2017 година.
Резултатите от проверката били оформени с протокол за оглед изх.№
11-С-04-91/07.07.2017 г.
Във връзка с така установеното по отношение на
свидетелката С.Ю., а също и за другите три лица, заварени да работят на
малиновия масив, на 21.07.2017 г. от ДИТ Ловеч изпратили покана до земеделския
производител М.М. за съставяне на АУАН. Видно от обратна разписка поканата била
получена от него на 26.07.2017 година.
На 10.08.2017 г. в Д”ИТ” - Ловеч се явил
жалбоподателят М.М., на който свидетелят Ц.Ц. съставил акт за установяване на
административно нарушение № 11-0000487 за това, че на 05.07.2017 г. в обекта на
търговеца – малинов масив, намиращ се в местността „Крушака” в землището на
с.Александрово, община Ловеч, била заварена да работи като „берач” на малини
лицето С.И.Ю., ЕГН **********, без преди това да й е било предоставено копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Актосъставителят Ц.
квалифицирал описаното като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Като свидетел, присъствал при установяване на
нарушението и съставянето на акта, се подписал Е.Н.И..
Жалбоподателят М.М. не дочакал акта да бъде изписан
докрай от свидетеля Ц., тъй като имал работа и бързал, поради което
собственоръчно изписал и подписал декларация /л.19/, че се е явил в ДИТ за
съставяне на АУАН, същите са му били обявени, но поради ангажимент не може да
присъства на тяхното написване.
Така съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателя М.
на другия ден – 11.08.2017 година. Той го подписал, като не е вписал възражения
по него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да
са били представени от М. писмени възражения.
На 05.10.2017 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление № 11-0000487, в което наказващият орган изцяло възприел описаните
от актосъставителя обстоятелства по случая и приел, че нарушението на трудовото
законодателство се състои в това, че в качеството си на работодател,
земеделският производител е допуснал на работа на 05.07.2017 г., като „берач
плодове и зеленчуци” лицето С.И.Ю. в стопанисвания от него обект – „Малинов
масив”, без да й бъде представено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП. Наказващият орган квалифицирал нарушението по чл.63 ал.2
от КТ и наложил на М.М., в качеството му физическо лице, регистрирано като
земеделски производител предвидената в чл.414 ал.3 от КТ санкция „глоба” в
размер на 1 500 лева. Изрично в постановлението наказващия орган е
отбелязал, че нарушението е от тези, които попадат в посочените в разпоредбата
на чл.415в, ал.2 от КТ, поради което случаят не може да се разглежда и
санкционира като маловажен.
С
оглед на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, съгласно заповеди № ЧР-877/07.07.2017
г. и № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно разпоредбата на чл.416
ал.1 изр.1-во от КТ.
Съдът не споделя наведеното с жалбата и от
процесуалния представител на жалбоподателя възражение за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Жалбоподателят М.
се е явил на указаната в поканата за съставяне на АУАН дата, било му е обявено,
че ще му бъде съставен акт и за какво нарушение и обстоятелствата при
извършването му, но по собствено желание, писмено декларирано от него, той не е
останал докрай, за да изчака фактическото му изписване. В този смисъл са и
показанията на свидетелите Ц. и И.. Основателен в
тази връзка е аргумента на процесуалния представител на въззиваемата
страна, че контролните органи нямат правомощията да задължат нарушителя да
остане докрай при изписването на акта и в случая той доброволно се е лишил от
тази възможност. Така, че по никакъв начин не са били нарушени правата му, още
повече, че на другия ден актът му е бил надлежно връчен, подписал го е и
получил препис от него.
Неоснователно е и възражението за неспазения срок по
чл.52 ал.1 от ЗАНН. Срокът визиран в тази разпоредба е инструктивен, касае административнонаказващият орган и цели дисциплиниращ ефект
в работата на администрацията, но в никакъв случай не касае законосъобразността
на издаденото наказателно постановление. За последното от значение са сроковете
по чл.34 от ЗАНН, които са давностни и в разглеждания
случай са били спазени.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установи
въз основа на показанията на свидетелите Е.И., Ц.Ц. и П.Н., които съдът
кредитира като обективни, последователни и логически свързани, още повече, че
се подкрепят и от ангажираните по делото писмени доказателства. А и посочения
от жалбоподателя свидетел С.И.Ю. също потвърждава, че в деня на проверката –
05.07.2017 г. е работела на обекта, макар и да твърди, че не е брала малини, а
само е привързмвала малините, които били развързани и
погътани от бурята. Безспорно се установява, че Ю. е престирала на 05.07.2017 г. трудова сила в обекта,
стопанисван от жалбоподателя и не е имала предварително предоставено копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. А и е нямало как да й
бъде предоставено такова копие, тъй като видно от справката от НАП, договора й
е бил регистриран на следващия ден – 06.07.2017 година.
Съгласно нормата на чл.63 ал.2 от КТ, работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП. В случая,
тази забрана е била нарушена от работодателя. Към момента на проверката на
05.07.2017г., който момент съвпада и с престирането
на работна сила от свидетелката Ю., в стопанисвания от жалбоподателя малинов
масив, трудов договор № 2 от 05.07.2017 г., сключен със С.И.Ю. не е бил
регистриран в НАП. Поради това правилно, както актосъставителят Ц., така и
наказващият орган са приели, че е осъществен състава на нарушение по чл.63 ал.2
от КТ.
Обективно няма как да бъде установено дали
жалбоподателят е предоставил на свидетелката Ю. трудовият договор преди
постъпването й на работа, поради което съдът приема, че такъв е имало
(представения от жалбоподателя трудов договор № 4/05.07.2017 г.), затова и
правилно наказващият орган е приел, че нарушението се състои само в
непредставяне на заверено копие от уведомлението до НАП. В тази връзка не могат
да бъдат кредитирани аргументите на жалбоподателя, че този трудов договор е
невалиден и че по тълкувателен път следва да се приеме, че волята на страните е
била за договор по чл.114а, ал.1 от КТ между тях. В ал.4 на същата разпоредба
са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа този вид трудов
договор, а в ал.7, изр.2-ро е посочено, че образец на договора по чл.114а, ал.1
от КТ се утвърждава с наредба от министъра на труда и социалната политика,
съгласувана с управителя на НОИ и
изпълнителния директор на НАП. Това е Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015г. за
условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори
по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда (обн., ДВ, бр.54 от 17.07.2015 г.). Съгласно чл.4 ал.3 от
Наредбата, валидни за наемане на работа по реда на чл.114а от КТ са само
образците на трудови договори, които съответстват по форма и съдържание на
утвърдения с наредбата образец, заверени са от съответната дирекция „Инспекция
по труда” и са вписани в регистър на заверените образци на трудови договори по
чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда. Такъв образец е приложен към наредбата и от
сравнителния му анализ с предоставения от жалбоподателя е видно, че този на
жалбоподателя по никакъв начин не отговаря на изискванията на Наредбата за
реквизити и валидност. Обстоятелството, че в т.4 от него е записано като
продължителност на работния процес „20 дни в седмицата”, което действително е
невъзможно, не го прави недействителен по отношение на контролните органи, в
случая тези на Инспекцията по труда, а е въпрос на взаимоотношения между
работник и работодател. За органите на Инспекцията по труда, подписания между
страните трудов договор № 2/05.07.2017г. е обективиран
в правния мир факт, от който произтичат определени последици, които пък са
обект на контролните им правомощия. Те нямат задължението и правомощията да
тълкуват действителната воля на страните по договора, още повече, че в
разглеждания случай този договор е бил регистриран в НАП и това обстоятелство
допълнително им е дало основание да приемат, че това е договор извън приложното
поле на чл.114а, ал.1 от КТ. Нещо повече – самият жалбоподател твърди в жалбата
си, че преди беритбата на малините е бил сключен граждански договор със
счетоводител, който да подготви трудовите договори с работниците и изпрати
уведомления до НАП, т.е. от това му изявление личи, че волята им е била за
сключване на трудови договори по чл.61 и сл. от КТ. Веднага след това обаче
сочи, че всъщност намеренията им са били за договор по чл.114а, ал.1 от КТ,
която теза развива и основно поддържа и в хода на съдебните прения. Нищо такова
обаче не е заявил в хода на административнонаказателното производство до
издаването на наказателното постановление, а е имал тази възможност, както при
съставянето и връчването на АУАН, така и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Ето
защо, съдът приема тази теза на жалбоподателя като защитна. Ако се приеме за
достоверна и състоятелна, то това би означавало всеки път, когато органите на
Инспекцията по труда констатират престиране на
работна сила без предварително сключен и предоставен трудов договор и/или копие
от уведомлението до НАП, то впоследствие формално да бъде подписан такъв с
регистрация в НАП, след което да се твърди, но вече при обжалването на
издаденото НП пред съд, че всъщност волята на страните е била за договор по
чл.114а, ал.1 от КТ. Категорично подобен подход не може да бъде кредитиран,
защото противното означава заобикаляне на закона и невъзможност лица, нарушили
тази част от трудовото законодателство, да понесат съответните санкции,
респективно да произлезе дисциплиниращия ефект на принципа, заложен в нормата
на чл.12 от ЗАНН.
С оглед установеното от фактическа страна и изложените
правни съображения по доводите на страните, съдът намира за безспорно
установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.63
ал.2 от КТ. Посочената разпоредба е императивна и работодателят няма право да
допуска до работа работник или служител без да я е изпълнил стриктно.
Ето защо, правилно наказващият орган е привлякъл към административнонаказателна отговорност жалбоподателя при условията на чл.414 ал.3 от КТ, в качеството му
работодател. Наложената имуществена санкция е в размер на предвидения от закона
минимум от 1 500 лева.
Настоящият състав намира, че не може да се обсъжда
въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, в какъвто смисъл са наведените от
жалбоподателя доводи, тъй като установените по делото факти не обосновават
маловажност на случая. Действително, извършеното нарушение е било отстранено
почти веднага след установяването му, но тук въобще не може да става въпрос за
приложението на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Тя така е и
озаглавена в КТ – „Отговорност за маловажно нарушение”. Но в ал.2 на чл.415в от КТ изрично е посочено кои нарушения не могат да бъдат разглеждани като
маловажни и между тях попада и нарушаването на разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ. Законодателят е преценил, че дори и
да са налице обективни признаци за маловажност, то тези нарушения на трудовото
законодателство са в такава степен тежки, че не могат да бъдат санкционирани с
по-нисък размер на глоба или имуществена санкция или пък само с устно или
писмено предупреждение, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на чл.28 от ЗАНН
и като такава, правилно наказващия орган е съобразил именно нея и не е приложил
по-леко наказуемият състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
Предвид така изложените съображения, настоящият състав
счита, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а наказателно постановление № 11-0000487 от 05.10.2017г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч се потвърди, като законосъобразно
издадено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0000487 от 05.10.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –
гр.Ловеч, с което на М.С.М. ***, ЕГН **********,
в качеството му физическо лице, регистрирано като земеделски производител, на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :