№ 174
гр. Силистра, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20243400500251 по описа за 2024 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. З. М. ЕГН ********** от село Цар Самуил, община
Тутракан, представляван от адв.Гр.П., моли съда да отмени решението, постановено по гр.д.
№ 410/2023г. по описа на РС-Тутракан, в частта, с която е отхвърлен неговият иск за
собственост за 23/258 идеални части от недвижим имот в село Цар Самуил община Тутракан
улица „Арда" 4, представляващ УПИ IV – 594, в квартал 43 по действащия план на селото,
както и в частта за разноските по основния иск, които са неправилно определени-като
размер и в начин на изплащане от страна на ответниците.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения от него
установителен иск за още 23/258 идеални части и да му присъди допълнително разноски за
първата инстанция от 307,50 лева за този иск.
Претендира разноските и за втората инстанция, като всички разноски се заплатят от
ответниците съобразно правата им на съсобствеността.
Счита, че решението, в обжалваната част, е постановено в нарушение на
процесуалните правила а изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с
материалния закон.
Излага доводи, че не е длъжен и не е посочил правно основание на иска си, а и
грешното правно основание не е причина за отхвърлянето му. В исковата молба има
изложени факти от които се установява по безспорен начин несмущавано упражняване на
право на собственост върху наследствен имот, т. е наследственото правоприемство е налице.
1
Той изцяло ползва имот придобит по наследство, като по отношение на идеалните части
които притежава като наследник той е владелец, а по отношение на останалата част той е
държател, докато не промени намерението си да свои и тези части и това негово намерение
да стигне до знанието и съгласието на останалите наследници. Единствено правоимащите,
т.е. другите наследници, могат да правят възражения за това, че не е станал собственик и на
техните идеални части. Районният съд се произнася по въпроси, с които не е сезиран и
приема, че въпреки установяването на фактическия състав на иска за собственост, а именно
непрекъснато, несмущавано и спокойно упражняване на фактическа власт повече от 10
години, той е придобил само частта, която притежава по наследство, като по този начин
съдът става адвокат на наследниците, които много повече от 10 години не са проявили
интерес съм наследството.
Оспорва и начина на изчисление на квотите в съсобствеността, тъй като съдът не е
съобразил, че Зекерия Хасан е починал 1969 година -при действието на СК от 1968 година, в
който разпоредбата на чл. 14, ал. 7 изключва съпруга като наследник при смърт на другия
съпруг и наличието на деца.
Предвид на това, счита, че съдът е следвало да уважи иска за 300/1100 кв.м.
По отношение на частта за разноските:
Счита, че те неправилно са изчислени по основния иск за собственост. Съдът
приема, че от общо направените разноски, по основния иск са 610 лв. а при изчисляването
им залага 360 лв. или формулата 121 х 360: 144, вместо правилното изчисление 121 х 610 :
144, при което сумата е 512,56 лева.
В разрез с материалния закон съдът е приел, че разноските се дължат солидарно. Те
се дължат от всяка страна, съобразно правата й като съсобственик.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата В. Н. З., ЕГН: **********, от с. Цар Самуил, общ.
Тутракан, ул.”Мусала”№ 31, пълномощника адв. И. М. - АК гр. Русе, е подал писмен
отговор, с който изказва становище, че въззивната жалба на М.М. е допустима, но
неоснователна. Твърденията на жалбоподателя са несъстоятелни и правилно съдът ги е
игнорирал, а вместо това е съобразил, че броят на наследниците е различен, а твърденията
на ищеца не се подкрепят от доказателствата по делото.
Поради това, моли да бъде оставена въззивната жалба без уважение.
Претендира разноските, направени за двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИЦИТЕ по жалбата – С. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.Сливо поле,
ул.”Велико Търново ”№12, обл.Русе и Р. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: с.Нова черна,
ул.”Стефан Караджа ”№12, общ.Тутракан, обл.Силистра, /конституирани в производството
в качеството им на наследници на Шасине Кизим М./, чрез пълномощника си адвокат П. М.,
АК-Русе, са подали отговор, с който заявяват, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Аргументите им се припокриват с тези, изложени в отговора на В. Н.З..
Претендират разноските за двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Н. З. М., с ЕГН **********, не е подал отговор.
2
В. Н. З., ЕГН: **********, е подал въззивна жалба против Решение № 43 /
15.03.2024г. по гр. д. № 410 /2023г., постановено от PC гр. Тутракан, като моли ОС-Силистра
да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да
постановите ново, с което да задължи, първоначалния ищец М. З. М. да предаде на В. Н. З.
владението върху 300 кв.м. от имота, на който е собственик, както и да отхвърли иска,
предявен от М. З.М., с всички произтичащи от това законни последици.
При постановяване на решението, съдът игнорира изложените от ответниците
възражения, че ищецът ползва част от имота без правно основание и въпреки
противопоставянето от страна на родителите на В.З. и от него самия. Съдебният акт е
незаконосъобразен и неправилен и води до увреждане на признатото право на собственост
на В. З.. Първоинстанционният съд неоснователно кредитира доводите на процесуалния
представител на ищеца и свидетелските показания, които са неясни и противоречиви.
Счита, че следва да се съобрази факта, че имотът, предмет на спора, е придобит, въз
основа на замяна, от наследодателите срещу даден друг техен имот. До 2003 г., за дворното
място, представляващо УПИIV - 594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на с. Цар
Самуил, не е имало издаден нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост. С такъв
се са се снабдили родителите му. Имотът е неподеляем по закон между всички наследници и
няма как да е законосъобразна претенцията, че делът на М. З. М. е точно по средата. За
такъв размер на идеални части фактически няма как да му бъде издаден документ за
собственост от нотариус.
Претендира разноските си по делото.
Ответникът по тази жалба М. З. М., ЕГН **********, е подал писмен отговор, с
който завява, че въззивната жалба е подадена в предвидения по закон срок, от надлежна
страна, но по същество е неоснователна. Тя е немотивирана и неясна.
В жалбата се твърди, без да се сочи нито едно доказателство, че родителите на
жалбоподателя се противопоставяли на ползването на имота и се изтъква аргумент, че не
може да се издаде нотариален акт за собственост за идеална част от имота.
Оспорва тези изявления, изхождайки от това, че имотът е един не означава, че е
неподеляем. Следва да се съобрази това, че в случая е налице неформална делба-
наследниците сами да „разделили" имота си като са поставили трайни граници и всеки един
от тримата наследници е ползвал имота в тези, определени от самите тях, граници. От това
следва, че праводателите на жалбоподателя са придобили 1/3 идеална част. Това че другата
1/3, след смъртта на другия брат, не се ползва от наследниците му, дава основание на
неговите наследници да търсят правата си и не се отнася до разглеждания от съда спор. Ако
и частта, която е била отредена за брата М., не се потърси от наследниците му, тя ще остане
за жалбоподателя, който ще има 2/3 от имота. При евентуална делба ще се установява дали
имотът е поделяем и ако е- всеки ще получи реална част, а ако не е- ще се изнесе на
публична продан и всеки от съсобствениците ще получи дела си в пари. Затова посоченото
основание,без обосновка, че имот не може да се владее в идеални части и че констативния
3
нотариален акт не може да се оспорва са неоснователни.
Решението, в частта за отмяна на нотариалния акт от 2003 година, с което
праводателите на жалбоподателя са признати за собственици на целия имот, не е обжалвано.
Този иск е отделен и след като решението е влязло в сила относно отмяната на нотариалния
акт до размера на идеалните части, посочени от съда, няма как жалбоподателят да
претендира предаването на 300 квадратни метра, които по определения от съда знаменател
се равняват на 144/528 кв. м. Предявения от него иск е до този размер, но е уважен за по-
малко -за 121/528 ид. ч. Това означава, че дори въззивният съд да отмени решението, с което
М.М. е признат за собственик на 121/528 ид.ч, остават 23/528 ид. ч. на които жалбоподателят
не е станал собственик, защото нотариалния акт на праводателите му е отменен с изричен
диспозитив и той не може да ги претендира.
По изложените съображения, моли съда, да остави без уважение въззивната жалба
на В. З. по насрещния иск, като му присъди разноските по въззивната жалба, съобразно
договора за правна помощ, който прилага.
Останалите ответници по тази жалба- не са подали отговор.
Съдът като прецени доводите не страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Въззивните жалби са подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна и отговорят на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от което следва,
че са процесуално допустими.
Предмет на гр.д.410/2023г. по описа на РС-Тутракан са били предявените от М. М.
искове с правно основание, чл.124 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК. От В. З. е предявен
насрещен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
С обжалваното решение, районният съд:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията с В. Н. З., с ЕГН **********, Н. З. М. с
ЕГН **********, С. Н. Р. с ЕГН ********** и Р. Н. Р. с ЕГН **********, че М. З. М. с ЕГН
********** е собственик по наследство на 121/528 ид.ч. (сто двадесет и една в числителя
петстотин двадесет и осем в знаменателя идеални части) от Дворно място, представляващо
УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан,
одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него
полумасивна жилищна сграда с площ 56 кв.м. и селскостопански постройки и ОТХВЪРЛЯ
установителния иск за разликата от 23/528 ид.ч. над уважения размер до претендирания от
144/528 ид.ч.
ПРИЗНАВА за установено в отношенията с М. З. М. с ЕГН **********, че В. Н. З. с
ЕГН ********** е собственик по силата на Нотариален акт за дарение № 166, том 2, рег.№
2011, дело № 320 от 14.06.2022 на нотариус Моника Койчева с район на действие ТнРС,
вписан с вх.рег.№ 1234 от 14.06.2022, като акт № 44, том V, дело 825/2022 на СВ- Тутракан, с
който договор Н. З. М. дарява на В. З. придобитите по наследство от Зекерия и Фатме
Хасанови 121/528 ид.ч. (сто двадесет и една в числителя петстотин двадесет и осем в
4
знаменателя идеални части) от Дворно място, представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по
кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, одобрен със Заповед №
324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда
с площ 56 кв.м. и селскостопански постройки, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл. 108 от
ЗС, както в установителната част за разликата от 407/528 ид.ч. над уважения размер до
претендираната изключителна собственост върху целия имот, така и изцяло в осъдителната
част - за осъждането на М. З. М. с ЕГН ********** да предаде на В. З. владението на 300
кв.м. от същия имот.
ИЗМЕНЯ констативния Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 32 от 18.08.2003 г., том I, № 2466, дело № 247/2003 на нотариус Йордан Даков
с район на действие Тутракански районен съд, вписан с вх.рег.№ 2279/18.08.2003, като акт №
186, том V, дело № 1022/2003 на СВ-Тутракан, с който Н. З. М. с ЕГН ********** и Шасине
Кязим М. с ЕГН ********** са признати за собственици на Дворно място, представляващо
УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан,
одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него
полумасивна жилищна сграда, при граници и съседи: поземлен имот № III-589, улица, улица
и поземлен имот № V-593, като го ОТМЕНЯ за 144/528 ид.ч. (сто четиридесет и четири в
числителя петстотин двадесет и осем в знаменателя идеални части) от правото на
собственост върху недвижимия имот.
Разпределил е отговорността за разноските, съобразно резултата от уважаване на
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението, на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По жалбата на М.М. и иска по чл.124 от ГПК:
В обстоятелствената част на исковата си молба М. М. е описал следната фактическа
обстановка: След смъртта на майка им Фатме Ю.Хасанова през 1982г., той и братята му са
направили доброволна делба на имота, подробно описан в исковата молба, притежаван от
родителите им приживе. В следствие на тази делба, макар и неоформена документално, са
обособили 3 парцела, които са оградили. Ищецът е останал в имота, в който е била
жилищната сграда, попадащ в средата на наследения имот, който по негови измервания е
около 300 кв. м.
С разпореждане № 646/01.08.2023г. /л.21 по гр.д.№ 410/2023г. по описа на РС-
Тутракан/ съдът е оставил без движение молбата и е дал указания за отстраняване на
констатираните нередности, сред които е и това да конкретизира „каква част от 300/1100
5
ид.ч. от собствеността на спорния имот, на какво основание претендира, че ги е придобил“.
От дадените указания, става ясно, че съдът правилно е възприел и тълкувал
твърденията на ищеца, че основава правото си на собственост на наследствено
правоотношение и на давност. В противен случай, не би искал да бъдат конкретизирани
съответните части придобити по наследство и тази по давност.
В изпълнение на указанията М.М. е подал заявление /вх.№ 3756/07.09.23г. –л.38 по
дело № 410/23 г. по описа на РС-Тутракан/, в което заявява, че от 1982г., от момента на
разпределението на имота, той и брат му Н. „ ползват тези имоти … и ги владеят като свои“.
Изрично е заявено, че частта от имота от 300 кв.м. намираща се по средата „винаги и до сега
е владян и ползван“ от М. М., „със съзнанието, че е негов, защото такава е била уговорката с
братята му.“ В последствие в отговора на насрещния иск, предявен от В. З., М.М. отново е
заявил, че „след смъртта на майка си, братята са разпределили ползването“ и той „владее и
ползва тази средна част от имота, в която е била къщата“.
Въпреки тези изявления, в Определение № 31/26.01.2024г. постановено по делото,
съдът е приел, че претенцията на ищеца, е да се признае по отношение на ответниците, че
той е собственик по наследство от своите родители на 300/1100 ид. ч. от процесния имот,
като изцяло са игнорирани твърденията за владение над имота, установено след
извършената доброволна делба. Вярно е, че ищецът не е оспорил дадената квалификация на
иска му и няма възражения за начина, по който съдът е тълкувал изявленията му, но в хода
на устните състезания и в писмените си бележки отново заявява, че основава претенцията си
на наследственото правоприемство и на придобивна давност. /Писмени бележки, л.176:“При
така установената фактическа обстановка, остава да се направят само правните изводи,
свързани с придобивната давност“ и т.н.; „….останалите в България четирима братя са
направили една неформална делба, фактически те са променили намерението си относно
имота, приели са го само като свой и от този момент намерението на всеки от един е
демонстрирано пред останалите“./
Независимо от тези изявления, в решението си, съдът е обсъдил единствено приетото
от него основание и е признал ищеца за собственик по наследство на 121/528 ид.ч. от
дворното място и е отхвърлил иска му за останалите 23/528 ид.ч.
Това мотивира ищеца да обжалва решението, тъй като то не съответства на заявеното
от него искане и доказателствата по делото.
С оглед на изложеното по- горе, става ясно, че жалбата е основателна, тъй като през
цялото производство, развило се пред първоинстанционния съд, ищецът е поддържал и
двете основания за придобИ.е на правото на собственост /въпреки непрецизното ползване на
правните термини/. Този извод може да се направи и от изложените от него факти и
обстоятелства.
Събраните по делото доказателства /разпитаните в производството пред районния
съд свидетели и назначената във въззивното производство съдебна експертиза/ установяват,
че след смъртта на Ф. Хасанова, синовете й М. З.Мехмет, Н. З.М. и М. М. са си поделели
6
дворното място на 3 приблизително равни части, игнорирайки другите наследници /или със
съгласието на своя брат Александър- факт който не е от значение в случая/. Демонстрирайки
намерението си за своене, са поставили ограда на обособените си части и оттогава, М. М.
владее и ползва средната половина от дворното място. Според заключението на вещото
лице, по назначената съдебно техническа експертиза, частта, която той владее е 361.40 кв.м.
или 361/1100 ид.ч. от имота.
Изводът на районния съд, че се касае за разпределение на ползването на имота не се
споделя от настоящата инстанция, тъй като противоречи на изявленията на страните в
производство /ищеца, неговия брат Н., който дори се е снабдил с нотариален акт за правото
на собственост над имота по давност;поставянето на трайни граници/ и на демонстрираното
от тях поведение на своене.
От това следва, че съдът неправилно е отхвърлил част от предявения иск, поради
което съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено.
Основателно е и възражението на жалбоподателя, че наследствените квоти са
неправилно изчислени.
Страните не оспорват факта, че имотът е придобит по време на брака на Зекерия
Хасанов и Фатме Хасанова и е станал част от семейната имуществена общност, прекратена
със смъртта на З.Хасанов през 1969г. При това положение, приложима към случая е
разпоредбата на чл.14,ал.7 от Семейния кодекс от 1968г./отм/, според която при
прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат
разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг наследява
заедно с деца на починалия съпруг, той не получава частта на починалия съпруг от общото
имущество. Приложено към случая това означава, че преживялата съпруга Ф.Хасонова
притежава ½ ид.ч. от имота, а другата ½ ид.ч. се разпределя между наследниците на
З.Хасанов- М. М., Н. М., М. М. и Александър Захариев Михайлов и Мурадия Ахмедова
Юзеирова. След смъртта на Ф.Хасанова, всеки от нейните синове / Мурадия Юзеирова не е
нейна дъщеря/ е наследил по ¼ ид.ч. или наследствените им права в съсобствеността са
следните:
по 9/40 ид.ч. за М. М., Н. М., М. М. и Александър Захариев Михайлов;
4/40 ид.ч. за Мурадия Ахмедова Юзеирова;
Което означава, че М. М. е придобил по наследство 248/1100 ид.ч. а останалите
113/1100 ид.ч. от имота е завладял, съответно придобил по давност.
Първоначалната претенция на ищеца е да се признае за установено, че е собственик
на 300/1100 ид.ч. от имота. В съдебно заседание, след приемане на съдебната експертиза,
същият измени размера на иска си като заяви, че претенцията му е за 361/1100 ид.ч. от
имота.
Макар и непрецизно отразено в протокола, следва да се приеме, че това изявление на
страната съставлява изменение на иска й, което в съответствие с т.9 от ТР № 1/2001г. на ВКС
по т.д. № 1/2000г. ОСГК, следва да се приеме за допустимо пред въззивния съд, съответно
7
съобразено при постановяване на решението.
С Решение № 43/24 г. постановено по гр.д.№ 410/23г. по описа на РС-Тутракан е
уважена претенцията на ищеца за 252/1100 ид.ч. В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в сила. Изложеното по-горе налага извода, че М.М. е придобил по давност още 109
/1100 ид.ч. предвид на това, отхвърлянето на иска му от съда е неправилно, поради което
решението в тази част следва да бъде отменено и се признае за установено, че М.М. е
собственик на още 109/1100 ид.ч. от Дворно място, представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по
кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, одобрен със Заповед №
324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда
с площ 56 кв.м. и селскостопански постройки.
Като последица от уважаване на иска, в съответствие с чл.537, ал.2 от ГПК, следва да
се измени констативния Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 32 от 18.08.2003 г., том I, № 2466, дело № 247/2003 на нотариус Йордан Даков, с
район на действие Тутракански районен съд, вписан с вх.рег.№ 2279/18.08.2003, като акт №
186, том V, дело № 1022/2003 на СВ-Тутракан, с който Н. З. М. с ЕГН ********** и Шасине
Кязим М. с ЕГН ********** са признати за собственици на Дворно място, представляващо
УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан,
одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него
полумасивна жилищна сграда, при граници и съседи: поземлен имот № III-589, улица, улица
и поземлен имот № V-593, като се отмени за 61/1100 ид.ч. от правото на собственост върху
недвижимия имот.
За останалите 300/1100 ид.ч. признати от РС, решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
По жалбата на В. Н.З.:
Предвид установения по-горе факт, че М.М. е собственик на 361/1100ид.ч. от имота,
претенцията на В.З. с правно основание чл.108 от ЗС не може да бъде уважена, тъй като той
не е едноличен собственик на процесния имот, съответно липсва основание за претенцията
му към М.М. да му предаде владението върху 300 кв.м. от имота. Предвид на това,
решението на районния съд в тази му част следва да бъде потвърдено, макар и при
постановяването му да са изложени различни съображения.
Настоящият състав не споделя доводите на районния съд, изложени във връзка с
установяване правото на собственост на В. З..Същият се легитимира като собственик на
имота въз основа на Договор за дарение на недвижим имот, вписан в СВП с Акт № 44,т.V,д.
№ 825/2022г. /л.13 по делото 410/23г . по описа на РС/, с който родителите му Н. и Шасине
М. му даряват процесния имот. Прехвърлителите се легитимират като собственици на имота
с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност /л.12/ вписан в
СВп с Акт № 186, т. II,д. № 1022/2003г. Актът и правото на собственост са оспорени от М.
М. и същият е признат собственик на 361/1100 ид.ч. от имота. Същият не оспорва правото на
собственост на В.З. върху останалите приблизително 2/3 ид.ч. от имота. Това право не се
оспорва и от останалите законни наследници на М. М., поради което посочените нотариални
8
актове –констативният и този за дарението, легитимират В.З. като собственик на 739/1100
ид.ч. от имота, а не както районният съд е приел- само на 121/528 ид.ч. от имота, равняващи
се на 252/1100 ид.ч. Следователно В.З. е собственик на още 487/1100 ид.ч. от имота, освен
тези признати от районния съд.
Предвид на това, решението, в тази му част следва да се отмени като неправилно,
като се постанови ново, с което да се признае за установено, че В.З. е собственик на 739/1100
ид.ч. от имота.
По отношение на разноските, направени в:
Първоинстанционното производство:
Предвид основателността на претенциите на М.М./ ищец в производството/ и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците по делото му дължат направените съдебни
разноски, които са в размер на 600 лева, видно от приложения списък по чл.80 от ГПК/
л.146/. от това следва че всеки от ответниците -В.З., Н. М., С. Р. и Р. Р.- дължи на ищеца
М.Мехемд по 150 лева.
Тъй като насрещният иск е неоснователен на ищеца по него В.З. не се дължат
разноски, но на основание чл.78,ал.3 от ГПК, той дължи на ответника по този иск –М. З.
сумата от 400 лева- заплатено възнаграждение за адвокат.
Въззивното производство:
Предвид основателността на въззивната жалба на М. М., ответниците по нея му
дължат направените във въззивното производство разноски, а именно сумата от 800 лева или
всеки от тях по 200 лева.
Жалбата на В.З. по иска му с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователна, поради
което не му се дължат разноски.
По тези съображения, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №43/15.03.2024г. постановено по гр.д.№
410/2023г. по описа на РС-Тутракан, в частта с която е отхвърлен искът с
правно основание чл.124 от ГПК, предявен от М. М. против В. Н. З., с ЕГН
**********, Н. З. М. с ЕГН **********, С. Н. Р. с ЕГН ********** и Р. Н. Р. с
ЕГН **********, да се признае за установено, че М. З. М. е собственик 23/528
ид.ч. от Дворно място, представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния
и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, одобрен със Заповед №
324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него полумасивна
жилищна сграда с площ 56 кв.м. и селскостопански постройки и вместо това
постановява:
9
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Н. З., с ЕГН **********,
Н. З. М. с ЕГН **********, С. Н. Р. с ЕГН ********** и Р. Н. Р. с ЕГН
**********, че М. З. М. с ЕГН ********** е собственик на 109/1100 /сто и
девет върху хиляда и сто/ ид.ч. от Дворно място, представляващо УПИ IV-594
в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ.
Тутракан, одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с
построената в него полумасивна жилищна сграда с площ 56 кв.м. и
селскостопански постройки.
ИЗМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 32 от 18.08.2003 г., том I, № 2466, дело № 247/2003 на нотариус
Йордан Даков с район на действие Тутракански районен съд, вписан с вх.рег.
№ 2279/18.08.2003, като акт № 186, том V, дело № 1022/2003 на СВ-Тутракан,
с който Н. З. М. с ЕГН ********** и Шасине Кязим М. с ЕГН ********** са
признати за собственици на Дворно място, представляващо УПИ IV-594 в кв.
43 по кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан,
одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената
в него полумасивна жилищна сграда, при граници и съседи: поземлен имот №
III-589, улица, улица и поземлен имот № V-593, като го ОТМЕНЯ за 61/1100
ид.ч. (шестдесет и едно върху хиляда и сто) ид.ч. от от правото на
собственост върху недвижимия имот.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №43/15.03.2024г. постановено по гр.д.№
410/2023г. по описа на РС-Тутракан, в частта с която е прието за установено в
отношенията с М. З. М. с ЕГН **********, че В. Н. З. с ЕГН ********** е
собственик по силата на Нотариален акт за дарение № 166, том 2, рег.№ 2011,
дело № 320 от 14.06.2022 на нотариус Моника Койчева с район на действие
ТнРС, вписан с вх.рег.№ 1234 от 14.06.2022, като акт № 44, том V, дело
825/2022 на СВ- Тутракан, с който договор Н. З. М. дарява на В. З.
придобитите по наследство от Зекерия и Фатме Хасанови 121/528 ид.ч. (сто
двадесет и една в числителя петстотин двадесет и осем в знаменателя идеални
части) от Дворно място, представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по
кадастралния и регулационен план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, одобрен
със Заповед № 324/22.08.1990, с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него
полумасивна жилищна сграда с площ 56 кв.м. и селскостопански постройки,
като вместо това постановява:
10
ПРИЗНАВА за установено,по отношение на М. З.М., че В. З. е
собственик на 739/1100 ид.ч. от следния недвижим имот: Дворно място,
представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен план на
с. Цар Самуил, общ. Тутракан, одобрен със Заповед № 324/22.08.1990, с площ
1100 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда с площ
56 кв.м. и селскостопански постройки.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в частта, с която е отхвърлен искът с
правно основание чл.108 от ЗС, предявен от В.З. да бъде осъден М. З.М. да му
предаде владението върху 300 кв. м. от следния недвижим имот: Дворно
място, представляващо УПИ IV-594 в кв. 43 по кадастралния и регулационен
план на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, одобрен със Заповед № 324/22.08.1990,
с площ 1100 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда с
площ 56 кв.м. и селскостопански постройки.
ОСЪЖДА В. Н. З., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. З. М. ЕГН
**********, следните суми:
550/петстотин и петдесет/ лева- разноски по гр.д.№ 410/2023г. по описа
на РС-Тутракан;
200/двеста/ лева- разноски по в.гр.д.№ 251/2024г. по описа на ОС-
Силистра;
ОСЪЖДА Н. З. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. З. М. ЕГН
**********, следните суми:
150/сто и петдесет/ лева- разноски по гр.д.№ 410/2023г. по описа на РС-
Тутракан;
200/двеста/ лева- разноски по в.гр.д.№ 251/2024г. по описа на ОС-
Силистра;
ОСЪЖДА С. Н. Р. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. З. М. ЕГН
**********, следните суми:
150/сто и петдесет/ лева- разноски по гр.д.№ 410/2023г. по описа на РС-
Тутракан;
200/двеста/ лева- разноски по в.гр.д.№ 251/2024г. по описа на ОС-
Силистра;
11
ОСЪЖДА Р. Н. Р. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. З. М. ЕГН
**********, следните суми:
150/сто и петдесет/ лева- разноски по гр.д.№ 410/2023г. по описа на РС-
Тутракан;
200/двеста/ лева- разноски по в.гр.д.№ 251/2024г. по описа на ОС-
Сеилистра;
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280 от
ГПК.
Председател:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12