№ 373
гр. Пещера, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20235240100457 по описа за 2023 година
Производството по гр.д. № 457/2023 г. по описа на Районен съд - Пещера
е образувано след инстанционен контрол от Окръжен съд - Пазарджик, при
който с Решение № 47/07.02.2023 г. по в.гр.д. № 558/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик е обезсилено Решение № 260009/21.03.2022 г. по
гр.д. № 572/2019 г. по описа на Районен съд - Пещера и делото е върнато на
Районен съд - Пещера за ново разглеждане от друг състав.
В исковата молба, последно уточнена с молба с вх. № 2212/09.05.2023 г.
по описа на Районен съд - Пещера, се твърди, че ищците М. Х. М. и Г. Х. М.
(конституирани на основание чл. 227 от ГПК в хода на процеса на мястото на
починалата ищца К.К. М., като нейни законни наследници) са собственици на
основание наследство, доброволна делба и давностно владение върху следния
недвижим имот: недвижим имот без планоснимачен номер по действащия
план от 1995 г., одобрен със Заповед № 305/08.12.1995 г., на с. Козарско, който
имот попада в парцел IV- Стопанска дейност, в кв. 2 по плана от 1995 г. на с.
Козарско и е образуван от част от бивш имот с пл. номер 36 и от част от бивш
имот с пл. номер 37 по обезсиления план от 1959 г. на с. Козарско, при
граници на процесния имот: от запад - имот с пл. № 9, записан в разписната
книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С., от изток - имот с пл. № 11, записан на Г.
Б.Г. и И. Д. Г., от север - улица, от юг - имот с пл. № 10 - стопански двор на
ТКЗС.
Сочи се, че след извършена съдебна делба по гр.д. № 452/1989 г. по
описа на Районен съд - Пещера наследодателят на ищците К.К. М. е
придобила правото на собственост върху имот с пл. № 37 в кв. 4 по
обезсиления план от 1959 г. на с. Козарско, при съседи на имота: Б. Г. Г., Г. И.
С., стопански двор и улица. Със Заповед от 02.12.2003 г. на Кмета на Община
1
Брацигово, обаче, на К.К. М. било отказано попълване на действащия
кадастрален план от 1995 г. на с. Козарско с имота, тъй като в посочените от
нея граници на имот с пл. № 37, в кв. 4 по обезсиления план от 1959 г. на с.
Козарско попада част от имот с пл. № 36 по обезсиления план от 1959 г. на с.
Козарско, което предпоставя спор за материално право. Поддържа се, че тъй
като в решенията на ПК-Брацигово и ОСЗ - Брацигово, легитимиращи
ответниците като собственици на имот с пл. № 36 по обезсиления план на с.
Козарско, не се съдържат идентификационни данни (граници на този имот) е
неоправдан извода, че част от имот с пл. № 36 по обезсиления план от 1959 г.
на с. Козарско попада в твърдените от ищците граници на имот с пл. № 37 по
обезсиления план от 1959 г. на с. Козарско. Твърди се, че наследодателят на
ищците - К.К. М. е владяла като свой собствен, необезпокоявано от никого,
получения от нея в дял имот с пл. № 37 по обезсиления план от 1959 г. на с.
Козарско, а преди това - този имот е владян от нейния наследодател В. С. К.,
при описаните в протокола за извършената съдебна делба по гр.д. № 452/1989
г. по описа на Районен съд - Пещера граници и съседи. Изтъква се, че К.К. М. е
владяла имот с пл. № 37 по обезсиления план от 1959 г. на с. Козарско в
имотните граници по този план от 1959 г., които не са идентични с имотните
граници по действащия план на с. Козарско от 1995 г.
Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на ответниците Р. С. А., М. И. А., Й. И. А.,
Н. З. Н. и С. А. Х., че ищците М. Х. М. и Г. Х. М. са собственици на недвижим
имот без планоснимачен номер по действащия план от 1995 г., одобрен със
Заповед № 305/08.12.1995 г., на с. Козарско, който имот попада в парцел IV-
Стопански двор, в кв. 2 по плана от 1995 г. на с. Козарско и е образуван от част
от бивш имот с пл. номер 36 и от част от бивш имот с пл. номер 37 по
обезсиления план от 1959 г. на с. Козарско, при граници на имота: от запад -
имот с пл. № 9, записан в разписната книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С., от
изток - имот с пл. № 11, записан на Г. Б.Г. и И. Д. Г., от север - улица, от юг -
имот с пл. № 10 - стопански двор на ТКЗС.
Ангажират писмени доказателства. Формулират доказателствени
искания. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на
исковата молба от ответниците Р. С. А., М. И. А., Й. И. А., в които оспорват
исковата претенция, доколкото заявяват, че желаят техния имот с пл. № 36 и
имота на ищците с пл. № 37 да бъдат нанесени в кадастралната карта в
съответствие с направеното по заповед на Кмета на Община Брацигово
геодезическо заснемане от месец август 2010 г. на имоти с пл. №№ 36 и 37. С
допълнителна молба по делото ответницата М. А. оспорва ищците да са
собственици на имот с пл. № 36 по обезсиления план на с. Козарско. Не
оспорва, че ищците са собственици на имот с пл. № 37 по обезсиления план на
с. Козарско. Твърди, че съгласно представените от ищците Решение на ПК -
Брацигово от 1992 г. и Решение на ОСЗ - Брацигово от 2003 г. наследниците на
наследодателя на ответниците - Й. А. К. са собственици на имот с пл. № 36 по
2
обезсиления план на с. Козарско. Сочи, че възстановяване на имот с пл. № 36
по обезсиления план на с. Козарско е приключило с влязло в сила Решение на
ОСЗ - Брацигово от 2003 г. и от този момент ответниците владеят този имот.
Сочи, че до този момент имотът бил общинска собственост, както и че спорът
с починалата ищца К.К. М. е приключил с Решение № 10570/30.10.2006 г. по
адм. дело № 7816/2006 г. по описа на ВАС, по което жалбата й е отхвърлена.
Изтъква, че законът забранява придобИ.е на имоти, държавна и общинска
собственост, по давност. Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
Н. З. Н. и С. А. Х..
В хода на производството пред настоящата инстанция ответникът С. А.
Х. е починал, като с Определение № 82/24.02.2025 г. на негово място са
конституирани наследниците му - Д. Г. Х., М. С. Х. и Ж. С. Х..
В открито съдебно заседание ищците М. Х. М. и Г. Х. М. се
представляват от упълномощения от тях процесуален представител – адв. Ж.
Н.-Т., която поддържа иска и моли за уважаването му, като претендира
заплащане на сторените по делото разноски съобразно представен списък. В
депозирани по делото писмени бележки пълномощникът акцентира, че на
първо място е налице правен интерес от предявения установителен иск, тъй
като е налице отказ на Кмета на община Брацигово за попълване на
кадастралния план на с. Козарско с нанасяне на претендирания от ищците
имоти, мотивиран от заявени собственически права на ответниците по
отношение на имот с пл. № 36, част от който попада в имота на ищците. На
следващо място счита, че в процеса по безспорен начин са установени всички
предпоставки за уважаване на исковата им претенция. Излага, че от
представените писмени доказателства, приети заключения по експертизи и
свидетелски показания категорично е установена идентичност между имота,
който съществува на място с граници, каквито са в плана, с имота, описан в
документите за собственост. Допълва, че практиката на ВКС приема, че
индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното
местонахождение, граници, регулационен статут, площ и други данни, като в
подкрепа на твърденията си цитира практика на ВКС. Наред с това
процесуалният представител на ищците отбелязва, че съгласно заключението
по назначената тройна експертиза се установява, че имотът на ответниците
никога не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не е бил
земеделски, респ. не е била налице забрана за придобИ.ето му по давност. В
този смисъл моли за уважаване на предявената претенция с присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответницата М. А. се представлява от адв.
И. П., който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. В последното
по делото заседание не се явява нито ответницата, нито пълномощникът й,
респ. от същите не е дадено становище по същество на спора.
Ответниците Р. А., Й. А. и Н. Н., редовно призовани, не се явяват в
3
откритите съдебни заседания.
В открито съдебно заседание се явяват ответниците Д. Х., М. Х. и Ж. Х.,
представлявани от адв. Х. С., който оспорва предявения иск, моли за
отхвърлянето му и претендира заплащане на сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 134 от 23.08.1967 г., издаден от съдия при РС –
Пещера, В. С. К. е призната за собственик по наследство, доброволна делба и
давностно владение на недвижим имот, представляващ празно дворно място,
находящо се в с. Козарско, с площ от 1230 кв.м., съставляващо по плана на
същото село имот 37, в кв. 4, при съседи: Г. Г., стопански двор на ТКЗС, Р. Сп.
Ч. и улица.
От приложения към исковата молба протокол по гр. д. № 452/1989 г. по
описа на РС-Пещера, в който е одобрена спогодба за делба, се установява, че
наследодателят на ищците - К.К. М. е получила в дял имот с пл. № 37 в кв. 4
по плана на с. Козарско от 1959 г., незастроен, при съседи: Б. Г. Г., Г. И. С.,
стопански двор и улица.
От Решение № 8к от 28.11.1992, издадено от Поземлена комисия гр.
Брацигово се установява, че на наследниците на Й. А. К. е възстановено
правото на собственост върху нива от 1.000 дка, четвърта категория, находяща
се в землището на с. Козарско, в местността (квартал) Гарата. Впоследствие с
Решение № 1103/28.10.2003 г. Общинска служба по земеделие и гори гр.
Брацигово отказва да възстанови правото на собственост върху този имот,
поради това че същият попада в регулация.
Видно от приложената към исковата молба Заповед № 103-
00311/02.12.2003 г., Кметът на община Брацигово отказва попълване на
кадастралния план на с. Козарско с недвижим имот на името на Величка К. по
молба на К.К. М. с мотиви, че при направено съвместяване на имот с пл. № 36
в кв. 4 по обезсиления план на с. Козарско от 1959 г. и имота от геодезическото
заснемане, представено от К. М., двата имота се застъпват.
Административният орган е приел, че е налице спор за имуществено право,
който следва да бъде решен по съдебен ред. К. М. е обжалвала заповедта, като
видно от приетите по делото Решение № 115/25.05.2006 г. по адм.д. №
139/2005 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, потвърдено с Решение №
10570/30.10.2006 г. по адв. Д. № 7816/2006 г. по описа на ВАС, жалбата й е
отхвърлена.
По делото са приети две заключения на вещото лице инж. С. Б. по
назначени при предходните разглеждания на делото съдебно – технически
експертизи. От заключенията се установява, че имотът, описан в документите
4
за собственост на ищцата (протокол за съдебна делба по гр.д. № 452/1989 г. на
РС – Пещера и нотариален акт № 134/1967 г.) е посочен като имот с пл. № 37 в
кв. 4 по обезсиления план на с. Козарско от 1959 г., но описанието му по
съседи отговаря на части от имоти с пл. №№ 36 и 37 по северната фасада в кв.
4 или в лицето на имотите. Вещото лице е установило още, че кадастралният
статут на процесния имот в момента е на заснет в плана имот с граници, но без
планоснимачен номер. Наред с това регулационният му статут е на имот
включен в отреден за стопанска дейност парцел IV в кв. 2 по регулационния
план, но без приложена регулация по отношение на процесния имот.
Установено е, че към настоящия момент границите на претендирания от
ищците имот са следните: от запад - имот пл. № 9, записан в разписната книга
към плана на Г. И. С. и Е. И. С., от изток – имот пл. № 11, записа на Г. Б.Г. и И.
Д. Г.; от север граничи с улица, а от юг – с имот пл. № 10 – стопански двор на
ТКЗС.
Вещото лице С. Б. е изследвало и дали има застъпване между имот пл.
№ 36 и имот пл. № 37, като е установило, че това са два самостоятелни имота,
заснети в определени граници и не е налице застъпване помежду им.
Установено е обаче, че част от имот пл. № 36 по обезсиления план на с.
Козарско от 1959 г. в размер на 550 кв.м. навлиза в претендирания от ищците
имот.
По делото е прието и заключение по допусната и извършена тройна
съдебно-техническа експертиза вещите лица Х. К., Б. Г. и О. М. (назначена по
гр. д. № 572/2019 по описа на РС – Пещера), по която са установили, че
имотът, както се владее на място с материализирани на терена от три страни
огради, е с площ от 1351 кв.м., в която площ попадат: площ от 697 кв.м. от
имот с пл. № 36 по КРП на с. Козарско от 1959 г., обезсилен, и площ от 654
кв.м. от имот с пл. № 37 по КРП на с. Козарско от 1959 г., обезсилен при
граници: от североизток – улица; от севеР.пад - имот пл. № 9, записан в
разписната книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С.; от югоизток - имот пл. № 11,
записан в разписната книга към плана на Г. Б.Г. и И. Д. Г.; от югозапад - имот
пл. № 10 – стопански двор на бивш ТКЗС с. Козарско.
В хода на производството пред настоящата инстанция е изслушано
заключение по назначена допълнителна тройна съдебно-техническа
експертиза, вещите лица по която са отговорили пълно и компетентно само по
поставената им втора задача, поради което заключението е прието единствено
в тази му част. От заключението на вещите лица по задача № 2, свързана с
проследяване на статута на имота на ответниците, се установява, че имот с пл.
36 попада в регулацията на с. Козарско, както по плана от 1959 г., така и по
плана от 1995 г., т.е. винаги е бил в регулацията на с. Козарско и никога не е
придобивал характер на земеделска земя, респ. никога не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Доколкото вещите лица по допълнително
назначената тройна съдебно-техническа експертиза не са отговорили в
съответствие с поставената им първа задача, по делото е допусната повторна
единична експертиза по първия поставен въпрос, изготвената от вещото лице
5
Й. Г.. От заключението на повторната експертиза се установява, че недвижим
имот – без планоснимачен номер по ДКРП на с. Козарско, попадащ в парцел
IV-Стопанска дейност, квартал две, при граници: от запад - имот пл. № 9,
записан в разписната книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С.; от изток - имот пл.
№ 11, записан в разписната книга към плана на Г. Б.Г. и И. Д. Г.; от север –
улица; от юг - имот пл. № 10 – стопански двор на ТКЗС, за който е отреден
УПИ VII, съществува на място с граници, каквито са в плана и е идентичен с
имота, описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 134, т. I,
н.д. № 355/1967 г. и имота по протокола за съдебна делба № 36 от 21.11.1989 г.
Съдът констатира, че в даденото от вещото лице Г. заключение е допусната
техническа грешка, доколкото в обстоятелствената част на заключението е
посочено, че по разписната книга към плана от 1995 г. на съседите от изток –
Г.. Б. Г. и И. Д. Г. е записан имот с пл. 11, а в заключението е посочено, че
номерът на имота е 13. Очевидно се касае за техническа грешка при изписване
на планоснимачния номер на имота, доколкото видно и от приложеното към
заключението копие извадка от разписен лист на ДКРП на с. Козарско от 1995
г. под № 11 е записан имот на Г. Б. Г. и И. Д. Г., тоест номерът на имота е 11, а
не 13. За да достигне до заключението си вещото лице Г. е направил справка в
разписните книги по плановете на с. Козарско от 1959 г. и 1995 г. и е изследвал
роднинските връзки на съседите, описани в документите за собственост, с
които ищците се легитимират като собственици на процесния имот.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел Т. Н.
К. – първи братовчед по майчина линия със страните по делото. В показанията
си свидетелят заявява, че знае имота на ищците, който се намира в с. Козарско
в района на ж.п. гарата. Сочи, че същият се намира в регулация и от двете
страни граничи с жилищни постройки – едната на сем. Г.и, другата на сем.
С.и, от лицевата страна е главен път Козарско-Бяга, а от южната страна е
стопански двор. Сочи, че имотът е заграден от двете страни с телени огради, а
от другите две страни с жилищни сгради. Свид. К. заявява, че имотът е
обработван единствено от неговата леля В. К., а след подялбата между
дъщерите й, имотът се обработвал от К. М., докато била по-млада,
впоследствие го отдала на сем. Г.и да го обработват като съседи. Сочи, че сем,
Г.и го обработват повече от 35 години. Свид. заявява в разпита си, че Г. Г. е
съсед от източната страна на имота и е баща на Б. Г. Б.ов и дядо на сегашния
кмет на селото – Г. Г.. Допълва, че И. Г. С. и Р. С.а Ч. са семейство и Г. И. С. е
техен син. Свид. К. поддържа, че лично е виждал К. М. да обработва имота
през лятото, а преди нея е виждал майка й – В..
По делото е разпитан и свидетелят Г. Б.Г., кмет на с. Козарско. От
показанията му се установява, че познава К. М. и М. М. и знае, че имат имот в
с. Козарско в съседство с неговата къща. Сочи, че имотът им граничи с
неговия, с имота на сем. С.и, с улицата и стопанския двор. Заявява, че преди
около 40 години К. М. им е предоставила нейния имот да го обработват, като
досега никой друг не е идвал в този имот да го обработва или да има
претенции към него. Сочи, че баща му се казва Б. Г. Б.ов, а дядо му – Г. Д. Г..
6
Допълва, че имотът на ищцата граничи с имота на Р. С.а Ч. и синът й Г. С..
Заявява пред съда, че в този имот никога не е виждал ответницата М. А. или Р.
и че по-рано майка му и баща му, а сега той обработва имота на ищците, като
им заплаща наем.
По делото на страната на ответника е разпитан свидетелят Н. Г. А. –
съпруг на ответницата М. А., зет на ответницата Р. А.. В показанията си пред
съда заявява, че в началото на 90-те години са върнали имота на ответниците и
оттогава е регистриран в данъчното и плащат данъци за него. Сочи, че тяхното
място се намира в квартал „Гарата“ в с. Козарско, срещу гарата, като от едната
му страна е пътя, от другата страна – празно дворно място, от задната страна
се намира голям метален хангар, а от четвъртата страна – къща с двор на
починали хора. Свид. А. заявява, че през 1992 г. Р. е работила в имота за около
5-6 години, след което го е отдала под наем, но не знае на кого. Сочи, че
имотът им е бил показан къде се намира от техника К.М.. Свидетелят сочи, че
имотът граничи от едната страна с имота на ищците, от другата страна с
парцел с къща, и чак след имота на ищците е имотът на Б., за когото знае, че
синът му е кмет на селото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
като ищците извеждат правния си интерес от обстоятелството, че ответниците
претендират да са собственици на имот с пл. № 36 по плана на с. Козарско от
1959 г., част от който попада в претендирания от ищците имот, оспорвайки по
този начин правото им на собственост. За основателността на така предявения
иск (последно исковата претенция е уточнена с молба с вх. № 2212/02.05.2023
г. по описа на РС – Пещера (л. 14 от делото)) в тежест на ищците е да
установят, че са титуляри на правото на собственост върху процесния
недвижим имот без планоснимачен номер по действащия план от 1995 г.,
одобрен със Заповед № 305/08.12.1995 г., на с. Козарско, който имот попада в
парцел IV- Стопанска дейност, в кв. 2 по плана от 1995 г. на с. Козарско и е
образуван от част от бивш имот с пл. номер 36 и от част от бивш имот с пл.
номер 37 по обезсиления план от 1959 г. на с. Козарско, при граници на имота:
от запад - имот с пл. № 9, записан в разписната книга към плана на Г. И. С. и
Е. И. С., от изток - имот с пл. № 11, записан на Г. Б.Г. и И. Д. Г., от север -
улица, от юг - имот с пл. № 10 - стопански двор на ТКЗС, на заявените в
исковата молба придобивни основания, в т.ч., че наследодателят им К.К. М. е
била собственик на процесния имот на основание делба и давностно владение,
както и че те и наследодателят им К.К. М. са упражнявали в продължение на
10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесния
имот без планоснимачен номер с намерение да го своят и са манифестирали
това свое намерение да своят имота пред ответниците
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ответниците следва да установят, че
упражняват фактическа власт върху процесния имот на основание,
7
противопоставимо на ищците.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събраните доказателства,
анализирани поотделно и в съвкупност, по делото безспорно се установи, че
ищците са собственици на претендирания от тях имот, представляващ
недвижим имот без планоснимачен номер по действащия план от 1995 г.,
одобрен със Заповед № 305/08.12.1995 г., на с. Козарско, който имот попада в
парцел IV- Стопанска дейност, в кв. 2 по плана от 1995 г. на с. Козарско и е
образуван от част от бивш имот с пл. номер 36 и от част от бивш имот с пл.
номер 37 по обезсиления план от 1959 г. на с. Козарско, при граници на имота:
от запад - имот с пл. № 9, записан в разписната книга към плана на Г. И. С. и
Е. И. С., от изток - имот с пл. № 11, записан на Г. Б.Г. и И. Д. Г., от север -
улица, от юг - имот с пл. № 10 - стопански двор на ТКЗС на основание
доброволна делба, наследство и давностно владение.
Установи се от приложения по делото протокол по гр. д. № 452/1989 г.
по описа на РС-Пещера, с който е одобрена спогодба за делба, че
наследодателят на ищците - К.К. М. е получила в дял имот с пл. № 37 в кв. 4
по плана на с. Козарско от 1959 г., незастроен, при съседи: Б. Г. Г., Г. И. С.,
стопански двор и улица. Наред с това се установи от приетите по делото
заключения на изготвените съдебно-технически експертизи, които настоящата
инстанция кредитира като обективни и осбосновани, че имотът, при
границите, при които е придобит от К. М., и към настоящия момент се владее
от ищците при граници по дейтващия план на с. Козарско от 1995 г.,
идентични с границите по спогодбата за делба от 1989 г. Вещото лице Г. по
повторно допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 212-222 от делото),
достига до категоричния извод, че претендираният от ицщите имот
съществува на място с граници, каквито са в плана и е идентичен с имота,
описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 134, т. I, н.д. №
355/1967 г. и имота по протокола за съдебна делба № 36 от 21.11.1989 г. В този
смисъл са и заключенията по останалите изготвени в хода на производството
съдебно-технически експертизи.
Обстоятелството, че ищците владеят имота, така както са го придобили
от техните праводатели (В. К. и К. М.) се установява и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Т. Н. К. и Г. Б.Г.. От
показанията и на двамата свидетели се установи, че праводателката на ищците
– В. К., а впоследствие и нейната дъщеря К. М. са придобили в собственост и
са владели като свой имот, находящ се в с. Козарско в района на ж.п. гарата,
граничещ от двете страни с парцелите на сем. Г.и и на сем. С.и, с главния път
Козарско-Бяга, и със стопански двор. От даденото от свидетелите описание на
границите на имота, така както се владее на място от ищците, също става ясно,
че границите са идентични с тези посочени в документите за собственост на
ищците. И двамата свидетели бяха категорични, че имотът е обработван
единствено от В. К. и впоследствие от К. М., която от своя страна от преди
повече от 35 години го е отдала под наем на семейството на Г. Г.. Съдът
приема гласните доказателства, обективирани в свидетелските показания на Т.
8
К. и Г. Г., тъй като същите са последователни, взаимно допълващи се и не са
налице противоречия помежду им. В този смисъл изолирани останаха
показанията на свид. Н. А. в частта, в която същият заяви пред съда, че
ответницата Р. А. е отдала имота с пл. № 36 по наем за обработване от други
хора, като свидетелят не можа да посочи на кого всъщност е отдаден този
имот. От своя страна свидетелите К. и Г. бяха категорични, че претендирания
от ищците имот не се е обработвал от никой друг, освен от семейството на Г.и,
а преди това от К. М.. Наред с това съдът намира, че показанията на свидетеля
А. следва да бъдат ценени съгласно чл. 172 от ГПК, предвид евентуалното
наличието на заинтересованост от изхода на спора в полза на ответниците по
делото. При това положение съдът намира, че ищците доказаха да са
собственици и на основание претендираното от тях давностно владение.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС определя за добросъвестен
владелецът, който владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена.
Нормата на чл. 79 от ЗС определя двете хипотези на придобИ.е на право
на собственост по давностно владение в зависимост от това дали владелецът е
бил добросъвестен или недобросъвестен, като съгласно алинея първа на чл. 79
от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а сългасно алиеня втора
- ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Установи се по делото, че още праводателят на ицщите – В. К. е владеела
и частта от имот с пл. № 36 по плана на с. Козарско от 1959 г., претендирана от
ответниците, като е призната за собственик на процесния имот въз основа на
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 134 от
23.08.1967 г. През 1989 г. имотът преминава в патримонуима на майката на
ищците – К. М., която го придобива в дял след постигната съдебна спогодба за
делба и от 1989 г. до смъртта си го владее непрекъснато и необезпокоявано в
границите, описани в протокола за делба. От своя страна К. М. е била
добросъвестен владелец, доколкото е получила владението върху имота на
основание, годно да я направи собственик. Това означава, че за нея през 1989 г.
е започнала да тече кратката 5-годишна давност и още през 1994 г. същата е
придобила на основание давностно владение и частта от имот с пл. № 36 по
плана на с. Козарско от 1959 г., попадаща в недвижим имот без планоснимачен
номер по действащия план от 1995 г., одобрен със Заповед № 305/08.12.1995 г.,
на с. Козарско, който имот попада в парцел IV- Стопанска дейност, в кв. 2 по
плана от 1995 г. на с. Козарско, при граници на имота: от запад - имот с пл. №
9, записан в разписната книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С., от изток - имот с
пл. № 11, записан на Г. Б.Г. и И. Д. Г., от север - улица, от юг - имот с пл. № 10
- стопански двор на ТКЗС. Изтеклата в полза на К. М. давност на основание
чл. 82 от ЗС ползва и наследниците й по закон – ищците М. М. и Г. М..
Възражението на ответниците, че К. М. не би могла да придобие по давност
9
претендираната от нея част от имот от имот с пл. № 36 по плана на с. Козарско
от 1959 г., поради това, че до 2003 г. имотът е бил държавен, е неоснователно.
От заключението на извършената тройна съдебно-техническа експертиза (л.
187-191 от делото) се установи, че имот с пл. № 36 е попадал в регулацията на
с. Козарско, както по отменения план от 1959 г., така и по действащия план от
1995 г., респ. същият никога не е придобивал характер на земеделска земя. От
това следва, че по отношение на имот с пл. № 36 не е действала забрана за
придобИ.ето му по давност.
От своя страна ответниците не успяха да докажат възражението си, че от
2003 г. владеят частта от имот с пл. № 36 по боезсиления план на с. Козарско
от 1959 г. В този смисъл от тяхна страна бяха ангажирани показанията на
свид. Н. А., който в разпита си пред съда беше неубедителен, твърдеше, че
имотът е отдаден под наем от ответницата Р. А., но нито посочи кога е станало
това, нито на кого, нито за каква сума. Освен това показанията му се
опровергаха от показанията на свидетелите Т. К. и Г. Г., като съдът отчете и
наличието на заинтересованост у свид. А. по отношение на изхода на спора с
оглед на това, че е съпруг на ответницата М. А. и зет на ответницата Р. А..
Следва да се отбележи, че в трайно установената си съдебна практика
ВКС (Решение № 672/07.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, I г.о.;
Решение № 323 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 408/2011 г., I г. о.; Решение
№ 842 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 2006 /2009 г., на ВКС, І г.о.; Решение №
196/11.11.2015 г. по гр.д. № 2495/2015 г. на ВКС, I г.о., Определение № 45 от
3.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2814/2019 г., II г. о.; Определение № 128 от
29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 80/2021 г., II г. о.) приема, че
индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното
местонахождение, площ, граници, регулационен статут и по всички други
данни за тях, а за да се установи идентичност между два имота е достатъчно те
да съвпадат по местонахождение и граници, както и че е прието, че за
установяване идентичност между два имота е допустимо да се използват
експертни знания, включително и за проследяване на съседите на имотите,
вписвания в разписни листове към регулационни планове и в други документи
касаещи имотите, както и свидетелски показания. Прието е още, че площта на
имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като
зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на
плана.
От изложеното дотук и при съобразяване с константната практика на
ВКС по отношение на индивидуализацията на недвижимите имоти
настоящият съдебен състав намира, че в хода на съдебното следствие
безспорно се установи, че ищците са собственици на претендирания от тях
недвижим имот. От изготвените в хода на производството експертни
заключения и от разпита на свидетелите Т. К. и Г. Г. категорично се установи,
че е налице идентичност между имота, придобит от починалата в хода на
настоящото производство ищца – К. М. чрез протокол по гр. д. № 452/1989 г.
по описа на РС-Пещера за доброволна делба и имотът, така както е посочен в
10
исковата молба, последно уточнена с молба с вх. № 2212/09.05.2023 г. по
описа на Районен съд – Пещера, за който се установи да е владян
непрекъснато, необезпокоявано и явно в продължение на повече от 40 години.
От това следва, че претенцията на ищците е основателна и следва да бъде
уважена.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК имат ищците. В тяхна полза следва да бъдат присъдени сторените от тях
разноски за заплатени държавни такси, депозити за изготвяне на съдебно-
технически експертизи, депозити за особен представител, заплатено
адвокатско възнаграждение и съдебно-деловодни разходи за удостоверения,
сторени в настоящото производство и в производствата при предходните
разглеждания на делото (гр.д № 924/2016 г. по описа на Районен съд – Пещера;
в.гр.д. № 481/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик; гр.д. № 572/2019
г. по описа на Районен съд – Пещера и в.гр.д. № 558/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик) съгласно представения по делото списък по чл. 80
от ГПК, възлизащи в общ размер на 5671,00 лв.
Освен това по делото е представен договор за правна помощ и
съдействие, съгласно който адв. Ж. Н.-Т. е предоставила на безплатна правна
помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
накратко наричана Наредбата. Съдът намира, че за реално положения труд от
адв. Н.-Т. по процесуално представителство на ищците по делото следва в
нейна полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
2500,00 лв., платимо от ответниците. За да определи този размер настоящата
инстанция съобрази материалния интерес по делото, обстоятелството, че по
същото е събран немалък обем от доказателствен материал, както и че
фактическата и правна сложност на делото е значително завишена с оглед
други дела с подобен предмет. Наред с това съдът съобрази, че адвокатът е
взел участие в десет открити съдебни заседания, като е проявявал активно
процесуално поведение, изразяващо се в анжажиране на доказателства,
своевременно даване на становища и в крайна сметка процесуалните му
действия по подготовка, защита и представителство по делото са довели до
резултат, с който е защитен интересът на представляваните по най-добрия
възможен начин – постановено е изцяло положително за ищците решение по
предявения иск.
Съдът намира, че в полза на адв. Х. С. следва да бъде изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. от внесения депозит за
осъщественото от него процесулано представителство като особен
представител на ответника С. Х.. Не следва да бъде уважавана молбата на адв.
С. за увеличаване на възнаграждението му с още 700,00 лв., като съдът
съобрази, че в последното по делото съдебно заседание наследниците на
11
ответника С. Х. – конституирани на неговото място в процеса, са
упълномощили адв. С. да ги представлява по делото, за което са му заплатили
адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв. В този смисъл адвокатът е
получил възнаграждение за положения от него труд.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТНОВЕНО по отношение на Р. С. А., с ЕГН:
**********, с адрес: ****, М. И. А. с ЕГН: **********, с адрес: ****, Й. И. А.
с ЕГН: **********, с адрес: ****, Н. З. Н. с ЕГН: **********, с адрес: *****,
Д. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, М. С. Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, и Ж. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, че ищците М.
Х. М. с ЕГН: **********, и Г. Х. М., с ЕГН: **********, и двамата с адрес в
гр. *****, са собственици на основание наследство, доброволна делба и
давностно владение на следния имот: недвижим имот без планоснимачен
номер по действащия план от 1995 г., одобрен със Заповед № 305/08.12.1995 г.,
на с. Козарско, който имот попада в парцел IV-Стопанска дейност, в кв. 2 по
плана от 1995 г. на с. Козарско и е образуван от част от бивш имот с пл. номер
36 и от част от бивш имот с пл. номер 37 по обезсиления план от 1959 г. на с.
Козарско, при граници на процесния имот: от запад - имот с пл. № 9, записан в
разписната книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С., от изток - имот с пл. № 11,
записан на Г. Б.Г. и И. Д. Г., от север - улица, от юг - имот с пл. № 10 -
стопански двор на ТКЗС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Р. С. А., с ЕГН: **********, с
адрес: ****, М. И. А. с ЕГН: **********, с адрес: ****, Й. И. А. с ЕГН:
**********, с адрес: ****, Н. З. Н. с ЕГН: **********, с адрес: *****, Д. Г. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, М. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****, и Ж. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Х.
М. с ЕГН: **********, и Г. Х. М., с ЕГН: **********, и двамата с адрес в гр.
*****, сумата от общо 5671,00 лв. (пет хиляди шестстотин седемдесет и
един лева) – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: ****, М. И. А. с ЕГН:
**********, с адрес: ****, Й. И. А. с ЕГН: **********, с адрес: ****, Н. З. Н. с
ЕГН: **********, с адрес: *****, Д. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****,
М. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, и Ж. С. Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. Ж. М. Н.-Т. от АК - София, с личен №
**********, със служебен адрес: **** сумата в общ размер на 2500,00 лв.
(две хиляди и петстотин лева) - адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Х. С. от АК – Пазарджик адвокатско
12
възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лева) от внесения депозит
за особен представител.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13