МОТИВИ по Присъда № 260025 от 10.12.2020
г. по НОХД № 73/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница
Районна прокуратура гр.Дупница е повдигнала обвинение на Е.И. *** за това,
че на 16.11.2017 г. в с. Мало село,
общ. Бобов дол, на улицата пред дома на Г.Б. ***, му е причинил (като му е нанесъл удари с метален прът, тип
„кози крак“) средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главен мозък;
контузия на белия дроб и травматичен шок, в резултат на които е настъпило
разстройство на здравето, временно опасно за живота и без оказване на
своевременна специализирана медицинска помощ е била налице реална опасност от
смъртен изход за Л. – престъпление по
чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, пр. 4, алт. 2 от НК.
Предявен е граждански иск от пострадалия Г.Б.Л. за причинени неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания в резултат на горното престъпление, в
размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане. Л. е направил искане да бъде
конституиран и като частен обвинител в производството.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и Г.Б.Л. е конституиран
като граждански ищец и частен обвинител. Повереникът му – адв. С.Т. поддържа
повдигнатото от ДнРП обвинение, пледира за постановяване на осъдителна присъда
и за уважаване на гражданския иск в пълен размер. Претендира присъждане на
сторените деловодни разноски.
Представителят на ДнРП в съдебно заседание поддържа обвинението, счита
същото за безспорно доказано и пледира на подсъдимия да бъде наложено справедливо
наказание.
Подсъдимият дава обяснения по обвинението,
като в последната си дума моли ако съдът намери, че е виновен, да му наложи
минимално наказание, тъй като е бил нападнат от пострадалия. Защитникът му адв.
А. П.излага доводи за недоказаност на обвинението и пледира подсъдимият да бъде
оправдан или при условията на алтернативност съдът да приеме, че подсъдимият е
действал в условията на неизбежна отбрана по см. на чл. 12 от НК. Моли
гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели,
обясненията на подсъдимия, заключенията на съдебно-медицинските и
съдебно-психиатричните експертизи и от писмените такива, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Е.И.И. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
българин, с българско гражданство, женен, неосъждан с ЕГН **********.
На 17.11.2017 г. подсъдимият решил да отиде в гр. Бобов дол, където живеела
съпругата му И., с която от няколко
месеца били разделени, за да се разберат за начина на прекратяване на брака им.
Заедно с него тръгнали и майка му св. В.И. и леля му – св. В.П., която имала да
си взима от някакви пари, които й била
дала в заем. Тръгнали към гр. Бобов дол с лек автомобил марка и модел ,,Рено
19“ с ДК № 1751 АН, собственост на Мариана Николова, която му го била
предоставила за ползване. На влизане в село Мало село, където тъста на
подсъдимия имал къща видели автомобила му. Подсъдимият влязъл в двора, където Л.
ремонтирал нещо по къщата. Попитал къде е дъщеря му, на което Л. нищо не
отговорил, след което подсъдимият си поискал електрожена, който преди време му
бил дал. Л. отворил вратите на гаража и казал на подсъдимия да си го вземе,
като последният го занесъл в автомобила. В този момент се сетил, че към
електрожена има и други принадлежности и се върнал до гаража. Л. излязъл от
вътрешната страна и ги подал на подсъдимия. В същото време от автомобила слязла
лелята на подсъдимия – св. П., която попитала Л. къде е дъщеря му, която имала
да й връща сумата от 600 лв. Казаното от св. П. ядосало Л., който се развикал,
започнал да ги гони и да псува подсъдимия на майка. Подсъдимият му казал ,,Ела,
не те е срам, майка ми е в колата“. Докато двамата се разправяли, св. П. се
върнала в автомобила, където била майката на подсъдимия – св. И., която изобщо
не била излизала от него. В този момент Л. взел от двора метален прът тип ,,кози
крак“ и се насочил към подсъдимия, който помислил, че Л. ще удари с него по колата
му, но той го стоварил върху лицето му, след което подсъдимият успял да
изтръгне от ръцете на Л. металния прът и го хвърлил на улицата. Св. П. излязла от
автомобила и го прибрала в багажника на колата. От лицето на подсъдимия обилно
потекла кръв от нанесения от Л. удар. Подсъдимият се отправил към колата, взел
от багажника гумена палка тип ,,полицейска“ и с нея започнал да нанася удари по
главата и по цялото тяло на Л.. Тези действия на подсъдимия били забелязани от св.
Р.А., която се намирала в паркиран автомобил на около 30 метра разстояние от мястото.
Л. започнал да вика за помощ и да се моли на подсъдимия да не го удря. Пострадалият
паднал на земята целият в кръв. В този момент в близост до тях спрял автомобил,
от който слязъл св. Б., който веднага се обадил на телефон 112. Като видял, че
на мястото идват и други хора, подсъдимият се качил в автомобила си и потеглил
в посока гр. Дупница. Св. А. отишла към пострадалия, който лежал на тротоара, а
от главата му текла кръв. Тя го попитала дали познава мъжа, който го е пребил,
а Л. й отговорил, че това е зет му. На място пристигнала линейка, с която пострадалият
бил закаран в МБАЛ ,,Св. Иван Рилски 2003“ гр. Дупница, където му била оказана
медицинска помощ. След като потеглили с автомобила, на подсъдимия му прилошало
и се сменили със св. П., която го закарала в болница в гр. Кюстендил, а
по-късно му била извършена операция в ,,Болница Европа“ гр. София.
По-късно същия ден, около 17.30 ч. автомобилът ползван и управляван от
подсъдимия бил установен на паркинга на МБАЛ гр. Кюстендил. При условията на
неотложност е извършено процесуално-следствено действие ,,претърсване и
изземване“, а съставения протокол е одобрен с определение № 614/17.11.2017 г.
по ЧНД № 1677/2017 г. по описа на РС-Дупница. В автомобила са били намерени –
на пода между предна и задна седалка – железен прът тип ,,кози крак“, а на
задната седалка – палка тип ,,полицейска палка“, черна на цвят. Собственикът на
автомобила И. е дала обяснения, че е предоставила автомобила на подсъдимия И. за
временно ползване, и че намерените в него вещи не са нейни, най-вероятно - негови.
С постановление от 09.10.2020 г. прокурор при РП-Дупница е спрял
наказателното производство с вх. № 3110/2018 г., ДП-930/2018 г. по описа на
РП-Дупница и ДП-103/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Бобов дол водено за
престъпление по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от НК, като в мотивите на същото е
посочено, че деянието за което е образувано досъдебното производство е
съставомерно за престъпление по см. на чл. 132, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129,
ал. 2, пр. 5 вр. с чл. 129, ал. 1 от НК и съгласно хипотезата на чл. 161, ал. 1
от НК наказателното преследване за този вид престъпления се възбужда по тъжба
на пострадалия до съответния съд. Изпратено е до Е.И. уведомление по чл. 50 и
чл. 81 от НПК с препис от постановлението за спиране на наказателното
производство.
От изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза от
д-р Н., приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че при
инцидента на 16.11.2017 г., Л. е получил следните травматични увреждания: закрита
черепно-мозъчна травма – контузии на главен мозък в областта на тилния дял на
дясна голямомозъчна хемисфера; шест разкъсно контузни рани в областта на лицето
и окосмената част на главата – теменно и тилно /за лечението на пет от тях
налагани шевове/; гръдна травма -
многофрагментна фрактура на 9-то дясно
ребро; контузия на десен бял дроб; частичен хемопневмоторакс в дясно и
ограничен подкожен енфизем в ляво; контузни рани по кожата на дясна половина на
гръдния кош отзад; травматичен шок – развил се в резултат на кръвозагуба и
болково нервно дразнене от получените травматични увреждания. Описаните
увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърд тъп предмет и е
възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от пострадалия и
свидетели – нанесени му удари с продълговат предмет – възможно ,,палка“ от
твърд каучук, възможно и метален лост /,,кози крак“/. Така установените
увреждания са получени от не по-малко от 6-7 удара, не могат да бъдат получени
от само един удар с палка по главата и последващо падане на пострадалия на
тротоара. Получените травматични увреждания – контузия на мозъка, контузия на
белия дроб и развилия се травматичен шок представляват разстройство на здравето
временно опасно за живота и без оказване на своевременна специализирана
медицинска помощ, водят до реална опасност от смъртен изход.
Останалите горепосочени увреждания представляват разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 НК. От комплексната съдебно-медицинска
експертиза на вещите лица д-р Н. и д-р К. се установява, че при инцидента на
16.11.2017 г. подсъдимият Е.И. е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата, изразяваща се в хематоми /кръвонасядания/ на меките тъкани
на носа и около дясно око; малки неразместени фрактури на лицеви кости – на предна
стена на синуса на горна челюст в дясно, на челния израстък на горна челюст и
на вътрешната стена на лява орбита; кръвоизлив в синуса на горна челюст в
дясно; мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието. Установеното
при второто постъпване в болница на И. увреждане – девиация на носната преграда
перфорация на хрущялната част на преградата /септума/ на носа, в случая се
дължат на получените при инцидента травматични увреждания – в резултат на
изместване на медиалната стена на синуса в посока навътре от счупването й,
водещо до стесняване на десния носов ход. Според експертите, фрактурите на
лицевите кости с изместване на медиалната стена на синуса в посока навътре от
счупването й, както и последващата перфорация на септума на носа са довели до
практическо значимо нарушаване на носното дишане, което не подлежи на
самостоятелно възстановяване и от съдебно-медицинска гледна точка тези
увреждания следва да се отнесат към медико-биологичния признак постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните остри травматични
увреждания са причинени по механизма на удар върху твърд тъп предмет и е
възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от И.: нанесени
му един или два удара по лицето с метален предмет /в случая ,,кози крак“/. По
наличните данни не е възможно по медицински път да се установи поредността на
нанасяне на ударите и дали същите са нанесени при нападение или самоотбрана.
Получените и от двамата участници в инцидента травматични увреждания не ги
лишават от възможността да извършват активни действия, т.е. да продължат да си
нанасят удари и след първоначалния удар по единия от двамата.
От комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза на вещите
лица д-р П. и Ел. В. се установява, че подсъдимият не страда от душевно
заболяване; няма данни за продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието по см. на чл. 33 от НК; по време на инцидента не е действал в
състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/ или в състояние на страх,
уплаха или смущение; не е действал и в състояние на патологичен афект.
С оглед възникналото съмнение свидетелят Б. правилно да възприема фактите,
които имат значение по делото и да дава достоверни показания за тях и предвид
представената медицинска документация за здравословното му състояние от
началото на 2020 г., по време на съдебното следствие е допусната и назначена
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.. Същата
установява, че при освидетелствания е налице ,,психоорганичен синдром – астенен
вариант. Съдова деменция“, предвид което според експерта, същият не е годен да
дава достоверни показания поради наличното психично състояние. Предвид приетото
заключение на вещото лице съдът изключва от доказателствения материал по делото
показанията на този свидетел дадени в с.з. на 05.03.2020 г.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на
показанията на пострадалия Г.Л. /присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 във
вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/, на свидетелите Р.А., В.П., В.И., К.Л., отчасти
обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и съдебно-медицински и
съдебно-психиатрични експертизи, присъединени по реда на чл. 283 НПК. По обвинението срещу подсъдимия се събраха достатъчно
доказателства, които разгледани в последователност и взаимовръзка сочат
извършването на престъплението. Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, които предават лични възприятия
от протеклите събития на инкриминираната дата, същите се подкрепят и от
писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него; определение по ЧНД № 1677/2017 г. по описа на ДнРС; протокол за
претърсване и изземване от 16.11.2017 г. и приложение към него – снимков
материал; справка за собственост на МПС – лек автомобил ,,Рено 19“ с рег. №
КН1751АН, сив металик; епикриза на Е.И. от МБАЛ ,,Д-р Н. Василиев“ гр.
Кюстендил; епикриза на И. от МБАЛ ,,Болница Европа“ ООД гр. София; справка за
съдимост на Е.И. рег. № 57 от 15.01.2018 г. от Бюро за съдимост при РС-Дупница;
фиш за спешна медицинска помощ на Г.Л.; епикриза на Л. от МБАЛ ,,Св. Ив.
Рилски-2003“ гр. Дупница; медицинско свидетелство изд. от д-р Борис Дашков на 25.11.2017
г., трудова характеристика на Е.И., както и от изготвените съдебно-медицински и
психиатрични експертизи, обсъдени по-горе.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Г.Л. от ДП /присъединени при усл. на чл.
281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/ в частта в която, твърди че подсъдимият с
гумена палка /тип ,,полицейска“/ му е нанесъл удари по главата и тялото, като
не кредитира показанията му, че той от своя страна не е нанасял удар на
подсъдимия. От показанията на свидетелите П. и И., както и от обясненията на
подсъдимия се установи, че Г.Л. първи е нанесъл удар по подсъдимия с метален
прът тип ,,кози крак“ в областта на лицето, след което подсъдимият е успял да
го издърпа от ръцете на Л., хвърляйки го на земята, откъдето го взел св. П. и тя
го прибрала в автомобила, с който били пристигнали.
Съдът цени
като достоверни показанията на св. Р.А., която е станала очевидец на случващото
се между подсъдимия и пострадалия, в момента в който те вече са се намирали на тротоара
пред къщата на пострадалия и тя е възприела единствено ударите, които
подсъдимият е нанесъл на пострадалия. Съдът дава вяра на показанията на св. П.,
която твърди, че И. е дърпал металния прът /тип ,,кози крак“/ от ръцете на Л.,
вратата в този момент е била отворена и подсъдимият е издърпал Л. с металния
прът на тротоара пред къщата. След това го е издърпал от ръцете му и го хвърлил
на улицата, а тя го прибрала в автомобила, след което подсъдимият отишъл до автомобила
и от багажника взел гумена палка тип ,,полицейска“, с която се върнал при Л. и е
започнал да го налага с нея. Съдът кредитира показанията на св. В.И., която е
заявила, че Л. е ударил с метален прът сина й, след което той го издърпал от
ръцете му и го хвърлил на земята, а сестра й – св. П. го взел и прибрала в
колата. След това подсъдимият, който държал в колата си гумена палка, я взел и с
нея е ударил Л..
Съдът
приема за достоверни и показанията на св. К.Л. – син на пострадалия, който има
непосредствени впечатления за състоянието на баща си и последиците от побоя,
както и относно възстановителния период, който продължава и понастоящем. Същият
дава достоверни сведения за претърпените болки и страдания от пострадалия в
резултат на нанесения му побой и последиците от него, като свидетелят сочи, че
баща му приема медикаменти, нуждае се от постоянни грижи, тъй като
здравословното му състояние се влошило рязко след инцидента.
При оценка
достоверността на обясненията на
подсъдимия, съдът се ръководи от правилото,
че освен средство за защита те са и важен източник на доказателства, но като
доказателствено средство същите следва да се ценят във връзка с останалия
доказателствен материал и с оглед на собствената им убедителност, логичност и
вътрешна последователност. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, че
Л. го е напсувал на майка и тогава той му отговорил ,,Ела не те е срам, майка е
в колата“, след което Л. с метален прът, тип ,,кози крак“ го е ударил по
лицето, след което последвало дърпане на металния предмет от двамата, но И.
успял да издърпа Л. на улицата и там го отнел от ръцете му, хвърляйки го на
улицата, а той отишъл и взел от колата полицейска палка, с която нанесъл на Л. няколко
удара по главата в резултат, на които той паднал на земята и останал там до
идването на св. А., която първа разговаряла с него и го попитала дали познава
лицето, което му нанесло побоя. Съдът не кредитира обясненията му в частта, в
която твърди, че докато вървял към колата да вземе палката, Л. му е нанасял
удари по гърба. Нито един от разпитаните свидетели-очевидци не установяват
такива действия на пострадалия Л. спрямо подсъдимия.
С оглед на така установеното, съдът прие, че подсъдимият Е.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, пр. 4, алт. 2 от НК.
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. В настоящия случай, от установената по-горе
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият И. с поведението си е осъществил от обективна страна състава на чл. 129, ал. 1
във вр. с ал. 2, пр. 4, алт. 2 от НК, като на 16.11.2017 г. в с. Мало село, общ. Бобов
дол, на улицата пред дома на Г.Б. ***, му е причинил (като му е нанесъл удари с метален прът, тип
„кози крак“) средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главен мозък;
контузия на белия дроб и травматичен шок, в резултат на които е настъпило
разстройство на здравето, временно опасно за живота и без оказване на
своевременна специализирана медицинска помощ е била налице реална опасност от
смъртен изход за Л..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие - чрез удари с метален
прът тип ,,кози крак“ е причинил средна телесна повреда на Г.Б.Л., изразяваща
се в контузия на главен мозък;
контузия на белия дроб и травматичен шок, в резултат на които е настъпило
разстройство на здравето, временно опасно за живота и без оказване на
своевременна специализирана медицинска помощ е била налице реална опасност от
смъртен изход за Л..
Налице е
причинна връзка между действията на подсъдимия и причинения противоправен
резултат. Така установеното телесно увреждане, се
отнася към медико-биологичния признак разстройство на здравето временно опасно
за живота и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1
във вр. с ал. 2, пр. 4, алт. 2 от НК.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
Субект на престъплението е подсъдимият. Деянието е извършено умишлено при
пряк умисъл. Механизма на причиняване на увреждането – удари с метален прът тип
,,кози крак“ по главата и тялото, обективира съзнанието на подсъдимия да
причини именно такова увреждане. Същият е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Предвид
изложеното съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по
чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, пр. 4, алт. 2 от НК от обективна и субективна
страна, призна го за виновен и на основание чл. 54, ал. 1 от НК му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година като на основание
чл. 66, ал. 1 НК отложи изтърпяването му за срок от 3 /три/ години. Според настоящия съдебен състав, постановяването на реално
изтърпяване на наложеното наказание ,,лишаване от свобода”, по никакъв начин не би допринесло
за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции, които биха се
достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия
се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита, а от друга страна ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
членове на обществото.
За деянието
извършено от подсъдимия законът предвижда наказание ,,лишаване от свобода“ до
шест години.
Видът и
размера на наказанието съдът определи, като взе предвид степента на обществена опасност
на деянието и на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
|
Степента на обществена опасност на
деянието следва да се отчете като висока, доколкото са засегнати обществени
отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата
цялост на личността. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, трудова ангажираност, както и
факта, че е бил провокиран от пострадалия, който първо отправил нецензурни
думи по негов адрес, а след това го ударил с метален прът по лицето, в
резултат на което му е причинил телесно увреждане. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете, че на пострадалия са били причинени
множество телесни увреждания, а от причинената средна телесна повреда е имало
реален риск от летален изход за пострадалия ако не му е била оказана
своевременна специализирана медицинска помощ.
|
Съдът взе предвид и тежестта на извършеното престъпление - ударите нанесени
от подсъдимия са били насочени към жизнено важни органи на човешкото тяло, с особено голяма сила, което води
до извода за една изключително голяма агресия от
страна на подсъдимия. От друга страна, за личността на
подсъдимият говори и неговото последващо поведение - не е предприел никакви
действия, за да установи здравословното състояние на пострадалия, оставяйки го
в безпомощно състояние на земята, както и да окаже съдействие за неговото
възстановяване.
Съобразявайки
изложеното съдът наложи на подсъдимия наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Така определения размер на
наказанието е справедлив и е съобразен с тежестта на деянието и естеството на
засегнатите обществени отношения, свързани с посегателството върху личността.
Определеното наказание съдът намира за справедливо и съобразено с личната и
генерална превенция по чл. 36 НК.
Съдът прецени, че на подсъдимия не е необходимо да бъдат налагани
възпитателни грижи при условията на чл. 67 от НК.
По защитната теза на защитника на подсъдимия
за приложение на чл. 12, ал. 1 от НК:
Според дадената формулировка на неизбежната
отбрана в чл. 12, ал. 1 от НК, за да е налице такова деяние, което не е
общественоопасно, на първо място трябва да е съществено противоправно нападение
и същото да е непосредствено. Нападението е непосредствено, когато е започнало
и все още не е завършило. Само в такъв случай причиняването на вреди на
нападателя не е общественоопасно, защото е предназначено да предотврати
увреждането на определени обществени отношения, защитени от правото. В
настоящия случай, с необходимата безспорност от доказателствата по делото,
включително и от обясненията на самия подсъдим, се установява, че пострадалият Л.
е започнал противоправно нападение, насочено срещу подсъдимия Е.И.. Последният
помислил, че Л. ще удари по автомобила му, но той го
стоварил върху лицето му, след което подсъдимият успял да изтръгне от ръцете на
Л. металния прът и го хвърлил на улицата. В този момент започналото
противоправно поведение, реализирано от пострадалия е било преустановено, т.е.
вече не е било налице непосредствено
противоправно нападение. Неизбежна отбрана може да има само, когато противоправното
нападение е започнало и все още не е преустановено, какъвто не е настоящия
случай. Пострадалият Л. не е дал нито вербални, нито невербални сигнали, че има
намерение да продължи нападението. Ударите нанесени от подсъдимия с гумена
полицейска палка, причинили на пострадалия гореописаната средна телесна
повреда, са нанесени след като нападението на Л. е било преустановено, и както
се установи от доказателствата по делото подсъдимият се отправил към автомобила
си, взел от багажника гумената палка и с нея започнал да нанася удари по
главата и по цялото тяло на Л., поради което деянието извършено от Е.И. не е
осъществено при условията на неизбежна отбрана.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 ЗЗД, за възстановяване на щети,
виновно причинени другиму. Съдът прие, че предявения
граждански иск за причинени неимуществени вреди е частично основателен по
размер, тъй като пострадалият е претърпял болки и страдания вследствие на
причиненото му увреждане, поради което го уважи за сумата от 10 000 лв.
Настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него
деликт по отношение личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия е
противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди,
които са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи
се по делото, че в резултат на приетото от съда виновно противоправно
поведение, на пострадалия са причинени болки и страдания, като срокът за пълно
възстановяване е 3 - 4 месеца. При определяне размера на дължимото обезщетение,
съдът взе предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за
справедливост. Претърпените болки и страдания от пострадалия вследствие на
причиненото му телесно увреждане мотивират съда да приеме, че определеното
обезщетение в размер на 10 000 лв. е съответно на критерия за справедливост.
При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид интензитета на претърпените
от пострадалия болки и страдания, възстановителния период, който продължава и
към настоящия момент, което бе установено от показанията на свидетеля К.Л. –
син на пострадалия. Съдът отхвърли като неоснователен гражданския иск за
разликата над уважения размер от 10 000 лв. до предявения от 25 000
лв.
Съдът присъди и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата
на увреждането – 16.11.2017 г. до окончателното изплащане.
По разноските
Съдът осъди подсъдимия Е.И.И. да заплати:
по сметка на Районен съд – Дупница, сумата от 400.00 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск;
по сметка на ОДМВР – Кюстендил, сумата от 720.00 лв. за експертизи на досъдебното
производство;
на гражданския ищец Г.Б.Л., сумата от 800.00 лв. разноски по делото за повереник.
По веществените доказателства
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“
от НК съдът
постанови да се отнеме в
полза на държавата вещественото доказателство по делото - 1 брой гумена палка
тип „полицейска“, която се намира на съхранение в РС-Дупница, вписана под №
41/2020г., предадена в РС-Дупница на 04.11.2020г.
Вещественото
доказателство - 1 брой железен прът тип „кози крак“, което се намира на
съхранение в РС-Дупница, вписано под № 41/2020г., предадено в РС-Дупница на
04.11.2020г., съдът постанови да бъде върнато на Г.Б.Л. след влизане на присъдата в сила.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: