Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 07.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе,
VI - ти състав, в публично съдебно заседание на 16 април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 148 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
197, ал. 2 вр.чл. 202 ал.2 вр.чл.200 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Постъпила е жалба от М.А.А. ***
против Решение № 25 от 05.02.2019 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД)
на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С180018-022-0106052/18.12.2018г на публичен изпълнител Силвия Цекова в
дирекция „събиране” при ТД на НАП-Варна
В жалбата са изложени съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и противоречие с материалноправни разпоредби.
Претендира се съдът да
отмени оспореното решение и потвърденото с него постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С180018-022-0106052/18.12.2018г на публичен изпълнител в
дирекция „събиране” при ТД на НАП-Варна
Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските с
представени към него писмени доказателства за реалното плащане на адвокатското
възнаграждение (л. л. 15 от делото).
Ответната в производството
страна – Директорът на ТД на НАП - Варна, чрез процесуален представител главен
юрисконсулт Б. Георгиева, оспорва основателността на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл.
168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК, приема за установено следното:
По фактите:
В хода на съдебното
производство като доказателства по делото са приети тези, съставляващи
административната преписка, както и представени допълнителни доказателства от
ответната страна, като същите не са оспорени от страните.
Въз основа на събраните
доказателства от фактическа страна се установява следното:
Срещу жалбоподателят е било
образувано ИД № 18050001145/22.04.2005г и е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение по реда на чл.184 ДПК/отм./ на
публични вземания установени с НП 72534/20.01.2004г. на ИА АА-София в размер на
200лв и с НП 86813/09.11.2004г. на ИА АА-София в размер на 200лв, получено на
26.04.2005г.
В последствие с разпореждане
№ С160018-35-0005635/02.03.2016г.служебно са отписани поради изтичане на срока
по чл.171 ал.2 ДОПК и частично прекратено производството по ИД
18050001145/22.04.2005г. на публични вземания установени с НП 72534/20.01.2004г
на ИА АА-София в размер на 200лв, с НП 86813/09.11.2004г на ИА АА-София в
размер на 200лв, С НП 91813/18.02.2005г на РД АА-София и две глоби по фиш на
ОДМВР-Русе
С разпореждане
С180018-35-0347296/18.12.2018г. отново частично е прекратено производството за
публични вземания от глоби по фиш от ОДМВР-Русе в общ размер на 2720лв, които
преди това са били присъединени.
С постановление за налагане
на обезпечителни мерки № С180018-022-0106052/18.12.2018г на публичен изпълнител
в дирекция „събиране” при ТД на НАП-Варна на жалбоподателят е наложен запор
върху вземането от трето задължено лице- работодател „Доминекс про”ЕООД за
сумата от 5 077,53лв,в това число главница 2177,38лв и лихви 2900,15
представляваща изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
18050001145/2005г. след справка в ЦРОЗ.
Изпратено е запорно съобщение
на основание чл.202 ал.2 вр.чл.215 ал.1 т.2 ДОПК и разпореждане за изпълнение
на основание чл.230 ал.4 ДОПК до третото задължено лице,връчено по електронен
път и до жалбоподателя. В отговор на това третото задължено лице работодател „Доминекс про”ЕООД е уведомило
публичния изпълнител, че жалбоподателят е в трудови правоотношения с него и ,че
върху трудовото му възнаграждение има наложени и други запори по ид
20168330400144 и ид №201668330400145 от ЧСИ с взискатели ЗАД „Булстрад ФИГ” АД
и ТД на НАП и ид 20168320499973 при друг ЧСИ с взискател Мост Финанс Мениджмънт
АД и ,че ще удържат от нетното трудово възнаграждение сумите над 250лв.
По ид 20168330400144 на ЧСИ
В.Маринов по молба на взискателя ЗАД „Булстрад ФИГ” АД по изп.лист за главница
от 541,48лв и лихва 354,98лв е наложен запор върху трудовото възнаграждение в
Доминекс Про-ЕООД , по което дело е присъединен като взискател ТД на НАП-Варна
и от дължимите публични задължения са погасени 518,54лв, съгласно удостоверение
№ 1261/14.01.2019г.
С разпореждане от
24.01.2019г. на публичен изпълнител е разпределено плащането в размер на
247,67лв.,постъпило на 23.01.2019г по сметка на принудителното изпълнение на
НАП за погасяване на задължения по ДОО и здравно осигоряване от м.април 2009г.
С разпореждане С190018-035-0040482/11.01.2019г.
поради изтекъл 10 годишен давностен срок частично е прекратено производството
по ИД 18050001145/22.04.2005г. на публични вземания от ДОО, здравно осигуряване
,универсален пенсионен фонд и такси към НАП и РРС в размер на главница 89лв и
лихва от 478лв за периода 16.05.2007-18.08.2008г.
Представено е извлечение за
общите погасени по давност публични задължения в размер на 3 981,06лв.
Представено е в с.з.
извлечение за дължимите публични вземания към април 2019г. в общ размер на 4265,22лв
Жалбоподателят оспорил пред
Директора на ТД на НАП-Варна постановлениета за налагане на обезпечителни мерки
№ С180018-022-0106052/18.12.2018г на публичен изпълнител в дирекция „събиране”
при ТД на НАП-Варна, като твърдял ,че вече има наложен запор върху трудовото му
възнаграждение от ЧСИ,което обезпечавало
и привилигированите публични вземания.
С оспореното решение
Директорът на ТД на НАП Варна оставил без уважение жалбата, като приел за
законосъобразна наложената обезпечителна мярка съгласно чл.163 ал.4 ДОПК, като
посочил като мотив ,че НАП не е възложил на ЧСИ действия по принудително
събиране.
По делото не се представиха доказателства, към
момента на налагане на обезпечителните мерки длъжникът да е погасил пълно или
частично задълженията, предмет на изпълнително дело № 18050001145/2005 г. по
описа на ТД на НАП Варна, а не се и твърди да е сторено това
По правото
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването и срещу акт, за който е изчерпана административната фаза на
оспорване.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът с оглед задължението
си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168
от АПК вр. §
2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението
на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с
което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички
изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа;
спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването
за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
Въз основа на граматическото
и систематичното тълкуване на правната норма на чл. 197
от ДОПК се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото
производство са както постановлението за налагане на обезпечитени мерки, така и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
Съдът намира, че обжалваното
решение на директора на ТД на НАП – Варна е издадено от компетентен орган и в
кръга на предоставените правомощия на този орган - по чл.
197, ал. 1 ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на процедурата
по издаването му, обосноваващи на това основание незаконосъобразност и
обявяване на нищожността му. Издадено е съобразно неговата териториална,
материалноправна и времева компетентност. Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при
ТД на НАП - гр. Варна, съгласно законовите павомощия по ДОПК в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити.
Процесното постановление е
издадено на основание чл. 200
и чл.
202, ал. 2 ДОПК, вр. с чл.
195, ал. 1-3 ДОПК, съгласно които налагането на запор
се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение, като при запорът върху ликвидно или изискуемо вземане,
което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се
изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото
задължено лице има сметки. В случая запорното съобщение е изпратено на третото
задължено лице по електронен път на 18.12.2018г. и е връчено по пощата на
длъжника на 11.01.2019г.
Посочените разпоредби на чл.
195, ал. 1-3 ДОПК регламентират, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е
разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния
изпълнител: 1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното
вземане; 2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е
достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.
В случая е наложена
обезпечителна мярка - запор върху вземане от трето задължено лице- работодател
Доминекс Про ЕООД по трудов договор за сумата от 5077,53лв., тъй като справката
от ЦРОЗ сочела,че липсват данни за вписвания по партидата на лицето. От
отговора на работодателя е видно, че въпреки наложените запори по и.д. на ЧСИ
по реда на ГПК, не се удържат суми по наложените запори, тъй като размера на
трудовото възнаграждение е по-малък от МРЗ за страната.
Разпоредбата на чл.
195, ал. 2 от ДОПК поставя изисквания за допускане на обезпечението
наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за
събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща
едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно
вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните принципи в административното
производство- принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР
на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на
административния орган на възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5
на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Проявна форма на този принцип е и правилото залегнало
изрично в нормата на чл.
195, ал. 7 от ДОПК, че обезпеченията трябва да съответстват на вземанията
на държавата или общините
В конкретния случай,
противно на твърденията на жалбоподателя този принцип не е нарушен, тъй като
наложеният запор е до размера на установеното публично задължение, с оглед
разпоредбата на чл.
195, ал. 7 от ДОПК, като както при налагане на запора върху вземането от
третото задължено лице, са съобразени в пълна мяра и правилата за
несеквестируемост на имуществото, регламентирани в разпоредбата на чл.
213, ал. 1 и 2 от ДОПК. Във връзка с това оплакване на жалбоподателя, в случая несъмнено
следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 199
от ДОПК, в която норма е предвидена възможност за замяна на наложените
обезпечителни мерки с друг вид равностойно обезпечение, като съгласно ал. 2 без
съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното
обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни
ценни книжа, и която възможност за замяна би могла да бъде реализирана по
искане на длъжника във всеки един етап от производството, в случай, че
конкретно наложените мерки, възпрепятстват или затрудняват в една или друга
степен дейността на лицето. Съгласно чл.
197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в
зависимост от наличието на предвидените в ал.
3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия, които в случая не са налице.
В тежест на административния
орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане
на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен
надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че
съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка
отговаря на изискванията визирани в чл.
196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.
196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението са посочени фактическите и
правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките е
обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел и при констатирана и
обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще бъде невъзможно
или ще се затрудни. Размерът на задължението е индиция за затруднено събиране
на задължението, в каквато насока е и отговора от работодателя, че не е
изпълняван наложения по реда на ГПК запор.
Изборът на публичния изпълнител
на вида на обезпечителната мярка, която да бъде наложена, е обусловен в
най-голяма степен от гарантиране на събирането на държавни вземания, които са
установени по основание и размер. Не е спорно между страните обстоятелството,
че от момента, в който жалбоподателят е поканен да заплати доброволно своите
задължения до момента на налагане на
обезпечителната мярка по ДОПК не
са постъпили никакви плащания.
Основното оплакване в
жалбата е свързано с твърдението, че вече е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на база искането на друг взискател, като по воденото от ЧСИ и.д. ТД на НАП е
присъединен кредитор въз основа на удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки с вх. № 10960/08.03.2016г./ видно от
удостоверение изх № 1261/14.01.2019г на ЧСИ –В.М.
Относно релевираните доводи
за наличие на конкуренция между двете изпълнителни производства - по ГПК и по
ДОПК/ за удовлетворяване на различни вземания са наложени два запора/,то такава
не се констатира.
По силата на чл. 163 ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен
ако в закон е предвидено друго, от публични изпълнители при НАП, докато
частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. По общия ред на
ГПК подлежи и събирането на вземанията на ЮЛ по издадените от РРС изпълнителни
листове въз основа на заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Вярно е, че публичният изпълнител може са извърши принудително
изпълнение и по реда на ГПК, но в конкретния случай изп.дело №
18050001145/2005г. по описа на ТД на НАП Варна е образувано за установени и изискуеми
публични вземания, принудителното изпълнение на които се осъществява по реда на
ДОПК (чл. 167).
Конкуренцията между
публичното и частното изпълнително производство се урежда от правилата,
визирани в чл.
191 от ДОПК. Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята за присъединен по право кредитор за публичните и
други задължения на длъжника, съобщени на длъжника до извършване на
разпределението вследствие изпратено съобщение до НАП за започналото изпълнение
и за всяко разпределение. Това правило е прокламирано и в разпоредбата на чл. 191, ал. 3 ДОПК където е предвидено, че
когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни
действия по реда на Гражданския
процесуален кодекс държавата се смята винаги като присъединен взискател за
дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният
изпълнител изпраща съобщение на НАП за всяко започнато от него изпълнение и за
всяко разпределение. Посочените разпоредби не предвиждат в какъв документ НАП
следва да удостовери тези вземания, но такава конкретизация се съдържа в чл.
191, ал. 4 ДОПК – в удостоверение, което съдържа информация за размера на
публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за
обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е
започнато принудително изпълнение. Следователно, на това удостоверение законът
придава изпълнителна сила в хипотезата на чл. 458 ГПК, т. е. именно то е изпълнителното основание, като същото е пряко
изпълнително основание.
В представеното по
преписката на л.5 удостоверение изх № 1261/14.01.2019г. по ид. № 20168330400144
от ЧСИ В.Маринов е видно, че на основа УДОСТОВЕРЕНИЕ за наличие на задължения и
обезпечителни мерки с вх. № 10960/08.03.2016г за дължими публични задължения от
жалбоподателя М.А. в общ размер на 7717,41 лв по и.д. е присъединен кредитор ТД
на НАП Варна. Именно във връзка с това е и издаденото удостоверение ,че са
погасени 518,54 лв публични задължения от запор на трудовото възнаграждение,
считано от 14.01.2019г.
Освен това нормата на чл.
191, ал.1 от ДОПК определя,че имущество, върху което преди образуване на
изпълнителното производство по реда на ГПК са наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания или срещу които е започнато принудително изпълнение за
събиране на публични вземания се реализира от публичния изпълнител при
условията и по реда на този дял-"Конкуренция между публично и изпълнително
производство по реда на ГПК".
Съгласно чл. 192
от ДОПК в случаите по чл.
191, ал. 1 от ДОПК, ако след осребряване на имуществото на длъжника и
погасяване на задълженията и разноските по изпълнението останат парични
средства, Националната агенция за приходите ги превежда по сметката на съдебния
изпълнител. Тази разпоредба, отнесена към настоящия спор, означава, че след
извършване на разпределението, което видно от представените от ответния административен
орган е сторено, ако са останали парични средства, същите следва да бъдат
преведени от НАП по изп. дело № 20168330400144 г. по описа на ЧСИ В.Маринов,
т.е. припадащата се част за кредитора.
При така изложеното е
видно,че в случая не е налице недопустимо налагане на две обезпечителни мерки върху
различни вземания-публични и частноправни, а от там и нарушение на разпоредбата
на чл.
446 от ГПК.
В заключение съдът намира,
че решението на ответника и потвърденото с него постановление за налагане на
обезпечителни мерки са законосъобразни, а подадената жалба е неоснователна.
При този изход на спора
следва да се удовлетвори претенцията на ответника за разноски, като за него те
се установиха в размер от 583,85 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция).
Така мотивиран и на
основание чл.
197, ал. 2 и ал.
4 от ДОПК във вр. с чл.
161, ал. 1 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А.
ЕГН ********** *** против Решение № 25 от 05.02.2019 г. на Директора на
Териториална дирекция (ТД) на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С180018-022-0106052/18.12.2018г на
публичен изпълнител С.
Ц. в дирекция
„събиране” при ТД на НАП-Варна
ОСЪЖДА М.А.А. ЕГН **********
*** да заплати на ТД на НАП – гр. Варна сумата в размер на 583,85 лв.
Решението не подлежи на
обжалване на основание разпоредбата на чл.
197, ал. 4 от ДОПК.
Съдия: