№ 1492
гр. Велико Търново, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100877 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация Йовковци” ООД срещу К. М. К., с която се иска да бъде прието за
установено съществуването на вземания за сумата от 191.27 лева – стойност
на водоснабдителни и канализационни услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване за обект с абонатен № 1119134,
находящ се в гр. В. Търново, ул. „С.“ № 6, дължима за периода от 21.6.2021 г.
до 19.1.2023 г., както и за сумата от 31.02 лева – мораторна лихва, изчислена
към 9.10.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД
№ 3183/2023 г. на ВТРС.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно право-
отношение, по силата на което ответникът е потребител на „ВиК Йовковци”
ООД и за периода от 21.6.2021 г. до 19.1.2023 г. е използвал водоснабдителни
и канализационни услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване за обект с абонатен № 1119134, находящ се в
гр. В. Търново, ул. „С.“ № 6, но задълженията му са останали незаплатени.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че е заплатил цялото
потребено от него количество вода, а начисляването от страна на ищеца на
допълнителни количества е сторено без основание. Сочи, че е отправял
1
многобройни възражения за неправилно начислена вода, но не е получил
отговор. Твърди, че общият водомер на етажната собственост е нередовен, тъй
като няма метрологична пломба, поради което показанията на същия не могат
да служат за база на каквито и да било последващи изчисления.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване
и моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за основателността на които ищецът
следваше да установи наличието на валидно облигационно право-отношение
между страните, свързано с доставка на питейна вода и услуги по пречистване
на отпадни води и канализация за описания по-горе обект на потребление, по
което е изпълнил задължения си за предоставяне на посочените услуги,
размера на задължението на ответника и неговата изискуемост, изпадането на
последния в забава и размера на мораторната лихва.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и „б” от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата
на чл. 3 от Наредба № 4/14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи също определя като потребители на услугите В и К следните
категории лица: 1/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2/
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
2
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
В случая ответникът не спори, че е собственик на водоснабдения имот,
предвид на което съдът приема, че същият действително е бил ползвател на
ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 30 и сл. от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 22 от Общите
условия /ОУ/ на „ВиК Йовковци“, изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите, като доставката, монтажа,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се
извършва от и за сметка на потребителите – чл. 17 ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 16
ал. 2 от ОУ, средствата за измерване подлежат на задължителна
първоначалната проверка преди техния монтаж, а съгласно ал. 4 за сметка на
потребителите се извършват периодични проверки на водомерите през период
от 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка, респ.
първоначалната проверка при монтаж. Съгласно чл. 21 от ОУ, ако
потребителят използва непроверен по реда на чл. 16 ал. 4 индивидуален
водомер, на същия се прави предписание от ВиК оператора за извършване на
периодична проверка със срок на изпълнение от три месеца и в случай, че след
изтичането на този срок не е извършена периодичната проверка, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25 ал. 8 и ал. 10. Според
въпросните текстове на ОУ месечно се начислява количество изразходвана
питейна вода от 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател,
като в сгради в режим на етажна собственост това количество се завишава на
всяко тримесечие с 1 куб.м., при съобразяване, че сборът на водните
количества от показанията на индивидуалните водомери и водните количества
изчислени по гореуказания начин не може да надвишава отчетеното по общия
водомер.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че за
процесния период за ищеца е било налице основание за служебно начисляване
на изразходваните количества вода при условията и реда на чл. 25, ал. 8 и ал.
10 от ОУ, тъй като индивидуалният водомер на ответника отдавна е с изтекла
метрологична годност, каквото е и заключението по техническата експертиза.
На ответника е направено предписание да осигури достъп за периодична
3
метрологична проверка /л. 99/, но същият не е сторил това.
Следователно са били налице условията на чл. 21 от ОУ, които дават право
на ищеца да начислява служебно количествата изразходвана питейна вода.
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се
установява, че в периода 19.5.2021 г. – 19.1.2023 г. в съответствие с чл. 25, ал. 8
и ал. 10 от ОУ на ответника са начислени общо 94.89 куб.м. вода на обща
стойност 146.84 лева, канализационни услуги на обща стойност 18.11 лева и
услуги по пречистване на обща стойност 46.43 лева. Установява се, че за
погасяване на тези задължения от страна на ответника са направени плащания
в общ размер от 62.40 лева, с които са погасени изцяло задълженията по три от
издадените фактури и частично задълженията по още три от тях. Направен е
извод, че дължи остават четиринадесет фактури /процесните такива/ на обща
стойност 191.27 лева, върху което задължение е начислена мораторна лихва в
общ размер от 31.02 лева.
С оглед на горното, съдът намира, че горепосочената главница се явява
дължима от ответника, тъй като с извършените от последния плащания не са
погасени количествата вода и ВиК услуги, които тя остойностява. Плащанията
на ответника са надлежно осчетоводявани от ищеца и с тях са погасявани
посочените от него месечни задължения, т.е с платените суми не са погасени
вземанията на ищеца за питейна вода и ВиК услуги за процесните месеци.
Възражението на ответника, че ищецът не е отчитал потреблението му въз
основа на извършваните от него самоотчети е неоснователно, доколкото
такова отчитане е допустимо само при метрологично годно средство за
търговско измерване, каквото в случая липсва в имота на ответника по негова
вина.
Предвид срочността на задълженията не се дължи покана и ответникът
дължи обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислен по реда на
чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва върху всяка от главниците по
процесните фактури за период от 30 дни след датата на всяка издадена
фактура до 9.10.2023 г., възлиза на 31.02 лева, поради което искът следва да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на направените по делото
4
разноски в общ размер от 1 170.00 лева – заплатените държавна такса,
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът има право и на разноските по заповедното производство в общ
размер от 75.00 лева – заплатените държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. М. К., ЕГН ********** дължи на
„Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД, ЕИК ********* сумата от
191.27 лева – стойност на водоснабдителни и канализационни услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване за
обект с абонатен № 1119134, находящ се в гр. В. Търново, ул. „С.“ № 6,
дължима за периода от 21.6.2021 г. до 19.1.2023 г., по повод на което са
издадени следните фактури: фактура № 33017214/30.7.2021 г. на стойност
18.11 лева, фактура № 33107742/31.8.2021 г. на стойност 11.94 лева, фактура
№ 33199943/30.9.2021 г. на стойност 11.94 лева, фактура №
33381956/30.11.2021 г. на стойност 4.76 лева, фактура № 33470824/31.12.2021
г. на стойност 7.16 лева, фактура № 33558809/31.1.2022 г. на стойност 23.88
лева, фактура № 33646305/28.2.2022 г. на стойност 14.34 лева, фактура №
33732843/31.3.2022 г. на стойност 16.72 лева, фактура № 33901070/31.5.2022 г.
на стойност 17.58 лева, фактура № 34075324/29.7.2022 г. на стойност 8.39
лева, фактура № 34347686/31.10.2022 г. на стойност 10.39 лева, фактура №
34437378/30.11.2022 г. на стойност 10.72 лева, фактура № 34525810/30.12.2022
г. на стойност 22.04 лева и фактура № 34613591/31.1.2023 г. на стойност 13.30
лева, както и сумата от 31.02 лева – сборна мораторна лихва върху всяка от
фактурите, изчислена към 9.10.2023 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ЧГД № 3183/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация Йовковци” ООД, ЕИК ********* сумата от 1 170.00 лева –
разноски за настоящото производство, както и сумата от 75.00 лева – разноски
за производството по ЧГД № 3183/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
5
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6