Р Е Ш Е Н И
Е
№260078/13.10.2021г. 13.10.2021
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 12.01.2020 година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
516/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от адв.В.Д. *** - особен
представител на С.Т.С., се обжалва решение №421/29.07.2020г. на ЯРС,
постановено по гр.д.№ 2911/2019г. по описа на ЯРС, с което ЯРС е приел за
установено, че С.Т.С., ЕГН ********** дължи на «Агенция за събиране на
вземанията»ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за които е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 542/2019 г. по описа на ЯРС, а
именно: сумата от 1573.49 лв. - главница, 432.47 лв. - възнаградителна лихва за
периода 05.10.2017г. - 05.07.2019г., 215.37 лв. – обезщетение за забава за
периода 06.11.2017г. - 06.02.2019г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението - 06.02.2019г., до окончателното изплащане; осъжда С.Т.С.
да заплати на ищеца сумата от 94.43 лв. - разноски в заповедното производство,
както и сумата от 764.02 лв. - разноски за първата инстанция.
Оплакванията са, че решението е нищожно и недопустимо,
незаконно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с императивни
норми на закона, че съдът не се е произнесъл по всички възражения. Възразява,
че не е доказана активната процесуална легитимация на ищеца и неговия правен
интерес от водене на делото и излага съображения. Смята, че неправилно ЯРС е
приел, че уведомяването на длъжника от цедента /стария кредитор/ за извършената
цесия е редовно, тъй като същият кредитор, независимо че не е успял надлежно да
съобщи това на ответника, е положил дължимата грижа за откриването на длъжника.
Счита, че Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, 1-во
търг. отд. е неотносимо към казуса, защото е постановено при съвсем друга
фактическа обстановка и се касае за осъдителен, а не за установителен иск.
Излага, че уведомяването за цесията не е процесуално действие, каквото
особеният представител след назначаването си е овластен да извършва по реда на
ГПК, а е материалноправно, уредено в материален закон и последиците са според
него - ЗЗД, че особеният представител може да извършва действия, за които се
изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води
делото, че следва да се прилага чл. 29, ал. 5, вр. 34, ал. 3 от ГПК за
извършване специални действия на ОП при изричното упълномощаване за тях от
съда. Смята, че известяването на длъжника за предсрочната изискуемост трябва да
бъде направено от неговия истински кредитор. Позовава се на чл.33 от ЗПК, смята
уговорката в договора за предсрочна изискуемост на дълга за нищожна, съгл. чл.
366 от ЗЗД. Смята, че съдът неправилно е отхвърлил направеното възражение за
нищожност на уговорката за застраховка като неравноправна клауза и съгл. чл.143
- 148 от ЗЗП, вр. чл.366 от ЗЗД. Излага, че кредиторът, възползвайки се от
неравнопоставеното положение на молителя-отв., при отпускането на заема за
потребление е наложил на кредитополучателя да сключи изцяло ненужна застраховка
със застраховател-свързано лице с кредитора, с което само е утежнил заема с
тази сума. Твърди, че според заключението на ВЛ, в уважената от съда искова
претенция е начислена лихва върху лихва - анатоцизъм, което с императивни
разпоредби е забранено от закона. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното
решение на ЯРС.
В срока за отговор на въззивната жалба по пощата е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, чрез юриск.П.Б., в който се излага становище за
неоснователност на жалбата и излага съображения. Моли въззивния съд да остави
без уважение въззивната жалба и постанови решение, с което да потвърди
обжалваното решение на ЯРС. Претендира юриск. възнаграждение в размер 350лв.
В с.з. въззивникът се представлява от особен представител
- адв.В.Д. ***, която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Въззиваемата страна не се представлява в с.з., с молба
по делото е заявено становище за даване ход на делото в нейно отсъствие и за
поддържане на отговора.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представено заверено копие от договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-15183162 от 01.09.2017 г., по силата на който
кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ЕАД е отпуснал на ответника
потребителски паричен заем от 1338.00 лв. за потребителски цели, като с договора
страните са уговорили заемът да се погаси на 22 месечни вноски от по 91, 18
лв., при първа погасителна вноска на 05.10.2017г., съгласно погасителен план,
посочен в договора, при договорен лихвен процент от 26.30 %, годишен процент на
разходите от 29.72 %, както и уговорен общ размер на всички плащания – 2005, 96
лв. – главница, застраховка и договорна лихва. Приложени са и ОУ към договора,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, сертификат № CREX-15183162 от 01.09.2017 г., ОУ за застраховка „Защита
на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на „CARDIF ASSURANCES VIE SA
FRANCE“,ОУ за застрахователна програма “Закрила на плащанията по
кредитополучателите за стоки на изплащане“ и фактура № **********/01.09.2017 г.
за извършените покупки от магазин „Контраст-94“ ЕООД, на стоки и услуги от
клиент С.Т.С. на обща стойност 1 338.00 лв., която сума е платена от
праводателя на ищеца на търговеца по посочена сметка,които са приети от заемателя и не са оспорени.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 27.07.2017 год., сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, страните са се споразумели продавачът да
прехвърли и продава всеки месец за срока по договора определено портфолио от
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с длъжниците, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели
по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземания, определени всеки
месец в Приложение №1, срещу заплащане на покупната цена просрочени и ликвидни
вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се
индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2017 год. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „АСВ“ЕАД, видно от датата му е сключен преди да
бъде заличено „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД в търговския регистър на
24.04.2018г.
Представено е Приложение № 1 от 14.03.2018 г., към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД и „АСВ“ЕАД като под № 355 е записано вземането срещу С.Т.С.
по процесния договор за кредит от 01.09.2017 г.
По договора за цесия от 27.07.2017 г. „АСВ“ ЕАД в
качеството си на цесионер се е задължило от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомление за извършената цесия до длъжниците, съгласно изрично
пълномощно с нотариална заверка на подписа на законния представител от
25.01.2018 г.
Представено е уведомително писмо изх.№ УПЦ-П–БНП/
CREX-15183162 от 19.03.2018 год. от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, чрез „АСВ“ЕАД,
до длъжника С.Т.С. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит като на гърба на същото кредиторът е изразил волята си
относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от известие за
доставяне пратката е изпратена не на посочения в договора за кредит адрес на
заемополучателя и същата е върната в цялост с отбелязване - непълен адрес на
получателя.
Представени са уведомителни писма изх.№ УПЦ-П–БНП/
CREX-15183162 от 22.01.2019 год. и изх.№ УПЦ-П–БНП/
CREX-15183162 от 07.08.2019 год., чрез „АСВ“ЕАД, до длъжника С.Т.С..
По делото е назначена съдебна счетоводна експертиза и
изслушано заключението на вещото лице, която установява, че сумата, предмет на
договора, не е преведена по сметката на кредитополучателя, а директно по сметка
на търговеца като чиста стойност в размер на 1338.00 лв. с ДДС. При извършеното
проучване в дружеството на праводателя на ищеца и при самия ищец са представени
справки, от които се установява, че по процесния договор няма извършени
плащания. Размерът на неплатената главница по договора за кредит за периода
05.10.2017 г.-05.07.2019 г. е в размер на 1537,49 лв. като размерът на
неплатената главница по договора за кредит за периода 05.10.2017 г. /падеж на
първата неплатена вноска/ до датата на последната падежирала вноска към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.01.2019 г.,
е общо в размер на 1066,06 лв. Размерът на неплатената възнаградителна лихва за
периода 05.10.2017 г. до 05.07.2019 г. е в размер на 432,47 лв.. Размерът на
неплатената възнаградителна лихва за периода 05.10.2017 г. /падеж на първата
неплатена вноска/ до датата на последната падежирала вноска към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.01.2019 г., е
в размер на 392,83 лв. Размерът на обезщетението за забава, начислено върху
главницата и договорна лихва - общ
размер 2005,96 лв., за периода от 06.11.2017 г./деня следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение в съда - 06.02.2019 г., е в размер на 255,22 лв..
Размерът на лихвата за забава, изчислена върху непогасената главница и
договорна лихва в общ размер на 2005,96 лв. за периода от 06.11.2017 г. до
предявяване на настоящия иск в съда - 16.08.2019 г., е в размер на 361,66 лв.
Размерът на лихвата за забава, изчислен върху падежиралите и непогасени
главница и договорна лихва към датата на подаване на исковата молба-16.08.2019
г., за периода от падежа на всяка неплатена погасителна вноска, до предявяване
на исковата молба в съда - 16.08.2019 г., е в размер на 201,51 лв. Към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.02.2019 г., стойността на
неплатените две погасителни вноски е общо 182,36 лв., от които главница в
размер на 109,86 лв., и договорна лихва за периода 05.10.2017 г.-05.11.2017 г.
в размер на 72,50 лв. Претендираните от ищеца лихви за забава отговаряли на
разпоредбата на чл.33 ЗПК, тъй като били в размер на законна лихва, като били
съобразени с чл.3 от условията по договора - върху неплатена главница и
договорна лихва.
В.л. установява, че в погасителния план към процесния
договор за кредит вноските за главница съдържат както финансираните стоки, така
и финансираната с кредита застраховка. Бил изготвен прогнозен погасителен план,
който включвал само финансираните стоки, посочен в таблица № 8 от експертизата,
като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.02.2019 г., стойността
на неплатените две погасителни вноски, съгласно прогнозния погасителен план, е
общо 134,39 лв./главница и договорна лихва/,посочен в таблица 9, като размерът
на лихвата за забава е посочен в таблица № 10. Възнаградителната лихва е
фиксирана за целия срок на процесния договор, в който договореният лихвен
процент е в размер на 26,30 %, а ГПР е в размер на 29,72 % . За периода от 01.09.2017
г. до момента на изготвяне на заключението законната лихва за забава е в размер
на 10,00 %, която не надвишава трикратния размер на законната лихва за забава -
30 %. В.л. установява, че при така заявената искова претенция е налице начисление
на лихва върху лихва.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 542/2019 г. по описа на
ЯРС, въз основа на подадено от ищеца "АСВ" ЕАД заявление срещу
ответника за процесните суми, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена
на длъжника - ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и заповедният съд е
предоставил на заявителя предвидената в чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възможност да
предяви иск против длъжника за установяване на вземането си. В дадения
едномесечен срок заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК против
длъжника за установяване дължимостта на сумите, за които е била издадена
заповедта.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно - постановено от
надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена
форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно
разбираема. Решението е и допустимо – постановено при наличие на положителните
и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск. Районният
съд се е произнесъл по предявения иск, който му е родово подсъден.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК вр. чл.9
от ЗПК вр.чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 542/2019 г. по описа на ЯРС, а именно:
сумата от 1573.49 лв. - главница, 432.47 лв. - възнаградителна лихва за периода
05.10.2017г. - 05.07.2019г., 215.37 лв. – обезщетение за забава за периода
06.11.2017г. - 06.02.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението - 06.02.2019г., до окончателното изплащане. Евентуално е предявен
осъдителен иск по чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за сумата от 1573.49 лв. -
главница, 432.47 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.10.2017г. -
05.07.2019г., 293.81 лв. – обезщетение за забава за периода 06.11.2017г. - до
датата на подаване на молбата в съда, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. (чл.9 от ЗПК)
По делото е доказано, че въззивникът е сключила
договор за паричен кредит с кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ЕАД,
който му е отпуснал потребителски паричен заем от 1338.00 лв. и с договора
страните са уговорили заемът да се погаси на 22 месечни вноски от по 91,18 лв.,
при първа погасителна вноска на 05.10.2017г., съгласно погасителен план, при
договорен лихвен процент от 26.30 %, годишен процент на разходите от 29.72 %,
както и уговорен общ размер на всички плащания – 2005,96 лв. – главница,
застраховка и договорна лихва. От заключението на в.л. се установява, че
кредитополучателят, който има качеството на потребител, не е заплатил нито една
от вноските по кредита.
По делото е доказано, че вземанията на кредитодателя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс “ЕАД са прехвърлени на ищеца "АСВ"ЕАД и
той има качеството на кредитор за тях. В чл.23 от ОУ е уговорено изрично
правото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ЕАД да прехвърли на трето лице
вземанията си. С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
27.07.2017 год., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „АСВ“ЕАД, в
качеството на цесионер, страните са се споразумели продавачът да прехвърли и
продава всеки месец за срока по договора определено портфолио от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
длъжниците, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а
купувачът купува и придобива от продавача вземания, определени всеки месец в
Приложение №1. В Приложение № 1 от 14.03.2018 г., към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД и „АСВ“ЕАД, под № 355 е записано вземането срещу С.Т.С. по процесния
договор за кредит от 01.09.2017 г., което е цедирано на ищеца от кредитодателя.
ЯОС намира, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е упълномощило
„АСВ“ ЕАД да уведоми длъжника за цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, и ищецът
от името на банката е изпратил уведомително писмо до въззивника-кредитополучател
за цесията и размера на задължението,
което не е получено от него до завеждане на исковата молба. С връчването на
исковата молба ответникът е уведомен за цесията. Така в Решение № 3 от
16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС, е прието, че
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99, ал.3 предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г.
по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на
чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ВКС казва, че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предсрочна изискуемост, то не може изцяло да
се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски. ЯОС намира, че в случая следва да се приложи разрешението,
дадено в цитираното ТР, още повече че в хода на делото е изтекъл срокът за
погасяване на кредита и вземането по договора е изцяло изискуемо от 05.07.2019г..
От тази дата са изискуеми всички вноски за главница и възнаградителни лихви по
процесния договор и няма доказателства за плащане на задълженията от
кредитополучателя, поради което исковата претенция е основателна. От
заключението на в.л. се установява размера на дължимата главница - 1573.49 лв.,
432.47 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.10.2017г. - 05.07.2019г.,
215.37 лв. – обезщетение за забава за периода 06.11.2017г. - 06.02.2019г., за
които суми искът е уважен.
Възражението за анатоцизъм е неоснователно, тъй като
ищецът претендира възнаградителна лихва за периода 05.10.2017г. - 05.07.2019г.,
а обезщетение за забава за периода
06.11.2017г. - 06.02.2019г.
ЯОС намира, че по делото е доказано, че въззивника
дължи на ищеца-въззиваем сумите: 1573.49 лв. - главница, 432.47 лв. -
възнаградителна лихва за периода 05.10.2017г. - 05.07.2019г., 215.37 лв. –
обезщетение за забава за периода 06.11.2017г. - 06.02.2019г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението - 06.02.2019г., до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 542 /2019 г. на ЯРС.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
Тъй като въззивника се представлява от назначен особен
представител, следва да и бъдат изплатени разноските, които съдът е събрал от
въззиваемия в размер на 200лв.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноските, направени пред тази инстанция в размер на 300лв.
(100лв. за юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. разноски за особения
представител).
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №421/29.07.2020г. на ЯРС,
постановено по гр.д.№ 2911/2019г. по описа на ЯРС.
Осъжда въззивника С.Т.С., ЕГН **********,***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените във въззивното
производство разноски в размер 300 лв.
Осъжда въззивника С.Т.С., ЕГН **********, да заплати
по сметка на ЯОС държавна такса от 44.43 лв.
Да се изплати от сметката на ЯОС на назначения особен
представител на въззивника - адв.В.Д. ***, сумата 200лв. възнаграждение,
внесена от ищеца-въззиваем.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.