Решение по дело №805/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.Т.Ж. ***, против Решение №170/08.06.2023 г., постановено по АНД №367 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения както на материалния закон, така и на процесуалните правила. На първо място се сочи, че разпоредбата на чл.4, ал.8 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, била изменена, като вече съществувала ал.8а и изменението било обвързано със санкция, налагана на основание чл.43, т.3. Твърди се, че определянето на максималния размер на наказание трябва да е мотивирано и доказано. Следвало също, за да се приеме че е налице виновност, да не е изпълнено полицейско предупреждение. Не се доказало по никакъв начин и измерване на шум. Твърдяното озвучаване с технически средства и вдигането на шум не се потвърждавало с устройство, с което е установено наличие на шум над нормите, а единствените доказателства били гласните заявления и твърдения на служители на „Охранителна полиция“. Твърди се също, че при съставяне на АУАН липсвали свидетели, различни от полицейските служители. Навеждат се доводи, че извършването на нарушението и вината на наказаното лице не са доказани по несъмнен начин. При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган не се мотивирал защо не прилага чл.28 от ЗАНН. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на атакуваното решение.

В съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично и поддържа жалбата. Моли за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил НП №2500/27.02.2023г., издадено от Кмета на Община Хасково, с което за нарушение на чл.4, ал.8 от Раздел II на Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково /НПООРЧОИТОХ/ и на основание чл.43, ал.1 т.1 от същата наредба, на М.Т.Ж. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено визираното в АУАН и НП административно нарушение като е посочил е, че описанието му съответства на чл.4, ал.8 от НПООРЧОИТОХ. Не е възприел оплакването за неконкретизация на нарушението. В тази връзка е посочил, че изпълнителното деяние по чл.4, ал.8 от НПООРЧОИТОХ има две форми „озвучаване“ и „вдигане на шум“ като непосочването на „озвучаване“ не води до непълнота при описанието на нарушението, тъй като възпроизвеждането на силна музика чрез техническо средство неминуемо и по необходимост води до такова озвучаване, а от друга страна, озвучаването винаги води вдигане на шум. Направил е извод, че жалбоподателката е имала възможността правилно да възприеме за какво е привлечена към административнонаказателна отговорност. Приел е, че деянието правилно е санкционирано на основание чл43, ал.1, т.1 от НПООРЧОИТОХ и доколкото нарушението е първо на жалбоподателката, размерът на наложеното наказание, при липса на възможност за индивидуализацията му, е съответен на предвидения в нормата.

Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд.

В случая в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават издаденото наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.

Според описаното в акта и в НП, нарушението се изразява в това, че на 29.01.2023г. , при извършена проверка около 23.40 ч. в гр.Хасково, ж.к.“О.“, бл.**, ет.*, ап.**, М.Т.Ж. нарушава нощната тишина и спокойствието на живущите в съседство граждани, посредством силна музика, възпроизвеждана от техническо средство като не е представила разрешително от община Хасково. Прието е, че с така описаното деяние, М. Ж. виновно е нарушила чл.4, ал.8 от НПООРЧОИТОХ като й е наложено наказание на основание чл.43, ал.1, т.1 от същата наредба.

Видно от НПООРЧОИТОХ, публикувана на интернет-сраницата на община Хасково, раздел „Общински съвет“/Действащи наредби и правилници/ , към датата на твърдяното нарушение, в чл.4 от наредбата, въвеждащ множество забрани с цел осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите, се съдържат т.8 и т.8а с идентично съдържание, а именно:

„8 Озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от кмета на общината. /изм. с Решение №421 от 30.10.2009 г./

8а Озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от кмета на общината.“

В чл.4 от НПООРЧОИТОХ се съдържа и т.7, според която се забранява „ вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради от 14.00 до 16.00 ч. и от 22.00 до 7.00 ч. за зимния период и от 23.00 ч. до 7.00 ч. за летния период, като в предпразнични и празнични дни времето се удължава с един час.“

Съгласно чл.43, ал.1, т.1 от НПООРЧОИТОХ, на нарушителите на тази наредба и заповедите свързани с нея се налага глоба в размер на 200 лева при констатирано първо нарушение.

Съгласно чл. чл.43, ал.1, т.3 от НПООРЧОИТОХ, за нарушения на чл.4, точки 1,7,8а,9,15 и 16; чл.5, т.2; чл.6, точки 2,3,4 и 6; чл.9, точки 2 и 4; чл.12, ал.1; чл.15, чл.16, чл.29, чл.30, ал.1 и ал.2 чл.36, ал.1, точки 1,2,3,4,5,10,11 и 12 се налага глоба в размер от 50 до 200 лв. за първо нарушение.

В конкретния случай с оглед начина, по който в акта и в НП е описано твърдяното нарушение, същото в едната си част „…около 23.40 ч. в гр.Хасково, ж.к.“О.“, бл.**, ет.*, ап.**, М.Т.Ж. нарушава нощната тишина и спокойствието на живущите в съседство граждани, посредством силна музика, възпроизвеждана от техническо средство“ може да се отнесе към разпоредбата на чл.4, т.7 от НПООРЧОИТОХ, а в другата си част „Лицето не представи разрешително от община Хасково“ - към идентичните разпоредби на чл.4, т.8 и т.8а от същата наредба. При това положение, не става за какво всъщност нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.

Освен това , посочената за нарушена в случая разпоредба на т.8 от чл.4 на наредбата, както и идентичната й по съдържание такава на т.8а от същата норма, въвеждат условието, звукът да се чува извън сградата, а подобно отразяване при описанието на нарушението липсва както в акта, така и в НП.

С оглед така изложеното, настоящата инстанция намира, че в конкретния случай е извършено смесване на съставите на различни разпоредби – тези на чл. 4, т. 7 и чл.4, т. 8 , а освен това и на чл.4, т.8а от НПООРЧОИТОХ, което води до неяснота относно вмененото на касационната жалбоподателка нарушение, респ. до неправилност на приетото от районния съд, че описаното в акта и в НП такова съответства на чл.4, ал.8 от НПООРЧОИТОХ.

Допуснатото нарушение, неотчетено от районния съд, засяга правото на наказаното лице да разбере какво точно противоправно деяние му се вменява, за да изгради адекватно защитата си, а от друга страна препятства правомощието на съда да извърши проверка относно действителната воля на наказващия орган и съответствието й с материалния закон, поради което е съществено и е достатъчно да обоснове отмяната на НП като незаконосъобразно. В този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно решение.

Извън гореизложеното, е необходимо да се посочи и следното:

Дори и да се приеме, че вмененото на жалбоподателката нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.4, т.8 от НПООРЧОИТОХ, то правилна би била и квалификацията му по чл.4, т.8а от НПООРЧОИТОХ, доколкото и двата текста съществуват в наредбата и са с идентично съдържание. Следва да се отбележи, че на настоящата инстанция не е известно да съществува друг вариант на НПООРЧОИТОХ, освен публикувания към момента такъв на официалната страница на Община – Хасково, раздел Общински съвет, като видно от посоченото в края на наредбата, последното й изменение/допълнение е от 2016г. При това положение, следва да се приеме, че към датата на твърдяното нарушение, както и към настоящия момент, актуалната действаща НПООРЧОИТОХ е именно оповестената на интернет-страницата на община Хасково.

Според наредбата, за нарушаване на забраната по чл.4, т.8а се налага наказание на основание чл.43, ал.1, т.3 от същата, съгласно който за първо нарушение /каквото е прието да е извършеното от жалбоподателката/ глобата е в размер от 50 до 200 лв. Нарушението на т.8 от чл.4 не фигурира сред тези, които се санкционират на основание чл.43, ал.1, т.3 от наредбата, поради което при установяването му приложение би следвало да намери общата санкционна норма на чл.43, ал.1, т.1 от НПООРЧОИТОХ, предвиждаща за първо нарушение глоба във фиксиран размер от 200 лв. С така предвиденото във визираните разпоредби от НПООРЧОИТОХ се създават предпоставки при нарушаване на една и съща забрана, респ. при едно и също противоправно поведение, да се прилагат различни санкционни норми в зависимост от избраната правна квалификация на нарушението. Такъв изборен подход обаче е недопустим с оглед санкционния характер на производството. Непрецизното нормотворчество на местния законодателен орган следва да бъде взето предвид от наказващия орган при бъдещата му административнонаказателна дейност по горепосочените разпоредби.

Наличието в публично оповестената НПООРЧОИТОХ на две материално-правни разпоредби с едно и също съдържание, за нарушаването на които се предвижда наказване по различни санкционни норми, води до невъзможност да се прецени коя е правилната правна квалификация на твърдяното в случая нарушение и в тази връзка - коя е приложимата санкционна разпоредба, а това налага извод за незаконосъобразност на издаденото НП.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че административнонаказателната отговорност на касационната жалбоподателка е незаконосъобразно ангажирана, а като е приел противното, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, отменящо наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №170/08.06.2023 г., постановено по АНД №367 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г. като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2500/27.02.2023г., издадено от Кмета на Община Хасково, с което за нарушение на чл.4, ал.8 от Раздел II на Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково и на основание чл.43, ал.1, т.1 от същата наредба, на М.Т.Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Решението е окончателно

	Председател:
	Членове: