№ 1253
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20231110214837 по описа за 2023 година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установява следното:
Производството се развива по Дял Трети, Глава Десета на АПК , като с
жалба вх.№ 226000-16725/26.10.2023г. И. С. С., чрез свой упълномощен
представител, оспорва индивидуален административен акт - заповед за задържане
от 21.10.2023г., като със своя допълнителна молба жалбоподателят е уточнил, че
конкретният акт, който оспорва е Заповед рег. № 226-зз-2397/21.10.2023г.
Поддържа се тази жалба в рамките на развилото се административно
производство, както в устните състезания, в които адв. Каравелова препраща към
изложените в жалбата съображения и аргументи.
В производството по оспорване на индивидуален административен
акт (ИАА) по съдебен ред, съдебният състав на първата инстанция следва да
провери дали са налице известните от теорията и съдебната практика пет
условия за законосъобразност на един ИАА, а те са следните: наличие на
компетентност у издателя на акта; спазване на установена форма и реквизити ;
съществено нарушение на административно-производствените правила при
издаване на акта; спазване на материално-правните разпоредби и дали е спазена
целта на закона.
Съответно на тези основания, уредени в чл.146 от АПК, от законодателя са
отразени онези причини, които могат да се използват при оспорване на
административни актове, като при две от тях би могла да е налице нищожност на
ИАА (липса на компетентност и форма), а при другите – да е налице неговата
1
незаконосъобразност.
Установява се по делото с налични писмени доказателства, а и няма спор
по този въпрос в жалбата, че оспорваната заповед е издадена от полицейски
орган, съгласно изискванията на Закона за МВР, който предвижда, че тези
заповеди се издават от съответни полицейски органи, а от представените
удостоверения от СДВР е видно, че И. Г., ответник по жалбата и издател на
заповедта, притежава нужната материални и териториална компетентност
да издава такива заповеди, доколкото същият заема длъжността „старши полицай”
в Група „Охрана на обществения ред” в Сектор „Охранителна полиция” към 02
РПУ – СДВР и в този смисъл следва да се приеме, че изискването на чл.72, ал.1 от
ЗМВР и чл.146, т.1 от АПК (по арг. a contrario) е спазено.
В конкретния случай са развити доводи за неспазена форма на заповедта ,
като съставът на тази съдебна инстанция счита, че това е неоснователно,
доколкото няма основания да се приеме, че заповедта е издадена при липса на
изискуема форма. Изискуемата форма, съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР е писмена,
като в ал.2 на с. чл. са посочени и реквизитите на заповедта.
В приложената по делото заповед за задържане, както на л.7 (в копие), така
и в оригинал на л.33 от съд. дело, ясно е видно, че писмената формата е спазена,
като са посочени: имена, длъжност, месторабота на издателя на заповедта ;
основанията за задържане, на което ще се спре съставът по-подробно по-долу ;
данни за задържано лице (три имена, ЕГН и адрес) ; дата и час на задържане ;
съответното ограничение на правата на лицето ; разясняване на съответните
права в самия формуляр и в неговата текстова част, има и подпис на
задържаното лице, което значи, че то е уведомено за тези права по чл.74, ал.2,
т.6, букви „б” – „е” от Закона за МВР. Има подпис на издател на заповедта,
изяснена е и посочената възможност да бъде обжалвана заповедта по съдебен ред
и има разписка, удостоверяваща връчване на заповедта на задържания. От гледна
точка форма, реквизити и съдържателната част , изискването на законовата
норма на чл.74, ал.1 от ЗМВР е изпълнено.
Като основание за задържането е посочено основанието по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР във връзка с данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от
НК – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Това
описание напълно отговаря на минимума като стандарт, а именно: в една
заповед за задържане да бъде посочено текстово и съвсем накратко
съдържанието на конкретното престъпление, за което полицейския орган е
имал данни и се е възползвал от правомощието по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Фактическата обстановка по казуса е следната –на 21.10.2023г., около
15:20 ч., в с. Локорско, на ул. „Георги Зозов” до № 6, с посока на движение от
ул. „Веско Веселинов” към ул. „Георги Зозов”, жалбоподателят е управлявал
мотоциклет марка „**” , като полицейски служители Д.Д. и издателят на
заповедта И. Г. спират за проверка мотоциклета и водача му.
Жалбоподателят И. С. не е предоставил документи за мотоциклета
2
(документа за собственост, за регистрация, за застраховки и др.), извършена била
справка и се установило, че същият не е регистриран по надлежен ред, заради
което е потърсено съдействие на служители на ОПП – СДВР, които на място
тествали жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотици, като пробите били
отрицателни, а се установило и че водачът е правоспособен и има валидно
издадено СУМПС. Съставен му е АУАН № 888624/21.10.2023г. за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал нерегистрирано по надлежния ред
превозно средство, а както се установява при последвалото разследване
мотоциклетът бил предоставен на жалб. И. С. от А.Д., който бил ендуро
състезател, закупил мотоциклета без регистрационни табели и го транспортирал
до България в неустановен период от време, като го предоставил на жалб. И. С. да
го управлява.
При тази фактическа обстановка, която се установява и в рамките на
воденото досъдебно производство, според съда е имало данни за извършено
престъпление чл.345, ал.2 от НК, доколкото съставът на административното
нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП включва обективни елементи, които попадат и
в обективните характеристики на състава на престъплението по чл.345, ал.2 от
НК, поради което е изключително честа практика, вкл. и такава служебно
известна на настоящия съдия – докладчик, че полицейските служители в такива
случаи изпращат материалите на СРП, която или образува досъдебно наказателно
производство и води разследване, след което го прекратява , какъвто е
настоящият случай, или направо отказва да образува досъдебно производство и
изпраща материалите на наказващия орган за предприемане на административно-
наказателни мерки спрямо съответното лице-водач.
Това в никакъв случай не означава обаче, че към датата на издаване на
заповедта за задържане полицейските органи са разполагали и са знаели със
сигурност и убеденост как ще приключат обстоятелствата по заведената
полицейска проверка и воденото досъдебно производство, от което следва, че са
имали данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, и затова съдът
преценява, че хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от Закона за МВР е налична в
конкретния случай, независимо как се е произнесъл прокурорът впоследствие.
Третото обстоятелство е дали има съществено нарушение на
административно-производствените правила. Според съда няма такива
съществени нарушения, които да са довели до ограничаване и на правата на
жалбоподателя. Лицето е запознато със съдържанието на заповедта за задържане,
запознал се е и с правата, които тя временно ограничава – правото на
придвижване за срок от 24 часа, подписал се е под разясняване на всички
обстоятелства, свързани с чл.72, ал.3 – 6 от ЗМВР, а видно от формуляра на
заповедта за задържане е получил същата, а на допълнителен формуляр му е
предоставена и декларация за правата на задържано лице и е освободен в 10:30 ч.
на 22.10.2023г.
Няма данни според съда не само да са ограничавани процесуалните права
на жалбоподателя, но и няма данни да са опорочени процедурите по издаване на
3
заповедта, от което следва, че няма съществени нарушения на производствените
правила, каквито се сочат в жалбата.
Заповедта не е в противоречие с материално-правните разпоредби, защото
чл.72, ал.1, т.1 и чл. 74, ал.1 от ЗМВР посочват, че при данни за извършено
престъпление, полицейският орган трябва да задържи лицето за допълнително
изясняване на обстоятелствата в рамките на пределен срок от 24 часа, каквито
основания в конкретния случай полицаите са имали, виждайки на пътя
мотоциклет без каквито и да е регистрационни табели, управляван от
жалбоподателя, както се е установило при проверката.
Принципно целта на закона изисква в конкретния случай лицето да бъде
временно ограничено, за да може полицейския орган да изясни обстоятелствата
по случая. При конкретното събитие не е представил жалбоподателят И. С.
никакви документи за собственост, за регистрация на превозното средство,
задължителни застраховки за него, технически прегледи и т.н., което е довело
основателно до неговото задържане, а отделно от това, не би следвало да се
забравя, че по пътищата на страната няма как да се управляват превозни
средства без регистрационни табели и една превантивна мярка е изпълнена,
като временно е ограничена възможността жалб. И. С. да управлява това
моторно средство.
Оспорването с жалбата следва да се приема за неоснователно и да се
отхвърли подадената жалба, а претенциите за разноски от страна на
жалбоподателя – да бъдат отхвърлени, а насрещната страна (ответник по жалбата)
няма претенции за разноски.
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорване с жалба вх. № 226000-16725/26.10.2023г., насочена
срещу индивидуален административен акт – Заповед за задържане рег. № 226-зз-
2397/21.10.2023г., издадена от И. К. Г.– служител във 02 РПУ – СДВР, с която на
осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа жалбоподателят И.
С. С..
Решението може да се оспорва в 14-дневен срок по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд – София-град, който срок за жалбоподателя и
за ответника по жалбата тече от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4