№ 8177
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110171319 по описа за 2021 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба от З. ЦВ., ЕГН **********, срещу Б. В. ЦВ., ЕГН
**********, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че на
09.12.2021г. и 16.12.2021г. ответникът се е обаждал от скрит номер и го е
заплашвал с физическа саморазправа. Сочи се още, че на 09.12.2020г. е имал
лична среща с ответника, на която последният го е заплашил с физическа
саморазправа, в случай,ч е З. ЦВ. не предаде на ответника сумата от 3000
лева.
Ответникът оспорва изцяло молбата.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, а и видно от представеното по делото удостоверение за
съпруг и родствени връзки, че страните попадат сред кръга от лицата в чл. 3,
т. 1, предл. 1 ЗЗДН (л. 9 и л. 10 от делото)
Описаните в молбата актове на 09.12.2021г. и 16.12.2021г.
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
1
налице твърдение за осъществено физическо и психическо насилие спрямо
молителя.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав направи следните правни изводи:
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може
да се направи категоричен извод за обективно извършен акт на домашно
насилие от страна на ответника. Съдът е указал доказателствената тежест на
молителя с протоколно определение от 21.02.2022г., като молителят е заявил,
че няма възражения по проекто – доклада и съдът е обявил същия за
окончателен.
Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
която обаче не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност,
придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като същата не се явява
годно доказателствено средство за изложените в нея обстоятелства,
доколкото не индивидуализира твърдените актове на домашно насилие по
време, място, начин на извършване, участието на ответницата в него,
последиците за молителя, фактическата връзка между страните. Доколкото
декларацията се явява негодно доказателствено средство по смисъла на чл.
13, ал. 3 ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва
с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за
издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице.
Горното налага като единствено възможен извода, че твърденията на
молителя за осъществяването на процесните актове на домашно насилие са
недоказани. Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт,
поради което не могат да възникнат и неговите правни последици.
По делото не са ангажирани други доказателства от молителя.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
незабавна защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече
извършено или предстоящо домашно насилие. Това производство
потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства.
Процесът обаче, не следва да се използва за разрешаване на междуличностни
конфликти.
2
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителя с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата без уважение,
като неоснователна и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски има от молителя в
производството, но с оглед изхода на спора такива не следва да му се
присъждат.
При този изход на делото, молителя следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в
размер на 25,00 (двадесет и пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС),
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 89 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. ЦВ., ЕГН **********, за
издаване на заповед за съдебна защита срещу Б. В. ЦВ., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която
по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, З. ЦВ., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Константин Фотинов” № 71, ет. 2, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на
25,00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1
ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3