М О Т И В И
към ПРИСЪДА по НОХД №401 по описа на
Карловския районен съд за 2020 год.
От Районна прокуратура гр. П., ТО К. е
внесен в РС - гр. К. обвинителен акт по досъдебно производство № 98/2020 г.
по описа на РУ на МВР К. с който на
съд са предадени и е образувано производство пред първа инстанция срещу:
1.В.Й.Й. с ЕГН
********** за това, че на 16.02.2020 г. в гр. С., обл.
П., като непълнолетна, но след като е разбирала свойството и значението на
деянието и е могла да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Г.Т.М.,
ЕГН **********, Н.Х.П., ЕГН ********** и П.А.Л., ЕГН ********** /спрямо която наказателното
производство е прекратено/, като съизвършители,
повредила противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка “Пежо”, модел
“206” с рег № *****на стойност 1750 лева, собственост
на П.Т.Т., ЕГН ********** ***, като причинените по
вещта повреди са на обща стойност 461,50 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1,
предл. 2-ро във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 63, ал.1, т. 4 от НК.
2. Н.Х.П. с ЕГН **********, за това, че на
16.02.2020 г. в гр. С., обл. П., като непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Г.Т.М., ЕГН **********, В.Й.Й., ЕГН ********** и П.А.Л., ЕГН **********, /спрямо която наказателното производство е
прекратено/, като съизвършители, повредил
противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка “Пежо”, модел “206” с
рег. № *****на стойност 1750 лева, собственост на П.Т.Т.,
ЕГН ********** ***, като причинените по вещта повреди са на обща стойност
461,50 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1, предл.
2-ро във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 4 от НК и
3. Г.Т.М. с ЕГН ********** за това, че
на 16.02.2020г. в гр. С., обл. П., като непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Н.Х.П., ЕГН **********, В.Й.Й., ЕГН ********** и П.А.Л., ЕГН **********, /спрямо която
наказателното производство е прекратено/, като съизвършители
повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка “Пежо”, модел
“206” с рег № *****на стойност 1750 лева, собственост
на П.Т.Т., ЕГН ********** ***, като причинените по
вещта повреди са на обща стойност 461,50 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 63, ал.1, т. 4 от НК
Подсъдимите и техните защитници на
основание чл.371, т.1 от НПК в първото по делото съдебно заседание с даден ход изразяват
съгласия да не се провеждат разпити на свидетелите и вещите лица, а протоколите
в които са оформени техните показания, респ. заключенията на вещите лица да
бъдат прочетени и приобщени към съдебното дело и съдържанието им да бъде
ползвано непосредствено при постановяването на присъдата. За това, производство
протече по реда на чл.371, т.1 от НПК, като с определение на РС К. от 11.01.2021г.,
съдът одобри изразеното съгласие от подсъдимите и защитниците им за провеждане
на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, приемайки, че
процесуално-следствените действия, извършени в хода на досъдебното производство
са събрани при условията и по реда предвидени в НПК, като в съответствие с
правилата на гл.27 – чл.373, ал.1 от НПК съдът прочете на осн.
чл.283 от НПК протоколите за разпит на свидетелите П.Т.Т.,
Т.Т.Ш., П.А.Л. и Д.С.Н., както и заключенията на
съдебно-стоковите експертизи /3 бр./ изготвени от вещото лице Р.М.и
заключенията на съдебно-психиатричните експертизи за
всеки от подсъдимите, изготвени от вещото лице д-р Р.Д..
След това, при условията на
състезателност и непосредственост, проведе разпит на свидетели, допуснати до
разпит по искане на подсъдимите и защитниците им, а именно Н.Б., К.А.-Д.и С.Д.–
неразпитвани на досъдебната фаза на процеса.
На осн.
чл.391, ал.1 от НПК делото бе разгледано при закрити врати.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
Счита, че от събраните по делото доказателства обвинението се доказва по
несъмнен начин от обективна и субективна страна, поради което подсъдимите
следва да бъде признати за виновни в извършването на престъпление с правна
квалификация както е посочено в обвинителния акт. По отношение на реализирането
на наказателната отговорност пледира на подсъдимите В.Й.Й.
и Н.Х.П. да им бъде наложено наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК – лишаване
от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено с 2
годишен изпитателен срок, а на подсъдимия Г.М., при същите условия - 9 месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с 3 годишен изпитателен
срок.
По делото няма конституирана като страна
граждански ищец, а частен обвинител е недопустим на осн. чл.392, ал.4 от НПК.
Защитникът на подсъдимите В.Й. и Г.М. – адв. Д., пледира, че двамата следва да бъдат оправдани на осн. чл.9, ал.2 от НК, тъй като деянието,
макар и да осъществява състава на предвидено престъпление в НК, то е малозначително и поради това липсва обществена опасност и
неговата обществена опасност е явно незначителна, тъй като нанесената щета в
размер на 461 лв. е под минималната работна заплата установена за страната към
момента на извършване на деянието, обществените отношения, които са засегнати,
не са в висока степен на засегнатост, тъй като
автомобилът е повреден, а не унищожен, той е бил възстановен веднага след самото
деяние и подзащитните му са млади
хора, неосъждани, които са на прага на пълнолетието. Изразява съмнение относно
еднаквото прилагане на закона за всички участници в твърдяното престъпление,
предвид на обстоятелството, че спрямо П.А.Л. наказателното
производство е било прекратено от прокурора и на съд се предадени само подзащитните
му и подс. М..
Защитникът на подсъдимия Н.Х.П. – адв. С., също пледира за приложението на
чл.9, ал.2 от НК, с аргументите посочени от адв.Д., като
алтернативно предлага делото да бъде прекратено, а по отношение на подзащитния му да бъде наложена възпитателна мярка по чл.61,
ал.1 от НК. Също изразява съмнение относно еднаквото прилагане
на закона за всички участници в твърдяното престъпление, предвид на
обстоятелството, че спрямо П.А.Л. наказателното производство е било прекратено
от прокурора още в хода на ДП.
При дадената последна дума на
подсъдимите, същите молят да бъдат оправдани, като не вземат отношение по
вината.
Съдът, като обсъди всички доказателства,
събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи,
приложения по делото писмен доказателствен материал и
веществените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2020 г. в гр. С. свидетелката П.Т.
управлявала собственият си лек автомобил - марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****при
което ударила леко с предната броня на автомобила си десния крак на подс. В.Й.. Засягането на крака на подсъдимата не било
сериозно поради което тя направила жест с ръка към свидетелката Т., с който й
показала, че няма проблем и св. Т. продължила. Макар и този инцидент да не
довел до проблеми със здравословното състояние на подс.
Й., тя се засегнала от случилото се и решила да си отмъсти на св. Т.. След като
взела решение какво да бъде отмъщението, вечерта на 16.02.2020 г. подс. Й. се свързала със св. П. Л. и я поканила в дома си в
гр. С.. Там, подс. Й.
обяснила на св. Л., че била ядосана на св. Т. като й разказала за
причината за това, а именно - инцидента от 14.02.2020 г. Подс.
Й. заявила на св. Л. желанието си да отмъсти на св. Т., като й направят нещо от
което „да й стане гадно“, а именно – да нарежат гумите на автомобила й и да
нарисуват нещо по него. Посредством мобилното приложение „месинджър“
и с видео връзка подс. Й. се свързала с подсъдимите Н.П.
и Г.М., разговаряла с тях и им предложила да нарежат гумите на автомобила на
св. Т., да нарисуват нещо по него и да му нанесат щети, на което двамата подсъдими
се съгласили. Св. Л., която възприела комуникацията между тримата подсъдими,
тъй като все още била в дома на подс. Й. й обещала
по-късно същата вечер когато се срещнат да донесе лак за нокти и фулмастер. Около 23:30 часа вечерта на 16.02.2020 г. св. Л.
излязла от дома си в гр. С. и съобразно предварителната уговорка, която имала с
тримата подсъдими, се насочила към дома на подс. Й.
като взела със себе си черен фулмастер и шишенце със
син лак за нокти. По пътя срещнала тримата подсъдими – Й., П. и М. и всички
заедно влезли в дома на обв. Й.. Там тримата подсъдими
и св. Л. се уговорили, кой какво точно ще извърши, като подс.
П. и подс. М. ще нарежат гумите на автомобила на св. Т.,
а подс.Й. и св. Л. ще рисуват по него. За целта подс. Й. взела от дома си тубичка с лепило, както и
кухненски нож със синя дръжка и отвертка, които предала на подс.
П., а подс. М., носел със себе си сгъваемо ножче с
червена дръжка. В изпълнение на предварително взетото решение тримата подсъдими
и св. Л. се отправили към лекия автомобил марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****,
собственост на пострадалата Т. /л.175 и л.245 от ДП/, който бил паркиран пред
дома й, намиращ се на ул.“Б.О.“ № **в гр. С., обл. П..
Достигайки до автомобила четиримата започнали заедно да упражняват върху него
физически въздействия, водещи до повреждането му, а именно – подс. Г.М. срязал двете задни гуми на автомобила, всяка от
които била марка „Континентал“ с размери 14х185х65, подс. Н.П. срязал двете предни гуми, всяка от които била
марка „Сунфул“ с размери 14х185х65, в резултат на
което всички общо 4 гуми на лекия автомобил станали негодни за употреба
съобразно предназначението им. През това време св. Л. рисувала с черен фулмастер фигури с формата на сърца по задния капак на
автомобила, капела капки с лак за нокти по него и по стоповете, а подс. Й. нанесла лепило по задната чистачка на петата
врата, рисувала по предния капак, след което предала фулмастера
си на подс. Н.П., който нарисувал с него по предния
капак на автомобила фигура с форма на мъжки полов орган. Непосредствено след
това подс. П. счупил и изтръгнал лявата от двете
успоредни лайсни, които били по цялата дължина на тавана на автомобила и
слизащи по предното обзорно стъкло до капака на двигателния му отсек, а подс. М. – счупил и
изтръгнал дясната такава лайсна, а подс. Й. откъснала
лайсната пред предното обзорно стъкло на превозното средство. Подс. П. счупил антената на автомобила и лявото му
странично огледало за обратно виждане като извадил стъклото, а подс. Г.М. счупил дясното странично огледало за обратно
виждане. Впоследствие, подсъдимите М. и П. казали на св.Л. и подс. Й. да отидат в двора на дома на подс.
Й., който бил наблизо, а самите те, със съвместни усилия изкъртили и счупили
задната регистрационна табела с рег. № *****на автомобила както и надписът на
марката „Пежо“ /изписан на френски език/, който бил до петата му врата. След
това подс. М. и подс.П. отишли
при св.Л.
и подс. Й., като носели със себе си счупената
регистрационна табела и едно от счупените огледални стъкла, както и счупените и
изтръгнати лайсни. В двора на подс. Й., подс. М. и подс. П. започнали да
чупят лайсните на парчета, а последния начупил и регистрационната табела, като
казали на св.Л. и подс. Й., че го
правят за да ги укрият по улични шахти за да не ги разкрият.
С тези си действия подсъдимите причинили
множество повреди по автомобила собственост на св. Т. - марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****/описани
по-горе/, с което го направили частично негоден за използване съобразно
неговото предназначение. Видно от заключенията на изготвените по делото
Стоково-оценъчни експертизи към датата на деянието този автомобил бил на
стойност 1750 лева, а причинените от деянието повреди по него възлизали на обща
стойност 461,50 лева, като стойността на отделните повреди и унищожени елементи
по автомобила е следната:
- 2 бр. срязани автомобилни гуми марка „Сунфул“ с размери 14х185х65 – 130 лева;
- 2 бр. срязани автомобилни гуми марка „Континентал“ с размери 14х185х65 – 170 лева;
- нанесено лепило върху задна чистачка
/станала е негодна/ на петата врата – 2,50 лева;
- счупена антена – 13 лева;
- изкъртени и унищожени 2 бр. успоредни лайсни по цялата дължина на тавана
на автомобила и слизащи по предно обзорно стъкло до капака на двигателния отсек на автомобила – 50 лева;
- изкъртена и унищожена 1 бр. лайсна над
предното обзорно стъкло – 10 лева;
- унищожена 1 бр. задна регистрационна табела
– 54 лева;
- изкъртен и липсващ надпис „Пежо“ до
петата врата на автомобила – 10 лева;
- унищожени и липсващи стъкла да
страничните ляво и дясно огледала за обратно виждане - 22 лева.
След като четиримата се разделили св. Л.
изхвърлила шишенцето с лак, което взела от дома си в контейнер за смет, находящ се пред дома на подс. Й..
На сутринта св.Т. констатирала щетите по
автомобила си и уведомила полицията. Било образувано ДП и били извършени
процесуално-следствени действия - огледи, както на мястото на което се намирал
самият автомобил, така и на места на които са намерени части от него. Били
изготвени и фотоалбуми.
В хода на разследването на случая
служители на РУП К. установили извършителите, а
именно тримата подсъдими и св.Л..
Подс.
Й. впоследствие предала на водещия разследването с протокол за доброволно
предаване нож със синя ръкохватка, за който собственоръчно написала в този
протокол, че бил даден от нея на подс. Н.П. след
23:00 часа на 16.02.2020 г. и с него предполага, че са надупчени гумите.
Подс.
Г.М. също с протокол за доброволно предаване предал на служител на РУП К., работещ по случая сгъваем нож с червен пластмасов обков, за който собственоръчно написал в протокола, че бил
ножът с който са надупчени гумите на автомобила.
С постановление на Районна прокуратура К.
от 14.05.2020 г. наказателното
производство по ДП № 98/2020 г. по описа на РУ на МВР К., пр. пр. № 625/2020 г.
по описа на РП К. /сега РП П., ТО К./ било прекратено по отношение на
повдигнатото обвинение на П.А.Л. с ЕГН **********
*** за престъпление по чл.216, ал.1, предл.2-ро, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
В хода на ДП причинените на св.Т.
имуществени щети били изцяло възстановени от подсъдимите.
Изложените фактически положения се
подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства:
показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица, от оценения като
достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал – протоколи за оглед, ведно с
фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД ведно с
фотоалбум, характеристични справки, експертизи, справки за съдимост, справки
АИС БДС, както и от веществените доказателства по делото с
които страните са запознати.
Осъщественото от тримата подсъдими деяние
се установява по несъмнен и категоричен начин на първо място от гласните
доказателства – показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното
производство.
Така например св. Л. детайлно разказва,
че тя и подсъдимите, по идея на подс.Й., след
предварителен сговор на 16.02.2020 г. в гр. С. нанесли повреди на лек автомобил
марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****, собственост на св. Т., който бил
паркиран пред дома на последната, находящ се на ул.“Б.О.“
№ ** в гр. С., обл. П., като подс.
Г.М. срязал двете задни гуми на автомобила, подс. Н.П.
срязал двете предни гуми, тя рисувала с
черен фулмастер фигури с формата на сърца по задния
капак на автомобила, капела капки с лак за нокти по него и по стоповете, а подс. Й. нанесла лепило по задната чистачка на петата
врата, рисувала по предния капак, след което предала фулмастера
на подс. Н.П., който нарисувал с него по предния
капак на автомобила фигура с форма на мъжки полов орган. След това подс. П. счупил и изтръгнал лявата от двете успоредни
лайсни, които били по цялата дължина на тавана на автомобила, а подс. М. – счупил и изтръгнал дясната такава лайсна. Подс. Й. откъснала лайсната пред предното обзорно стъкло на
превозното средство, подс. П. счупил антената на
автомобила и лявото му странично огледало за обратно виждане като извадил
стъклото, а подс. Г.М. счупил дясното странично
огледало за обратно виждане. Подсъдимите М. и П. със съвместни усилия изкъртили
и счупили задната регистрационна табела с рег. № *****на автомобила както и
надписът на марката „Пежо“. В двора на подс. Й., подс. М. и подс. П. започнали да
чупят лайсните на парчета, а последния начупил и регистрационната табела,
като
казали на св.Л. и подс. Й., че го правят за да ги
укрият по улични шахти из града за да не ги разкрият.
Тези показания кореспондират изцяло с показанията
на св.Н. – л.75 от ДП, който заявил, че е със свой колега от РУП К. – полицай В., посетили сигнала за извършено
престъпление, като на ул.“Б.О.“ № ** в гр. С. заварили пострадалата Т., която
била до лекия си автомобил марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****по който
имало множество повреди, а именно описаните по-горе. Разговаряйки с постр. Т., тя му споделила за случилото се
с подс.Й. и той решил да проведе беседа с последната.
За целта, с Началника на Полицейския участък в гр.С. към РУП
К. - инсп. П. посетили училището на подс.Й. – ПГ „******“ гр.С. и в присъствието на св. Ш. – зам.
директор на учебното заведение разговаряли с подс.Й.,
която първоначално отрекла участие в това деяние, но после разказала подробно
за извършеното от нея, св.Л. и подсъдимите М. и П. като заявила, че на
16.02.2020 г. тя и св.Л. поляли автомобила на св.Т. -
марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****с лак за нокти, а другите повреди на
това МПС – спуканите гуми, изтръгнатите лайсни и премахнатата задна рег. табела
са извършени от подсъдимите М. и П., като тя лично дала ножа на подс.П. с който той спукал част /2бр./ от гумите.
Инсп.
П. и св.Н. провели разговор и с другите лица посочени от подс.
Й., като при разговор с подс.П., той им заявил, че на
16.02.2020г., около 23.00ч. четиримата – той, св.Л. и подсъдимите М. и Й. се
събрали в дома на последната и решили да нанесат щети по автомобила на св.Т.
заради инцидента между нея и подс.Й. от 14.02.2020г.
Отишли до автомобила на св.Т. - марка “Пежо”, модел “206” с
рег. № *****, паркиран пред дома й в гр.С. и той с нож даден му от подс.Й. спукал едната гума на МПС-то, откъснал две лайсни –
по тавана и по предното стъкло, подс. М. счупил
огледалото, срязъл две гуми, отскубнал задната рег.
табела и откъснал втората лайсна по тавана, а св.Л. и подс.Й.
драскали автомобила със син лак.
При разговора с подс.М.
той заявил на св.Н., че на 16.02.2020г. около 22.00 ч. четиримата – той,
св.Л.,
подс.П. и подс.Й. се събрали в дома на последната в гр.С. и подс.Й. им казала, че иска да отмъсти на св.Т., за това, че
на 14.02.2020г. я блъснала. Около 23.00 ч. отишли до автомобила на св.Т. -
марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****, паркиран пред дома й в гр.С. и той и подс.П. спукали гумите на автомобила, но не видял кой какво
точно прави, но заявил, че всички са виновни за случилото се.
При разговора със св.Л., тя разказала на
св.Н. изложеното по-горе и обсъдено вече.
Показанията на св.Л. и св.Н. кореспондират
изцяло и с показанията на св.Ш. – л.77 от ДП, която заявява в показанията си,
че е присъствала при беседата на полицаите П. и Н. със св.Л. и подсъдимите М.,
П.
и Й., като първоначално те отричали съпричастността си към повреждането на автомобила
на св.Т., но после признали извършеното деяние и всеки разказал за собственото
си, и участието на другите в него.
Авторството на деянието се установява и
от показанията на разпитаната пред съда по искане на защитата св.Н.Б., която
посочва, че синът й – подс. П. й е споделил, че
е направил грешка и съжалява за това, като казал, че са счупили кола, но
подробности не разказал.
От показанията на св.Т. се установяват
нанесените повреди на превозното й средство и особено важното обстоятелство, че
щетите са й възстановени изцяло от тримата подсъдими - М.,
П. и Й. - л.74 от ДП.
Гласните доказателствени
средства посочени по-горе в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна
представа на събитията от процесната дата. Същите са
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с изложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци или какво са възприели по случая,
като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на процесното
престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на деянието, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът ползва и показанията на
свидетелите К.А.-Д.и С.Д.относно характеристични данни за
подсъдимите.
Установените и приети от съда фактически
положения се подкрепят и от писмените доказателства по делото.
С протокол от 19.02.2020г. – л.165 от ДП
подс. Й. предала на водещия разследването с протокол
нож със синя ръкохватка, за който собственоръчно написала в този протокол, че
бил даден от нея на подс. Н.П. след 23:00 часа на
16.02.2020 г. и с който предполага, че са надупчени гумите.
Подс.
Г.М. също с протокол за доброволно предаване предал на служител на РУП К. работещ по случая сгъваем нож с червен пластмасов обков, за който собственоръчно написал в протокола, че бил
ножът с който били надупчени гумите на автомобила, като той надупчил задна
лява, а той /подс.П./ всички останали.
О извършените огледи на
местопроизшествие и съставените за това протоколи и фотоалбуми към тях – л.15 -
л.43 от ДП са установени и фиксирани повредите по автомобила на св.Т. - марка
“Пежо”, модел “206” с рег. № *****и местата на които са намерени части от него.
От изготвената в хода на ДП съдебно-стокова-оценъчна
експертиза – л.81-89 от ДП и допълнителните такива – л.93-98 и л.102-108 се
установява размера на причинените имуществени щети по
автомобила на св.Т. - марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****, които са 461,50
лева и са изплатени изцяло.
От изготвената съдебнопсихиатрична
експертиза за подс. В.Й. – л.112-119 от ДП се
установява, че тя не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен
отчет в ЦПЗ гр. П.. С оглед физическото и психическото състояние на В.Й., както
и нейната възраст към 16.02.2020г. тя е могла да разбира
свойството и значението извършеното и е могла да ръководи постъпките си. В.Й.,
въпреки непълнолетието си може правилно да възприема фактите които имат значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Деянието извършено от Й.,
ведно с другите подсъдими не се дължи на увлечение и лекомислие и не е
извършено под въздействието на пълнолетно лице, но е улеснено от личностовата й незрялост. Й. не страда от психично
заболяване и не се налага да бъде лекувана. В.Й. може да участва пълноценно в
наказателния процес.
От изготвената съдебнопсихиатрична
експертиза за подс. Н.П. – л.123 - л.128 от ДП се
установява, че той не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен
отчет в ЦПЗ гр. П.. С оглед физическото и психическото състояние на Н.П., както
и неговата възраст към 16.02.2020г. той е могла да разбира свойството и значението
извършеното и да ръководи постъпките си. С оглед физическото и психическото
състояние на Н.П., както и на неговата възраст, той е способен правилно да
възприема фактите които имат значение за делото и може да дава достоверни
обяснения за тях. Деянието извършено от Н.П., ведно с другите подсъдими не се
дължи на увлечение и лекомислие и не е извършено под въздействието на пълнолетно
лице. Подс.П. не се налага да бъде лекуван по чл.89
от НК.
От изготвената съдебнопсихиатрична
експертиза за подс. Г.М. – л.143 - л.148 от ДП се
установява, че той не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен
отчет в ЦПЗ гр. П.. М., въпреки непълнолетието си е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С оглед физическото и
психическото си състояние, Г.М. е способен правилно да възприема фактите които
имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Деянието
извършено от Г.М. не се дължи на увлечение и лекомислие. Г.М. не страда от
психично заболяване и не се налага да бъде лекуван.
Настоящият съдебен състав счита, че
извършените експертизи са компетентно изготвени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, поради което същите
следва да бъдат кредитирани.
Установените и приети от съда фактически
положения се подкрепят и от веществените доказателства по делото, които не бяха
предявени по изричното искане на защитниците на подсъдимите и прокурора, но не
оспорено, че те принадлежат на подсъдимите и с тях е извършено престъплението,
като ножа с обща дължина 20 см. и дължина на острието - металната част 10 см. и
широчина в основата на острието 17мм., със синя на цвят ръкохватка с дължина 10
см. е собственост на подс.Й. и именно тя го е предала
на органите на полицията, а сгъваемия нож с обща дължина 17 см и дължина на
режещата част 10,5 см. е собственост на подс.М. и
именно той го е предала на органите на полицията.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
1.Подсъдимата В.Й.Й.
с ЕГН **********. е осъществила от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 216, ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 4 от НК, тъй като
на 16.02.2020 г. в гр. С., обл. П., като
непълнолетна, но след като е разбирала свойството и значението на деянието и е
могла да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Г.Т.М., ЕГН **********,
Н.Х.П., ЕГН ********** и П.А.Л., ЕГН ********** /спрямо която наказателното
производство е прекратено/, като съизвършители е
повредила противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка “Пежо”, модел
“206” с рег. № *****на стойност 1750 лева, собственост на П.Т.Т., ЕГН ********** ***, като причинените по вещта повреди
са на обща стойност 461,50 лева.
2.Подсъдимият Н.Х.П. с ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
216, ал. 1, предл. 2-ро във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 4 от НК, тъй като на 16.02.2020 г. в
гр. С., обл. П., като непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си, като извършител в съучастие с Г.Т.М., ЕГН **********, В.Й.Й., ЕГН ********** и П.А.Л., ЕГН **********, /спрямо която наказателното производство е
прекратено/, като съизвършители, повредил
противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка “Пежо”, модел “206” с
рег. № *****на стойност 1750 лева, собственост на П.Т.Т.,
ЕГН ********** ***, като причинените по вещта повреди са на обща стойност
461,50 лева.
3. Подсъдимият Г.Т.М. с
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1, предл.
2-ро във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 4 от НК, тъй като
на 16.02.2020г. в гр. С., обл. П., като непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Н.Х.П., ЕГН **********, В.Й.Й., ЕГН ********** и П.А.Л., ЕГН **********, /спрямо която
наказателното производство е прекратено/, като съизвършители
е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка “Пежо”, модел
“206” с рег № *****на стойност 1750 лева, собственост
на П.Т.Т., ЕГН ********** ***, като причинените по
вещта повреди са на обща стойност 461,50 лева
Съображенията на съда за този извод са
следните:
Предмет
на престъплението по чл.216, ал.1 от НК е чужда движима вещ, в конкретния
случай това е лек автомобил марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****,
собственост на П.Т.Т. с ЕГН ********** ***.
Подсъдимите М., Й. и П. са осъществили изпълнителното деяние на това
престъпление, като в съучастие по между си, като съизвършители
са нанесли следните повреди на превозното средство – срязани 4 бр. автомобилни
гуми, вследствие на което те станали негодни за ползване по предназначение, нанесено
лепило върху задна чистачка на пета врата, вследствие на което чистачката
е станала негодна за ползване по предназначение и следва да се замени с нова
/л.106 от ДП/, счупена антена вследствие на което е станала негодна
за ползване по предназначение, изкъртени и унищожени 2 бр. успоредни лайсни по цялата дължина на тавана
на автомобила и слизащи по предно обзорно стъкло до капака на двигателния отсек на автомобила, изкъртена и унищожена 1 бр. лайсна над
предното обзорно стъкло, вследствие на което лайсните са станали
негодни за ползване по предназначение и следва да се заменят с нови, унищожена
1 бр. задна регистрационна табела, изкъртен и липсващ надпис „Пежо“ до петата
врата на автомобила, унищожени и липсващи стъкла да страничните ляво и дясно
огледала за обратно виждане, с което временно са отнели възможността това МПС
да функционира пълноценно и св.Т. да го ползва по предназначение. За пълнота в
случая следва да се посочи и следното: Съгласно Тълкувателно решение № 50 от 28.XII.1989
г. по н. д. 18/89 г. на ОСНК, унищожаването е налице, когато чрез
непосредствено физическо въздействие материалната субстанция на обекта се
засяга до такава степен, при която той става негоден напълно и завинаги за
използването му съобразно неговото предназначение. Повредата също засяга
материалната субстанция на обекта. При нея обаче само временно или частично се
отнема възможността за използването на обекта. В конкретния случай в резултат
от въздействието на подсъдимите изцяло и завинаги е засегната субстанцията на 4
бр. автомобилни гуми, антена, 2 бр.
успоредни лайсни по цялата дължина на тавана на автомобила и слизащи по
предно обзорно стъкло до капака на двигателния отсек
на автомобила, 1 бр. лайсна над предното обзорно стъкло, 1 бр. задна
регистрационна табела, стъкла на страничните ляво и дясно огледала за обратно
виждане и задната чистачка на пета врата, като по този начин те изцяло и
завинаги са станали негодни за употреба, т.е. унищожени са. Те обаче в
конкретния случай не представляват самостоятелни вещи. От момента на трайното им
монтиране на автомобила са загубили своята физическа обособеност и отделеност в
пространството и са се превърнали в неразделна част от по-голямата комплексна
вещ, каквато представлява автомобилът. В случая е засегната не цялата, а само
част от субстанцията на автомобила, а именно посочените по-горе. Това засягане
е направило автомобила не изцяло, а само временно негоден за употреба по
предназначение до подмяната на тези елементи, тоест автомобила е бил повреден
по смисъла на задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 50 от
28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г. на ОСНК. Съгласно трайната съдебна практика,
когато се засяга субстанцията на вещ, която не е самостоятелна, а е част от
друга комплексна вещ, годен предмет на престъплението по чл.216 от НК не е
несамостоятелната вещ, а комплексната вещ, от която е част несамостоятелната
вещ. В този изричен смисъл е и Решение № 647 от 11.01.2013 г. по нак. д. № 1993/2012 г. на Върховен касационен съд, в което
е разгледан случай, идентичен с настоящия. От изложеното следва, че предмет на
престъплението по чл.216 от НК в случая се явява автомобила, който както вече
се посочи е бил повреден. Тази именно е и инкриминираната форма на
изпълнителното деяние - повреждане. Посочването в обстоятелствената част на
обвинителният акт, че част от несамостоятелните вещи описани и посочени по-горе
са били унищожени е направено само за яснота, за да се уточни по какъв начин е
причинена повредата на вещта, която е годен предмет на престъплението - автомобилът.
От обективна страна, изпълнителното
деяние е извършено от подсъдимите чрез действие – а именно с ръце /изкъртени и
счупени 2 бр. успоредни лайсни по цялата
дължина на тавана на автомобила и слизащи по предно обзорно стъкло до капака на
двигателния отсек на автомобила, 1 бр. лайсна над
предното обзорно стъкло, 1 бр. задна регистрационна табела, стъклата на
страничните ляво и дясно огледала за обратно виждане и задната чистачка на пета
врата/ и с помощта на два ножа, с които са спукани 4 бр. гуми на автомобила
собственост на св.Т..
Собствеността върху процесния
автомобил се установява от приложеното по делото копие от свидетелство за
регистрация, част I
/л.175
от ДП/ и от направената в хода на досъдебното производство справка в централна
база на КАТ при ОДМВР П. /л.245 от ДП/.
От субективна страна престъплението е
извършено виновно при условията на пряк умисъл тъй като подсъдимите М., Й. и П.
са съзнавали обществено-опасния характер на деянието си, предвиждали са
неговите обществено-опасни последици и са искали и целели настъпването им
(чл.11, ал.2, пр.1 от НК). И тримата са знаели, че автомобила е чужда
собственост – на св.Т. и, че с действията си ще го повредят.
И тримата подсъдими са наказателно-отговорни
лица, без данни, изключващи възможността им да носят наказателна отговорност
или такива, подлагащи на съмнение тяхната вменяемост, което се установява от
извършените съдебно-психиатрични експертизи.
Престъплението е извършено в условията
на съучастие под формата на съизвършителство от
страна на подсъдимите. Според теорията и практиката деятелността на съучастника
е такава, доколкото е елемент от комплексната дейност по осъществяване на
дадено престъпление от няколко лица, която при съизвършителството
се изразява в задружно участие в изпълнителното деяние. В конкретния случай
безспорно подсъдимите са съизвършители. Същите са
участвали в самото изпълнително деяние – повреждането на веща на св.Т.. От
субективна страна при наличието на тази квалификация се изисква освен пряк, но
и общ умисъл. Всеки един от извършителите цели противозаконната повреда на чуждата
движима вещ – в случая лек автомобил марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****,
собственост на П.Т. и съзнава, че останалите лица също участват, като и те имат
за цел същия резултат. Съвкупният анализ на събраните по делото гласни
доказателства установяват, че инициативата на подсъдимата Й. да нанесат щети по
автомобила на св.Т. и последващите им действия с подс. П. и подс.М. по реализация
на предложеното, доказват с категоричност техния умисъл в извършване на това
престъпление. Налице е съзнателната у подсъдимите представа относно всички
обективни признаци на състава - че със своите действия, като използват и ножове
ще повредят и то противозаконно чужда движима вещ - в случая лек автомобил
марка “Пежо”, модел “206” с рег № *****, собственост
на П.Т..
Налице е общност на умисъла, която се
изразява в координирани единни действия по постигане на преследваната цел –
противозаконното повреждане на процесното МПС.
По изложените съображения подсъдимите
следва да бъдат признати за виновни за извършеното от тях престъпление по чл.
чл.
216, ал. 1, предл. 2-ро във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 4 от НК.
По наказанието:
Необходимо е да се посочи, че при
определяне на вида и размера на наказание на непълнолетни, съдът следва да има
предвид разпоредбата на чл.60 от НК, според която наказанието на непълнолетните
се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и подготвени за
общественополезен труд. Това означава, че основната цел на наказанието е то да
съдейства за правилното им възпитание като съзнателни и трудолюбиви членове на
обществото.
В случая, при индивидуализацията на
наказанията на подсъдимите съдът счете, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1 т.2 б. „б” от НК, като се отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение и на тримата подсъдими чистото им съдебно минало,
добрите характеристични данни, пълното възстановяване на вредите, изминалият относително
дълъг период от време от извършване на престъплението, като не се отчетоха
отегчаващи обстоятелства за подс.Й. и подс.П., а за М. съдът отчете като такива наложените му
възпитателни мерки по ЗБППМН.
Поради изложеното настоящият съдебен
състав счита, че наказанието следва да се определи по реда на чл.55, ал.1 от НК
– при многобройни смекчаващи обстоятелства, вкл. и за подс.М..
За престъплението по чл.216, ал.1 от НК се предвижда по Особената част на
Наказателния кодекс наказание „лишаване от свобода” до 5 години. Последното,
съгласно чл.63, ал.1, т.4 от НК за непълнолетните се заменя с лишаване от
свобода до 2 години. При приложението на чл.55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК,
тъй като предвиждащото се за непълнолетните наказание няма минимум, следва да
се премине към друг вид наказание, като съдът счита за най-подходящо
наказанието „Пробация“ която за подсъдимите П. и Й.
следва да е задължителна регистрация по настоящ адрес, включваща явяване и
подписване пред пробационен служител с периодичност
два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца, т.е.
първите две мерки в минималния предвиден от закона размер, а за подс.М. - Задължителна регистрация по настоящ адрес,
включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично за срок от 9 /девет/ месеца и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 9 /девет/ месеца, в предвид на това, че спрямо него са прилагани
възпитателни мерки, които очевидно не са дали резултат.
При предприетата замяна на наказанието
по реда на чл.55 от НК е допустимо да бъде наложено и наказание Обществено
порицание, но съдът счита, че с налагане на наказание от този вид няма как да
бъдат постигнати целите по чл.36 от НК, нито в индивидуален, нито в генерален
план. За да има предупредителен и възпитателен ефект наложеното наказание, то
следва да засегне интересите на осъденото лице в такава степен, че да е в
състояние да коригира линията му на поведение и избягването в бъдеще на
противообществени прояви от негова страна, а с оглед извършеното от подсъдимите
съдът е на становище, че наказание от вида Обществено порицание не би изпълнило
успешно тези цели. Съдът счита, че наложеното наказание Пробация
е оптимално по вид и размер и напълно съответства на инкриминираната престъпна
проява. В случая, подсъдимите ще дължат редовни явявания в пробационната
служба за срока на наказанието, което неминуемо ще подейства дисциплиниращо
спрямо тях, а и ще е сигнал при бъдещите им изяви в обществото, който ще е в
състояние да ги възпре от извършване на друго престъпление. Именно затова, съдът
не намери основание да наложи наказание Обществено порицание.
Така определените наказания в конкретния
случай според съда ще изиграят максимално добре своята предупредителна и
възпираща роля, ще помогнат в най-пълна степен за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимите, с цел спазване на законите и обществения ред, ще им отнеме
възможността да извършват и за в бъдеще други престъпления, ще ги подготви за
общественополезен труд и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
други членове от обществото.
Не се счете за подходящо налагането на поисканото
от прокурора наказание лишаване от свобода, макар и с отлагането му по реда на
чл.66 и 69 от НК спрямо подсъдимите, тъй като лицата не са с висока степен на
обществена опасност и налагането на това наказание би било неоснователна
репресия спрямо тях.
Настоящият съдебен състав не споделя
възражението на защитниците на подсъдимите, че спрямо тях /и за тримата/ следва
да се постанови оправдателна присъда по чл.9, ал.2 от НК.
Приложението на чл.9, ал.2 от НК изисква
да бъде направен извод, че деянието, макар и да съставлява престъпление от
Особената част на НК, поради своята малозначителност
не е общественоопасно, или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Несъмнено е, че в таза насока има значение и
степента на обществена опасност на дееца, но когато тя е ниска, това не може да
послужи като единствено основание за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като
е необходимо деянието да се отличава с визираната в закона специфика, а именно:
да бъде малозначително или обществената му опасност да
бъде явно незначителна. По настоящето дело е инкриминирано деяние със завишена
степен на обществена опасност и неговата обществена опасност не се отличава от
типичните случаи на престъпления от този вид. Ето защо, независимо от ниската
степен на обществена опасност на дееца, при условие, че деянието не попада в
нито една от двете хипотези на чл.9, ал.2 от НК, кумулативните предпоставки на
посочения текст не са налице. Т.е. преценката за обществената опасност е
всякога комплексна. В случая, с оглед на възведеното обвинение, тя следва да
обхване обстоятелства, като вида на засегнатото имущество и неговата стойност;
характера и степента на нанесените повреди и размера на паричния еквивалент за
отстраняването им; личността на дееца; подбудите за извършване на
посегателството. Според обвинението, с деянието на подсъдимите е бил повреден
лек автомобил лек автомобил марка “Пежо”, модел “206” с рег. № *****,
собственост на П.Т., като повредите се изразяват в унищожаването на 4 бр. автомобилни
гуми, антена, 2 бр. успоредни лайсни по цялата дължина на тавана на автомобила
и слизащи по предно обзорно стъкло до капака на двигателния отсек
на автомобила, 1 бр. лайсна над предното обзорно стъкло, 1 бр. задна
регистрационна табела, стъкла на страничните ляво и дясно огледала за обратно
виждане и задната чистачка на петата врата. Доколкото за съставомерността
на деянието по чл. 216, ал. 1 от НК е нужно повреждането да е довело до
негодност на повредената вещ, свързана с временна или частична невъзможност тя
да се ползва съобразно с предназначението й, такъв характер в случая очевидно
може да се признае за причинените щети, които са довели до невъзможност св.Т.
да ползва веща си – процесния автомобил.
От друга страна, паричната стойност на
ремонта, т.е. за отстраняването на повредите е определена по експертен път и е 461,50
лева и не е незначителна. Мащабът на вредите обаче не е единственият значим
фактор за обществената опасност на извършеното. Налице са и ред други обективни
и субективни обстоятелства с влияние върху социалната тежест и укоримостта на инкриминираното деяние. Едно от тези
обстоятелства е личностната характеристика на подсъдимия, формирана от
установените по делото факти. Начинът по който е бил генериран процеса по
вземане на решение за извършване на деянието и причините, поради които се е
стигнало до извършването му също имат своето място при преценката на
обществената опасност на проявата. В случая, преди всичко се касае за
предварително планиран акт, а не за инцидентно взето решение, като прави
впечатление и изключителната дързост и безцеремонност при извършване на
деянието и опитите за прикриване на извършеното, поради което според настоящия
съдебен състав не е обществено приемливо да се прояви снизходителност към
подсъдимите до степен, че да се приеме, че деянието им, поради своята малозначителност не е общественоопасно,
или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Що се отнася до алтернативното искане на
адв.С. за приложението на чл.61 ал.1 от НК спрямо подзащитния му П. на твърдяното проявено „лекомислие”, то това
са елементи на чл. 61 от НК, който в случая е неприложим. За да бъде приложен
посоченият текст, следва деянието да разкрива ниска степен на обществена опасност,
което законово изискване не е изпълнено. Лекомислието се свежда до недооценка
на обществено-опасните последици, които могат да последват от едно противоправно поведение. Подсъдимият П. според настоящият
състав не е действал при условията на лекомислие защото ясно е разбирал, че противозаконно
поврежда чужда движима вещ в съучастие с другите подсъдими и в изпълнение на
предварително взето общо решение за това.
Поведението на този подсъдим, а и на
останалите не може да се квалифицира от правна страна и като увлечение, тъй
като увлечението е интензивно проявено неосъзнато смътно стремление, което не е
насочено към определен обект и не е свързано с ясна представа за целта. То
засяга волевите способности на дееца и се отразява на възможността му да
ръководи постъпките си. В настоящият случай не се констатира такова увлечение, а
напротив деянието е планувано в спокойна обстановка, като е набелязан
конкретния обект на посегателство, набавени са средства за извършване на
деянието /ножове/ и то е осъществено съобразно общото решение и изготвения план.
Освен това, освобождаването от
отговорност на непълнолетен на основание чл. 61 ал.1 от НК може да стане само
при предвидените в тази норма предпоставки. Законът предписва наличие на три
условия: деянието да не представлява голяма обществена опасност, деецът да го е
извършил поради лекомислие или увлечение и спрямо него да може успешно да се
приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН. Както беше посочено по-горе
конкретното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите престъпления от този вид. Касае се за обичайна степен на засягане на
обществените отношения, свързани със свободното упражняване право на
собственост. Освен това от заключенията на съдебно-психиатричните експертизи и
за тримата подсъдими, които съдът кредитира изцяло, се установява, че те не
страдат от психично заболяване и не се водят на диспансерен отчет в ЦПЗ гр. П..
С оглед физическото и психическото си състояние са могли да разбират свойството
и значението извършеното и да ръководят постъпките си. Способни са правилно да
възприемат фактите, които имат значение за делото и могат да дават достоверни
обяснения за тях. Деянието извършено от тях не се дължи на увлечение и
лекомислие и не е извършено под въздействието на пълнолетно лице.
Поради това настоящият съдебен състав
дори да приеме, че е налице увлечение, респ. лекомислие в поведението на подсъдимия
П., то самото деяние разкрива признаците на престъпление с висока степен на
обществена опасност. От тук отпада възможността за приложение на чл.61 ал.1 от НК и за освобождаване на подс.П. от наказателна отговорност с налагане на
възпитателни мерки по ЗБППМН.
Причините за извършване на
престъплението са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в
страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение – и за
тримата подсъдими.
Относно веществените доказателства съдът
присъди:
1 бр. компакт диск, съдържащ запис от
охранителни камери, приложен на л. 164 от материалите по делото от ДП да остане
по делото.
На основание чл. 111, ал.1 от НПК - един
брой малко стъклено шише със син цвят лак за нокти в него; един брой угарка от
цигара с бял филтър; два броя части от регистрационна табела; счупено огледало
от лек автомобил с оранжева боя по него; отделени стърготини, люспи от син цвят
от капките по външната повърхност на прозореца на задна пета врата на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № *****, както и стърготини, люспи
от син цвят от капките - зацапванията по заден десен осветителен блок, един
брой нож с обща дължина 20 см. и дължина на острието - металната част 10 см. и
широчина в основата на острието 17мм., със синя на цвят ръкохватка с дължина 10
см. и един брой сгъваем нож с обща дължина 17 см и дължина на режещата част
10,5 см. находящи се на съхранение при домакина на РУ
на МВР К., след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без
стойност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3, изр.2-ро от НПК съдът осъди подсъдимите П.,
М. и Й. да заплатят направените по делото разноски от ДП в размер на 1058,82
лева, като всеки от тях следва да заплати по 352,94 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови
присъдата си с изложеното в нея съдържание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ