№ 38
гр. Елхово, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря А. Д. М.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20242310100772 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявени осъдителни искове по чл.415,
ал.3, предл.2-ро вр.с ал.1, т.3 от ГПК вр.с чл.240 вр.с чл.79 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92
от ЗЗД.
Ищецът – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин - 6“, ет.2, чрез пълномощника З. Н. Д., в качеството й на член на Съвета на
Директорите, упълномощена от М. Г. и А. Б. - в качеството им на представляващи
Дружеството, действащо чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С. К.,
преупълномощен от З. Н. Д., с посочен съдебен адрес за кореспонденция в гр.София, с
исковата си молба против Т. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, претендира ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от *** лв., от която: *** лв. непогасена главница, ***
лв. договорна лихва за периода от 13.12.2022 г. до 13.11.2023 г. и неустойка в размер на ***
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането, за което вземане заповедният съд е отказал
да издаде заповед по ч.гр.д.№ 638/2024г. по описа на РС-Елхово, както и сумата от 46.66 лв.,
представляващи заплатени от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса. Сочи се, че претенцията
се основава на Договор за паричен заем № 451451 от 13.12.2022г., сключен между „КРЕДИ
ЙЕС" ООД, като заемодател, и Т. С. Х., като заемател, за сумата от 1 000.00 лв. Ищецът
твърди, че на 12.01.2024г. между "КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД като цесионер, е бил сключен Договор за цесия, по силата на
който "КРЕДИ ЙЕС" ООД цедирал вземането си по гореописания Договор за паричен заем в
полза на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. В предмета на сключения Договор за цесия
от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за паричен заем № 451451 от
13.12.2022г., сключен между "КРЕДИ ЙЕС" ООД и Т. С. Х.. Придобитото от ищеца вземане
се сочи, че възлизало на сумата от общо *** лв., от която: *** лв. непогасена главница, ***
лв. договорна лихва за периода от 13.12.2022 г. до 13.11.2023 г. и неустойка в размер на ***
лв. В иск.молба се излага, че ищецът е бил упълномощен от цедента "КРЕДИ ЙЕС" ООД, от
негово име, да уведоми ответника за цесията. Направено е искане от ищеца, ако съдът
1
прецени, че длъжникът не е бил уведомен за цесията, същият да се счита за уведомен с
връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне
на вземанията по процесния договор за паричен заем. Претендира се и заплащане по
настоящото исково производство на юрисконсултско възнаграждение в размер на *** лв. на
основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. на
основание чл.13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съобразно процесуалните
правила с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и
доказателствено искане - за приобщаване на ч.гр.д.№638/2024г. по описа на РС-Елхово.
Ответникът – Т. С. Х. от с.Гранитово, общ.Елхово, обл.Ямбол, в предоставения му
1-месечен срок, не се е възползвал от предоставената му възможност и не е депозирал
писмен отговор по предявения против него иск. Не е оспорил исковите претенции и не е
релевирал възражения по допустимостта и основателността им.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява представител. С
депозирана молба-становище ищецът чрез пълномощника си по делото – юрисконсулт С. П.,
прави искане за даване ход на делото в отсъствие на представител на ищцовото дружество и
заявява поддържане на исковите си претенции по основание и размер. Направено е изрично
искане по чл.238, ал.1 от ГПК - за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника. С молбата е заявена и претенция за присъждане на направените разноски в двете
производства – настоящото исково и заповедното производство.
В съдебно заседание ответникът Т. С. Х., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител, не представя становище по исковите претенции и не заявява искане делото да
се разгледа в негово отсъствие.
С протоколно определение от 13.01.2025 година съдът във връзка със заявеното от
ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и при констатация и извод за
наличие на предпоставките за това е обявил, че ще се произнесе с решение при условията на
чл.238 и чл. 239 ГПК, т.е. с неприсъствено решение. Но след като установи наличието на
неравноправни клаузи, съдът е задължен да се произнесе като разгледа спора по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.2022 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, като заемодател от една страна и
ответника Т. С. Х., като заемател от друга страна, е сключен Договор за паричен заем №
451451, с който заемодателят е предоставил на ответника сумата от 1 000.00 лева, която е
следвало да бъде върната от заемателя на 11 месечни вноски, платими на 13-то число на
месеца, всяка от които по 110.06 лева, при фиксиран месечен лихвен процент 3.330% и ГПР
48.081%. Първата падежна дата е била на 12.01.2023 г., а последната е била уговорена за
13.11.2023 г., което се установява от приложения към договора погасителен план. Или
общата сума за плащане е в размер на 1 *** лева. Договорът за паричен заем е сключен при
Общи условия, които са приложени по делото и са подписани от заемателя.
По смисъла на чл.6 от Договора за паричен заем, страните по него са се съгласили
заемът да бъде обезпечен от гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал 2, т.1 от
Общите условия към договора за заем и с ценна книга, издадена в полза на заемателя.
Съгласно чл.8 от договора, ако заемателят не предостави на заемодателя
договореното в чл.6 от договора обезпечение или същото не отговаря на условията
посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер
на 1 022.32 лева, с начин на разсрочено плащане съгласно приложения към договора
погасителен план.
В чл.10, ал.2, т.1 от ОУ са поставени множество изисквания, на които следва да
2
отговаря обезпечението - двама гаранти - физически лица, всяко от които да има нетен
осигурителен доход над 1000 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател
по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да има добро кредитно досие; т.2 – залог върху движима вещ, чиято пазарна
стойност надвишава два пъти общата сума на плащане по договора за заем, включващо
договорената главница и лихва; т.3 – първа по ред ипотека, а т.4 изисква от заемателя да
представи банкова гаранция от лицензирана в БНБ търговска банка за периода от сключване
на договора за заем до изтичене на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора, включващо договорената главница и лихва.
Предвидена е в чл.14 от ОУ и еднократна неустойка в размер на 10% от
непогасената главница в случай, че заемателят изпадне в неизпълнение на задълженията по
договора считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план.
Съгласно чл.6, т. 4 от договора ответникът е издал на 13.12.2022 г. в полза на
заемодателя "КРЕДИ ЙЕС" ООД Запис на заповед за сумата от 2 233.00 лева, която е
приложена на л.7 от приобщеното по настоящото гр.дело ч.гр.д.№638/2024г. по описа на РС-
Елхово.
На 12.01.2024 г. между "КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, в качеството на цесионер, е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който "КРЕДИ ЙЕС" ООД
цедирало вземането си по гореописания Договор за паричен заем, в полза на ищеца -
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД.
Ищецът по силата на представено пълномощно с нотариална заверка на подписа с
рег.№290/12.01.2024г. по описа на Нотариус К. В. с рег.№352 на НК, с район на действие –
РС-Хасково, е упълномощен от името на цедента да уведоми всички длъжници по
вземанията на "КРЕДИ ЙЕС" ООД за сключения договор за цесия. За настъпилата цесия
ответникът е уведомен с уведомление за цесия, приложено на л.13 от делото, връчено лично
на Т. С. Х. на 26.02.2024г. с известие за доставяне - л.14 от делото.
По делото не са представени доказателства за заплащане от страна на ответника
като заемател на суми по процесния договор за заем. Напротив твърди се от ищеца, че
такива въобще не са плащани, което твърдение не бе оборено от страна на ответника с
каквито и да е доказателства.
По делото е приложено ч. гр. д. № 638/2024 г. по описа на РС-Елхово, образувано на
15.10.2024 г. по заявление на ищеца - "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК и изпълнителен лист срещу
ответника Т. С. Х.. С Разпореждане № 991/08.11.2024г., влязло в сила на 27.11.2024 г.,
заповедният съд е отхвърлил заявлението на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с който
ответникът Х. да бъде осъден да заплати на заявителя претендираните с исковата молба
суми. С цитиранато разпореждане заповедният съд е разпоредил да се изпратят до заявителя
указания по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Същите са връчени надлежно на процесуален
представител на заявителя /ищеца/ на 19.11.2024г., който в законоустановения 1-месечен
срок, на 11.12.2024г. е депозирал пред компетентния съд исковата молба, обективираща
процесните осъдителни претенции за вземанията, предмет на заявлението.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.415 ал.3 предл.2-ро от ГПК в
кумулативно съединяване осъдителни искове със следните правни основания: - иск с правно
основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр.с чл.240 вр.с чл.79 от ЗЗД вр.с чл.3 /1/ от Договор
3
за паричен заем №451451 от 13.12.2022г. - за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от *** лева, представляваща дължимата чиста стойност на предоставения по силата
на цитирания договор паричен заем; иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр.с
чл.3 /7/ и /12/ от Договор за паричен заем №451451 от 13.12.2022г. - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от *** лева, представляваща дължимата договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 13.12.2022г. до 13.11.2023г. и иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр.с чл.92 от ЗЗД вр.с чл.8 от Договор за паричен заем №451451
от 13.12.2022г. и чл.14 от ОУ- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1 122.32 лв., представляваща договорена неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата от *** лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда – 15.10.2024г. до изплащане на вземането, за които вземания заповедният съд е отказал
да издаде заповед по ч.гр.д.№ 638/2024г. по описа на РС-Елхово.
Предявените искове са процесуално допустими като предявени в
законоустановения 1-месечен срок, от и срещу процесуално легитимирани страни и при
наличие на правен интерес от предявяването им.
Съгласно трайната съдебна практика съдът следи служебно за наличие
по делото на фактически и/или правни основания, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор, като при констатиране наличието на
неравноправни клаузи съдът се произнася преюдициално по неравноправния характер на
клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Съдържанието на
договорните клаузи по процесния Договор за паричен заем № 451451 от 13.12.2022г.,
безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата
на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем. Ответникът
има качество на потребител по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗПК, а именно - физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Като потребител Т. Х. разполага и със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и
които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са и специалните
разпоредби на чл.22 от ЗПК. Процесният Договор за паричен заем № 451451 от 13.12.2022г.
съдържа изискуемите от закона реквизити - спазена е предвидената в закона писмена форма,
посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната
сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за
издължаване от потребителя. Но съдът преценя, че вземането за неустойка – предмет на
исковата претенция по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр.с чл.92 от ЗЗД вр.с чл.8 от Договор за
паричен заем №451451 от 13.12.2022г. и чл.14 от ОУ, не е породено, поради нищожност
на посочените договорни клаузи. Съображенията в тази насока са следните:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на
добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна
по силата на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор
4
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според
дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл.
26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
От съвкупния анализ на ангажираните доказателства, съдът намира, че
договорената в чл.8 от Договора за паричен заем №451451 от 13.12.2022г. неустойка е
нищожна. Претендираните вземания произтичат от Договор за паричен заем по смисъла
на чл.9, ал.1 от ЗПК. Следователно ищецът се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 от ЗПК, във вр.с чл.143 –
148 от ЗЗП. Съгласно т.9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, а разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за
нищожни като така изпълнява и изискването на чл.6, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО те да не
обвързват потребителя. В случая претенцията за неустойка ищецът обосновава с клауза -
чл.8 от Договора за паричен заем №451451 от 13.12.2022г., съгласно която заемателят е
задължен в тридневен срок от подписване на същия да предостави обезпечение - гаранция,
която да отговаря на определени условия и с още едно от посочените в чл.6 от договора
обезпечения. Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за
кредит. Начисляването й не е свързано с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази
договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл.16
от ЗПК, върху длъжника по договора за заем. Освен това, съдът намира, че краткият срок за
осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря,
цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи
размера на задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена част от
нея - т.е. води до оскъпяване на кредита. По изложените съображения разглежданата клауза
за заплащане на неустойка по чл.8 от договора противоречи на принципа за справедливост и
целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите й по закон функции, което я прави
нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че клаузата на чл.8 от процесния договор е и неравноправна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради което също е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на
заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин
оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че изначално е
предвидено неустойката да се кумулира както се посочи по-горе към погасителните вноски,
като се разсрочи изпълнението й - чл. 8 от Договора за паричен заем №451451 от
13.12.2022г. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на
изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и
неравноправност по чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Поради това съдът намира, че
претендираното от ищеца вземане за неустойка не е породено, поради нищожност на
договорната клауза.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва
или други разходи по кредита. В този смисъл е и трайната практика на ВКС - Решение №
5
50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК; Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. О; Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по
т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и др. Предвид на това основателна се явява претенцията
по предявения осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК вр.с чл.240 вр.с чл.79
от ЗЗД вр.с чл.3 /1/ от Договор за паричен заем №451451 от 13.12.2022г. - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от *** лева, представляваща дължимата чиста
стойност на предоставения по силата на посочения договор паричен заем. Сумата
предоставена като заем на ответника е в размер на 1 000 лева, като по делото не са налице
доказателства, че ответникът е заплащал суми по договора, поради което и претенцията по
този иск за заплащане на главницата от *** лева, се явява основателна и доказана и
като такава следва да се уважи.
На отхвърляне, като неоснователни подлежат останалите претенции на ищеца за
договорна лихва в размер на *** лева и за неустойка в размер на *** лева.
По претенцията за разноски:
Съдът е сезиран с осъдителни искове, предявени по реда на чл.415, ал.3 вр.с ал.1, т.3
от ГПК, след отказ на заповедния съд да издаде Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 638/2024 г. по описа на Районен съд - Елхово,
като исковата молба е подадена в указания на заявителя от страна на заповедния съд 1-
месечен срок за предявяване на осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, с оглед на което ищецът се
ползва от заплатената от него държавна такса в заповедното производство.
Съгласно чл.415, ал.4 вр.с ал.3 вр.с ал.1, т.3 от ГПК за предявяване на осъдителния
иск следва да се довнесе дължимата държавна такса, т. е. от пълния размер на дължимата
такса се приспада внесената такса за заповедното производство. Ищецът е представил
доказателства да е сторил разноски за държавна такса в заповедното производството в
размер на *** лв. и в исковото – *** лв. По правилата на чл.78 от ГПК ищецът има право на
разноски за производството за уважените искове, с оглед на което в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на държавна такса за заповедното производство в размер
на 20.00 лв. и за исковото производство в размер на 20.00 лв.
Доколкото ищецът - юридическо лице е представляван от юрисконсулт, дължи се
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК присъждане и на претендирано юрисконсултско
възнаграждение. Такова обаче следва да се присъди само за настоящото исково
производство. Заявлението на ищеца по ч.гр. дело № 638/2024 г. по описа на РС-Елхово е
отхвърлено, а както вече беше посочено присъждането на разноски е предпоставено от
уважаване на съответното искане (арг. от чл.78, ал.1 от ГПК). Понеже в заповедното
производство спорът не е решен в полза на заявителя и именно поради това са предявени
осъдителните искове, няма основание разноските за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство да бъдат присъдени на ищеца. Основание за обратното не е
присъждането на държавната такса, защото за нея съществува изричното правило за
доплащане, включително и в хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Не е аргумент за
дължимост на юрисконсулсткото възнаграждение в заповедното производство разрешението
по т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът в исковото
производство се произнася по разноските в заповедното производство на общо основание
съобразно изхода на спора. Предявяването на иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК при отхвърляне
на подаденото заявление е възможност за заявителя, предвидена в последваща нормативна
уредба, поради което постановките на тълкувателното решение са важими при уважено
изцяло или частично заявление - хипотеза, обратна на процесната.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния размер
съгласно чл.37 от ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ.
6
Съобразявайки правната сложност на спора и цената на исковете, както и осъществената
защита - изготвяне на искова молба, изразяване на становище чрез молба без явяване в
открито съдебно заседание, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на
100.00 лв., от което на ищеца, при съобразяване на уважената част от исковете, се следва
сумата 42.87 лв.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 20.00 лв. - разноски
за заповедното производство и 62.87 лв. - разноски за исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, РС-Елхово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет.2, чрез
пълномощника З. Н. Д., в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от
М. Г. и А. Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, действащо чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт С. К., преупълномощен от З. Н. Д., с посочен
съдебен адрес за кореспонденция в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин - 6“, ет.2, СУМАТА от *** /хиляда/ лева - представяща дължимата главница по
Договор за паричен заем №451451 от 13.12.2022г., сключен между ответника и "КРЕДИ
ЙЕС" ООД, което вземане е прехвърлено на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
с Договор за цесия от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенциите
за договорна лихва в размер на *** лева и за неустойка в размер на 1 122.32 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Т. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет.2, чрез
пълномощника З. Н. Д., в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от
М. Г. и А. Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, действащо чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт С. К., преупълномощен от З. Н. Д., с посочен
съдебен адрес за кореспонденция в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин - 6“, ет.2, направените в заповедното производство разноски в размер на 20.00
/двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет.2, чрез
пълномощника З. Н. Д., в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от
М. Г. и А. Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, действащо чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт С. К., преупълномощен от З. Н. Д., с посочен
съдебен адрес за кореспонденция в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин - 6“, ет.2, направените по настоящото исково производство разноски съразмерно с
уважената част от исковете, в общ размер на 62.87 /шестдесет и два лева и 87 стотинки/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването
му.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
7
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр. д. № 638/2024 г. по описа на
РС-Елхово да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8