РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Перник , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500661 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. С. М. чрез процесуалния му представител
– адв. В. против Решение № 1154 от 18.08.2020 г. по гр.д. № 2985 по описа на Районен
съд – Перник за 2019 г., с което са уважени предявените от „Топлофикация Перник“АД
установителни искове по чл.415 от ГПК, с предмет цена на ползвана но незаплатена
топлинна енергия и лихва за забава, като е осъден за заплащане на деловодни разноски
и разноски по заповедното производство.
С жалбата се моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, поради
направено след постановяването му оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК,
водещо до недопустимост на предявените искове.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за
първата инстанция и се иска неговото намаляване.
Във въззивната жалба няма изложени конкретни оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна „Топлофикация Перник“ АД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
не е подала отговор на жалбата.
1
Пред въззивният съд не са събирани нови доказателства.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, за да се произнесе,
съобрази следното:
На първо място следва да се отбележи, че довода на жалбоподателя за
недопустимост на исковата молба поради просрочване е неоснователен. Съобщението
за подаденото възражение с указания да се предяви иска по чл.415 от ГПК е връчено на
заявителя на 03.04.2019 г. Срокът по чл.415 от ГПК изтича на 03.05.2019 г. Исковата
молба е подадена на 03.05.2019 г., и следователно е депозирана в срок.
Независимо от това обаче решението е недопустимо.
Видно от материалите по делото с молба вх. № 260880 от 09.09.2020 г.,
депозирана пред ПРС по гр.д. № 3663/2019г. И. С. М. е оттеглил подаденото
възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Доколкото в ГПК не се съдържа срок до който може да стане оттеглянето на
подадено срещу заповед за изпълнение възражение, то следва че това може да се
направи във всяко положение на делото до влизане на решението по иска по чл.415 от
ГПК в сила.
В конкретния случай макар да е направено след постановяване на обжалваното
решение оттеглянето е валидно и води до влизане в сила на заповедта за изпълнение и
отпадане на правния интерес от предявените искове, който пък е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на
делото.
С оглед влизането в сила на заповедта за изпълнение и отпадналия правен
интерес от исковете, то те се явяват недопустими, поради което и постановеното
решение също е обективно недопустимо и ще следва да се обезсили по главния
предмет на делото и производството по исковете да се прекрати, а заповед за
изпълнение № *** г. издадена по ч.гр.д. № 01477/2019 г. на ПРС да се обяви за влязла в
сила.
Относно разноските за заповедното и първоинстанционното исково
производство ПОС намира следното:
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато
ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и
ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски,
ако е дал повод за завеждане на делото.
Имайки предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане
на делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на установителния
иск е настъпило в хода на производството, след завеждане на исковата претенция, и
след постановяване на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на
подаденото възражение по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат
направените от ищеца в производството разноски /исково – пред двете инстанции и
заповедно/.
2
С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/
дължи на ищеца направените в първоинстанционното и заповедно производство
разноски.
С обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 75.00 лева за
заповедното и 145.50 лева за исковото производство, включващи и юрисконсултско
възнаграждение. Същите са определени в съответствие с чл.25 и чл.26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, предвид на което и неоснователно се явява направеното
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от
ищеца за исковото и за заповедното производство.
По изложените по-горе съображения жалбоподателят дължи на ответната страна
направените пред въззивната инстанция разноски по делото.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 200.00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед на обстоятелството че пред въззивната
инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови
доказателства, не са извършвани други процесуални действия, делото няма каквато и
да било фактическа и правна сложност, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева и такова следва да бъде присъдено на ответника по жалбата.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1154 от 17.08.2020 г., постановено по гр. д. №
2985/2019 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, в която са уважени
предявените от „Топлофикация Перник“АД искове по чл.415 от ГПК, като е признато
за установено, че И. С. М., с ЕГН ********** дължи на дружеството сумата в размер
на 1118.83 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден имот с адрес: ***,
с абонатен номер № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 156.28 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2016 г. до
21.02.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 1477/2019 г. по описа на Районен съд Перник
е издадена Заповед № *** за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК от
*** г., КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове , поради
оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, подадено от И. С. М..
ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед № *** за изпълнение на парично
задължение от *** г., издадена по ч.гр.д. № 01477/2019 г. по описа на Пернишки
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1154 от 17.08.2020 г., постановено по гр. д. №
2985/2019 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта му относно присъдените
разноски в исковото и заповедното производство.
3
ОСЪЖДА И. С. М., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
Перник“АД, с ЕИК ********* сумата от 100.00 лева – разноски във въззивното
производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4