№ 334
гр. гр.Несебър, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222150101032 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „В.и К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юк. Д. З. против против А. Г. Б. , гражданин на Руската
Федерация, роден на **********г. и И. В. Б., гражданка на Руската
Федерация, родена на **********г., двамата с адрес: гр. ***, с която са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, разделно при квоти от
по ½ за всеки, сумата от 99.47 лв., дължима по издадени фактури за периода
от 25.09.2019г. - 25.11.2021г., с отчетен период по фактури 01.05.2019г. -
21.10.2021г., сумата от 17.30 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главниците, дължимо за периода от 26.10.2019г. до датата на
подаване на исковата молба, както и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът сочи, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в
1
сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. ***, с идентификатор ***,
със заведена партида в базата данни с аб. № ***. В съответствие с
разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответниците притежавали качеството „потребител“
във възникналото облигационно отношение, като собственици на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на
услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-
страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за
процесния период се осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно
отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер.
Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на
ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Сочи се, че за обекти,
имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК
оператора два пъти годишно. Ищецът претендира, че след всяко отчитане
били издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди
се, че били издадени фактура № ********** от 25.09.2019г. на стойност 22.52
лв., фактура № ********** от 27.07.2020г. на стойност 32.77 лв., фактура №
********** от 27.09.2021г. на стойност 24.85 лв. и фактура № ********** от
25.11.2021г. на стойност 19.33 лв., които не са били заплатени в срок 30 дни
от издаването на всяка една от тях. Върху тези суми ответниците дължали и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 17.30 лв., считано от
16.10.2019г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците, чрез назначения си особен
представител - адв. Л. Г. от АК-Б., изразяват становище за допустимост и
неоснователност на предявените искове. Не се спори, че между страните е
2
налице валидно облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги.
Сочи се, че към исковата молба не били приложени карнетите за отчитаното
количество съгласно показанията на водомерите. Навежда се, че не е
установено задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на
вода през процесния период. Моли се съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява от представения по делото препис от Нотариален акт №
193, том VI, регистрационен номер 5817, дело № 1129 от 13.08.2012 г., че
ответниците са собственици на процесния водоснабден имот при равни
идеални части. Това обстоятелство се установява и от представената справка
чрез отдалечен достъп за данни за имот от Агенция по вписванията, както и
от представените с исковата молба извлечения от Регистър Булстат за всеки
от ответниците. Впрочем по делото това обстоятелство, както и това, че е
надлежно учредено между страните облигационно отношение, не се оспорва
от особения представител и с доклада на съда е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
По делото е представено и заявление за проучване на абонат
/откриване на партида/, подадено от А. Геннадиевич Б. от 20.09.2013 г., с
което изразява желание за извършване на проучване за откриване на партида
за процесния имот.
По делото е представена фактура с №********** от 25.09.2019 г.,
издадена от „В.и К.“ ЕАД за абонатен номер *** за периода от 01.05.2019 г.
до 22.08.2019 г., видно от която изразходваното и отчетено количество вода за
този период е 7 куб.м. на обща стойност 18, 77 лв. Представена е и фактура с
№********** от 27.07.2020 г., издадена от „В.и К.“ ЕАД за абонатен номер
*** за периода от 23.08.2019 г. до 31.12.2019 г., видно от която
изразходваното и отчетено количество вода за този период е 4 куб.м. на обща
стойност 10, 72 лв., както и за периода от 01.01.2020 г. до 26.06.2020 г., като
за този период е изразходвано количество от 6 куб.м. вода на стойност 16, 59
лв. Представена е и фактура с №********** от 27.09.2021 г., издадена от „В.и
К.“ ЕАД за абонатен номер *** за периода от 08.07.2021 г. до 26.08.2021 г.,
видно от която изразходваното и отчетено количество вода за този период е 9
3
куб.м. на обща стойност 20, 71 лв. Представена е и фактура с №********** от
25.11.2021 г., издадена от „В.и К.“ ЕАД за абонатен номер *** за периода от
27.08.2021 г. до 21.10.2021 г., видно от която изразходваното и отчетено
количество вода за този период е 7 куб.м. на обща стойност 16,11 лв.
За процесните периоди за представени към исковата молба копия от
Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г., Решение на КЕВР № Ц-
37/23.12.2019г. и Решение на КЕВР № Ц-46/30.12.2020г. за одобряване на
цените за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
По делото е приета съдебно – техническа екпертиза, в която подробно е
разяснен механизма на работа с мобилното устройство, посредством което е
извършено отчитането. Така вещото лице разяснява, че служителите на В и К
ЕАД Б. са снабдени с индустриални мобилни компютри. В тях е инсталиран
софтуер, който предоставял възможност да се отварят електронни файлове, в
които е съхранена информация за дадения абонат. Файлове били номерирани
и номерата представлявали абонатните номера на потребителите, ползващи
услугите на В и К ЕАД Б.. От този мобилен компютър имало възможност да
се правят справки за даден абонат, както за настоящия момент, така и
няколко месеца назад.
Във всеки водомерен възел, който се отчитал с електронно устройство
имало поставен бар код, в който била криптирана информация, която се
отнася само за абонатния номер, на който е поставен, и представлява средство
за директна връзка с базата данни на дружеството. Бар кода се поставял в
непосредствена близост до измервателното устройство.
Отчитането се осъществява като служителя на водния оператор сканира
бар кода, т.е. влиза в базата данни на дружеството и по този начин индикирал,
че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е
„Видян“. Визуално отчитал измервателното устройство и ръчно нанасял
данните в компютъра. С това се завършвало отчитането, при условие ,че е
видян от инкасатора.
Вещото лице посочва, че всички данни, които били нанесени в
мобилния компютър веднъж не можели да се променят от оператора или
инкасатора и подлежали на електронно трансфериране в програмата на
водния оператор. В мобилното устройство те се съхранявали до шест месеца.
Дадено е становище, че представената Справка-извлечение от водния
оператор е достоверна, защото представлявала извлечение от електронния
4
карнет на абоната за определения период.
Вещото лице изрично сочи, че е воден електронен карнет и според него
служител на водния оператор през периода от 01.05.2019г. - 21.10.2021г
лично е отчел данните от измервателното устройство (в началото и края на
периода), като водомерът имал изискуемите пломби и баркод, необходим за
отчитане по електронен път. Данните от отчитането на доставеното и
консумираното водно количество били нанесени в електронен карнет в
откритата партида с абонатен номер: *** в програмата на водния оператор,
като тези данни били възпроизведени в приложената справка извлечения към
делото.
Вещото лице е приложило таблица за процесния период за
изразходвано количество вода, което се явявало 33 куб.м. вода общо, като
посочва, че няма количество, начислено от „разпределение“. Отчетеното
количество вода е по одобрените за съответния период цени от КЕВР.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. В конкретния случай той трябва да
установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намира
собствен на ответниците имот (при посочените в исковата молба квоти), е
извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да
докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докаже погасяване на
дълга, както и другите си правоизключващи и правопрекратяващи
възражения.
В случая по делото не е спорно, че ответниците са собственици на
процесния водоснабден имот при равни дялове, находящ се в гр. Несебър,
ул.***, което е видно и от представения по делото Нотариален акт № 193, том
VI, регистрационен номер 5817, дело № 1129 от 13.08.2012 г.
От заявление за откриване на партида от 20.09.2013г. (на л. 64 от
делото), подадено от А. Г. Б., се установява, че лицето е поискало откриване
на партида, която била записана под абонатен номер ***. Този факт се
потвърждава и от представените по делото фактури. От справка извлечение
от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото) е видно, че
5
на монтирания в имота водомер (1644/159) са правени отчитания на
01.05.2019 г., 22.08.2019 г., 26.06.2020 г., 08.07.2021 г., 26.08.2021 г. и
21.10.2021 г., като за всяко едно от отразените отчитания водомерът бил
„видян“ от отчетник. Прави впечатление, че за периода от 01.05.2019 г. до
21.10.2021 г. са правени и други отчитания. От представените фактури се
установява, че посоченото потребление било остойностено в общ размер на
99, 47 лв. – като сумата е съобразена с цените по Решение на КЕВР № Ц-
20/28.12.2018г., Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. и Решение на КЕВР №
Ц-46/30.12.2020г.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. Несебър, ул.***, аб. №
***, за процесния период е доставено фактурираното количество вода. По
делото не се спори, че между страните е действал договор за доставка на вода,
по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски
номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е
възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил
потребител на вода. Съдържанието на фактурите отговаря на приложените
справки и цитираното Решение, поради което съдът приема оспорването на
документите за неоснователно, както и за доказано, че ответниците са били
потребители за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това не се спори
действието на общите условия, поради което същите са обвързали (по силата
на облигационна връзка) ищеца и ответниците.
В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23,
ал.1, т. 3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо
отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги
периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти).
Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен
в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно
отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно,
съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено
количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил
количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са
преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или
ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.
Действително в случая се касае до т. нар. електронно отчитане, при
6
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане
е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от
служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера. Поради тази
причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
По изложените по – горе съображения, не са основателни и доводите на
особения представител на ответниците, тъй като от представените по делото
писмени доказателства, както и от приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, категорично се установява, че отчитането е по електронен път,
като при такъв тип отчитане не се изисква подписване на електронния карнет
от страна на потребителите, като се установява от експертизата, че
записванията отговарят на показанията на водомерите, тоест по делото
липсват каквито и да било доказателства, които да навеждат съмнение по
отношение на достоверността на отчитането или на изправността на
водомерите.
По тези съображения, се налага изводът, че предявения иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен
спрямо двамата ответници до предявения за всеки от тях размер,
съответстващ на квотата на всеки един от тях в съсобствеността им на
процесния водоснабден имот – по ½ от общо дължимата сума в размер на 99,
47 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането
на ответниците в забава за посочения период – 26.10.2019 г. – 30.09.2022г. С
оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен
дълг е доказано по делото. Наред с това всяка една от издадените фактури е с
падежна дата съответно 25.10.2019 г., 26.08.2020 г., 27.10.2021 г. и 25.12.2021
г., поради което ответниците действително са изпаднали в забава още към
25.10.2019г. за сумата от 22, 52 лв. За посочения в исковата молба период
7
размерът на дължимата лихва, начислена върху сумата за всяка една от
процесните фактури, се явява в общ размер от 17,30 лв. (по 8, 65 лв. за всеки
от ответниците), поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да м у
се присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата
от 300 лв. – платено възнаграждение за особен представител на ответниците,
както и 300 лв. за възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно –
техническа експертиза. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение
за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е
приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че
за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца
разноски в исковото производство е 800 лв. Съобразно квотите в
съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати по 400 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Несебър
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. Б., гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г., адрес по БУЛСТАТ: гр. Несебър, ул.***, БУЛСТАТ:
*********, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 49, 73 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2
8
от цялата дължима сума – 99,47 лв., представляваща незаплатена стойност по
издадени фактура № ********** от 25.09.2019г., фактура № ********** от
27.07.2020г., фактура № ********** от 27.09.2021г. и фактура № **********
от 25.11.2021г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се
в гр. Несебър, ул.***, аб. № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 8,65 лв. – лихва върху главницата съответстваща на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 17,30 лв. за периода
26.10.2019 г. – 30.09.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 400 лв.,
съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума
от 800 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 700
лв. за разноски по делото и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. В. Б., гражданка на Руската Федерация, родена на
**********г., адрес по БУЛСТАТ: гр. Несебър, ул.***, БУЛСТАТ: ***, да
заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б.,
кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 49,
73 лв., съответстваща на квотата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима
сума – 99,47 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура
№ ********** от 25.09.2019г., фактура № ********** от 27.07.2020г.,
фактура № ********** от 27.09.2021г. и фактура № ********** от
25.11.2021г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в
гр. Несебър, ул.***, аб. № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 8,65 лв. – лихва върху главницата съответстваща на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 17,30 лв. за периода
26.10.2019 г. – 30.09.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 400 лв.,
съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума
от 800 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 700
лв. за разноски по делото и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена
присъдената сума:
ЦКБ – клона Б., IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC:
9
CECBBGSF
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10