Р Е Ш Е Н И Е
№ 260146
14.02.2022 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16250 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ.
Предявен е
осъдителен иск от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, против М.Ш..
В исковата
молба е посочено, че на 11.02.2016г. в град П., ответникът, управлявайки л.а. ***, не спазва пътен знак Б-1 и удря
л.а. ***. Ответникът управлявал автомобила без застраховка ГО, поради което
ищецът заплатил обезщетение в размер на 1120 лева за нанесените щети. Моли за
осъждане на ответника да заплати сумата, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител с който се оспорва причинно следствената връзка.
Изтъква, че в приложените документи било описано ПТП между различни автомобили.
Оспорва се размерът на претенцията. Иска се отхвърляне на иска.
В първото о.с.з. се конкретизира, че единият от автомобилите е БМВ Х5.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От протокол за ПТП от 11.02.2016г., 14:20 часа, се
установява, че на посочената дата на кръстовището ****, между
управляваният от ответника М.Ш. автомобил **** и управлявания от С.Б. лек автомобил „***“ било
реализирано ПТП, при което ответникът не спазва знак Б1 и отнема
предимство на движещия се направо по път в предимство лек автомобил „***,
собственост на ***. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно посочения в него механизъм на ПТП, тъй като произшествието не се е
осъществило пред длъжностното лице. Последният обаче се установява от съвкупния
анализ на доказателствата, а именно подписаният от ответника протокол за ПТП, констатираните
от длъжностното лице увреждания по превозните средства, приетата САТЕ и косвено
от показанията на разпитания свидетел.
От посочения механизъм на ПТП се установява, че вина за инцидента има ответникът,
тъй като не е спазил ЗДвП, като не е осигурил предимство на движещия се по пътя
с предимство лек автомобил.
Вследствие на инцидента на лекия автомобил „****“ собственост на ****
(видно от представеното свидетелство за регистрация-лист 19), са причинени щети,
описани в приложената към исковата молба техническа експертиза за щета и
намиращи се в причинна връзка с ПТП, съгласно приетата САТЕ. За тях САТЕ
определя обезщетение в размер на 1764.31 лева, който е по-малък от платеното
обезщетение.
Установява се, че ответникът е управлявал автомобила без сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, която е била задължителна. Съгласно
представената справка, застраховката е била сключена непосредствено след
инцидента, като покритието започва от 16:43 часа. В случая са налице
предпоставките на чл. 558, ал. 7 КЗ, тъй като след изплащане на обезщетението,
ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите
по ал. 8. Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми–
на извършеното плащане и размера на действителните вреди. От заключението на
САТЕ се установява, че размерът на вреди възлиза на 1764.31 лева, а ищецът е
заплатил сумата от 1120 лева, определено като 70% от действителната стойност на
автомобила.
Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът се осъди да заплати на
ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до погасяване на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски в
производството в размер на 558 лева за ДТ, особен представител и САТЕ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Ж.Ш., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с
административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата от 1120.00 лева- главница, представляваща регресно вземане
за изплатено от Гаранционния фонд по щета № *** г. обезщетение за имуществени
вреди на лек автомобил „****, причинени вследствие на ПТП, реализирало се на
11.02.2016г. ****, от М.Ж.Ш., като водач на автомобил ****, без сключен договор
за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 04.12.2020
г. до окончателното й погасяване, както
и съдебно - деловодни разноски в размер на общо 558.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.