Р Е Ш Е Н И Е
№ 224 15.02.2024 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище,
на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Ивалина С.
Прокурор- М.А.
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 219 по описа за 2024 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: с.*******“ № ***, представлявано от Др. П. Д., подадена чрез
Адвокатско дружество „Б. А., Д.“, представлявано от управителя –адвокат С. М.А.,
с посочен по делото съдебен адрес:***, п.к.1000, Столичен район Възраждане, ул.
„****против Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.
С
исковата молба на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК: ****
претендира обезщетение в размер от 78 283.44 лева за претърпени имуществени вреди, съставляващи
пропуснати ползи, в размер на законната лихва върху главница от 212 663.51 лева
в следствие на отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично
държавно вземане / АУПДВ/ с изх.№
01-6500/5796#10/14.11.2019г. издаден от Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се излага твърдение, че
в следствие издаване на незаконосъобразния АУПДВ с изх.№01-6500/579610/14.11.2019г.
на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София и във връзка с
допуснато по силата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП предварително изпълнение на акта,
ищецът на 14.01.2020г. е внесъл по сметка на Държавен фонд „Земеделие“ сумата
по акта от 212 663.51 лева. Навежда се, че АУПДВ е отменен като
незаконосъобразен с окончателно Решение №5362/19.05.2023г. по ад.д.№9205/2020г.
на ВАС, с което е отменено и Решение №35/08.05.2020г. по ад.д.№4/2020г. на
Административен съд-Търговище. Излага се твърдение, че след отмяната на
посочения АУПДВ от ВАС ищецът е подал молба с вх.№01-6500/579621 на
14.06.2023г. до Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е поискал да му бъде
възстановена заплатената в изпълнение на АУПДВ сума в размер на 212 663.51
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на нейното
плащане-14.01.2020г. до окончателното и възстановяване. В исковата молба ищеца
твърди, че на 27.07.2023г. Държавен фонд „Земеделие“ му възстановява по сметка
сумата от 212 663.51 лева представляваща определеното му с АУПДВ публично
задължение, но до датата на подаване на настоящата искова молба не му е
заплатена претендираната от него законна лихва върху посочената сума. Излага
становище, че за периода от датата на
плащане от негова страна на дължимата сума по АУПДВ-14.01.2020г. до датата на
възстановяването и от ДФЗ-27.07.2023г.
той е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства, в следствие
на което е понесъл имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер
на 78 283.44 лева, съставляващи размера на законната лихва върху сумата
от 212 663.51 лева за посочения период, изчислен
въз основа на лихвения калкулатор, поместен на официалната страница на НАП.
Излага доводи, обосноваващи наличието по отношение на него на всички
предпоставки по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за
реализиране на отговорността. Моли исковата молба да бъде уважена. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
По подадената искова молба, в срока
предоставен от съда, от страна на ответника е постъпил Писмен отговор с
вх.№2456/13.12.2023г. С последният изцяло се оспорва исковата молба, като се
счита така предявения иск за недоказан, както по основание, така и по размер.
Излагат се подробни доводи за недоказаност наличието на предпоставките по чл.1,ал.1
от ЗОДОВ и конкретно настъпването на вредоносен резултат и причинната връзка
между последния и незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органа.
Навежда се липса на доказателства относно претендирания размер на вредите. Моли
се исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена, алтернативно същата да бъде
уважена само от датата на поканата-14.06.2023г., съгласно ТР №5/21.11.2019г по
т.д. №5/2017г. на ВКС,ОСГТК.
В съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от адвокат С. М.А. ***, която поддържа исковата молба в нейната
цялост. Излага становище за доказаност на иска по основание и размер. Навежда
доводи, че претенцията е за обезщетение за вреди от непозволено увреждане и
няма основание за приложимост на разпоредби, касаещи института на
неоснователното обогатяване. Навежда се, че минималният размер на вредата е
съизмерим с размера на законната лихва за периода на задържане на сумата и
отговорността за събиране на суми по
незаконосъобразен акт е специфична деликтна отговорност. Относно размера на
вредите и техния обем излага се становище за приложение на правилото на чл.51,
ал.1 от ЗЗД. Навежда се наличието на причинно-следствена връзка между АУПДВ и
лишаването на ищеца от правото му да ползва паричната сума по акта и да
реализира ползи от нея. Моли се исковата молба да бъде изцяло уважена.
Претендира се присъждане на разноски по представен списък. Представя се писмена
защита, в която се излагат подробни доводи, обосноваващи наличието на всички
кумулативно предвидени в чл.1,ал.1 на ЗОДОВ в полза на ищеца.
Ответникът по исковата молба – Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт
Т.С., която излага становище за неоснователност на исковата молба. Излага довод,
че в претендирания период, внасянето на сумата по сметка на ДФЗ от страна на
ищеца по АУПДВ се явява плащане по валиден акт за целия период до отмяната на
последния, като в тази връзка не е налице предпоставката за отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт. Излага се твърдение, че
липсват доказателства за претърпени вреди от страна на ищеца в сочения размер,
както и че в случая не се касае за спор за изпълнение на облигационно
задължение и е незаконосъобразно да се търси обезщетение под формата на лихва
за забава върху главница. Навежда, че Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/-РА е само
един посредник между ЕС и земеделските стопани, във връзка със субсидиите по
директните плащания и няма възможност да заплаща лихви за тях, тъй като такъв
ресурс не е предвиден. Излага становище, че в случая може да се говори за
пропуснати ползи, но не и за вреда, тъй като няма намаление в патримониума на
бенефициента. Моли се исковата молба изцяло да бъде отхвърлена, алтернативно
искът да бъде уважен от момента на поискването на лихвите от ДФЗ, при
приложение на ТР №5/21.11.2019г по т.д. №5/2017г. на ВКС. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното от процесуалния представител на ищеца размер на адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура намира
исковата молба за частично основателна. Излага становище, че по отношение на
ищеца са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но че обезщетението е
дължимо от момента на искането на ищеца до Държавен фонд „Земеделие“ за
възстановяване на внесените по отменения АУПДВ суми. Дава заключение, че претенцията
по исковата молба се явява доказана по отношение на наличието на материалните
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и следва същата по отношение на
претендирания размер да бъде частично уважена.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ на Заместник –изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ гр.София с изх.№01-6500/5796#10 от 14.11.2019г. в тежест на ЕТ
„АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: с.*******“ №6,
представлявано от Др. П. Д. е установено публично държавно вземане в размер на
212 663.51 лева, представляващо изплатена субсидия на ЕТ по Мярка 214“АЕП“
от ПРСР 2007-2013г., направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на
почвите и водите“ за кампании 2013г.,2014г.,2015г. и 2016г., във връзка с
подадени от ЕТ заявления за плащане на площ за посочените години.
На основание на нормата
на чл.27, ал.8 от ЗПЗП посоченият акт има
по силата на закона допуснато предварително
изпълнение.
АУПДВ е съобщен на
ЕТ на 04.12.2019г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне.
С жалба с
вх.№01-6500/5796#11 от 18.12.2019г., ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:**** е обжалвал
законосъобразността на АУПДВ с изх.№01-6500/5796#10 от 14.11.2019г. на Заместник –изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ гр.София пред Административен съд-Търговище.
Въз основа на така
подадената жалба пред Административен съд-Търговище на 07.01.2020г. е
образувано адм.д.№4/2020г. Видно от преписката по посоченото адм.д.№4/2020г на Административен
съд-Търговище, приложено към настоящото дело, по последното не се установява
обжалване от страна на ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:**** по реда на чл.166 от АПК на
допустнатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ с
изх.№01-6500/5796#10 от 14.11.2019г. на Заместник –изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ гр.София
Видно от
приложеното по делото платежно нареждане /стр.17/ на 14.01.2020г. от страна на ЕТ
„АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:**** по сметка на ДФ „Земеделие“ гр.София е внесена сумата от 212 663.51 лева по АУПДВ с изх.№01-6500/5796#10.
С Решение
№35/08.05.2020г. по адм.д.№4/2020г на Административен съд-Търговище жалбата на ЕТ
„АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:**** срещу АУПДВ с изх.№01-6500/5796#10 от
14.11.2019г. на Заместник –изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр.София е
отхвърлена като неоснователна. Посоченото решение е обжалвано пред ВАС.
С Решение
№5362/19.05.2023г. по ад.д.№9205/2020г. Върховният административен съд е
отменил Решение №35/08.05.2020г. по адм.д.№4/2020г на Административен
съд-Търговище. Със същото Решение ВАС е отменил като незаконосъобразен и АУПДВ
с изх.№01-6500/5796#10 от 14.11.2019г. на Заместник –изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ гр.София, съставен на ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:****. Решението на
ВАС е окончателно.
На
14.06.2023г. ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:****
е подал до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-РА Писмо с вх.№01-6500/5796
от 14.06.2023г. С посоченото писмо ЕТ във
връзка с отмяната на АУПДВ е поискал от ДФ „Земеделие“ да му бъде възстановена
платената от него сума по АУПДВ от 212 663.51 лева,, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на плащането-14.01.2020г. до
окончателното и възстановяване, както и присъдените разноски в размер на 9087
лева.
Видно от
приложеното по делото извлечение от бюджетна сметка/стр.50/ по делото се
установява, че на 27.07.2023г. ДФ „Земеделие“-РА е наредил плащане към
получател ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“ на сумата от 212 663.51 лева.
Видно от
приложеното по делото извлечение с дата
01.08.2023г. от сметка на ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“ по делото се установява, че по
сметката на ЕТ на 27.07.2023г. е постъпила сумата от 212 663.51 лева с наредител ДФ „Земеделие“.
По делото не са
ангажирани доказателства за превеждане на ЕТ на друга парична сума с основание
лихви по главница 212 663.51 лева.
Така установената от съда фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковата молба за допустима по следните съображения:
Исковата молба е подадена срещу
ответник, който има надлежна пасивна процесулна
легитимация, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
По основателността на исковата молба съдът
намира следното:
Исковата молба е
частично основателна по следните съображения:
В случая
обезщетението се претендира за вреди от незаконосъобразен акт, а не от
незаконосъобразно действие и бездействие на административен орган, с оглед на
което предмет на изследване е наличието единствено на хипотеза по чл.204, ал.1
от АПК.
По делото е безспорно установено, че АУПДВ с
изх.№01-6500/5796#10 от 14.11.2019г. на Заместник –изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ гр.София е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно
решение. Посоченият акт обаче е отменен
като унищожаем, а не като нищожен и Решението и установената с него незаконосъобразност на АУАН е с действие
занапред.
По делото по
несъмнен начин се установи, че допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на АУПДВ не е било оспорено по съответния ред и последното също се
явява законосъобразно до датата на влизане в сила на Решение №5362/19.05.2023г.
по ад.д.№9205/2020г. на ВАС.
По изложените
съображения внасянето по сметка на ДФ „Земеделие“ на
паричната сума по АУПДВ в периода от 14.01.2020г. до датата на влизане в сила
на решението-19.05.2023г., от който момент занапред актът се явява незаконосъобразен, се явява
плащане на законно основание, по напълно валиден акт и законосъобразно, допуснато негово
предварително изпълнение. Предвид това по отношение на исковата претенция за
обезщетение за пропуснати ползи-лихви върху внесената сума по АУПДВ, за този
период липсва материална предпоставка - незаконосъобразен административен акт, отменен по
съответния ред. Липсата на една от кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материални предпоставки води до неоснователност на претецията за реализиране
на отговорността по посочената разпоредба по отношение на ДФ „Земеделие“.
Предвид на това,
че търсената по този ред отговорност е специфична деликтна отговорност,
приложение следва да намери Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС по
т.д.№3/2004г., а не Тълкувателно
решение /ТР/ №5/21.11.2019г по т.д. №5/2017г. на ВКС.
Съгласно ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по
т.д.№3/2004г вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на
влизане в сила на решението, с което се отменя като незаконосъобразен
унищожаемият административен акт, като този момент на изискуемост е и началния
момент на забавата, от който се дължи мораторна лихва. В конкретният случай
решението на ВАС, с което е отменен като незаконосъобразен АУПДВ като
окончателно е в законна сила от 19.05.2023г. Следователно претенцията за лихва за забава върху главницата от 212
663.51 лева се явява основателна само за
периода от 19.05.2023г. до датата на възстановяването на сумата от страна на
ДФЗ- 27.07.2023г.
Съдът приема, че за посоченият период вече е налице незаконосъобразен административен акт и платената по него сума от 212 663.51лв вече се явява задържана без правно основание и въз основа на незаконосъобразен административен акт. Съдът приема, че сумата от 212 663.51лв е била част от патримониума на ищеца, тъй като същата като субсидия вече му е била изплатена въз основа на подадено от него заявление за подпомагане, след като е било установено след проверка от ДФЗ, че дейността на ищеца като земеделски производител съответства на всички специални изисквания на мярка 214. Ето защо съдът приема, че за ищеца е налице настъпила вреда, представляваща пропуснати ползи - неосъществено увеличение на имуществото на ищеца, поради лишаване от ползването на паричната сума от 212 663.51лв в резултат от задържане на последната без правно основание, в размер съизмерим на законната лихва за забава, на основание разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. В тази насока Решение №11/06.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2798/2019 г. , IV г.о. ВКС.
Предвид на това, че вредите, под формата
на пропуснати ползи, са резултат от административна дейност (поради задържане
на парична сума на основание незаконосъобразен административен акт)
обезщетението следва да бъде присъдено на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът приема, че е налице и пряка и непосредствена причинна
връзка между вредите, понесени от ищеца като пропуснати ползи за горепосочения
период и отменения АУПДВ, тъй като сумата по акта от 212 663.51лв е платена
като изискуема на годно изпълнително основание- допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на акта, което не е било спряно като незаконосъобразно.
На основание
всичко гореизложено, съдът приема, че по отношение на исковата претенция на
ищеца за обезщетение за причинени вреди, под формата на пропуснати ползи –лихви
за забава, за периода от 19.05.2023г. до 27.07.2023г. са налице всички
кумулативно предвидени в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материални предпоставки и същата се явява основателна
до размера от 4993.47 лева, определен съгласно лихвен
калкулатор, поместен на официалната интернет страница на НАП.
На основание
всичко гореизложено, следва исковата молба на ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:**** срещу Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да бъде уважена като основателна до размера на 4993.47
лева като обезщетение по реда на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт, за периода от 19.05.2023г. до 27.07.2023г.
Исковата молба на ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:****
срещу Държавен фонд „Земеделие“ гр.София за разликата от 4993.47лв до размера
на 78 283.44 лева, претендирана за периода от 14.01.2020г. до 27.07.2023г. се явява неоснователна, като
недоказана по основание и размер, и следва като такава, същата да бъде
отхвърлена.
При този изход от
делото и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за разноски
за държавна такса, както и за възнаграждение за адвокат, съразмерно на
уважената част от иска. По настоящото дело ищецът няма направени деловодни
разноски.
Съдът намира
възражението на ответника за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца за неоснователно, тъй като претендирания
размер от 6912 лева съвпада с минималния размер по чл.8, ал.1, във връзка с
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При цена на иска от 78 283.44 лева, уважена част от нея в размер на 4993.47 лева
и платено възнаграждение за адвокат от 6912 лева на ищеца следва да се присъдят
разноски за възнаграждение на адвокат, съобразно уважената част от иска в
размер на 441 лева. Следва на ищеца да бъдат присъдени разноски в общ размер на
451 лева, съставляващи платена държавна такса от 10 лева и възнаграждение за
адвокат, съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 441 лева.
По отношение на
претенцията на ответника по иска за присъждане на разноски, следва същата да
бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредба на чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи разноски само ако
искът бъде отхвърлен изцяло, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като
иска е частично уважен.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София
да заплати на ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
с.*******“ №***, представлявано от Др. П. Д., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразен АУПДВ с изх.№01-6500/5796#10 от 14.11.2019г. на Заместник –изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, съставляващи пропуснати ползи- лихва за
забава, върху сумата от 212 663.51 лева,
за периода от 19.05.2023г. до 27.07.2023г., в размер на 4993.47 лева /четири хиляди деветстотин деветдесет и три лева и
четиредесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата молба на ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление: с.*******“ №***, представлявано от Др. П. Д., подадена
чрез Адвокатско дружество „Б. А., Д.“, представлявано от управителя –адвокат С.
М.А., с посочен по делото съдебен адрес:***, п.к.1000, Столичен район
Възраждане, ул. „****против Държавен фонд „Земеделие“ гр.София в ЧАСТТА на
разликата над уважения размер от 4993.47 лева до претендирания с исковата молба
размер от 78 283.44 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София
да заплати на ЕТ „АГРО-М-Д.Д.“, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
с.*******“ №***, представлявано от Др. П. Д. разноски по настоящото дело в размер
на 451 /четиристотин петдесет и един/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: