Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Д., 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав, в публично заседание на пети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
При участието на секретаря С.Б., разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №3365/2018год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.К.Е.С.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „Б.М.” №**,
представлявано от управителя Б.А. Т., срещу М.И.М., ЕГН **********,***.
Искът е с правно основание чл.108 от ЗС – да бъде признат ищеца за собственик
на процесния имот и да бъде осъдена ответницата да му предаде владението върху
имота, както и да бъде отменен на осн. чл.**7, ал.2 от ГПК констативен
нотариален акт №**, том **, д. №**/**.**г. на СВ-Д., с който М.М. е призната за
собственик, въз основа на давностно владение върху спорния имот.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.С., общ.Д. с площ
от ** кв.м., представляващ УПИ ** - пл. №**, кв.** по ПУП-ПРЗ на селото, ведно
с изградените в него сгради – едноетажна жилищна постройка със застроена площ
от ** кв.м., ведно с изба от ** кв.м. и второстепенна постройка с площ от **
кв.м., при граници и съседи: УПИ **, УПИ ***-**, УПИ **-**, УПИ **-**, УПИ **-**
и улица. Собствеността върху така описания имот ищецът придобил по силата на
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №**, том **, дело №**/**г. по
описа на СВ-Д.. Една година след сделката се оказало, че са се самонастанили в
имота лица от ** произход.
Ответницата се свързала с ** кантора в
гр.В., която е била ангажирана от ищцовото дружество да се грижи за имота, да
плаща данъците и др. с предложение да отстранят тя и приятеля и самонастанилите
се хора, да заживеят те двамата в къщата, като през този период ще набавят
финансови средства, за да го закупят от ищеца. След време М. М. действително
успяла да изгони ** и се настанила трайно в имота, но на поканите на
представител на ищцовото дружество да реализират сделката отговаряла, че още не
е събрала пари, дори и за капаро, за да го купи.
Ищецът заплащал данъците за имота в с.С.
своевременно и ежегодно.
Към момента ответницата ползвала без
правно основание и без съгласието на ищеца процесното жилище. Въпреки
уговорките между страните, М. М. отказвала да купи имота, но също така и не
искала доброволно да го напусне. През периода на настаняването в имота,
ответницата не демонстрирала по никакъв начин пред собственика, или неговия
представител, че е променила намерението си, с което го ползва.
В края на 2017г. пълномощника на
ищцовото дружество бил уведомен от нотариус Д. Б. от гр.Д., че М. М. е
предприела стъпки за снбдяване с нотариален акт за собственост на имота по
обстоятелствена проверка, като се позовавала на придобивна давност. В крайна
сметка горепосоченият нотариус отказал издаването на нотариалния акт.
В началото на **г. ищецът узнал, че
ответницата се е снабдила при друг нотариус с нотариален акт за собственост на
процесния имот – нот. акт №**, том **, дело №**/***г. по описа на СВ-Д..
Поради гореизложеното, ищецът счита, че
за него е налице правен интерес да установи правото си на собственост по
отношение на процесния имот и моли съдът да осъди М. М. да му предаде
владението върху така описания по-горе имот. Претендират се сторените съдебни
разноски.
Ищцовата страна е направила
доказателствено искане за допускане на гласни доказателства, чрез разпит на
трима свидетели, при режим на водене, с които ще се установяват
обстоятелствата, относно времето на настаняването на ответницата в имота, че
към момента тя го ползва без съгласието на ищеца, водените преговори за
закупуването на имота от М., опитите и да се снабди с нотариален акт при
нотариус Д. Б..
На ответника е изпратено съобщение по
чл.131 от ГПК, което му е връчено лично на 19.12.**г. В законоустановения
едномесечен срок от получаването на съобщението ответницата е депозирала
отговор, в който излага, че искът е допустим, но неоснователен. Навежда се
твърдение, че М. е придобила имота на основание придобивна давност. Излага се,
че повече от 10 години го владее непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано
и го ползва като свой, поддър**а го е, опазила го е, правила е ремонти в него и
никой не се е противопоставял на владението и през тези години. Настоява се за
отхвърляне на иска. Претендират се сторените разноски. Прави се доказателствено
искане за допускане до разпит на трима свидетели за установяване на факта и
периода на придобивната давност.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за
установени следните обстоятелства:
Предявен е иск с правно основание
чл.108 ЗС. За успешното му провеждане е необходимо
да бъде установено кумулативно следното: ищецът да е собственик
на имота, предмет на исковата претенция, вещта да се намира във владение на
ответника и установяването на обстоятелството, че ответникът владее този имот
без правно основание.
Не се спори между страните, а
и от събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установява, че държането върху процесния имот се осъществява от ответницата по делото М. М..
Ищецът се легитимира като собственик на процесното жилище
на основание договор за покупко-продажба от
**г., обективиран в нот. акт №**, том **, дело №**/**г. по
описа на СВ-Д. /л.7/. След придобиването му, своевременно на 31.10.2007г. е
подадена декларация пред Община Д. по чл.14 от ЗМДТ /л.165-168/, редовно са
заплащани данък сгради и битова смет з имота, считано от 2008г. до 2019г.
/л.155-164, л.171-184/.
Ответницата по делото навежда твърдения, че е собственик на имота, на основание придобивна
давност и представя констативен нот. акт №**, том **, д. №**/.**г. на СВ-Д.
/л.11/, не оспорва изложеното от ищеца в ИМ, че упражнява фактическа власт върху имота. В тази връзка е
представено нотариалното дело №**/**г. /л.78-89/ от нотариус В.Т., рег.
№** в НК, който е съставил горецитирания нот. акт. Видно от приложените книжа,
М. М. с молба-декларация от 26.10.2017г. /л.86/ е поискала от нотариус Т. да се
снабди с констативен нотариален акт за процесния имот, т.е. от тази дата е
отпочнала процедурата по чл.587 от ГПК/, която е завършила на **.**г. с
издаването на нот. акт. Разпитаните свидетели от нотариуса, по повод
започналата обстоятелствена проверка заявяват, че М.М. *** от 2007г. и по-точно
- „от октомври 2007г.” /св. З. С./, „още преди края на 2007г.” /св. Д. И./ и
„тя си стопанисва имота от 2007г.” /св. С. К./., т.е. най-ранният сочен начален
момент на осъщественото от ответницата давностно владение е м. октомври 2007г.
/както бе упоменато по-горе ищецът е закупил имота на **г./.
След снабдяването с нот. акт за
собственост на ***г., М. М. *** по чл.14 от ЗМДТ и е декларирала имота на
22.02.**г. като свой /л.148-154/, подала е заявление до „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД на 08.02.**г. за промяна на партидата /л.216-217/ и до
„Енерго-про Продажби” АД на 13.02.**г. /л.209-211/. Данък сгради и битова смет
за процесния имот са заплатени от ответницата за периода от 2013г. до 2019г.
/л.143-147/.
Видно от приложеното към нот. дело №**/**г.
на нотариус В. Т. копие от лична карта на ответницата, изд. ***г. от ОД на МВР-Д.
/л.88/, постоянният адрес на М. ***, а от направената справка в НБД /л.76/,
постоянният и настоящ адрес на М.М., считано от **.**г. е в с.С., община Д.,
ул. „В.” №** /т.е. това е административният адрес на процесния имот/, вписан в
новата лична карта на ответницата, изд. на ***.**г.
От разпитаните в качеството на свидетели на
ищеца лица – К. П. Т. и Р. Н. Ш. /***/ се установява, че през м. октомври
2007г. ищцовото дружество е закупило процесния имот в с.С., който е бил годен
за обитаване към момента на сделката, но в лошо битово състояние, нуждаещ се от
сериозен основен ремонт. Никой не е живеел в жилището към продажбата, а и до
момента то не е отдавано под наем. Управителят на ищцовото дружество е имал
намерение да „стегне” имота, за да се обитава при нормални, съвременни условия
на живот, а не мизерни, но настъпилата икономическа криза през 2008г. го
накарала да се въздържи от влагане на повече средства в имота. Данъците за него
редовно били плащани в Община Д. през годините, вкл. и за 2019г. И двамата
свидетели посочиха, че около година след сделката в имота се нанесли лица от **
произход, които го „разсипали”, за което бил уведомен управителя Б. Т.. За тези
хора свидетелите узнали от тел. обаждане до ** Ш. на съседка на имота на име Р.,
която имала телефона на **а, а отделно от това при едно от служебните пътувания
на свидетелите до гр.Д. минали с кола, покрай имота в с.С. и забелязали
присъствието на ** там. След известно време на ** Ш. се обадила ответницата М.М.,
която взела телефона от съседката Р. и предложила да изгони самонастанилите се **
от имота и да го закупи. По повод на тази оферта ** Ш. имал няколко лични срещи
с М., която действително успяла да отстрани лицата, обитаващи жилището, отделно
от това се настанила с децата си и съжителствуващия с нея мъж и заживяла в
имота със знанието на Б. Т., който считал, че е по-добре да има хора, които да
стопанисват имота, до момента на изповядване на сделката. До такава обаче не се
стигнало и М. не успяла да купи имота, защото банките не и отпуснали кредит. Двамата
свидетели на ищеца твърдят, че ответницата не е давала никакви пари, дори и
капаро нито на ** Ш., нито на управителя на ищцовото дружество, с когото никога
не се е виждала. Според св. Р. Н., М. И. *** от края на 2009г.
Двамата разпитани свидетели сочат, че
към края на 2017г. на ** Ш. се обадил нотариус Д.Б., който му казал, че трябва
да се срещнат по един въпрос. Така Р. Н. отишъв в Д. и узнал от нотариуса, че М.
е искала от Б. да я снабди с констативен нотариален акт. След разговора с ** Ш.,
нотариусът отказал да извърши процедурата по чл.587 от ГПК. В началото на **г.
свидетелите узнали, че въпреки това, ответницата се е снабдила при друг
нотариус с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно
владение и уведомили управителя на ищцовото дружество, който предприел
действия, подавайки настоящата идскова молба с пр. осн. чл.108 от ЗС.
Съдът кредитира показанията на св. Ш. и
Т. като обективни, непротиворечиви, преки, дългогодишни, кореспондиращи с
останалия събран писмен доказателствен материал по делото.
Съдът е разпитал и водените от
ответната страна свидетели – Р.С.Н.-С. и Р.Н. А. /***/. Поради *** на св.А.,
съдът бе в обективна невъзможност да установи *** с лицето, предвид на това,
обстоятелствата, за които бе допуснат свидетеля останаха недоизяснени. За акуратност
следва да се отбележи, че третият свидетел на ответницата не бе разпитан,
тъй-като в деня на съдебното заседание същият не е носил в себе си лична карта,
или друг документ за самоличност и съответно не е бил допуснат в съдебната
сграда от охраняващите полицейски служители.
Св. Р.С. е съсед по имот на
ответницата. При разпита Р. Н. заяви, че М. и членовете на семейството и живеят
в процесния имот от октомври 2007г. до сега непрекъснато и необезпокоявано.
Свидетелят заяви, че от М. знае, че имотът е закупен от нея за сумата от 3500
лв., но от кого точно е купен, не знае. С. през 2007г. дала на М. тел. номер на
** Ш. и между тях е имало проведени срещи по повод сделката, но подробности не
са и известни. Свидетелката каза, че преди да влезе М. в имота, той бил
обитаван за няколко месеца от самонастанили се ** **, които го разрушили и
кметът и кварталния полицай ги изгонили от селото. След тях ответницата отишла
да живее в имота, като не и бил необходим ключ за жилището, защото нямало врати
и прозорци в имота. А М. го „стегнала”, направила ремонт – сложила стъкла на
прозорците, измазала, поставила теракот в едната стая, сложила плочки пред
къщата, поправила оградата и имота станал обитаем, дворът се обработвал от
семейството на ответницата, направили градина - засели зеленчуци, овошки и др. С.
сочи, че преди, М. ***, близо до процесния имот, който си го харесала и затова
свидетелката и дала телефона на ** Ш.. Р.Н. твърди, че за първи път се видяла с
** Ш. през лятото на 2019г., когато той дошъл с кола с един чужденец и търсел М.,
но тогава тя не била в имота. Свидетелката преди заседанието, в което бе
разпитана позвънила на ** Ш. и му повишила тон, защото му била **а, задето той
бил заявил пред съда, че „имал една свидетелка Р.”. За това С. узнала от
ответницата.
Съдът кредитира показанията на св. Р.Н.,
само досежно някой от изложените от нея твърдения, а именно, че процесният имот
е продаден от предишната собственичка Д. на чужденец, че в имота са се
настанили за няколко месеца ** **, преди в него да се настани М.М., че е имало
срещи и разговори между ** Ш. и ответницата по повод закупуване на процесното
жилище, че лятото на 2019г. ** Ш. е ходил в с.С. и е търсил М.М., тъй-като тези
обстоятелства кореспондират и с останалия събран доказателствен материал по
делото. Относно сочения от С. начален момент на ползване на имота от
ответницата – октомври 2007г. съдът не кредитира показанията и, те са в противоречие
с данните, изложени от самата М., която казва, че е влязла в имота около Нова
година, м. декември 2007г., другите свидетели, вкл. и от водения от М. свидетел
Р.А., който заяви, че М. И. *** към 2008-2009г.
При така изложените фактически
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Принадлежността
на правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на
ревандикационния иск. Освен това, правото на собственост не се погасява с
неупражняването му. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че управителят на
ищцовото дружество не е живял в процесния имот.
Съгласно чл.77, ал.1 от Закона за
собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае
от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква
особеност в приложението на закона и да доведе до други изводи в противоречие с
константната съдебна практика. Характерно за способите за придобиване на вещни
права е това, че те са установени от закона. Друг е въпросът за способите
за придобиване на владение. Те са различни от тези за придобиване на вещни
права. Тъй като владението е факт, а не право, то и законът урежда фактически
състави за придобиване на права, но не и способи за придобиване или
прекратяване на факти, но в случая това е ирелевантно за спора.
Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания и възражения. Така, видно от събраните доказателства по делото и
ищеца и ответницата се легитимират като собственици на процесния имот.
Спорът
по принадлежността на правото на собственост върху даден имот може да даде
повод било за установителен - положителен или отрицателен, било за осъдителен
иск. Като предпоставка за допустимост на установителния иск, без оглед вида на
защитаваното гражданско право, разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК поставя
изискването за интерес от установяването. За да съществува правен интерес,
достатъчно е претендираното от ищеца право да се оспорва от ответника или
последният да претендира отричано от ищеца право. Когато спорното право може да
бъде предявено чрез осъдителен /или конститутивен/ иск, липсва интерес от
установителния иск. Вярно е, че ако предяви осъдителен иск, ищецът би получил
по-пълна по обем защита. Така, ако претенцията му бъде уважена, едновременно с
признаване на правото на собственост той би получил и владението на имота.
Ищецът обаче би могъл да се задоволи и с по-малка по обем, но ефикасна защита
на своите права върху имота, като за него се окаже достатъчно да бъде установен
обектът, върху който има права, както и действителният обем на притежаваните
права. По този начин се внася яснота и безспорност в отношенията между страните
и ще се определи режимът на собственост върху вещта, в която всяка от страните
счита, че има права.
Както бе упоменато по-горе, ревандикацията е способ за
защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с установяване правото на
собственост на ищеца върху процесния имот от една страна, а от друга - упражняваната
върху същия имот фактическа власт без правно основание от ответника. В тежест
на последния е да докаже, че държи имота на правно основание, ако такова е
налице. В разглеждания случай ищецът и ответницата са ангажирали доказателства
за наличието на предпоставките, за които всеки един от тях носи
доказателствената тежест.
Тъй-като ищецът се легитимира като собственик на процесния имот,
въз основа на сделка–покупко-продажба от **г., обективирана в нот. акт №**
том **,
дело №**/**г. на СВ-Д., то по този начин е установена и активната му
материална легитимация по предявения иск по чл.108 от ЗС. Спорно по делото е
обстоятелството, дали ответницата е придобила по давност имота в с.С. в сочения
от нея 10-годишен период, считано от месец декември 2007г. /л.68/.
В отговора по исковата молба М. не посочва конкретен
период от време, през който е упражнявала фактическа власт върху процесния
имот. Едва в първото съдебно заседание, тя заяви следното: „влязохме там около
Нова година, декември месец 2007”. За да бъде основателно възражението за
придобиване правото на собственост, въз основа на давностно владение, е
необходимо по делото да бъдат установени по категоричен начин следните
предпоставки: че ответникът е упражнявал фактическата власт върху процесния
имот през претендирания период, като го е владял като свой. В тежест именно на
ответника като владелец, който иска да се възползва от придобивната давност, е
да установи посочените обстоятелства, с които правната норма свързва благоприятните
последици – придобиването на имота по давност.
По своята правна същност придобивната
давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило през определен от закона срок, след изтичането на който се придобива
право на собственост или друго вещно право, на което владение по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно,
непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин),
спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на
определен период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато владението е
добросъвестно. Самото владение е установено фактическо господство върху
определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собствеността по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. В този случай за да е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за
другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
С Тълкувателно решение № 4/2012г. на
ОСГК на ВКС се прие, че „Обективният елемент на владението – упражняването на
фактическата власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът
(чл.69 от ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно
затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно
право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент
на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и право на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 от ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС.
Когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било
констативни или такива за правна сделка), то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. В настоящия случай, ищецът е доказал притежаваното от него право на
собственост на основание нотариален акт за покупко-продажба, а ответникът М. М.
не е установила претендираното от нея на основание оригинерно придобиване –
фактическия състав на придобивната давност, поради което предявеният от ищеца установителен
иск за собственост е основателен.
За акуратност, следва да се
отбележи, че едва предприетото от М. в края на 2017г. действие по снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост върху имота следва да се третира само
като начало на давностно владение. Това нейно действие е извършено без
изричното или предполагаемо съгласие на собственика на имота и не съставлява
незначително безпокойство, защото е насочено към отричане правото на
собственост на последния, затова и не е от категорията на търпимите. По този
начин на **г. /подавайки молба-декларация до нотариус В. Т./ тя за първи път е
изявила намерението си за своене по ясен и несъмнен начин, като се отрича
чуждата власт върху имота и се декларира, че същата се владее като собствена, и
за което законът е установил презумпцията по чл.69 от ЗС.
Така, към **.**г., когато е издаден
констативния нотариален акт от нотариус В. Т., ответницата не е могла да се
легитимира като собственик на процесния имот, тъй като към този момент не е
изтекъл срока по чл.79, ал.1 от ЗС.
От събраните
доказателства по делото /писмени и
гласни/ се установи, че М.М. е била само държател на имота, но не и владелец. Право
на собственост по давност се придобива само чрез владение, а не чрез просто
държане, както бе упоменато по-горе. Дори и да се приеме, че е упражнявано
владение от ответницата, за да стане собственик по давност, владението и трябва
да е несъмнено. Намерението да се държи вещта като своя е нужно да се изрази по
ясен и недвусмислен начин, като владелецът трябва да отрича и отблъсква чуждата
власт върху вещта и в частност следва да манифестира своето намерение да свои
вещта пред нейния собственик - в случая пред ищеца, респ. неговите
представители по пълномощие /л.170/ – ** Ш., ** П. Т., ** Д. М. и/или ** И.П..
Намерението за своене на М. обаче не е достигнало до знанието на последните. Самата
тя признава в съдебно заседание, проведено на 11.04.2019г. /л.68/, че е имала
контакти с ** Ш., но по повод поетия и ангажимент пред него да изгони
самонастанилите се ** в имота, а после да го закупи, но до сделка не се е
стигнало, поради липса на средства от страна на М..
Ищецът твърди в исковата молба, че е научил за опитите
на М.И. за снабдяване с констативен нотариален акт в края на 2017г. от нотариус
Д. Б. и по-късно за снабдяването на ответницата с нотариален акт за собственост
в началото на **г., малко преди предявяване на исковете пред ДРС. В тежест на
ответника бе да докаже, че намеренията му за своене на процесния имот са били
надлежно манифестирани пред ищеца и неговите представители и са стигнали до
знанието им. В тази насока обаче доказателства не бяха събрани. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че ответницата не се легитимира като
собственик на имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.
При тези
обстоятелства и съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира, че са изпълнени предпоставките за уважаването на исковата
претенция по чл.108 от ЗС. М. М. следва да бъде осъдена да предаде владението
върху процесния имот в с.С. на собственика му „Т.К.Е.С.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул. „Б.М.” №**, представлявано от управителя Б.А. Т.. Като
правна последица от горното и въз основа на изрично направено от ищеца искане в
исковата молба, съдът следва да отмени на осн. чл.**7, ал.2 от ГПК констативния
нотариален акт от **г., с който М.М. е призната за едноличен собственик, въз
основа на давностно владение върху процесния имот.
При този изход на делото, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата са съдебните разноски, направени от
ищеца в размер на 1288.51 лв., от които: 58.31 лв. – държавна такса /л.4/, 1200.00
лв. – **ско възнаграждение, съгласно уговорен и платен хонорар по договор за
правна защита и съдействие от 04.12.**г. /л.23 и л.219/, 5.00 лв. – такса за
съдебно удостоверение /л.31/, 10.00 лв. – такса за заверени преписи на искова молба /л.35/, 10.00 лв. – такса вписване
на искова молба в СВ-Д. /л.221/.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на М.И.М.,
ЕГН **********,***, че „Т.К.Е.С.” ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „Б.М.” №**,
представлявано от управителя Б.А. Т., е
СОБСТВЕНИК по силата на договор за
договор за покупко-продажба от ***г., обективиран в нот. акт №**, том **, д. №**/**г.
по описа на СВ-Д. на следния недвижим имот, находящ се в с.С., общ.Д. с площ от
** кв.м., представляващ УПИ ** - пл. №**, кв.** по ПУП-ПРЗ на селото, ведно с
изградените в него сгради – едноетажна жилищна постройка със застроена площ от **
кв.м., ведно с изба от **кв.м. и второстепенна постройка с площ от ** кв.м.,
при граници и съседи: УПИ **-**, УПИ ***-**, УПИ ***-**, УПИ **-**, УПИ **-** и
улица и на основание чл.108 от Закона за собствеността ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху посочения по-горе недвижим имот на „Т.К.Е.С.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул. „Б.М.” №**, представлявано от управителя Б.А. Т..
ОТМЕНЯ
на осн. чл.**7, ал.2 от ГПК констативен нот. акт №**, том **, дело №**/**г. по
описана СВ-Д., с който М.И.М., ЕГН **********
е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ
се в с.С., общ.Д. с площ от ** кв.м., представляващ УПИ ** - пл. №**, кв.** по
ПУП-ПРЗ на селото, ведно с изградените в него сгради – едноетажна жилищна
постройка със застроена площ от ** кв.м., ведно с изба от ** кв.м. и
второстепенна постройка с площ от ** кв.м., при граници и съседи: УПИ **-**,
УПИ **-**, УПИ **-**, УПИ **-**, УПИ **-** и улица.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.К.Е.С.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „Б.М.” №**,
представлявано от управителя Б.А. Т., сумата от 1288.51 лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева и петдесет и една
стотинки/ за направените в хода на производството съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно об**ване
пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: