Решение по дело №1163/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Й. Д. Г., [ЕГН] от гр.Пловдив, [улица],чрез адвокат В. М., със съдебен адрес гр.Пловдив, [улица], ет.1, офис 1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000317/02.05.2024г., издадена от началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и моли да се отмени. Обосновава се с това, че не е управлявал МПС-то, а е стоял на пейка. Претендира разноски.

Ответникът - началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, в писмено становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Заповедта е връчена на 15.05.2024г.,а жалбата е подадена на 28.05.2024г., следователно е подадена в предвидения за това процесуален срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Издателят на оспорвания акт разполага с компетентност,видно от представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОД на МВР Пловдив.

Заповедта съдържа и изискуемите по чл.172 от ЗДвП и чл.59,ал.2 от АПК реквизити.

Не се установява непълнота в описанието на вмененото нарушение. В оспорваната заповед нарушението е квалифицирано като такова по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП. В тази норма има включени няколко хипотези, тоест няколко възможни фактически състава на нарушение, една от които е и употребата на алкохол, но от описанието на нарушението в съдържанието на заповедта преди правната квалификация става ясно коя именно хипотеза на нарушение е установена. Тоест, не е налице неяснота, нито несъответствие между фактическо описание на нарушението и правната квалификация.

От фактическа страна е установено, че на 01.05.2024г. около 12,34ч., в гр.Пловдив, ул. Къпина, до сградата на 06 РУ на МВР, като водач на МПС с рег.№ [рег. номер], КИА СОРЕНТО, жалбоподателят е управлявал превозното средство след употреба на алкохол. Нарушението е установено с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARРМ 0720, на което е отчетен 0,99 промила алкохол в издишания въздух. Издаден e и талон за медицинско изследване № 071260 със залепени холограмни стикери 8 броя [рег. номер].

Въз основа на това е наложена и оспорваната мярка.

Не се оспорва годността на използваното техническо средство, като от представената справка на лист 11 от делото се установява,че процесния дрегер е преминал проверка за годност с валидност до 09.02.2029г.

Последващо кръвно изследване не се твърди да е извършено, но това е въпрос, който излиза извън предмета на осъществявания тук съдебен контрол за законосъобразност на приложената ПАМ. Съгласно разпоредбите на чл.171 и чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с превантивна цел и в предпоставките за прилагането им не е наличието на резултат от медицинското изследване. Необходимата материалноправна предпоставка за ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, е установяването по надлежния ред на управление на МПС от собственик-водач след употреба на алкохол. Писмените доказателства, приложени към административната преписка, включително и съставения АУАН, по категоричен начин установяват, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да приложи процесната ПАМ, предвид на обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП е императивна и органът действа при условия на обвързана компетентност.

По отношение на оспорвания факт на управление на МПС, жалбоподателят не ангажира доказателства, а видно от представените към административната преписка обяснения на самия водач е, че същият е отишъл за проверка в районното управление, управлявайки автомобилът си, като признава,че предният ден до късно вечерта пил ракия, но можел да си кара колата и не се чувствал пиян. При тези обяснения, собственоръчно написани, и при липсата на други доказателства в обратната посока, единственият възможен извод е, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол и при наличие на съдържание на алкохол в издишания въздух.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед съответства на целта на закона. При прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) процесното деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителят да извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установения превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство в срок, който е минимален по продължителност, не се явява прекомерно и не ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По изложените съображения, съдът намира,че процесната мярка е наложена законосъобразно и жалбата против нея следва да се остави без уважение.

Видим от изложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Й. Д. Г., [ЕГН] от гр.Пловдив, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000317/02.05.2024г., издадена от началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.