РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Бургас, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120105423 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. Б. М. ЕГН
********** и С. Б. М. ЕГН ********** срещу Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество, с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищците сумата от 23 017 лв. /двадесет и три хиляди и
седемнадесет лева/ за причинените им имуществени изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции по неоснователно
заведено от Комисията гражданско дело, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 2а, ал. 1 от ЗОДОВ.
В исковата молба ищците твърдят, че по молба на КПКОНПИ
(Комисията) до Шуменски окръжен съд с Определение № 353/16.10.2017г. по
ч.гр.д. № 280/2017г. съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск на Комисията
срещу Р. и С. М., като е издал обезпечителна заповед за възбрана на
недвижими имоти и запор на всички банкови сметки на ищците. В
определения от съда срок Комисията сезирала ОС Шумен с искова молба и
било образувано гр. д. № 108/2018г. С Решение № 260006 от 27.04.2022г.
съдът уважил иска на комисията и постановил да бъде отнето в полза на
държавата възбраненото и запорирано имущество. Ищците ангажирали друг
1
адвокат за свой процесуален представител, с когото сключили Договор за
правна услуга от 30.06.2022г. В клаузите на конкретния договор били
заложени условия за заплащане на хонорар в размер на минималните
адвокатски възнаграждения по съответната Наредба. Твърди се, че към този
момент ищците не разполагали с финансови средства в такъв размер, а именно
13 153 лева, за да заплатят на ангажирания с казуса процесуален
представител. Във връзка с това била подадена молба с вх. №
260663/11.07.2022г. от името на С. и Р. М. по ч.гр.д. № 280/2017г. по описа на
ШОС, с която поискали вдигане на наложените запори по банкови сметки до
размера на държавната такса за подаване на въззивна жалба и до размера на
дължимия за втора инстанция адвокатски хонорар. С определение №
260035/29.07.2022г, по ч.гр.д. № 280/2017г. ШОС оставил без уважение
молбата на ищците по настоящото дело. Срещу съдебния акт била подадена
частна жалба до Варненски апелативен съд. Втората съдебна инстанция
потвърдила изцяло Определението на ШОС по ч.гр.д. № 280/2017г.
Ищците сочат, че за заплащането на държавната такса за въззивна жалба
взели на заем сумата от 11 623,12 лева от свои близки. След заплащане на
таксата, въззивната жалба била администрирана до Варненски апелативен съд
и било образувано гр. д. № 579/2022г. Адвокатското възнаграждение за
представителството на С. и Р. М.и не било заплатено, поради което на
последното заседание на делото било невъзможно претендирането му по
смисъла на чл. 78 ГПК. С решение № 61/29.03.2023г. по гр.д. № 579/2022г.
ВАпС отхвърлил исковете на комисията като неоснователни и присъдил
същата да заплати на ответниците М.и единствено платената държавна такса.
В исковата молба се твърди, че от страна на Комисията била подадена
касационна жалба, по повод на която било образувано к.гр.д. № 2304/2023г. С
определение № 55/08.01.2024г. ВКС прекратил делото поради частичен иск и
обезсилил решение № 61/29.03.2023г. по гр.д. № 579/2022г. ВАпС досежно
претендираното за отнемане имущество. За тази инстанция ищците Р. и С. М.и
не били в състояние да заплатят дължимото адв. възнаграждение в размер на 9
864 лева без ДДС.
Впоследствие на 22.01.2024г. Шуменски окръжен съд (съдът по
обезпечението) постановил Определение № 260000 по ч. гр. д. № 280/2017г., с
което били вдигнати запорите на банковите сметки на Р. и С. М.
Ищците сочат, че адвокатското възнаграждение в размер на 23 017 лева
общо за две инстанции било заплатено едва след влизане в сила на
Определението на ШОС. Въз основана на изложеното ищците намират, че
правният интерес от завеждане на иска по смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ се
обосновава от факта, че заведеното от страна на КПКОНПИ дело за отнемане
на незаконно придобито имущество е водено неоснователно.
2
Продължителното време, в което личните им средства са били запорирани са
довели до това да генерират разходи за възнаграждение за адвокат след
вдигане на обезпечението, а това е възпрепятствало възможността им да ги
претендират по делата във въззивна и касационна инстанция и да им бъдат
присъдени.
По изложените съображения предявяват исковата си претенция, като
молят същата да бъде уважена а ответникът да бъде осъден да им заплати и
сторените в настоящото производство разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е изменил
исковата си претенция, като по реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение
на иска и съдът е приел, че е сезиран с искане за осъждане на ответника да
заплати сумата от 22 506 лв. на посоченото в исковата молба основание.
В законоустановен срок по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил
отговор, в който се взема становище за недопустимост, както и за
неоснователност на предявения иск по основание и размер.
Ответникът сочи, че в настоящия случай не е налице незаконосъобразен
акт на Комисията, от който да са възникнали вреди за ищците. Комисията е
специализиран държавен орган, елемент от системата на администрацията, но
въпреки това, нейните актове и действия нямат пряко действие върху правната
сфера на лицата. Сочи, че КОНПИ е действала при обвързана компетентност,
а именно - при получаване на уведомление по предвидения в закона ред, и от
компетентния за това орган. Комисията е имала задължение да извърши
съответната проверка, да установи имуществото на лицето и да извърши
преценка дали са налице основанията за отнемането му. Държавният орган е
направил обосновано предположение, че имуществото е придобито пряко или
косвено от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник.
Според ответната страна извършените действия на органите на Комисията са
законосъобразни, тъй като в нито един момент не е бил налице
незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия/бездействия от страна
на КПКОНПИ или нейните органи. Нямало е акт, респективно действие или
бездействие, което да е в нарушение на закона. Твърди, че процедурата е била
стриктно спазена, както и нормата на закона.
Ответната страна излага, че за да се докажат вреди в производството по
ЗОДОВ, то следва да се установи незаконосъобразността на акта, действието
или бездействието на държавния орган, т.е. ако съответните актове, действия
или бездействия не са регламентирани в закона, или ако противоречат на
материалноправни или процесуалноправни норми, което в настоящия случай
не е налице. Отново сочи, че Комисията е изпълнявала задължения вменени й
със закон, като в нито един момент нито Комисията, нито нейни органи са
действали извън рамките на закона. Единствената възможна
3
незаконосъобразност би била налице ако органите на Комисията не образуват
проверка при наличието на годно уведомление или ако образуват проверка
при негодно уведомление, т.е. такова, което изхожда от некомпетентно лице
(напр. сигнал от гражданин) или по текст от закона, който не е бил в
разпоредбите на тогава действащия ЗОПДНПИ.
В отговора на исковата молба се твърди, че в настоящия случай е била
налице законосъобразна проверка по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) срещу
С. Б. М. и свързаните с него лица, каквото е Р. Б. М., въз основа на
уведомление от компетентен орган за извършено престъпление, попадащо в
обхвата на действащия тогава закон. Самата проверка включва проучване на
имущественото състояние на лицето, като конкретните параметри са
разписани в закона и при проверката са проверявани факти и/или
обстоятелства, които са в нарушение на законовите разпоредби. Проверката
започнала след получено уведомление от Районна прокуратура - В. П., за
образувано досъдебно производство срещу С. Б. М., за престъпление по чл.
235, ал. 1 от НК. След извършената проверка, Комисията направила
обосновано предположение, че имуществото е придобито пряко или косвено
от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник за
първоначално придобитото процесно имущество, като с Решение №
161/21.03.2018 г. е било образувано производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество въз основа на уведомление
постъпило от Районна прокуратура - В. П. На основание чл. 153, ал. 1 във вр. с
§5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ (отм.), Комисията внесла мотивирано искане в
Окръжен съд - Ш, за налагане на обезпечителни мерки върху установеното
имущество, собственост на проверяваното лице.
Според ответника валидността и допустимостта на решението на
Комисията са проверени от Окръжен съд - Шумен, който е допуснал
обезпечителните мерки, т.е. действията на КОНПИ са приети за
законосъобразни и не е налице материалноправното основание за предявения
иск по чл. 2а от ЗОДОВ, свързан с незаконосъобразни актове, действия или
бездействия от страна на Комисията.
Предвид изложеното ответникът счита, че следва да се направи
единственият правилен и законосъобразен извод, а именно, че е налице
законосъобразна проверка и при налагане на обезпечителните мерки са
спазени всички законови изисквания, поради което и няма как и не би
следвало да бъде търсена отговорност от Комисията за това, че е изпълнявала
вменени й със закон задължения, а не правомощия.
Отделно сочи, че предявеният иск по чл. 2а от ЗОДОВ е абсолютно
неоснователен, тъй като с Решение № 61/29.03.2023 г. на Апелативен съд -
Варна, е налице произнасяне относно сторените разноски за държавна такса в
4
размер на 11 623, 12 лв., като Комисията вече е била осъдена да заплати
сторените от ищците разноски, като ако сумата не е изплатена то редът за
изплащането й става по реда на чл. 519 от ГПК, а не по реда на чл. 2а от
ЗОДОВ. Апелативен съд - Варна в Решение № 61/29.03.2023 г. не се е
произнесъл относно разноски за адвокатско възнаграждение, като ищците е
можело да поискат допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, но
това не е направено.
Ответникът излага, че в настоящия случай не са представени никакви
доказателства за това, че ищците са платили 23 017 лв. адвокатско
възнаграждение за две съдебни инстанции. Представен бил документ, който
следва да докаже разхода им за сумата от 12 441, 62 лв., като в основанието е
посочено - „За правна помощ и съдействие“, но по никакъв начин не става
ясно тези пари за правна помощ и съдействие по кое дело са. Още повече, в
исковата молба се твърди, че са платени две суми за адвокатско
възнаграждение - 13 153 лв. и 9 864 лв. Следователно посочената сума от 12
441,62 лв. в приложеното банково извлечение не отговаря на нито една от
двете посочени в исковата молба, поради което е налице обосновано съмнение
в истинноста на твърденията на ищците, изложени в исковата им молба.
Предвид всичко изложено ответникът моли предявеният иск да бъде
отхвърлен, а в полза на комисията да бъдат присъдени сторените в процеса
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищците се
представляват от процесуалния си представител адвокат А.. Последният сочи,
че от събраните доказателства се установява основателността на предявената
искова претенция. Намира, че е доказан и нейният размер, поради което моли
за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез юрисконсулт С, поддържа
депозирания отговор и формулираното становище по същество. Намира, че от
събраните доказателства не се установява за какво е платена сумата от 12
441,62 долара.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото Определение № 353/16.10.2017г. по ч.гр.д.
№ 280/2017г. по описа на ОС Шумен, е видно, че съдът е допуснал
обезпечение на бъдещ иск на Комисията срещу Р. М. и С. М., чрез налагане на
възбрани и запори на притежаваните от тях движими и недвижими вещи и
разкрити на тяхно име банкови сметки. Въз основа на така постановеното
определение и издадена обезпечителна заповед от 17.10.2017г. за обезпечение
5
на бъдещо вземане на Комисията в размер на 689 423,07 лв.
Срещу така допуснатото обезпечение е била депозирана частна жалба от
ищците в настоящото производство. Същите са депозирали и молба до съда, с
която са поискали освобождаване на банковите им сметки от наложените
запори до размера на дължимата държавна такса за обжалване на
определението на ОС Шумен и за заплащане на адвокатско възнаграждение в
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум. С Определение № 260035/29.07.2022г. ОС Шумен е
оставил без уважение молбата на Р. М. и С. М., като и не ги е освободил от
задължението за заплащане на дължимата такса за обжалване.
Между страните не е налице спор, че в определения от съда срок
Комисията е сезирала ОС Шумен с искова молба и било образувано гр. д. №
108/2018г., както и че с Решение № 260006 от 27.04.2022г. съдът е уважил иска
на комисията и е постановил да бъде отнето в полза на държавата
възбраненото и запорирано имущество. Страните не спорят, че това решение
от ОС Шумен е обжалвано от Р. и С. М., като Апелативен съд Варна с
Решение № 61/29.03.2023г. е отменил решението на окръжния съд. Това
решение на Апелативен съд В, не е допуснато до касационна проверка.
По делото е представен Договор за правна услуга от 30.06.2022г., от
който е видно, че Р. Б. М. и С. Б. М. са упълномощили адвокат И. Н. А. да ги
представлява по гр.д. № 108/2018г. на ОС Шумен и да обжалва пред
Апелативен съд Варна решението по това дело, до окончателното
приключване на производството във всички инстанции. От договора е видно,
че страните са предвидили, че доверителите дължат солидарно на адвокат А.
хонорар, определен в анекс към договора, а при липса на такъв – в
минималния размер, предвиден в Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като за целите на договора материалният
интерес ще се определя въз основа на действително предявените претенции.
Към доказателствата по делото е приобщен и Анекс № 1 към Договор за
правно услуга от 30.06.2022г., подписан от страните на 28.03.2024г. В анекса
страните по договора са предвидили, че възнаграждението което
възложителите дължа на адвокат А. е в размер на 12 441,62 долара.
Предвидили са още, че плащането ще бъде извършено по банков път по
посочена от адвоката банкова сметка.
От представено извлечение от банкова сметка на И. Н. А. е видно, че на
29.03.2024г. същият е получил сума в размер на 12 441,62 долара, преведени
му от Р. Б. М. с основание „адв.възнагр. по дог за правна помощ и съдействие“.
Видно от извлечението, сметка на адвокат А. е за USD валута, като фиксингът
на валутата на БНБ е 1,809110.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 107 от ЗПКОНПИ (отм. сега ЗОНПИ),
Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито
имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено
имущество е незаконно придобито. Такова предположение е налице, когато
след проверка се установи значително несъответствие /над 150 000 лв. / в
имуществото на проверяваното лице. Чл. 108 сочи, че проверката по чл. 107,
ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато
лице е привлечено като обвиняем за изчерпателно изброени престъпления.
Това налага извода, че винаги, когато ответникът е уведомен от органите на
прокуратурата, следва да бъде постановена проверка, т. е. действа се в
условията на обвързана компетентност.
Законът изисква Комисията да събере данни и доказателства, който да
анализира и съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм. сега ЗОНПИ) да
приема решение дали да внесе в съда искане за обезпечение на бъдещ иск за
отнемане на имущество въз основа на доклад на директора на съответната
териториална дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от
които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно
придобито. В този смисъл уведомлението на прокуратурата е само повод за
образуване на проверката, но решението се взима самостоятелно от страна на
Комисията след анализ и преценка.
В настоящият случай е било прието такова решение и ответникът е
сезирал съответния Окръжен съд Шумен с искане за допускане обезпечение
на бъдещия иск, като са били наложени посочените по-горе обезпечителни
мерки. Установява се също, че комисията е предявила и иск за отнемане на
незаконно придобитото имущество, за което е било образувано гр.д. №
108/2018г. на ОС Шумен. В крайния си акт окръжният съд е постановил
отнемане на имуществото на Р. и С. М., като това решение е отменено с
Решение № 61/29.03.2023г . на Апелативен съд Варна. Последното е влязло в
законна сила, тъй като не е било допуснато до касация.
Съгласно разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по
Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод
изпълнение на правомощията или службата им. Вземането на решение от
страна на Комисията по реда на чл. 116 от ЗПКОНПИ (отм. сега ЗОНПИ) е
именно действие при или по повод изпълнение на правомощията й, като
отхвърляне на иска за отнемане на соченото като незаконно придобито
имущество, означава че направеното от Комисията предположение,
7
послужило като основание за водене на производството по чл. 116, се явява
неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл.
2а ЗОДОВ.
Събраните едва в хода на съдебното производство доказателства е
следвало да бъдат предварително събрани и да бъдат прецизирани при
вземането на решение от страна на Комисията по чл. 116 от закона. Видно от
мотивите на Апелативен съд Варна, проверяваните лица са придобили
имущество на стойност от 130 114,38 лв., като това означава, че не е налице
увеличение на имуществото на проверяваните в процесния период за сумата
над 150 000 лв., респективно не е налице „значително несъответствие“ в
имуществото им за процесния подлежащ на проверка период. Това е дало
повод на съда да постанови акт по същество, с който да отхвърли иска на
Комисията.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът е извършил
незаконосъобразни действия, за които следва да отговаря по реда на чл. 2а от
ЗОДОВ. Неоснователно е възражението на ответника, че действията му са
били извършени в условия на обвързана компетентност с оглед подаденото
уведомление от прокуратурата. Безспорно началото на проверката се
предпоставя от уведомлението на прокуратурата за образуваното
производство срещу тези лица, но обвързаността на Комисията се изчерпва
единствено с акта на започване на проверка. Всички останали последващи
действия са самостоятелни и в нейните правомощия е да извърши адекватен и
съобразен с фактите и доказателствата анализ на имущественото състояние на
лицето и свързаните с него правни субекти. Комисията е длъжна не само да
извърши проверка на имуществото на лицето и свързаните с него субекти,
правното основание за придобИ.ето им, стойността и трансформациите им,
доходите на проверяваните лица и съответно разходите им, но и да провери и
всички други обстоятелства от значение за изясняване произхода на
имуществото и начина на придобИ.ето му, както и да събере относими
доказателства, които да установят връзка с посоченото обвинение и да
прецени дали да поиска налагане обезпечителни мерки.
С направената сравнително повърхностна преценка на събраните данни
и доказателства, Комисията е приела неправилно решение, въз основа на което
на ищците са нанесени ограничения в правната им сфера, чрез налагане на
исканите обезпечителни мерки. Тези марки са препятствали ищците да могат
свободно да заплатят и възнаграждение за ползваната от тях процесуална
защита в съдебните производства.
Горното се установява и от представената молба, депозирана от ищците
по гр.д. № 108/2018г. на ОС Шумен, с която същите са поискали да бъдат
вдигнати запорите на банковите им сметки до размера на дължимото от тях
8
минимално адвокатско възнаграждение.
От представените доказателства по делото се установи, че Р. и С. М. са
сключили Договор за правна услуга от 30.06.2022г., с който са упълномощили
адвокат И. Н. А. да ги представлява по гр.д. № 108/2018г. на ОС Шумен и да
обжалва пред Апелативен съд Варна решението по това дело, до
окончателното приключване на производството във всички инстанции.
Съгласно договора страните са предвидили, че възложителите дължат
солидарно на адвокат А. хонорар, определен в анекс към договора, а при липса
на такъв – в минималния размер, предвиден в Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като за целите на договора
материалният интерес ще се определя въз основа на действително
предявените претенции. Към така сключения договор е бил подписан и Анекс
1, с който страните са договорили, че дължимото адвокатско възнаграждение е
в размер на 12 441,62 долара. От представеното по делото извлечение от
банковата сметка на адвокат А. пък се установи, че последният е получил
сумата на 29.03.2024г., като същата е наредена от сметката на Р. М..
Предвид горното съдът намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищците за защита в съдебните производства срещу
Комисията са в пряка и непосредствена връзка с образуваните срещу тях дела
за отнемане на имуществото им. Заплащането на тези суми недвусмислено
следва да бъде възприето като имуществена вреда, която те са претърпели,
респективно вреда, която следва да бъде репарирана. Така установената вреда
е настъпила със заплащането на адвокатското възнаграждение по посочения
по-горе договор за правна услуга от 30.06.2022г. и Анекс 1 към него.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника, че с плащането на сумата от 12 441,62 долара на
29.03.2024г. не става ясно какво задължение точно е погасено, нито за какво
изобщо е била заплатена тази сума. В извлечението от сметката на адвокат А.
е видно, че сумата е била наредена с основание „адв.възнагр. по дог за правна
помощ и съдействие“. Предвид това и предвид анекса, който ищците са
подписали с процесуалния си представител на 28.03.2024г. (един ден преди
датата на плащането), съдът намира, че е напълно ясно какво задължение е
погасено чрез плащане със сумата от 12 441,62 долара и това е именно
задължението по Анекс 1 към Договор за правна услуга от 30.06.2022г.
Съдът не споделя и твърдението на ответника, че ищците е следвало да
претендират процесните суми в производството пред ОС Шумен и
Апелативен съд Варна, като това им право, доколкото не е било упражнено, е
преклудирано. В тази връзка следва да се има предвид на първо място, че
ищците не са претендирали тези разноски в съдебните производство по делата
за отнемане на имуществото им, тъй като към онзи момент те не са били
9
сторени. Разноските не са били сторени, тъй като имуществото на ищците е
било запорирано и те не са можели да заплатят адвокатско възнаграждение.
Нещо повече, те са поискали съдът да освободи част от сумите по
запорираните им сметки, за да заплатят възнаграждение на адвоката си, но
това им искане е било оставено без уважение.
Освен това съдът намира, че сроковете по ГПК, свързани с претендиране
на разноските, са преклузивни и с тях се погасява правото да се претендира
изменение на решението в частта за разноските. Това не означава, че с
изтичане на срока, направилият разноски губи изобщо правото си да ги
претендира и вземането му се погасява. Това разбиране изцяло противоречи
на правната доктрина и съдебната практика относно способите за погасяване
на вземанията (плащане, давност, прихващане, новация и др.). Нещо повече,
не е налице правна норма (в това число от материалното и процесуалното
право), предвиждаща, че непретендирането на разноски в конкретен процес
погасява правото на увредения да предяви отделно претенция в този смисъл.
Не на последно място отново следва да се обърне внимание, че ищците са
направили разноските едва след приключване на съдебните производства и
влизане в сила на крайния съдебен акт по същество. Поради това и вредата за
тях е възникнала след приключване на делата, респективно е било
невъзможно да бъде претендирана по-рано.
Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск е доказан в
своето основание и като такъв следва да бъде уважен. Що се отнася до
размера на исковата претенция, както беше посочено по-горе, по делото бе
допуснато изменение на иска, като по искане на ищците съдът е сезиран с иск
за сумата от 22 506 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
по Договор за правна услуга от 30.06.2022г. и Анекс 1 към него. Тъй като
ищците са заплатили сумата от 12 441,62 щатски долара, следва същата да
бъде конвертирана съобразно курса на БНБ, към момента на извършване на
плащането. От представеното извлечение от сметката на адвокат А. е видно,
че курсът на БНБ е бил 1,809110. Предвид това, конвертирано в лева,
процесното плащане възлиза на сумата от 22 508,25 лв. Тъй като ищците
претендират по-малка сума, а именно 22 506 лв., същата следва да им бъде
присъдена в цялост.
По разноските:
Според чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е претендирал разноски за заплатена държавна такса от 10 лв. и
10
адвокатско възнаграждение от 2000 лв., доказателства за заплащането на което
са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от
06.02.2025 г. (л. 63), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е
изплатено изцяло в брой. Предвид изложеното съдът намира, че
претендираните от ищците разноските следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
с адрес гр. С, пл. „ № , да заплати на Р. Б. М. ЕГН ********** и С. Б. М.
ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б, ж.к. „“, бл. , вх. , ет. , ап. , сумата от
22 506 лв. (двадесет и две хиляди петстотин и шест лева), представляваща
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за две инстанции по неоснователно заведено от Комисията
гражданско дело, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска, до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 2а, ал. 1 от ЗОДОВ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ;
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
с адрес гр. С, пл. „“ № , да заплати на Р. Б. М. ЕГН ********** и С. Б. М.
ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б, ж.к. „“, бл. , вх. , ет. , ап. , сумата от 2
010 лв. (две хиляди и десет лева) за сторените разноски по делото за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11