Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 16.06.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
27.05. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1037 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1688/04.12.2019
г. по гр.д.№3364/2019 г. по описа на Районен съд-Ст.Загора.
Въззивникът „Е.Б.ЕС.” ЕАД със седалище
и адрес на управление в гр. П. излага доводи за незаконосъобразност на решението,
като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло.
Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемия.
Въззиваемият „В.К.“ ЕООД ЕИК *** чрез
процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Ищецът
„В.К.” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 -
помпена станция „К.П.В.”, община Т., който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством електропровод „В.” 20 kV, собственост на
ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на ищеца. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение (НН).
Ищецът
твърди още, че през периода от 23.06.2014 г. до 22.07.2014 г. „В.К.” ЕООД
заплатило на ответното дружество сумата 89,10 лв. по фактура №
**********/31.07.2014 г., представляваща такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
помпена станция „К.П.В.”, намираща се в Община Т.. Сумата 89,10 лв. по фактура
№ **********/31.07.2014 г. била измерена и отчетена при измерване на
електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното
устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в помпена станция „К.П.В.”,
като измерването по този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и
водило до начисляване за заплащане на недължими суми.
В
конкретния случай за помпена станция „К.П.В.”, границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била подстанция
„Т.” 20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод „В.”
20 kV. Този електропровод бил с дължина от около
Ищецът
твърди, че няколкократно отправял писмени искания до ответника за промяна на
мястото и нивото на измерване.След изпращане на писмо изх. № 1748/23.10.2008
г., по отношение на обекти: подстанция „Т.”; извод „В.” /т.е. за електропровод
„В.”/; извод „Р.”; - ВиК -З.; ПС Х., била извършена промяна на мястото и нивото
на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по
отношение на електропровод „В.” не било сторено, поради което било изпратено и
следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, да
бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите
обекти, на средно напрежение в подстанция гр. Т., с измервателните точки за
двата обекта: ИТ № 2939032 - помпена станция „О.” с. О.; ИТ 2939033 „ВиК” с. К.П.В.
/сега с наименование помпена станция „К.П.В.”/ с. К.П.В..
Ищецът твърди, че ответникът изпратил писмо
изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил за предоставянето на документи за
собственост на електропровод 20 kV извод „В.”. Искането било необосновано, тъй
като с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по отношение на
електропровод „В.” всички необходими документи.
Ищецът твърди, че е собственик на
електропровод „В.” 20 kV, на помпена станция „К.П.В.” и на намиращите се в
обекта ЗРУ, като за тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено разрешение
за ползване № 261/09.09.1995 г.
Счита, че поради неизпълнение от ответника на
искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия
от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „О." и ПС „К.П.В.”, на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на подстанция „Т.” 20 kV, заплатената
такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, за
помпена станция „К.П.В.”, ИТ № 2939033, била начислена необоснована и заплатена
без основание.
Ответникът
„Е.Б.ЕС.” ЕАД е подал отговор, с който счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.
Излага
подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „Е.Б.ЕС.”
ЕАД да начислява такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обекта.
Твърди, че „Е.Б.ЕС.” ЕАД, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действалите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.ЕС.” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „Е.Б.ЕС.”
ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало
дейността „снабдяване с електрическа енергия” (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавала само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според
разпоредбата на чл.98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и
чл.4 от договора „Е.Б.ЕС.” ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „В.К.” ЕООД с кл. № ********** и няколко места на
потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939033. Ищецът от своя
страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1
от общите условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите
условия „Е.Б.ЕС.” ЕАД е доставило в обекта на ищеца за периода от 23.06.2014 г.
- 22.07.2014 г. електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг” ЕАД,
като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е
издало месечната фактура, представена към исковата молба и отговора, стойността
на част от която съставлявала исковата сума.Счита, че процесните суми били
дължими, тъй като услугата достъп до електроразпределителната мрежа била
предоставена на ищеца.
Съдът като обсъди доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
По
делото не е спорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на
ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко
обекта, в т.ч. и на обект с ИТН 2939033
– помпена станция „К.П.В.”, общ. Т.. Не е спорно също така, че процесният обект на
ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „К.П.В.”, общ. Т., е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД на
ниво ниско напрежение и че на 14.01.2016г. е променено меренето на ниво средно
напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване от 14.01.2016г.Ищецът
е собственик на на Електропровод „В." 20 kV и на помпена станция „К.П.В.", а и това се установява от
представните по делото писмени
доказателства
- заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за
приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя,
сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.",
акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на помпена станция „О." с. О., на помпена станция „К.П.В.",
разрешение за ползване 261 от 1995г., според които писмени доказателства
ищцовото дружество е собственик на помпената станция и на електропровода от
29.12.1995г.
На осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на решението на първата инстанция относно анализа на кореспонденцията
между страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и
стартирането на процедура по смяна на нивото на мерене.
Видно
от представената по делото данъчна фактура № **********/31.07.2014 г., издадена
от „Е.Б.ЕС.“ ЕАД, е била начислена на „В.К.” ЕООД ел.енергия на стойност
19857,44 лева, заплатена от ищеца на 06.08.2014 г., видно от преводно
нареждане.
В
първоинстанционното производство е назначена съдебно - икономическата експертиза, от чието заключение се установява ,че сумата по горепосочената фактура, включва и
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение ПС ”К.П.В.” в размер на 89,10 лева без ДДС .
Видно
от заключението на съдебно - техническата експертиза, през периода 23.06.2014г. – 22.07.2014г.
измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект
ПС „К.П.В.”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ
/Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС
„ К.П.В. ". Вещото е посочило, че ако се приеме, че електропровод „В."
20 kV, изходящ от подстанция
„Т.", е бил собственост на ищеца презграницата на собствеността му са
изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво
средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия.
Безспорно продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска
продажба по смисъла на ТЗ. От събраните по делото доказателства се установява,
че за процесния период 23.06.2014г. – 22.07.2014г. ищецът е заплатил на
ответника такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение обект с ИТН 2939033 – помпена станция „К.П.В.”, общ. Т. в размер на
89,10 лева. Доказано е правото на собственост на ищеца върху електропровод „В.“
и помпена станция „К.П.В.“.
Следва да се приеме,че дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на
консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на
ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия /решение №75 от 25.03.2013г.
по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС/.
В
конкретния случай, не е спорно, че към момента на изграждането си процесният
трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е
липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване
на доставяната електрическа енергия. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата.
Следва да се направи извода, че в хипотезата на присъединяване на
потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на
търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото
вещо лице по СТЕ, според което границата на собствеността са изводите на
електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Следователно, СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение в случая, е било
неправилно разположено и количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от нормативно определените, не може да бъде
основание за начисляване цена за пренос и цена за достъп, от което произтича
недължимостта на тези компоненти от цената на електрическата енергия.
Въззивният
съд намира,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.55 ал.1 ЗЗД,поради което решението на районния
съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските
:Процесуалният представител на “Е.Б.ЕС.” ЕАД е направил възражения за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. В
настоящия случай въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
360лв., което не следва да бъде намалявано поради прекомерност предвид
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,преди
измененията в сила от 15.05.20 г.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 1688/04.12.2019
г. по гр.д.№3364/2019 г. по описа на Районен съд-Ст.Загора.
ОСЪЖДА
"Е.Б.ЕС." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул."***да заплати на „В.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. *** сумата 360 лв./триста и шестдесет лева/,
представляващи съдебни разноски по
следната банкова сметка; „***" АД,
IBAN
- ***-CECBBGSF, титуляр –„В.К.“ ЕООД ЕИК ***.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: