РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 21.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 1780 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК
установителен иск за парично вземане, произхождащо от запис на заповед от
17.06.2018г., с правно основание чл.535 и сл. от ТЗ, с цена 1 800 британски лири, ведно със законна лихва
от 16.08.2018г., за което парично вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. N 1275/2018г. на
РС-Кърджали.Ищецът В.В.Х. твърди, че вземането произтича от редовен от външна
страна запис на заповед, съдържащ всички задължителни реквизити по чл.535 от ТЗ, който е действителен в качеството му на абстрактна правна сделка, доказваща
вземането за обещаната от издателя парична сума, предмет на производството по
чл.422 от ГПК, с искане да се установи спрямо ответника, че сумата от 1 800
британски лири, произтичаща от посочения запис на заповед, е дължима, ведно със законната лихва от
16.08.2018г. до окончателното й изплащане, като претендира и разноски по делото. В съдебно заседание ищецът
чрез адвокат пълномощник поддържа иска и оспорва възраженията на ответника по
отговора на исковата молба.Претендира за уважаване на иска и за разноски по
делото.
Ответникът В.К.Д. с отговора на исковата молба оспорва иска.Отрича да е
подписвал процесния запис на заповед и да е виждал някога същия, в т.ч. да е
подписвал запис на заповед в полза на ищеца за сумата 1 800 британски
лири, както и между него и ищеца да съществуват взаимоотношения, налагащи да й
заплати сумата от 1 800 британски лири. Оспорва редовността от външна страна на
записа на заповед, в частност автентичността на същия от гледна точка на
подписването му и изпълненото в същия съдържание от гл.т. на верността му,
позовавайки се на това, че като абстрактна сделка същата няма абсолютен
характер и не може да се разглежда откъснато от каузалното отношение между
страните, т.к. сделка, лишена от основание, не може да има, като претендира
иска за дължимост на процесната сума спрямо него да се отхвърли, без в отговора
на исковата молба да заявява каузално правоотношение между него и ищеца, освен,
че сумата по ценната книга не е получавана от него от ищеца.В съдебно заседание
ответникът лично и с адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска,
претендира за отхвърлянето му и за разноски по делото.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
На 23.08.2018г.
със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК с N 605
по ч.гр.д. N 1275/2018г.
РС-Кърджали разпорежда ответникът като
длъжник да заплати на ищеца като кредитор сумата 1 800 британски лири, представляваща неизпълнено парично
задължение по запис на заповед от 17.06.2018г., ведно със законната
лихва от 16.08.2018г./дата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК/ до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 80
лв. за държавна такса.В заповедта е посочено, че вземането произтича от
представен от заявителя запис на заповед от 17.06.2018г. за посочената сума,
представляващ документ по чл.417 т.9 от ГПК, който е редовен от външна
страна-съставен е в предписаната от закона форма и съдържа посочените в чл.535
от ТЗ реквизити, записът на заповед е с падеж на 24.06.2018г., издаден е от
длъжника в полза на кредитора, и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК, на 23.10.2018г., длъжникът депозира
възражение, което смислово е прието като възразяване на издадената
заповед за изпълнение, в резултат на което заповедният съд с определение от
24.10.2018г. спира принудителното изпълнение по изпълнително дело N 20188120401174 по описа на ЧСИ с рег. N 812 с район на действие ОС-Кърджали и указва на заявителя В.В.Х.
да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника В.К.Д. ***
Заповед за изпълнение на парично задължение с N 605/23.08.2018г. по ч.гр.д. N 1275/2018г., в резултат на което е предявен настоящия иск.
Документът въз основа на който е разпоредено плащане на парично задължение
представлява запис на заповед, издаден на 17.06.2018г. във Великобритания,
гр.Лондон, Surbiton 109 Crauborne avenue, пост. код KT 67 JR, със същото място на плащане, с падеж
24.06.2018г., с издател В.К.Д. с ЕГН **********, паспорт ***, изд. на ***. от МВР-Кърджали, като преди думата
„Кърджали“ е изписано думата „Смолян“, последната поставена в скоби и зачертана,
с адрес ***, с който същият неотменимо и безусловно сочи, че ще заплати срещу представяне на
записа на заповед сумата 1 800 британски лири, изписана на две места
цифром и словом, на поемателя В.В.Х.. В записа на заповед, след текста е
положен подпис за издател и ръкописно е изписано името В.К.Д..Записът на
заповед е платим на предявяване, без протест и разноски, до който текст е
положен саморъчен подпис.
В текста на документа се съдържат всички реквизити, предвидени в чл.535 от ТЗ, в т.ч. и изразът „запис на заповед”, посочен като наименование на
документа, съдържащ се и в текста му в логическа връзка с другите изрази,
като използваният израз в текста на документа „неотменимо
и безусловно ще заплатя срещу представянето на настоящия запис на заповед
сумата от“, при липса на изразите „безусловно обещавам“ или „безусловно се
задължавам“, не нарушава изискването на чл.535 т.2 от ТЗ, тъй като в документа
не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за
плащане на определена парична сума/ т.2 от ТР 1/28.12.2005г. на ВКС по т.д. N 1/2004г., ОСТК на ВКС/, при което изразът в процесния запис на
заповед „неотменимо и безусловно ще заплатя“ представлява именно безусловно
обещание да се плати определена сума пари.В текста на документа е посочен
падежът на плащането-24.06.2018г., и записът на заповед е платим на падежа, без
да е необходимо предявяването му, посочени са мястото на плащането, датата и
мястото на издаване, както и името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати,
положен е подпис на издателя, с изписване на трите му имена.Зачеркването на
думата „Смолян“ не опорочава записа на заповед, тъй като касае съдържание на
документа извън задължителните му реквизити, а именно поделението на МВР,
издало личния документ на издателя на записа на заповед.
Ответникът в съдебно заседание, с оглед възражението си в отговора на
исковата молба, че не е подписвал запис на заповед в полза на ищеца за сумата
1 800 британски лири и записът на заповед е неавтентичен документ с
невярно съдържание, конкретизира, че подписва попълнена от съпруг на ищеца
запис на заповед за сумата 180 паунда и в процесния запис на заповед е допълнена една нула към сумата.Тези му
твърдения установява св.Е.Ч., която присъства при подписването на записа на
заповед от ищеца пред квартирата им в Англия, ***, в автомобил на А.-съпруг на
ищеца, в който ответникът, с който свидетелят живее на семейни начала, попълва
сумата 180 паунда цифром в горната и долната част на документа, трите си имена
и подписа си, като останалото съдържание, изписано/ръкописно/ в документа не е
налично и не знае кой го е написал.Разпитан като свидетел по делото св.А. Д. В.
сочи, че живее на семейни начала с ищеца, и той лично изписва ръкописния текст
в документа, съставен в късния следобед на посочената в него дата и място, в колата му, паркирана пред адреса,
за сумата 1 800 британски лири, с изключение на подписа и трите имена на
ответника, изписани от ответника, като документът е съставен върху папка за
подложка, поставена на волана на колата, без да присъства друго лице, освен
ответникът, а поправката от Смолян на Кърджали е по невнимание на вписването на
данните на ответника по лична карта.Свидетелят В. сочи, че разговаря с майката
на ответника по телефон, очаквайки да говори с ответника, и в действителност е
отправено предложение за споразумение за плащане на една трета от сумата с цел
да не се водят дела и да се губи време.Разпитана преди него, майката на
ответника св.Л.Д. сочи, че след получаване на покана за доброволно изпълнение в
средата на м.октомври, св.А.В. звъни на телефонния й номер, предоставен му от
ответника, очаквайки да разговаря с последния, в който разговор предлага на
свидетелката да направят споразумение за 500 паунда, за да се прекрати
изпълнителното производство, при което тя го пита защо след като е подписан
запис на заповед за 180 паунда, има
приложен запис на заповед за 1 800 паунда, на което св.В. й отговаря, че може
да пише каквото си иска в документа.
От неоспореното заключение на комплексната съдебно почеркова и техническа
експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
ръкописният текст в процесния запис на заповед „В.К.Д.“ е изписан от ответника,
както и подписът положен срещу „издател“, като при изписването на цифровият
текст „1800“ има различия в разположението на линията на текста спрямо
очертаните редове и увеличение по вертикала, изразяващо се в разлика в размера
на последните цифри „0“ спрямо предните цифри, без различия при посоката и
формата на текста и размера на интервалите между писмените знаци/цифрите/, като
всички цифри „1800“ са изписани от едно и също лице.В съдебно заседание вещото
лице конкретизира, че и на двете места в документа първите три цифри от „1800“
са без увеличение по вертикала/равни/, а
последната е с такова увеличение, т.е. по –голяма от първите три, но са
изпълнени с една и съща по вид химикална паста, без категоричност, че пастата е
идентична изцяло с оглед техниката, използвана при изследването, както и, че
цифрите са изпълнени от едно и също лице, различно от това, подписало
документа.Изпълненият в документа текст от ответника е само този на изписване
на трите му имена, както и от него в документа горе и долу в документа е
положен подпис.
Съдът възприема експертното заключение като обосновано и компетентно и въз
основа на същото приема, че документът е
подписан от ответника.Документът като частен диспозитивен документ,
носещ подписа на лицето, което се сочи за негов издател, се ползва с формална
доказателствена сила, когато съдът е длъжен да приеме, че това лице е негов
автор/чл.180 от ГПК/, т.е., че изявленията, които се съдържат в документа, са
направени от лицето, подписало документа.При оспорване автентичността на
документа и верността на съдържанието на документа, тъй като такова възражение
в отговора на исковата молба прави ответникът, негова е доказателствената
тежест да установи какво е съдържанието на документа към подписването
му.Съдържанието на подписан частен документ може да се оборва с всички
допустими по ГПК доказателства без нарочно оспорване, за което не се открива
производство по чл.193-194 ГПК-ТР 5/2012 от 14.11.2012г. по т.д.5/2012г. на
ОСГТК на ВКС, Решение N 213/15.01.2018г. по гр.д. N 856/2017г., III г.о., ВКС,
съгласно които целта на производството по чл.193-194 от ГПК е да се обори обвързващата
съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото-формалната
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ.Доказателствената сила на частния
документ е само формална, когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а
когато не е подписан-че е съставен, и съдът няма задължение да приеме за
осъществен оспорения факт, засвидетелстван в частния документ, нито за
достоверна датата на съставянето му.Спорът по факта и/или датата не включва
твърдение за неистинност на частния документ, а съдът няма задължение да открие
производство по чл.193 от ГПК.Съдържанието на частен диспозитивен документ не
се нуждае от оспорване по чл.193 от ГПК, тъй като съoтветствието на данните в него с обективната
действителност се преценява свободно от съда съобразно всички доказателства по делото и когато се
твърди, че съдържанието на документа към издаването му е различно от това към представянето
му, не е налице опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен
документ по смисъла на чл.164, ал.1 т.6 от ГПК, когато свидетелски показания са
недопустими, защото възражението не е за
симулативност на волеизявлението, а че то е недействително за сумата над 180
британски лири, защото това над тази сума не принадлежи на автора на документа,
и в тази му част документът е неистински, неавтентичен, доколкото
автентичността зависи не само от авторството на подписа, но и от авторството на
подписаното изявление.Диспозитивните документи са онези, в които издателят им
изявява своята воля и те удостоверяват, че волеизявлението е направено.Когато
са подписани, те доказват кой е авторът на волеизявлението, което ако поражда
неизгодни за него последици, придава по-голяма доказателствена стойност на
документа.Когато обаче се оспорва автентичността на документа, оспорването е по
реда на чл.193 от ГПК-тогава страната иска да се противопостави на формалната
доказателствена сила на документа, защото той носи нейният подпис, и тя трябва
да докаже или че подписът е подправен, или че в съдържанието има подправки и
първоначално подписаният от нея документ е имал друго съдържание. В този смисъл
Решение N
74/13.05.2015г. по гр.д. N 4426/2014г., III г.о., ВКС, че
когато се твърди, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето
на документа или когато е положен подпис върху бял лист, който впоследствие е
попълнен с текст, който не съответства на волята на лицето, е налице
неистинност на документа и при установяване на посочените факти ще се обори
формалната му доказателствена сила, защото изявлението не принадлежи на лицето,
сочено за негов автор.
В съдебната практика няма спор, в т.ч. и по ТР N 6/2013г. от 15.07.2014г. на ОСГК на ВКС, че доказването на
отрицателни фактически твърдения се осъществява чрез съвкупност от положителни
факти/индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния
факт.Такъв отрицателен факт и то изгоден за ответника с оглед несъмнено
установеното авторство на изпълнения саморъчно подпис в процесния запис на
заповед е твърдението му, че записът на заповед не е попълнен от него, което се
установява както от експертното заключение, така и от показанията на св.А.В.,
попълнил текста на записа преди подписването му за издател. Възражението на ответника,
че записът на заповед е неавтентичен документ с невярно съдържание и сам той не
се задължава към ищеца за сумата 1 800 британски лири, при изявление в съдебно заседание да е подписан такъв
документ, но за сумата от 180 британски лири като признание за неизгоден факт, е доказано от показанията на св.Ч., които с
оглед експертното заключение, че последната нула в цифровия текст в документа,
посочен на два пъти, е с увеличение по вертикалата и с различие спрямо
очертаните редове на линията на цифровия текст, води до извод, че същата е
изписана впоследствие и от лице, различно от ответника.Лицето, изписало ръкописно текста в документа, в т.ч. и цифром
сумата „1 800“ е св.А.В., в чието държане, в частност в държане на лицето,
с което живее на семейни начала, а именно ищецът, се намира документът след
съставянето му и подписването му със съдържанието, сочено от св.Ч..Този извод
на съда следва не само от съвкупната преценка на показанията на св.Ч. с
установеното от експерта, но и от изявленията на св.А.В. пред св.Л.Д., че може
да пише каквото си иска в документа.Ангажираните от страните свидетели
безспорно по дефиниция могат да се приемат като заинтересовани с оглед близките
им отношения със съответната страна, но в насрещното им доказване на
съдържанието на документа, при установеното, но непосочено в исковата молба, че
изявленията в същия са изписани ръкописно от лице, различно от издателя му,
изгоден за ищеца факт е, че при подписване от ответника документът е със
съдържанието, в което е представен в заповедното производството, което се
засвидетелства единствено от лицето, изписало това съдържание, заинтересовано
от установяване на същото в този му вид, при което съдът не кредитира
показанията на св.А.В., че при съставянето на документа не присъстват други
лица, в частност св.Ч., показанията на която изцяло съответстват на тези на св.В.
относно конкретното място на съставяне на документа, а именно в колата на
свидетеля, и които показания обясняват установеното от експерта различие в
цифрите „1800“, изразяващо се в посочените несъответствия между първите три и
последната цифра, за която съдът приема, че е добавена впоследствие от автора
на първите три цифри след подписването на 17.06.2018г. на документа от
ответника.Това не променя извода,
че именно ответникът е автор на документа и задължено по него към поемателя
лице, но само за сумата от 180 паунда, посочената в документа към подписването
му от ответника, за която е поето задължение за плащане на поемателя на падежа
24.06.2018г., до който размер искът по чл.422, ал.1 от ГПК се уважи, ведно със
законатата лихва от датата на подаване на зявлението за издаване на заповед по
чл.417 от ГПК -16.08.2018г., и се отхвърли за разликата над сумата 180 британски
лири до пълния му предявен размер от 1 800 британски лири, като по откритото
съгласно чл.193, вр. чл.194 от ГПК производство се признае за доказано, че
процесният запис на заповед е неистински документ в частта му за поетото
едностранно обещание за плащане над сумата 180 британски лири.
Въведените от ответника в първото съдебно заседание
твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните са извън
предмета на делото.Според задължителните указания в т.17 от ТР N 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д. N 4/2013 на ОСГТК на ВКС предмет на делото в
производството по чл.422, ал.1 от ГПК при предявен иск за установяване на
вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
изпълнение в хипотезата на чл.417 т.9 от ГПК, е съществуването на вземането, основано на
запис на заповед.
Записът на
заповед е самостоятелна строго формална едностранна сделка от категориите на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа, и в
производството по чл.422, ал.1 от ГПК ищецът-кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение.Когато ответникът-длъжник се защитава
срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения
срещу съществуването му, ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на
поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и
съществуването на каузално правоотношение
между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед.Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на
записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения
и възражения за обвързаност на записа на
заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни
възражения, относими към погасяване на вземането по записа на заповед.Такова правоотношение не се твърди нито от ищеца с исковата молба, нито от ответника с
отговора на исковата молба, с оглед на което и предмет на делото е преценка
единствено налице ли е вземане, подлежащо на изпълнение, въз основа на редовен
от външна страна запис на заповед, послужил като документ по смисъла на чл.418,
ал.1, вр. чл.417 т.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Общите възражения на ответника, че няма задължение към ищеца и не е поемал задължение по ценната
книга, не обуславят съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, при липса на позоваване
на съществуването на каузално отношение, за обезпечаване на изпълнението по
което да е издаден записът на заповед, задължение кредиторът да следва да
доказва съществуването на каузално отношение, въз основа на което е поето
подлежащо на изпълнение задължение. В този смисъл е Решение N
5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т. д. N 75/2011 г., I т. о., ТК, Решение
N 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. N 901/2009 г., I т. о., ТК, Решение
№ 17 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 116/2014 г., II
т. о., ТК, и др..
Действителността на записа
на заповед при реквизити,
които не са изпълнени от издателя, и са допълнени впоследствие от друго лице, с действие на менителничният
ефект от датата на издаването му, касае бланковите ефекти по чл. 464 от ТЗ. Бланков ефект е налице, ако при
издаването му същият е непопълнен.Както бе посочено по-горе, не е установено по делото издателят да подписва изцяло непопълнен запис на
заповед, за да подлежи на обсъждане липсата на уговорка за съдържанието на
документа. Законът не забранява издаването на запис на заповед, в който
ръкописният текст е изпълнен от лице, различно от подписалия го издател, поради
което само по себе си това обстоятелство не налага извод, че е налице разлика
във времето между подписването и попълването на записа на заповед въобще или че е подписан
непопълнен запис на заповед.Такива възражения ответникът не въвежда като подлежащи на доказване
факти от предмета на спора.Уговорките
относно попълването и противопоставянето на възражения за несъобразяване с
уговореното или на липсата на уговорка на приносителя биха могли да бъдат
предмет на иска по чл. 422 от ГПК, но след установяване на издаването на бланков
менителничен ефект. В противен случай, ефектът се счита за действителен и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, освен ако не се установи както в случая, че съдържанието му е
допълнено, без за това да е изявена воля на издателя, който единствено може да
изменя волеизявлението си като правомерен юридически факт, насочен към
пораждане на правни последици и определящ съдържанието на тези последици, а
именно поемане на безусловно парично задължение към поемателя за сумата 180
британски лири, за която сума
е налице действителна абстрактна сделка по записа на заповед, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане
след настъпване на падежа на 24.06.2018г..
Съгласно чл.538, ал.1, вр. чл.506, ал.1, вр. чл.505, ал.1,
вр. чл.537 от ТЗ приносителят на запис на заповед може да иска сумата по записа
на заповед, заедно със законната лихва от деня на падежа, и паричното вземане
от 180 британски лири подлежи на установяване спрямо ответника и в полза на
ищеца със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в съответствие с издадената заповед.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски съразмерно
с уважената част от иска както в заповедното, така и в настоящото исково
производството, в първото 8 лв. от заплатената държавна такса от 80 лв, а във
второто 67.81 лв. от заплатените държавна такса
от 78.10 лв. и адвокатско възнаграждение от 600 лв.. На основание чл.78, ал.3
от ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски в настоящото
производство съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на 639 лв. от
заплатените адвокатско възнаграждение от 550 лв. и възнаграждение на вещо лице
от 160 лв.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за доказано, че запис на заповед, издаден от В.К.Д. с
ЕГН **********, в полза на поемателя В.В.Х. с ЕГН **********, е неистински документ в частта му за поетото едностранно обещание за плащане над сумата 180
британски лири.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.К.Д.
с ЕГН **********,***, че В.В.Х. с ЕГН **********,*** ***, има парично вземане от В.К.Д.
с ЕГН **********, в размер на сумата 180 британски лири, представляваща неизпълнено парично
задължение по запис на заповед от 07.06.2018г., ведно със законната лихва от
16.08.2018г.-датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 180 британски
лири до пълния му предявен размер от 1 800 британски лири, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК с N 605/23.08.2018г. по ч.гр.д. N 1275/2018г.
на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА В.К.Д.
с ЕГН **********,***, да заплати на В.В.Х. с ЕГН **********,*** ***, сумата 67.81 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, и сумата 8 лв., представляваща разноски в заповедното ч.гр.д.
N 1275/2018г.
на РС-Кърджали, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.В.Х.
с ЕГН **********,*** ***, да заплати на В.К.Д. с
ЕГН **********,***, сумата 639 лв., представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Съдия: