РЕШЕНИЕ
№ 4964
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110159593 по
описа за 2021 година
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на сумата от 400,00 евро, представляваща компенсаторно обезщетение
за закъснение на полет № LB 220 от 02.06.2018 г. по направление летище „...) – летище
„Варна“ – ... (България), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело №
27990/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 17.06.2021 г.
Ищецът ФЬ. Р. твърди, че е закупил от ответника ... самолетен билет за извършване
на въздушен превоз по направлението летище „....България) за дата 02.06.2018 г. с полет №
LB 220. Поддържа, че полетът е следвало да излети в 18:30 часа, като в деня на полета се е
явил навреме, преминал е всички контролни и регистрационни процедури, но същият е
изпълнен едва на следващия ден – 03.06.2018 г. в 09:00 часа, вследствие на което е
пристигнал в крайния пункт със закъснение от повече от 3 часа. Сочи, че на основание чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. при закъснение на полет с над 3 часа в
полза на пътника се поражда правото на обезщетение в размер на 400,00 евро, каквото в
случая претендира. Заявява, че вследствие закъснението на полета е претърпял неудобства,
поради което е предявил извънсъдебна претенция до ответника с искане за изплащане на
обезщетението, като по време на видеоконферетна връзка, проведена на 21.04.2021 г., както
и в последваща комуникация, същият е дал съгласие за сключване на споразумение, с което
е признал задължението си към ищеца. Допълва, че след 14.05.2021 г. без основание е
прекъснал преговорите за сключване на споразумението, като до настоящия момент не е
изпълнил задължението си за плащане на претендираното обезщетение. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва предявения иск при твърдението, че същият е недопустим поради липсата на
представителна власт на процесуалния представител на ищеца – адв. К.В.. Прави
възражение за изтекла погасителна давност, като поддържа, че приложимият давностен срок
е този по чл. 135 ЗГВ, който изключва приложението на общия такъв по ЗЗД. Намира за
недоказано наличието на валидно сключен договор между пътника и авиопревозвача поради
липсата на превод на български език на представената от ищеца бордна карта, която
оспорва. Оспорва изпълнението на задължението на ищеца за явяване навреме за
регистрация за полета. Твърди, че поканата за извънсъдебно уреждане на претенции не е
доставена. Оспорва да е признал процесното вземане. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото включително и в превод на български език квитанция и
електронен билет се установява, че ищецът ФЬ. Р. е закупил от ответника „... самолетен
билет № 02211506211520182115 за полет № LB 220, насрочен за 02.06.2018 г. по
направление - ... (България) с час на излитане по разписание – 18:30 часа, като според
данните, удостоверени в представената извадка от картограф, по метода на дъгата на
големия кръг разстоянието между двете летища е 1 534 км.
Видно от представената справка от международно летище „... процесният полет № LB
220 е бил задържан на пистата до 09:00 часа на 03.06.2018 г.
Установява се още, че на 07.04.2021 г. адвокатско дружество „В. и партньори“ е
изпратило до ответника ... покана за доброволно плащане на обезщетения за закъснял, респ.
отменен полет по реда на Регламент (ЕО) 261/2004 г., ведно със списък на пасажерите към
нея, в който под № 95 е посочен ищецът ФЬ. Р. за полет № LB 2020 от 02.06.2018 г., като е
предложено и сключването на извънсъдебно споразумение за изплащане на дължимите
суми.
Съгласно представената извадка от електронната страница на куриерска служба „...
пратката за връчване на горната покана за доброволно плащане е получена от „....на
08.04.2021 г.
При проследяване на данните, съдържащи се в приетите по делото като писмени
доказателства разпечатки на електронна кореспонденция се установява, че същата е
започнала на 08.04.2022 г. по инициатива на адвокатско дружество „В. и партньори“ с
изпращането на покана до ответника „..., в която се изразява готовност за обсъждане на
възможностите за извънсъдебно уреждане на претенциите в срок до 15.04.2021 г. На
20.04.2021 г. от името на ответника Венислава Стефанова е адресирала до адв. В. имейл, с
който му изпраща линк за провеждането на работна среща на 21.04.2021 г. от 16:00 часа,
касаеща покана за извънсъдебно уреждане на претенции за изплащане на обезщетение по
регламент (ЕО) 261/2004 г. Още същия ден – на 20.04.2021 г. адв. В. е потвърдил
получаването на линка за работната среща, както и времето и мястото на провеждането , а
именно: на 21.04.2021 г. от 16:00 часа в гр. София. Със съобщение от 22.04.2021 г.
адвокатският сътрудник при адвокатско дружество „В. и партньори“ е отправил до
ответника искане за предоставяне на информация за полетите, по които твърди, че не е
имало закъснение, както и списък на пътниците, за които не е получена покана за плащане.
С последващ имейл от 27.04.2021 г. е изпратен списък на лица, на които според ответника
не се дължи обезщетение, а именно: за полет № LB 128 от 01.06.2018 г., с пътници: ...., за
полет № LB 225 от 08.09.2018 г., с пътници: ... за полет № LB 226 от 28.04.2018 г., с
пътници: ...и ..., за полет № LB 227 от 27.08.2018 г., с пътници: ...., тъй като същите са били
своевременно изпълнени или с минимално закъснение до 3 часа. В съобщението е отразено
още, че в системата на „...не са открити жалби от част от посочените пътници, пълномощни
2
на същите, както и бордните им карти, поради което тази информация е изискана от адв. В.
при изготвяне на предстоящото споразумение. На 28.04.2021 г. последният е потвърдил, че
полети № LB 128 от 01.06.2018 г., № LB 225 от 08.09.2018 г., № LB 225 от 08.09.2018 г., №
LB 226 от 28.04.2018 г. и № LB 227 от 27.08.2018 г. действително са били извършени без
закъснение, като са посочени още няколко случая, които също подлежат на обработка,
отнасящи се до пътниците...., изпращайки и проект на споразумение до ответника „.... На
29.04.2021 г. .... е изпратил от името на ответника съобщение, с което е потвърдил
получаването на имейла от 28.04.2021 г., изразявайки готовност за извършването на
проверка относно допълнително посочените пътници, а именно: ..... На 14.05.2021 г. ... е
отговориала на адв. А., че обезщетенията на част от пътниците, а именно: ....., са били
изплатени
Електронната кореспонденция, поддържана между служителите на ... и адвокатското
дружество, представляващо ищеца ФЬ. Р., разпечатана на хартиен носител и приобщена към
доказателствената съвкупност по делото, не е оспорена по своето съдържание от страните
по него, поради което съдът приема, че същата действително е реализирана между
посочените лица.
С пълномощно от 03.06.2018 г. ищецът ФЬ. Р., действащ чрез своя законен
представител Михаил Р., е упълномощил „К.. – дружество с ограничена отговорност,
регистрирано в Обединено кралство Великобритания с номер 10018306, с правото да събере
по съдебен ред вземането му за обезщетение във връзка с процесния полет, както и с
правото да преупълномощава трети лица. От своя страна дружеството е упражнило това
свое право, доколкото с последващо пълномощно е овластило адвокатско дружество „В. и
партньори“ да осъществи действията по съдбиране по съдебен ред на процесното вземане в
размер ан 400,00 евро за обезщетение за закъснение на полет № LB 2020 от 02.06.2018 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът формира
следните правни изводи:
Във връзка с възражението на ответника за липса на представителна власт на
процесуалния представител на ищеца ФЬ. Р. съдът намира, че същото е неоснователно.
Съобразно решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г., IV ГО на
ВКС, пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно,
отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и
въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на
предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена
само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да
извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително
е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора,
което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и
изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на
нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Поради това за насрещната страна не
съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез
оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Трети
лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат
последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на
3
упълномощителя да потвърди действията. Ето защо, съдът приема, че извършените по
делото процесулни действия от името на ищеца ФЬ. Р. изхождат лице, разполагащо с
представителна власт за това, поради което същите го обвързват. Нещо повече, следва да се
отбележи, че така релевираното от ответника оспорване относно представителната власт на
адв. К.В. е несъвместимо с предприетото от него поведение преди образуване на делото,
доколкото същият не е навел такова оспорване пред него по време на реализиране на
електронната кореспонденция помежду им, а напротив: осъществявал е комуникация
именно с адв. К.В. във връзка с уреждане на множество претенции за обезщетение по реда
на Регламент (ЕО) 261/2004 г., сред които е и тази на ищеца ФЬ. Р..
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г.
Основателността ан иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: възникване и съществуване на валидно облигационно
правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз
на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало задължение да изпълни полет №
LB 2020 от 02.06.2018 г. по направление летище „Внуково“ – гр. Москва (Руска Федерация)
– летище „Варна“ – гр. Варна (България), за който ищецът има потвърдена резервация, като
ответникът е изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, а
разстоянието на полета е между 1 500 и 3 500 км.
В случая, исковата претенция се основава на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, който действително урежда правото на
парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на
време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи
въздушния превоз съобразно планираното разписание. Пътниците на закъснели полети с
повече от три часа до крайния пункт на пристигане са в аналогично положение, доколкото
търпят същото неудобство – загуба на време, равна на или по – голяма от три часа спрямо
планираното разписание на полета им - в този смисъл е Решение от 19.11.2009 г. на СЕС по
съединени дела С-402/07 и С-432/07, което при тълкуването на разпоредбите на Регламента е
задължително.
Съгласно чл. 3, § 1, б. „б“, вр. чл. 3, пар. 2, б. „а“ от Регламента, същият се прилага за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на
територията на държава-членка, за която договорът се прилага, какъвто е и настоящият
случай, като е поставено изискването същите да имат потвърдена резервация за полета, и
освен в случай на отмяна по чл. 5, да се представят на гишето за регистрация, както е
предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен
път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не
е предвиден час – не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Посочените
обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник
превозни документи – потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет. По
смисъла на чл. 2 б. „е“ и „ж“ от Регламента „билет“ означава валиден документ, даващ
право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна
форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител,
а „резервация" - фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че
резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор.
В случая, въз основа на обсъдените по-горе квитанция и електронен билет съдът
приема за безспорно установено по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за въздушен превоз, по силата на който превозвачът е следвало
да извърши полет № LB220 на дата – 02.06.20218 г. с маршрут г... с планиран част на
4
излитане 18:30 часа. Нещо повече, с определението по чл. 140 ГПК от 04.02.2022 г. на
основание чл. 190 ГПК ответникът „... е бил задължен да представи списък на всички
пасажери, допуснати до полета, като е предупреден, че при неизпълнение ще бъдат
приложени последиците на чл. 161 ГПК. Същият не е изпълнил тези указания на съда
въпреки, че следва да разполага с този документ, поради което следва да се приеме, че с
поведението си стой е създал пречки за събиране на допуснати доказателства и се приложат
неблагоприятните последици на разпоредбата, като се приеме за доказан фактът, че ищецът
ФЬ. Р. е бил пасажер на полета, т. е. качил се е своевременно на него. От своя страна това
обуславя и извод, че противно на твърдяното от ответника, ФЬ. Р. навреме се е явил за
регистрация, като е спазил задълженията си по Регламента в качеството си на пътник.
На следващо място, по делото не е спорно и обстоятелството, че процесният полет №
LB 220/02.06.2018 г. с направление г... е изпълнен с повече от 3 часа закъснение, който факт
следва и от представената справка от международно летище „..., според която задържането
му на пистата е продължило до 09:00 часа на 03.06.2018 г. Нещо повече, закъснението на
процесния полет при излитане с повече от 3 часа не е оспорено от ответника с отговора на
исковата молба, като в негова доказателствена тежест е било да установи точното във
времево отношение изпълнение на полета – в този смисъл са решение № 579 от 22.01.2020 г.
по в. гр. дело № 13347/2018 г. по описа на СГС, решение № 1707/04.03.2020 г. по в. гр. дело
№ 6959/2019 г. по описа на СГС, решение № 264711/13.07.2021 г. по в. гр. дело № 5399/2020
г. по описа на СГС и решение № 263190/18.05.2021 г. по в. гр. дело № 5427/2020 г. по описа
на СГС.
По делото не се спори още, а и този факт следва и от представената извадка от
картограф, според която разстоянието между ... е повече от 1 500 км., още повече, че в тази
насока също липсва оспорване от ответника както с отговора на исковата молба, така и в
хода на процеса независимо от изрично дадените му с разпореждане от 12.03.2022 г.
указания да заяви това изрично, които той не е изпълнил.
Следователно, налице са всички елементи от фактическия състав на процесното
вземане, като от страна на ... този факт не е оспорен и в рамките на осъществената
извънсъдебно с пълномощника на ищеца – адв. К.В. електронна кореспонденция, доколкото
в получения от него списък към покана за доброволно плащане фигурира и името на ищеца
ФЬ. Р., но въпреки това, ответникът не е навел оспорване относно претенцията така както е
сторил по отношение на част от посочените в списъка пасажери. В случая, неоснователно е
възражението, че посочените като автори на имейл кореспонденцията лица – В... не са
служители на ответното дружество, поради което направени от тях признания относно
основателността на претенцията не го обвързват. Всяко едно от посочените лица е
комуникирало с представителя на ищеца посредством следните имейл адреси: ..., като съдът
прави извод, че автори на изявленията, изпратени от същите са лица, заемащи длъжността
„юрисконсулт“ в ответното дружество, както е изрично посочено и в самите електронни
писма. Предвид това и доколкото не са представени доказателства за липса на
представителна власт на посочените лица – титуляри на имейл адресите или за
ограничаването , както и за своевременно оспорване от ответника на същата в случай на
узнаване за извършените от тях действия, то съдът намира, че възражението му в тази насока
е неоснователно, поради което изявленията, направени от представителите му са годни да го
обвържат.
Нещо повече, дори да се приеме, че това не е било така, то въз основа на съвкупната
преценка на обсъдения по-горе доказателствен материал съдът прие, че всички елементи от
фактическия състав на претенцията са доказани по делото, като в случая не се твърди и не
се доказва закъснението да се дължи на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от
Регламента.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск се явява доказан по своето основание,
5
поради което следва да бъде разгледано и възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, предявено при условията на евентуалност.
Действително, разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, на която се позовава ответникът „...., в
относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда
специален давностен срок - двугодишен. Систематичното тълкуване на нормата, която се
намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод,
че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на
багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при
закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се
спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да
бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от
измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ (с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) Това е така, тъй
като новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле
на чл. 135 от ЗГВ – в този смисъл е и практиката на СГС - Решение № 266070 от 11.10.2021
г. по в. гр. д. № 7764/2020 г., Решение № 263463 от 28.05.2021 г. по в. гр. д. № 10832/2019
г., Решение № 262286 от 6.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020 г., Решение № 3502 от
15.05.2019 г. по в. гр. д. № 16115/2018 г. и др. Поради това, приложение следва да намерят
общите правила, уредени в ЗЗД. Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7
от Регламент № 261/2004 има договорен характер – предвидените в регламента обезщетения
са за вреди от неточното изпълнение на задълженията по договора от страна на въздушния
превозвач, то приложима в случая е разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, съгласно която
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на
тригодишна давност.
Следователно, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в
рамките на три години, считано от 03.06.2018 г. – датата, на която полет № FB 2020 е бил
изпълнен, т. е. до 03.06.2021 г. В случая, заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
19.05.2021 г., поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Доколкото процесният полет попада в хипотезата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г., то размерът на исковата претенция е нормативно установен, а именно:
400,00 евро, поради което предявеният иск за посочената сума се явява основателен и следва
да се уважи изцяло.
Като законна последица в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва
върху посочената сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г.
до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. дело №
27990/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, които съответно възлизат на 325,00 лв. – платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и на 25,00 лв. – платена държавна такса.
С оглед изхода на спора, сторените от ответника разноски следва да останат за негова
сметка.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ФЬ. Р., роден на ********** г.,
гражданин на ..., с адрес: ... срещу „...., със седалище и адрес на управление: ...,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г., че ... дължи на ФЬ. Р., сумата от 400,00 евро, представляваща
компенсаторно обезщетение за закъснение на полет № LB 220 от 02.06.2018 г. по
направление летище „... (Руска Федерация) – летище ...(България), ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 27990/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.06.2021 г.
ОСЪЖДА „... със седалище и адрес на управление: ... да заплати на ФЬ. Р., роден на
********** г., гражданин на Руската федерация, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 325,00 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
27990/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 25,00 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7