Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 779

 

18.06.2019 г., гр. Б.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Б., в публично заседание на 22.05.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1753 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от В.Б. И., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №22-0000068/29.03.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА“ – гр.Б..

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) за нарушение на чл.89, т.3 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта (Наредбата), на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, не се взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда се посочва, че обжалваното НП е съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му и се предлага да бъде потвърдено.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 11.04.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при АНО на 18.04.2019 г. с вх.№52-00-09-1563/1/18.04.2019 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.2, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 19.03.2019 г. около 13:10 часа в гр.Б. до КПП 1 до бензиностанция „Лукойл“ П.Р. (инспектор в ОО „АА“ – гр.Б.) извършил проверка на товарен автомобил марка „Scania” с рег.№ ********и полуремарке с рег.№ ********. Водач на товарния автомобил бил жалбоподателя В.Д.. По време на проверката било установено, че с товарния автомобил и полуремаркето се осъществява обществен превоз на товари по маршрута гр.Б. – гр.Г.. По време на проверката водачът представил Пътен лист №368644/19.03.2019 г., но не представил товарителница за товара.  

В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.Р. съставил против жалбоподателя Акт №249139/19.03.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Д.С.Т.. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.89, т.3 от Наредбата, а в словесен за това, че на 19.03.2019 г. около 13:10 часа извършва превоз без товарителница.

На 29.03.2019 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, Началника на ОО „АА“ – гр.Б. издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 11.04.2019 г.

На 18.04.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№52-00-09-1563/1/18.04.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.92, ал.1 и 2 ЗАП, както и на основание Заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (т.I.6. – за издаване на наказателни постановления).

Съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, последната е издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 ЗАП. Според чл.16 ЗАП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им. Няма спор, че тази наредба е НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Съгласно чл.89, т.3 от Наредбата, По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 ЗДвП и товарителница (приложение № 15). Съгласно чл.91, ал.1 ЗАП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея. По силата на ал.2 контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Няма спор, че св.П.Р., бидейки инспектор при ОО „АА“ – гр.Б. е длъжностно лице към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ergo и по силата на ал.3, т.1 има право да спира моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка, за проверка, а според ал.3, т.3 - да изисква от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари.

Съвсем ясно за настоящия състав е, че по време на проверката на 19.03.2019 г., т.е. по време на извършване на обществен превоз на товари, водачът В.Д. не е разполагал с товарителница и поради тази причина не е представил такава на проверяващия П.Р.. Обстоятелството, че едва с жалбата се представя снимка на товарителница, направена вероятно с мобилен телефонен апарат, е без значение, защото е следва превоза на товари на 19.03.2019 г. да бъде осъществяван при наличието ѝ във водача, настоящ жалбоподател.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. [3] Случаят не разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН. Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.

Наложеното административно наказание е с фиксиран размер от 2 000.00 лева, поради което не съществува възможност да бъде намалено.

На основание посоченото дотук, настоящия съдебен състав приема, че следва процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно издадено.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Б.

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0000068/29.03.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА“ – гр.Б.,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.89, т.3 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта,

на В.Б. И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева.

                                                                                                                      

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС