№ …………......
гр. Варна, ..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от
съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1007/2021 г.
на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна (ДИТ), подадена чрез началник отдел „АИПО“ - Д. О.,
против Решение № 260402 от 18.03.2021 г., постановено по АНД № 4614/2020 г. на
Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
03-011772 от 28.08.2019 г. на Директора на ДИТ – Варна.
С жалбата се настоява, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради „неправилно тълкуване на приложимия
закон от установената фактическа обстановка по делото поради преквалифицирането
на констатираното нарушение като маловажно“. Сочи се, че неправилно ВРС приема,
че не става ясно кога е извършено нарушението, като касаторът изтъква, че сам
съдът в мотивите си посочва датата на извършване на проверката в обекта –
25.07.2019 г., а и е много ясно наличието на техническа грешка в първите цифри
на датата на нарушението, която грешка не е мотив за отмяна на НП. Според
касатора безспорно се установява по делото извършването на нарушението, а и
нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща нарушителят да разбере за
какво е санкциониран и срещу какво да се защитава. Искането е да се отмени решението
на ВРС и да се потвърди НП. В хода по същество на делото, ответникът, чрез юриск. Б., поддържа направените
искания с жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „АмРест“ ЕООД, с писмено
възражение застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, като сочи, че установените допуснати от наказващия орган
съществени процесуални нарушения представляват абсолютно основание за отмяна на
издаденото НП. Пледира се за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като
правилно и законосъобразно.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени
от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт,
в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата
на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
С обжалваното пред ВРС НП № № 03-011772 от
28.08.2019 г. на Директора на ДИТ – Варна за извършено нарушение на чл. 403,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл.
415в, ал. 1 КТ на „АмРест“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200
лева. Нарушението според НП се изразява в това, че дружеството в качеството на
работодател не държи на разположение на контролните органи екземпляр от
правилника за вътрешния ред в обекта, където се полага наемен труд – „заведение
за бързо хранене“ „KFC”, находящо се в гр. Варна,
ул. „Андрей Сахаров“ № 2, ет. 2, стопанисвано от „АмРест“ ЕООД. В НП е
посочено, че нарушението е извършено на 19.07.2019 г. в посочения обект, в
който момент е следвало документите да са на разположение на контролните
органи, а като доказателства е посочено сведение на Ж.Д.Г. от 25.07.2019 г. НП
е издадено въз основа на АУАН № 03-011772/21.08.2019 г.
ВРС приема, че НП е издадено от
компетентен орган в шестмесечния преклузивен срок и в едномесечния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН, както и че мястото на извършване на нарушението е описано с
необходимата конкретика.
Въззивният съд установява допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в наличието на
неяснота относно датата на извършване на нарушението дали е 25.07.2019 г. –
посочена в АУАН, или е 19.07.2019 г. – вписана в НП. ВРС сочи, че действително
е невъзможно проверката да е била извършена в момент, последващ този на
извършване на нарушението, което според съда обуславя възможност за грешка в
изписването на датата на извършване на нарушението. Изводът, че констатираната
неяснота опорочава в значителна степен волята на АНО и налага отмяна на НП,
въззивният съд обосновава с това, че законът не познава института на
техническата грешка, а изискванията на ЗАНН са за пълно, точно, ясно и
недвусмислено описание на нарушението по време, място и начин на извършване.
Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно като постановено при
липса на касационните основания по чл. 348 НПК за отмяната му.
ВРС е изследвал обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на
релевантните по делото факти, които правилно са изведени от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно са
отнесени фактите към материалния закон
Въззивният съд правилно е приложил
материалния закон.
Касационният състав споделя изводите на
ВРС и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивната
инстанция.
Неоснователно касаторът настоява, че допусната
техническа грешка при посочване на датата на извършване на нарушението, не
прави неустановима волята на наказващия орган.
Действително, доказателствата по делото
сочат на извършване на въпросното нарушение на 25.07.2019 г., която дата е визирана
като дата на извършване на нарушението и в АУАН. Посочването обаче в НП на
друга дата, различна от датата на извършване на нарушението, която е визирана и
в АУАН, независимо поради каква причина (вкл. поради техническа грешка), обосновава
извод за незаконосъобразност
на НП.
Дата на извършване на нарушението е задължителен
елемент от обективната му страна и съществен елемент от състава на нарушението,
поради което надлежното й посочване е от съществено значение както за
адекватното осъществяване правото на защита на наказаното лице, така и за
преценката на съда относно извършване на конкретното нарушение и
законосъобразността на наложеното за него административно наказание, вкл. има
отношение към началния момент на сроковете по чл. 34 ЗАНН и чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
Доколкото датата на извършване на нарушението е
съществен реквизит на НП, тъй като индивидуализира и самото деяние, следва да
се приеме, че грешното й посочване опорочава НП в степен, обуславяща отмяната
му. Неправилното посочване на датата на
извършване на нарушението обосновава извод за неустановяване/недоказване по
делото на фактическите обстоятелства, релевантни за преценката за наличието на
всички елементи за съставомерност на деянието. Става въпрос за съществено
процесуално нарушение, тъй като се ограничава правото на защита на наказаното
лице, респ. обосновава незаконосъобразност на процесното НП. Привлеченият към
административнонаказателна отговорност субект следва да понесе наказание само
ако се установява, че е извършил деянието, което му е вменено, при фактическите
обстоятелства, посочени в обвинението, т.е. конкретно деяние на конкретна дата.
Посочването на датата на нарушението, както и на
доказателствата, които я потвърждават, е императивно изискване на закона и е
недопустимо тя да се извежда по тълкувателен път от данните по
административнонаказателната преписка или да почива на предположения. Ето защо,
неяснотата и недоказването на приетата от АНО дата на извършване на нарушението
винаги влече процесуална незаконосъобразност на НП и е основание за неговата
отмяна. С основание ВРС приема, че ЗАНН и НПК не предвиждат процедура за
отстраняван на очевидна/явна фактическа грешка, каквато е регламентирана в
гражданското и административното право, като това произтича от строго формалния
характер на производствата по ЗАНН и НПК.
Стигайки до същите фактически и правни изводи, след
подлагане на пълна, обективна и всестранна проверка отразените в АУАН и НП
факти и обстоятелства относно времето на извършване на нарушението, районният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При
извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират пороци.
Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право
на въззивна жалба и при правилно приложение на материалния закон.
Касационната жалба е неоснователна.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260402 от 18.03.2021 г.,
постановено по АНД № 4614/2020 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.