Решение по дело №2114/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 191
Дата: 22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20227040702114
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 191

 

гр. Бургас, 22 февруари 2023г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                            ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар В.Т.и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2114/2022г.

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Й.С., ЕГН **********, против решение № 1107/14.10.2022г., постановено по административно дело №1175/2022г. по опис на Административен съд гр. Бургас.

Касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено, а предявения от него иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да бъде уважен. Повторно заявява факти, изложени вече в исковата молба.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Ответникът  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, не изпраща представител. В отговора на касационната жалба, подаден от процесуален представител,  застъпва тезата за нейната неоснователност и излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно..

Настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от С.Й.С., ЕГН-**********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието София, с четири претенции: 1.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 4000 лева за претърпени от него неимуществени вреди за лоши условия на пребиваването му за периода от 19.10.2020г. до 29.07.2022г. в килия № 311 и килия № 307 на з.о.Дебелт – наличие на влага и мухъл; 2.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени от него неимуществени вреди за лоши условия на пребиваването му в периода от 01.07. до 29.07.2022г. в килия № 307 на з.о.Дебелт – недостатъчна жилищна площ; 3.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 1500 лева за претърпени от него неимуществени вреди за лоши условия на пребиваването му в периода от 01.07. до 29.07.2022г. в килия № 307 на з.о.Дебелт – наличие на инсекти; 4.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 19.10.2020г. до 06.07.2022г. за липса на питейна вода на карето, където се провежда престоя на открито И е осъдил С.Й.С., ЕГН-**********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието - София, сумата от 100лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение

Съдът е постановил акта си, като е приел за установени следните факти:

С.Й.С. е постъпил в ареста на Затвора гр.Бургас на 19.10.2020г. На 08.02.2021г. той е бил преместен от ареста в корпуса на Затвора гр.Бургас. При постъпването си първоначално е бил настанен в Приемно отделение, а от 11.02.2021г. е бил преместен в ІІІ-та група. На 18.03.2021г. е преместен в з.о.Дебелт, където е бил в VІ-та група до 01.06.2022г. От 01.06.2022г. е пренасочен в І-ва група, към която е и понастоящем. По време на престоя му в VІ-та група е бил настанен в спално помещение №Б307 с площ от 15,53 кв.м., спално помещение № Б304 с площ от 17,35 кв.м. и спално помещение № Б311 с площ от 14,60 кв.м. По време на престоя в І-ва група е пребивавал в спално помещение № А114 с площ от 40,37кв.м., а понастоящем е в спално помещение №А106 с площ от 14,35 кв.м. В тези помещения разпределението на лишени от свобода се осъществява в зависимост от квадратурата, съобразно изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ на човек. Помещенията са обзаведени с метални легла и шкафове, съответстващи на броя настанени, както и маса, и столове. Към всяко спално помещение има обособен самостоятелен санитарен възел – душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение на лишените от свобода денонощно. Осигурен им е постоянен достъп до течаща вода, а до топла – два пъти дневно, по утвърден график. Поддържането на чистотата и хигиената в спалните помещения е задължение на настанените в тях лишени от свобода. За извършването на тази дейност, както и за поддържането на личната хигиена, затворническата администрация осигурява ежемесечно сапун, почистващи препарати, метли, лопатки за смет, стирки и кофи. Лишеният от свобода, който е назначен за отговорник на групата получава ежемесечно сапуни и хигиенни материали, които разпределя за почистване на общите части и раздава на лишените от свобода. Освен предоставените им безплатно хигиенни материали, лишените от свобода могат да си закупуват такива от затворническия магазин. З.о.Дебелт разполага със специално оборудвано перално помещение, в което се изпират и изсушават дрехите по утвърден график. Прозорците са с размери 1,60м х 1,40м., с поставени решетки, които не препятстват достъпа на естествена светлина. Отоплението се извършва чрез централно парно с монтирани радиатори. През зимния период количеството топлина се подава в зависимост от моментните климатични условия и температура. Помещенията се проветряват по естествен начин – чрез отваряне на врати и прозорци, което се извършва по желание на лишените от свобода. Не са налице признаци на влага и мухъл в помещенията. При наличието на такава, се извършват ремонтни дейности за възстановяване на мазилката и боята в помещенията. По предварително изготвен график лишените от свобода провеждат престой на открито два пъти на ден по 45 минути. Местата за престоя на открито разполагат с пейки, сенници, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка. По време на престоя на открито лишените от свобода имат възможност да закупуват хранителни продукти и санитарни принадлежности от затворническия магазин. Лишените от свобода имат право на избор относно използването на възможността за престой на открито, като при желание могат да вземат със себе си бутилка с вода. Дезинсекцията на паразити в з.о.Дебелт се извършва ежемесечно от специализирана фирма, която има сключен договор с ГДИН. През периода на епидемиологичната обстановка се е извършвала и дезинфекция на помещенията три пъти дневно. През процесния период С.Й.С. не е изразявал оплаквания, свързани с ухапвания от насекоми. Няма данни за депозиране на жалби от негова страна.

Съгласно представения договор сключен между ГДИН и „ДДД-1“ООД от 13.11.2018г., това търговско дружество приело да извърши срещу съответно възнаграждение услуги по дезинсекция – шест пъти годишно и дератизация – два пъти годишно, на сгради и помещения на ГДИН, посочени в нарочно приложение. Договор с такъв предмет е бил сключен и на 20.01.2021г. с ДЗД“Фаворит мениджмънт“. Представени са протоколи за извършена дезинсекция в Затворническо общежитие Дебелт, включително против хлебарки и дървеници, извършена на 30.08.2022г. от ДЗД“Фаворит“ , на 29.07.2022г. , на 21.06.2022г., на 19.05.2022г. , както и на още четиринадесет дати през периода. По стария договор с „ДДД-1“ООД също е представен протокол за дезинсекция срещу същите вредители от 17.07.2020г.

При тези факти, съдът е приел иска за неоснователен. Посочил е, че наличието на влага, мухъл и инсекти в спалните помещения на з.о.Дебелт не се установява от докладите на Националния превантивен механизъм, който е подробен по отношение на всички установени нередовности, но за обитаваното от ищеца общежитие не посочва такива. Намерил е за недоказано твърдението, за липса на достатъчна жилищна площ, като се е позовал на изготвената от инспектор М.М., справка.

Съдът е отбелязал, че ищецът е бил преместен в з.о.Дебелт едва на 18.03.2021г., като до тогава, считано от 19.10.2020г., за тази част от исковата претенция той изобщо не е пребивавал в това затворническо общежитие, за да претърпи страдание от влага и мухъл там. Същото съдът е намерил за относимо и по отношение на четвъртата претенция.

Според съда, ако лишеният от свобода не проветрява редовно спалното си помещение и не се грижи за хигиената и личните си  вещи, може да се образува конденз и мухъл, който да формира при определена нежелана влажност. Това обаче, ще бъде резултат от негови действия, а не от бездействие на затворническата администрация.

Намерил е за неоснователни оплакванията на ищеца относно липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните помещения в затворническото общежитие, като е посочил, че тази дейност се осъществява от външен доставчик, поради което не е налице твърдяното бездействие, като това се потвърждава и от св.Петков, който при разпита си признава, че е виждал да се пръска срещу паразити. По отношение на втората и третата претенция съдът е отчел, че те са за периода 01.07. до 29.07.2022г. и касаят недостатъчна площ и инсекти в килия № 307, но от представените справки се установи, че през този период ищецът не е пребивавал в нея, защото още от 01.06.2022г. е пренасочен в І-ва група и е обитавал други спални помещения.

По отношение на четвъртата претенция е посочил, че за всички пребиваващи в з.о.Дебелт се осигурява престой от един час и половина дневно, разпределен на две части от по 45 минути, т.е. затворническата администрация не само е спазила това нормативно изискване, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода, като законодателят не е предвидил като задължително изискване на мястото където се провежда престоят на открито, да има тоалетна и вода, защото такова задължение е предвидено единствено за спалните помещения, съгласно чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС.

Настоящият състав на съда намира, че материалния закон е приложен правилно.

За да бъде приета основателност на иска за вреди, с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.

Т. е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В случая не е доказано нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, така че да се приеме, че настоящият касатор за периодите, посочени в исковата молба е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

На първо място, правилно първоинстанционният съд е преценил като недоказана исковата претенция (по отношение на част първа и четвърта) за периода 19.10.2020г.- 18.03.2021г., тъй като през този период ищецът не се е намирал в з.о. Дебелт, каквито твърдения се съдържат в жалбата.

Няма доказателства и по отношение на факта, че от 19.03.2021г. до 29.07.2022г. ищецът е обитавал помещения (килия 311 и 307), в които е имало мухъл и влага. От една страна такива нередности не са установени от докладите на Националния превантивен механизъм. Годишен доклад на омбудсмана за дейността му като национален превантивен механизъм през 2021г., както и докладите от предходните години, които са публично достъпни на адрес: https://www.ombudsman.bg/national-prevention са направени констатации за наличие на влага и мухъл в помещенията, както и на инсекти, които се отнасят за корпуса на Затвора Бургас, както и за 30 „Житарово“, а за 30 „Строител“ е посочено, че не отговаря изцяло на европейските изисквания и следва да бъде разрушено и на негово място да се изгради ново. Такива констатации - за влага, мухъл и инсекти досежно 30 „Дебелт“ липсват. Затова на затворническо общежитие не са дадени никакви препоръки. В доклада за 2021г. също няма констатации за налични влага, мухъл и инсекти в 30 „Дебелт“.

Подобна информация не се съдържа и в представената по отношение на ищеца справка. Твърденията на ищеца в тази насока не могат да бъдат приети за доказани само въз основа на показанията на св.Я.П.. Както правилно е преценил съдът, тези показания не могат да бъдат приети за достоверни, предвид близките и приятелски отношения, установени за свидетеля и ищеца. Както сам посочва последният именно този свидетел е изготвил исковата молба.

Недоказано е и твърдението на ищеца, че през периода 1.07.2022г.- 29.07.22 е обитавал помещения с недостатъчна жилищна площ.

По време на престоя в І-ва група (след 1.06.22г.) същият е пребивавал в спално помещение № А114 с площ от 40,37кв.м., а понастоящем е в спално помещение №А106 с площ от 14,35 кв.м., като в тези помещения разпределението на лишени от свобода се осъществява в зависимост от квадратурата, съобразно изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ на човек.

Правилно съдът е приел, че иска е недоказан и по отношение на твърдението за наличие на инсекти в обитаваните помещения за периода  1.07.2022г.- 29.07.22. За този период по делото са представени достатъчно доказателства за извършена дезинсекция на помещенията. Същевременно липсват доказателства, които да предпоставят извод за обратното.

По отношение на претенцията, обоснована с липсата на питейна вода на мястото, на което се провежда престоя на открито, правилно съдът е посочил, че не касае до незаконосъобразно бездействие поради липса на задължение за действие. Нито ЗИНЗС, нито Правилника за прилагането му предвиждат задължение на затворната администрация да изгражда на местата, на които лишените от свобода осъществяват „предстой на открито“, санитарни възли с течаща вода. Такова изискване е предвидено само за спалните помещения- чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС.

С оглед изложеното съдът намира, че правилно с обжалваното решение е прието, че не е доказана една от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата, а именно бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона.

Поради това приема, че по отношение на обжалваното  решение не са налице отменителни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 100лв.

Затова  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1107/14.10.2022г., постановено по административно дело №1175/2022г. по опис на Административен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, сума в размер на 100,00 лева, представляваща разноски по делото

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: