РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Сандански, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100681 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и е образувано въз
основа на обективно, кумулативно съединени искове, предявени от Кооперация
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица
Инвест“, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявана от
председателя Рангел Пенчев Ботев против Й.Н. Г., В. Д. Г., двамата от гр. Сандански и Н. Г.
Б. от с. Лебница, общ. Сандански.
Ищцовата кооперация твърди, че е правоприемник на учредена през 1996 г.
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани Марица Инвест“,
която е била създадена със средства на Земеделски капиталов фонд. Твърди, че осъществява
дейност по предоставяне на кредити на свои членове със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове. Твърди, че ответницата Й.Г. е член кооператор, че на
22.04.2016 г. като такава е подала молба за кредит. Посочва, че на 25.05.2016 г. между
кооперацията и Й.Г. и нейният съпруг В.Г. като солидарен съдлъжник е бил сключен
договор за заем за ремонт на къща в размер на 2 500 евро. Твърди, че с друг договор за
поръчителство от 25.05.2016 г. третата ответница Н.Б. се е задължила като поръчител да
отговаря солидарно наред със заемополучателката Г. за изпълнение на задълженията й по
договора за заем. Ищецът твърди, че съгласно уговореното в договора на 25.05.2016 г. по
банкова сметка на Г. е била преведена сумата от 4 384,34 лева, тъй като същата е поискана
сумата да й бъде преведена в лева. Твърди, че съгласно уговореното в договора
1
заемополучателката е следвало да върне заемната сума заедно с договорна лихва от 15
процента годишно, че съгласно уговореното в договора същата е следвало да заплати такси,
членски внос, встъпителна вноска, членски внос за 2016 г. и довнасяне на дялов капитал или
обща сумата от 505,24 лева, която е била прихваната от заемната сума. Твърди, че съгласно
уговореното в договора заемната сума заедно с лихвите е следвало да се върне разсрочено на
вноски в погасителен план в срок до 20.05.2021 година. Ищецът твърди, че ответницата е
направила 20 плащания и е изпаднала в забава. Твърди, че към датата на падежа - 20.05.2021
г. от страна на заемополучателка има неплатена главница в размер на 3 071,82 лева,
неплатени договорни лихви в размер на 331,91 лева. Твърди, че съгласно уговореното в
договора ответницата Г. дължи и неустойки за забавено плащане на главницата и на
договорните лихви.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят
солидарно на ищеца следните суми: сумата от 3 071, 82 лева, представляваща остатък от
просрочена и неплатена главница по договор за заем № 4136/ 25.05.2016г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до пълното й изплащане; -
сумата от 331, 91 лева, представляваща остатък от неплатена дължима договорна лихва за
периода от 20.05.2019 год. до 20.05.2021 год.; - сумата от 1 009, 78 лева, представляваща
дължима неустойка за забава на главницата за периода от 20.04.2018 год. до 03.06.2021 год.;
– сумата от 94, 82 лева, представляваща дължима неустойка за забава на просрочени вноски
за договорна лихва за периода от 20.05.2019 год. до 03.06.2021 год., както и разноските по
настоящото дело.
От ответниците само ответникът В. Д. Г., чрез особения представител подава отговор на
исковата молба, с който оспорва иска, оспорва всички факти в исковата молба, оспорва
наличието на договорни отношения между него и ищцовата кооперация, оспорва подписа си
в договора за заем, оспорва размерите на претендираните суми. Ответникът, на основание
чл. 11, буква „в“ от ЗЗД, прави възражение за погасяване на претенцията за договорни лихви
по давност с изтичане на тригодишния давностен срок. Евентуално, ако съдът приеме
наличието на облигационно отношение, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и 3 от ЗЗД прави
възражение за нищожност на клаузите в договора за заем за неустойка и договорна лихва,
поради противоречие със закона и с добрите нрави. Твърди, че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Твърди, че не е солидарно задължен. Оспорва размера на
неустойките и твърди, че е налице анатоцизъм.
В съдебно ищецът, чрез своя пълномощник поддържа исковете. От ответниците се явява
особения представител на ответника Г., който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира за установено от
фактическа страна следното:
От справка от електронния портал на Търговски регистър се установява, че Кооперация
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица
Инвест“ е вписана в търговския регистър. Същата се представлява от председателя на
кооперацията Рангел Пенчев Ботев и е със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив.
2
Със заповед № БНБ – 134260/ 27.11.2014 год. на подуправителя на БНБ кооперацията е
вписана в регистъра на финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните
институции. За целта на кооперацията от БНБ е било издадено и удостоверение №
BGU00237.
Съгласно чл.1 от Устава на кооперацията, обявен в Търговския регистър на 20.05.2015 год.
и достъпен в досието на кооперацията в ТР, кредитната кооперация е сдружение на най-
малко 200 дееспособни физически лица, с минимален собствен капитал най- малко 34 000
лева, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за
задоволяване на техните икономически, социални и културни интереси. Съгласно чл. 1, ал. 5
от устава, кооперацията осъществява дейност по предоставяне на кредити на членовете си
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Кредитната кооперация предлага услугите си включени в предмета
й на дейност само на своите членове – чл. 1, ал. 7 от Устава. А съгласно чл. 4, т. 1 сред
предметите на дейност на кооперацията е предоставяне на кредити на своите членове.
Съгласно условията за членство, член на кредитната кооперация може да бъде всяко
дееспособно физическо лице навършило 18 години, което е запознато с устава на
кооперацията и с произтичащите от него права и задължения, съгласно е да ги спазва и
желае да сътрудничи за развитието на дейността на кооперацията. чл. 5, ал. 1. Съгласно чл.
6, ал. 1 и ал. 2 от Устава, нов член на кооперацията се приема по писмена молба на лицето,
която се разглежда на първото заседание на Управителния съвет след постъпването й, а
членството възниква от решението на УС. То подлежи на утвърждаване от общото събрание
и се разглежда на следващото заседание на общото събрание като първа точка от дневния
ред. При неутвърждаване на решение, членството се прекратява от деня на решението на
общото събрание. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Устава, кредитите се предоставят след
сключване на писмен договор за заем по реда на ЗЗД и съдържанието и условията на
договора се съгласуват с УС на кооперацията.
На 22.04.2016 год. ответницата Й.Н. Г. подала молба до Управителния съвет на ищцовата
кредитна кооперация с искане да бъде приета за член на кооперацията.
На 22.04.2016 год. Й.Г. подала до кооперацията и молба за кредит с вх. № 153, с която
поискала да й бъде отпуснат кредит в размер на 2 500 евро с предназначение – ремонт на
къща. Молбата била подписана и от съпруга й ответника В. Д. Г. и от третата ответница Н.
Г. Б. като поръчител.
На 25.05.2016 год. било проведено заседание на Управителния съвет на кредитната
кооперация и в т.1 от дневния ред била разгледана молбата на Й.Г. за членство в
кооперацията. С решение на същото заседание УС с единодушие приел за член- кооператор
ответницата. В т. 2 от заседанието на съвета били разгледани искания за кредит на членове,
сред което и на ответницата (т. 5 от списъка). С решение по тази т. 2, УС на кооперацията
разрешил отпускане на кредит на ответницата в размер на 2 500 евро за ремонт и при
условие: двама поръчители и други финансови условия.
3
На 25.05.2016 год. между кооперацията, представлявана от председателя като заемодател и
ответницата Й.Г. като заемополучател и ответника В.Г., като солидарен съдлъжник бил
сключен договор за заем № 4136. Съгласно чл. 1 от договора, на заемополучателя бил
предоставен заем в размер на 2 500 евро, а заемополучателят се съгласил да го върне, заедно
с договорната лихва, при условията и сроковете, определени в договора и в погасителен
план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, средствата се отпуснали
на заемополучателя за ремонт. Заемната сума се усвоявала еднократно лично в брой в касата
или по банкова сметка с титуляр заемополучателя – чл. 2, ал. 1 и ал. 4 . Съгласно чл.3, ал. 1
от договора, срещу предоставената заемна сума, заемополучателят дължал на заемодателя
възнаграждение – договорна лихва в размер на 15 % годишна лихва, която се начислявала
върху главницата по заема за периода на действие на договора, начиная или от датата на
получаване на сумата в брой или от датата на нареждането на сумата по банковата сметка на
кооперацията до крайната дата на връщане на заемната сума. Дължимата лихва се
начислявала на всяко 20 – то число на месеца върху остатъка от дължимата главница по
заема. В договора било уговорено задължение за заемополучателя за плащането на следните
суми: еднократна такса за управление на заема от 2,5 % в размер на 122, 24 лева, на такса за
проучване, разглеждане и произнасяне по молбата от 15,00 лева, встъпителна вноска в
размер на 10,00 лева и членски внос за 2016 год. в размер на 8,0 лева, както и заплащането
на вноска за внасяне на дялов капитал от 350 лева – чл. 4, ал.1 и ал. 2 от договора или суми в
общ размер на 505,24 лева. Заемополучателят поел задължението да погаси заема –
главницата, договорните лихви, дължимите разноски и евентуално начислени неустойки за
забава съгласно сроковете на вноските в погасителния план с крайна дата 20.05.2021 година
– чл. 5 от договора. Плащанията трябвало да се извършват на всяко 20- то число на месеца
по банкова сметка на кооперацията с номера, посочени в чл. 6, ал. 1 от договора. В чл. 11 от
договора, заемополучателят поел задължението да обезпечи задълженията си по договора с
поръчителството на Н. Г. Б.. В случай на частично или цялостно неплащане на погасителни
вноски по главницата на заема и/или при просрочие и забава на погасителните вноски
заемодателят начислявал неустойки в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите
суми на неплатените просрочени вноски за главница, начиная от датата на забавата на всяка
една вноска с настъпил падеж до изплащането й, както при частично или цялостно
неплащане на погасителни вноски за договорни лихви, заемодателят начислявал неустойки в
размер на 25 % годишна лихва неустойка върху дължимите суми на неплатените вноски за
договорни лихви – съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от договора. В чл. 7 от договора било
уговорено право на заемополучателя да подаде искане при усвояване на заема за получаване
на съгласие от председателя на кооперацията, предоставената заемна сума в евро да му се
изплати в нейната левова равностойност, изчислена по фиксинга на БНБ в деня на
усвояването, да поиска от заемодателя да му изготви нов погасителен план в лева, по който
да погасява вноските си по заем, а в чл. 9 от договора, заемодателят поел задължението да
разреши усвояването на заема да се получава в левовата му равностойност и да изготви, при
писмено искане от заемополучателя, погасителен план в лева. Договорът бил подписан от
представителя на заемодателя – председателя на кооперацията, от заемополучателя Й.Г.,
4
солидарния съдлъжник В.Г. и от поръчителя Н.Б.. Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора,
заемополучателят, солидарният съдлъжник и поръчителят, отговаряли солидарно с цялото
си имущество за неизпълнение на задълженията си по настоящия договор и за пълния
размер на щетите, причинени на заемодателя от неизпълнение на договора, включително
съдебните разноски и разноските по изпълнението. Съгласно алинея втора, съдлъжникът по
този договор давал своето съгласие на основание чл. 121 и сл. от ЗЗД да отговаря наред със
заемополучателя при условията на солидарната отговорност за цялото задължение по заема,
не само за времето на действието на договора, но също така и след падежа му, до
окончателното събиране на вземането.
На 25.05.2016 год. между председателя на ищцовата кооперация като заемодател –
кредитор и ответницата Н. Г. Б., като поръчител бил сключен договор за поръчителство, по
силата на който тя се задължила да отговаря солидарно с длъжника Й.Г. за изпълнение на
цялото задължение по описания договор за кредит.
Автентичността на договора за заем, както и на молбата за кредит в частта им относно
подписа на ответника В.Г. беше оспорена по делото и по искане на особения представител
на този ответник беше открито производство по оспорване на автентичността на
документите в тази част. Съдът намира оспорването за неоснователно, тъй като от
допуснатата и изслушана по делото съдебно- графологична експертиза, което съдът
обсъжда като пълно и компетентно се установи, че подписите и в двата документа са
положени от В. Д. Г.. За да отговори на този въпрос вещото лице се е запознало с оригинала
на договора за заем, представен от ищеца по делото (лист 168, 169, 170,171 и 172 от
делото) и с подписа на ответника, положен в други оригинални документи, поради което
съдът обсъжда заключението като компетентно и пълно и приема заключението. С оглед
отговора на вещото лице съдът приема оспорените документи за автентични във всичките
им части и ги обсъди като доказателства по делото.
На 25.05.2016 год. заемополучателката Г. подала искане да усвои разрешения кредит в
лева, както и да обслужва кредита в лева, като поискала да се изготви нов погасителен план
в лева. След разрешение от страна на председателя на кооперацията бил съставен нов
погасителен план в лева. От този план се установява, че кредитът следвало да бъде погасен
на 60 месечни вноски на 20- то число на всеки месец, като вноските били с различен размер.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, което
съдът обсъжда като компетентно и безпристрастно се установява, че на 25.05.2016 год. по
банкова сметка на Й.Г. ищецът е превел сумата от 4 384, 34 лева от отпуснатия заем в общ
размер на 4 889, 58 лева. Според вещото лице от общата сума 4 889, 58 лева са били
прихванати задължения на Г. в размер на 505, 24 лева за такси, членски внос, встъпителна
вноска и довнасяне на дялов капитал. Вещото лице заключава, че съгласно чл. 3 от
договора, договорната лихва възлизала на 1 856, 30 лева за периода от договора 25.05.2016
год. 20.05.2021 год. Заключава, че по данни на ищеца по главницата са изплатени 1 817, 76
лева и 1 524, 39 лева за лихви, в това число 111, 52 лева, редовна лихва и 1 412, 87 лева за
просрочена лихва. Заключава, че от 20.04.2018 год. няма извършени плащания по договора.
5
Към датата на падежа – 20.05.2021 год. според вещото лице, неиздължената главница
възлизала на 3 071, 82 лева, а неиздължената договорна лихва възлизала на 331, 91 лева.
Експертът изчислява и размера на договорната неустойка за забавено плащане на
главницата, съгласно чл. 18, ал. 1 от договора за периода от 10.04.208г. до 03.06.2021 год. в
размер на 2 347, 67 лева. Изчислява и договорната неустойка за забава на договорната лихва,
съгласно чл. 18, ал. 2 за периода от 20.04.2018 год. до 03.06.2021 год. в размер на 397, 66
лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от
правна страна следното:
По иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – за главницата:
Съгласно цитираната разпоредба, с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество.
От доказателствата по делото се установи, че ищеца и ответницата Й.Г. са сключили
договор за заем, по силата на който ищецът предал в собственост на заемополучателката
сумата от 4 889, 59 лева, представляваща левовата равностойност на 2 500 евро, а тя се
задължила да я върне. Заемът е реален договор, т.е. смята се за сключен от момента на
предаване на заемната сума. Т.е. ищецът изпълнил задължението си и предал в собственост
на заемополучателката паричната сума. На падежа тя не върнала заемната сума и не
изпълнила задължението си по договора, поради което за ищеца като изправна страна
възникнало правото да иска изпълнение от страна на длъжника. Следователно, ответницата
следва да бъде осъдена да върне на ищеца сумата от 3 071, 82 лева, неиздължена главница
според вещото лице.
По иска по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:
По делото се установи, че съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, страните уговорили
заплащането от страна на заемополучателя на договорна лихва, която за целия срок на
договора възлизала на 1 856, 30 лева. Установи се, че ответницата изпаднала в забава за
20.04.2018 год. и преустановила изплащането на договорните лихви, поради което към
датата на крайния падеж 20.05.2021 год. дължимата, непогасена договорна лихва възлизала
на 331, 91 лева. Следователно същата сума следва да бъде заплатена от ответницата Г..
В тази връзка съдът намира възражението на особения представител на ответника и
съдължник В.Г. за нищожност на клаузата в договора относно договорната лихва, поради
противоречие с добрите нрави и неравноправна клауза за неоснователно, тъй като в случая
не се прилага Закона за потребителския кредит (ЗПК). Сключеният между страните договор
не е потребителски, тъй като нито ищцовата кооперация има качеството на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, нито ответницата Г. има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Кооперацията е юридическо лице, но тя не предоставя
потребителски кредити в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Кооперацията има за предмет предоставянето на кредити на своите членове, а ответницата
6
от своят страна е член кооператор и не се явява потребител. Следователно, процесният
договор за заем не е потребителски и правната му уредба не е в Закона за потребителския
кредит. Разпоредбите на Закона за защита на потребителите също са неприложими.
Правната уредба на договора е в Закона за задълженията и договорите – чл. 240 – 242.
Следователно, съдът не е длъжен да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договора по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Съдът намира уговорката за заплащане на
договорна лихва за действителна, същата не противоречи на добрите нрави, размерът на
договорната лихва за целия срок на договора не е прекомерен, поради което като
действителна клаузата е породила правно действие и за ответницата е възникнало
задължение за заплащане на договорната лихви.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника Г.,
че ищецът без съгласието на ответника е променил условията на договора при усвояването
на заема в лева. Правото на заемополучателката да поиска усвояването на заема да бъде в
лева е било уговорено в договора, който е подписан и от ответника Г., съпругата му се е
възползвала от това право, поради което липсата на съгласие от негова страна не води до
нищожност на договора.
Съдът намира за частично основателно възражението за погасяване на иска за договорни
лихви по давност с изтичане на тригодишния давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл.
111, буква „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви.
В казуса, ищецът претендира незаплатени договорни лихви за периода от 20.05.2019 год. до
20.05.2021 год. Настоящите искове са предявени на 04.06.2021 год., с изпращане на исковата
молба по пощата. Следователно съгласно цитираната разпоредба на ЗЗД вземането за лихви
за периода от 20.05.2019 до 03.06.2019 год. се явява погасено по давност и в тази част, за
този период искът се явява неоснователен и следва да отхвърли. В останалата част за
периода от 04.06.2019 год. до 20.05.2021 г. искът се явява основателен. Относно неговия
размер, съдът по своя преценка и по реда на чл. 165 ГПК намира, че заемополучателката
следва да заплати на ищеца сумата от 321, 91 лева, вместо претендираната сума от 331, 91
лева.
По исковете по чл. 92 от ЗЗД
По делото се установи, че заемополучателя е изпаднал в забава на 20.04.2018 год. за
заплащането както на главницата, така и на договорната лихва, следователно съгласно
уговореното в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от договора за заем дължи на заемодателя неустойка.
Относно неустойката съдът по изложените по- горе съображения относно договорната лихва
и неприложимостта на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, намира възраженията на ответника В.Г.
за нищожност на тези клаузи в договора за неоснователни. В случая не е налице и
анатоцизъм. Неустойката има обезщетителна функция, тъй като обезщетява вредите на
заемодателя при неизпълнение на договора и те не се доказват. Уговорката не противоречи
на добрите нрави, следователно за заемополучателя е възникнало задължение за нейното
заплащане. По делото се установи, че за претендирания период дължимата неустойка за
забава на главницата възлиза на 2 347, 67 лева, а на договорната лихва възлиза на 397, 66
7
лева. Ищецът претендира съответно 1 009, 78 лева за главницата и 94, 82 лева за
договорната лихва. Следователно исковете се явяват изцяло основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
Исковете следва да бъдат уважени и по отношение на ответниците В.Г. и Н.Б., тъй като
двамата отговарят солидарно със заемополучателката Й.Г. за задълженията й по договора за
заем. Ответникът е подписал договора като солидарен съдлъжник. Съгласно разпоредбата
на чл. 121, ал.1 от ЗЗД, освен в предвидените от закона случаи солидарност между двама
или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В настоящия казус солидарната
отговорност на В.Г. е изрично и ясно посочена в договора и каквито и тълкувания на
договора да се направят не би могло да се достигне до друг извод. Волята на ответника да
поеме задълженията по договора като солидарен длъжник е заявена категорично не само в
договора, но и в молбата за отпускане на кредит, поради което съдът намира възражението
на особения му представител за неоснователно и приема, че В.Г., както и третата ответница
Н.Б. са пасивно материално- правно легитимирани по настоящите искове. Предявените
искове срещу тях следва да бъдат уважени и те следва да бъдат осъдени солидарно с
ответницата Й.Г. да заплатят на ищцовата кооперация претендираните суми.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора, съдът присъжда в тежест на
ответниците и направените от ищеца разноски по делото в размер на 3 279, 78 лева от общо
на правени разноски от 3 287, 07 лева.
На основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, ответникът В.Г. ще следва да заплати по сметка на
РС- Сандански и сумата от 399,11 лева за разноски за съдебно- графологична експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, чл. 78, ал.1 и ал. 7 от
ГПК и чл. 194, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й.Н. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Сандански, ул.“***“ № ***,
В. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Сандански, ул.“***“ №*** и Н. Г. Б. с
ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ***, общ. Сандански да заплатят солидарно на
КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА
ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ – МАРИЦА ИНВЕСТ“ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“***“ № ***, представлявана от председателя Р. П. Б.
следните суми:
- сумата от 3 071, 82 лева (три хиляди и седемдесет и един лева и 82 ст.),
представляваща остатък от просрочена и неплатена главница по договор за заем № 4136/
25.05.2016г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до
пълното й изплащане;
- сумата от 321, 91 лева (триста двадесет и един лева и 91 ст.), представляваща
остатък от неплатена договорна лихва по описания договор за периода от 04.06.2019 год. до
8
20.05.2021 год.;
- сумата от 1 009, 78 лева (хиляда и девет лева и 78 ст.), представляваща неустойка
за забава на неплатените и просрочени вноски за главница за периода от 20.04.2018 год. до
03.06.2021 год.;
– сумата от 94, 82 лева (деветдесет и четири лева и 82 ст.), представляваща
неустойка за забава на неплатените и просрочени вноски за договорна лихва за периода от
20.05.2019 год. до 03.06.2021 год.
-сумата от 3 279, 78 лева (три хиляди двеста седемдесет и девет лева и 78 ст.),
за направените разноски по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на договорни лихви в частта му над уважения размер
от 321, 91 лева и период от 04.06.2019г. до 20.05.2021г. до претендирания размер от 331, 91
лева и период от 20.05.2019 год. до 03.06.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Сандански, ул.“***“ №
*** да заплати по сметка на Районен съд - Сандански сумата от 399, 10 (триста
деветдесет и девет лева и 11 ст.) за разноски за платено възнаграждение за вещо лице по
съдебно- графологична експертиза, както и пет лева за държавна издаване на изпълнителен
лист.
ОБЯВЯВА за недоказано оспорването на автентичността на договор за заем № 4136
от 25.05.2016 год. и молба за кредит с вх. № 153 от 22.04.2016 год. в частта относно подписа
на лицето В. Д. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
9