Р Е Ш Е Н И Е
№
23.4.2018 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
трети април две хиляди и осемнадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Г.
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 65 по
описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за делба във втората й фаза – по нейното извършване.
С влязло в сила решение съдът е допуснал извършването на делба между
В.Х.К., ЕГН ********** и Н.Г.Н., ЕГН ********** по отношение на съсобствен на
страните недвижим имот, представляващ апартамент № 4, намиращ
се в гр. В. Търново, ул. „Д. Н.” № 4 Б, на втори жилищен етаж от юг, а от
север, попадащ на трети жилищен етаж, вход „Б”,
от жилищен блок, построен върху държавна (сега общинска) земя, кв.
205 по ПУП на гр. В. Търново, който апартамент
се състои от: три стаи, кухня, клозет, баня, коридор и две тераси, със
застроена площ от 83.50 кв.м.,
заедно с прилежащото му избено помещение № 32
и таван № 4
от 37.30 кв.м.,
както със съответните на застроената площ на имота идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху земята, като по Схема №
15-561614/23.12.2015 г. имотът представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по
КККР, с адрес: гр.
В. Търново, ул. „Д. Н.”
№ 4, вх. Б, ет. 4, ап. 4,
който
самостоятелен обект се
намира в сграда № 4,
разположена в ПИ с
идентификатор 10447.510.123,
с предназначение на
обекта: жилище, апартамент, брой
нива на обекта - 1,
посочена в документа площ
- 83.50 кв.м.,
с прилежащи части: избено
помещение № 32, таван № 4
с площ 37.30 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата
на ниво 1: на същия етаж: няма, под
обекта: 10447.510.123.4.4, над обекта - няма,
както и по отношение на
следните движими вещи, а именно: 1/
пералня марка „Indesit”, бяла на
цвят, закупена през
В първото съдебно заседание след допускане
на делбата процесуалният представител на
ищцата изразява становище, че процесният недвижим имот следва да бъде изнесен
на публична продан.
Ответникът отправя искане по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот, но
впоследствие оттегля тази своя претенция. Предявява претенции по сметки против
ищцата за заплащане на 9 508.90 лева, представляваща половината от сумата,
която ответникът е платил по договор за кредит, сключен на 19.10.2005 г. между
Банка „Хеброс” АД, от една страна, и страните по делото, от друга, в периода от
21.11.2012 г. до 31.1.2015 г. и от 1.9.2015 г. до 21.11.2017 г. Ответникът
предявява и претенция за заплащане на сумата от 1 115.00 лева - извършени
необходими разноски за запазване на процесния имот.
Великотърновският районен съд,
като взе предвид
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Критериите за
определяне на способа, посредством който
следва да бъде ликвидирана съсобствеността, са няколко, като от
значение е броят на имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или
по-малко от съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се обособят
реални дялове за всички съсобственици, дали
единственият неподеляем имот е жилище и пр.
За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим
имот и възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на
съделителите, по делото беше извършена техническа експертиза, неоспорена от
страните в частта относно поделеяемостта на имота и приета от съда като
обективна, обоснована и компетентно изготвена от лице с нужните познания.
Допуснатият до делба имот представлява апартамент със застроена
площ 83.50 кв.м. и се състои от три
стаи, кухня, клозет, баня, коридор и две тераси. Прилежащи към апартамента са избено
помещение с полезна площ от 2.91 кв.м. и таван с площ по нотариален акт от
37.30 кв.м. Вещото лице дава становище, че имотът е неподеляем, доколкото няма
възможност за обособяване на две самостоятелни жилища, поради което и същият не
може да бъде разделен в съответствие с изискванията на ЗУТ. Според експертизата
стойността на недвижимия имот е 71 550.00 лева.
С оглед на горните данни, съдът приема, че процесният недвижим
имот е неподеляем - същият е допуснат до съдебна делба между двама съделители,
а от него не могат да се обособят самостоятелни дялове, съобразно броя на
съделителите.
По делото е изслушана и приета и съдебно-оценъчна експертиза,
заключението по която следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно.
Вещото лице по тази експертиза е определило пазарната стойност на допуснатите
до делба движими вещи, която възлиза на сумата от 708.00 лева.
По отношение способа за
извършване делбата на недвижимия имот.
Съдът счита, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне
на недвижимия имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба, допуснатият до делба недвижим имот се изнася на публична
продан, когато същият е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете.
По делото е установено, че от имота не могат да бъдат обособени самостоятелни
дялове, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура, което
препятства прилагането на способа по чл. 353 ГПК – чрез разпределение, тъй като
в случая от делбения имот не могат да се обособят реални дялове съобразно броя
на съделителите. По същите съображения е неприложимо и тегленето на жребий, тъй
като не могат да обособят достатъчен брой дялове. От своя страна ответникът
заяви, че не поддържа претенцията по чл. 349, ал. 1 ГПК, а дори и разгледана по
същество същата би била неоснователна, доколкото по делото е безспорно, че родителските
права по отношение на родените от брака на страните деца са предоставени на
ищцата, а не на ответника.
По
отношение на способа за извършване делбата на движимите вещи.
Що се отнася до делбата на движимите вещи, съдът намира, че
същата следва да се извърши посредством тегленето на жребий. Това е така,
защото квотите на съделителите са равни, допуснатите до делба движими вещи са
значителен брой и от тяхната маса могат да бъдат образувани дялове, така че
всеки съделител да получи дял в натура съобразно правилото на чл. 69 от Закона
за наследството, вр. чл. 34, ал. 2 от Закона
за собствеността.
По делото е изслушана и оценъчна
експертиза, вещото лице по която е определило пазарната стойност на допуснатите
до делба движими вещи, като на база експертното заключение съдът е изготвил
варианти за обособяване на дялове и е предявил на страните проект за
разделителен протокол.
С оглед липсата на направени
възражения по предявения проект и изразеното от ответника предпочитание към
предложения вариант първи, съдът намира, че на основание чл. 350 ГПК следва да бъде обявен окончателен разделителен протокол именно по
посочения вариант, както следва: І-ви дял: 1/ елипсовидна дървена маса, тъмнокафява на цвят, на стойност
47.00 лева; 2/ шарен персийски килим с флорални мотиви, на стойност 46.00 лева;
3/ светлокафяв холен разтегателен ъгъл, на стойност 154.00 лева; 4/
светлокафява спалня с четири броя шкафчета, на стойност 86.00 лева; 5/ три броя
бежови на цвят пътеки за разстилане с флорални мотиви, на стойност 26.00 лева. Стойността на дял I-ви възлиза на сумата от 359.00 лева. ІІ-ри
дял: 1/ пералня марка „Indesit”, бяла на цвят, на стойност 79.00 лева; 2/
светлокафява холова секция, на стойност 148.00 лева; 3/ двукрилен гардероб,
тъмнокафяв на цвят, на стойност 32.00 лева; 4/ черна на цвят камина „ Prity” с
оборудване, на стойност 90.00 лева. Стойността
на дял II-ри възлиза на
сумата от 349.00 лева.
Получилият дял I-ви следва
да заплати получилия дял II-ри
сумата от 5.00 лева за уравнение на дяла му.
По претенциите по сметки.
По претенцията по чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Бракът между страните е сключен на 24.6.2000 г. и е прекратен с
развод с решение от 11.3.2009 г., постановено по гр. д. № 2090/2009 г. по описа на ВТРС, като това обстоятелство обуславя
при уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи, приложимостта на
СК от
Между страните не се спори, че от 1.4.2009 г. и до настоящия
момент процесният апартамент се ползва от ответника. От представените по делото
банково удостоверение и справка за движение на сумите по сключения договор за
кредит, се установява, че в периода от 1.4.2009 г. до 30.11.2017 г. ответникът
е обслужвал задълженията по този договор. При извършена служебна справка, съдът
установява, че гр. д. № 2090/2009 г. на ВТРС е приключило с решение, с което е
утвърдено постигнатото между страните споразумение по реда на чл. 99, ал. 3 СК
(отм.). В така утвърденото споразумение е посочено, че ползването на процесното
жилище се предоставя на ищцата, при условията, уговорени в споразумението, а
именно: ищцата се е задължила да заплаща ипотечния кредит, считано от 1.5.2009
г., а в случай на неплащане на вноските по кредита от нейна страна - да
прекрати ползването и да го предаде на ответника, който да ползва имота и да заплаща
кредита. Уговорено е, че ответникът следва да освободи имота в срок до
30.4.2009 г. и да предаде ползването на ищцата, а в случай, че не изпълни това
си задължение, ищцата има право да се снабди с изпълнителен лист за ползването,
като в този случай дължи и плащане на кредита от датата на освобождаване на
имота.
С ТР № 60/12.8.1987 г. по гр.д. № 31/1987 г. на ОСГК на ВС е
прието, че съдебното решение в частта, с която се възпроизвежда споразумението
има договорен характер, като с него се цели уреждане на всички въпроси,
свързани с брака, в т.ч. имуществените отношения между съпрузите. Макар, че се
възпроизвежда в решението на брачния съд, споразумението запазва качеството си
на договор, като по своята правна същност то стои най-близо до съдебната
спогодба и за него е характерно присъщото за последната право-установяващо
действие. Т.е. доколкото споразумението на практика е договор между страните,
клаузите му следва да бъдат тълкувани във връзка една с друга по реда на чл. 20 ЗЗД.
От прочита на утвърденото споразумение следва да се направи
извод, че уговорката между страните, постигната по бракоразводното дело, се е
изразява най-общо в това, който от бившите съпрузи ползва жилището, той да
заплаща и вноските по кредита. Т.е. налице е изрична уговорка, уреждаща вътрешните
отношения на бившите съпрузи по повод изплащането на сумите по изтегления кредит.
Постигнатата уговорка обвързва валидно страните и съдът е длъжен да съобрази
същата при уреждане вътрешните им отношения по повод заплащането на кредита.
Не може да бъде споделено становището на ответника, че ищцата е
нарушила постигнатото споразумение, като не се е възползвала от правото си да
ползва имота и по този начин го е принудила да ползва имота, респ. да заплаща
вноските по кредита. Това е така, тъй като ползването на имота от ищцата е било
предпоставено от освобождаването му от ответника и предаване на владението на
ищцата в срока, уговорен със споразумението. По делото не бяха ангажирани
доказателства, че ответникът е предал на ищцата ползването на имота, считано от
30.4.2009 г., за да е налице основание последната да заплаща и вноските по
кредита. Цитираната от ответника нотариална покана е отправена седем години
след постановяване на бракоразводното решение и след образуване на настоящото
дело, като същата касае ползването не на целия, а на ½ ид. ч. от имота и
е отправена по повод претенцията на ищцата по чл. 344, ал. 2 ГПК. В случая не
ищцата следваше да докаже, че не е била допусната да ползва имота, а напротив -
ответникът, предявяващ сметна претенция, следваше да установи, че на 30.4.2009 г. е
освободил имота и е предоставил владението му на ищцата, но доказателства (а и
твърдения) в тази насока не бяха ангажирани. Не може да бъде споделено и
становището, че ищцата е принудила ответника да ползва имота, респ. да заплаща
вноските по кредита, доколкото не се е възползвала от правата по
споразумението. В случай, че ответникът не е желаел да ползва имота, не е бил и
длъжен да стори това, а е имал пред себе си възможността да предяви иск за
делба, като уреди отношенията с бившата си съпруга по повод имота, ако е
считал, че същата е нарушила споразумението по бракоразводното дело. Очевидно
това не е било сторено и близо седем години след бракоразводното дело
ответникът сам е ползвал общото жилище, респ. по силата на сключеното между
страните споразумение е бил длъжен да заплаща и вноските по кредита.
Предвид на горното, съдът намира, че претенцията за заплащане
на сумата от 9 508.90 лева, представляваща половината от сумата, която ответникът
е платил по сключения договор за кредит за периода от 21.11.2012 г. до
31.1.2015 г. и за периода от 1.9.2015 г. до 21.11.2017 г., е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По претенцията по чл. 72, ал. 2 СК:
Вземанията за
присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и подобрения
почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази съществуването
на имота, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се
влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна наложителност за
извършването им. В случая претендираните от ответника разноски са за извършени СМР в общи
части на сградата, каквито са покривът и подпокривното пространство. За
извършени СМР в общи части на сградата обаче същият може да претендира заплащането им от етажните
собственици съразмерно с притежаваните от тях идеални части по реда на чл. 30,
ал. 3 ЗС, с каквато претенция съдът не е сезиран. Само на това основание ищцата
не дължи заплащане стойността на твърдените разноски. Фактът, че ремонтираната част е над таванското
помещение към апартамента на страните не води до друг правен извод, като по
делото не бяха ангажирани и доказателства за твърденията, че между етажните
собственици във входа има уговорка всеки собственик да извършва ремонт на
покрива над своя таван.
В допълнение следва да се отбележи, че в тежест на ответника беше да установи какво е
било състоянието на сменените
улуци, водосточни тръби, цигли и пр. към момента на започване
на СМР, респ. че
състоянието им е налагало извършването на ремонт. В заключението си
вещото лице сочи, че СМР са
извършени, като е определена и стойност им, но не и (като вещото лице не е
имало и такава задача) дали извършените дейности са били наложителни. Напротив, в съдебно заседание вещото лице
сочи, че „ако” е имало някакви течове, след извършването на ремонта, те са били
отстранени, респ. е запазен и имотът. Т.е. заключението само по себе си не
доказва наложителността на ремонта, а по делото не бяха ангажирани други
доказателства в тази насока.
Предвид на горното, съдът намира, че претенцията за заплащане
на сумата от 1 115.00 лева - извършени разноски за запазването на процесния
имот, също се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските.
Предвид обстоятелството, че стойността на делбеното имущество
възлиза в размер на общо 72 258.00 лева (71 550.00 лева за недвижимия имот и
общо 708.00 лева за движимите вещи), всеки от съделителите следва да бъде
осъден да заплати държавна такса съобразно дела си, а именно сума в размер на 1
445.16 лева (36 129 лева х 4 %). Ответникът Н.Н. следва да заплати и държавна
такса по предявените от него сметни претенции в общ размер от 430.36 лева - 4 %
от стойността на всяка от двете претенции, както и 98.86 лева - държавна такса
по иска за частична трансформация.
Страните нямат право на разноски в настоящото производство предвид
характера на същото, в което всяка страна се явява едновременно ищец и ответник.
Съгласно чл. 355 ГПК разноски се дължат само по присъединените искове, но ответникът
по сметните претенции В.К. не е представила доказателства за разноски,
направени във връзка със сметните претенции, респ. такива не й се дължат.
На ищцата следва да се присъди единствено сумата от 50.00 лева
- половината от възнаграждението на вещото лице по допуснатата оценъчна
експертиза цялото в общ размер от 100.00 лева. Възраженията на ответника за
недължимостта на тази сума от него са неоснователни, доколкото изготвянето на
експертното заключение е наложително за определяне стойността на движимите
вещи, а от там и за извършване на делбата, като всеки съделител поема
разноските по делото съобразно дела си в собствеността.
Мотивиран от гореизложеното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ апартамент
№ 4, намиращ се в гр. В. Търново, ул. „Д. Н.”
№ 4 Б, на втори жилищен етаж от юг, а от север, попадащ на трети жилищен етаж,
вход „Б”, от жилищен блок, построен върху държавна
(сега общинска) земя, кв. 205 по
ПУП на гр. В. Търново, който апартамент се състои от: три стаи, кухня, клозет,
баня, коридор и две тераси, със застроена площ от 83.50
кв.м., заедно с
прилежащото избено помещение № 32
и таван № 4
от 37.30 кв.м.,
ведно със съответните на застроената площ на имота идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху земята, като по Схема №
15-561614/23.12.2015 г. имотът представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по
КККР, с адрес: гр.
В. Търново, ул. „Д. Н.”
№ 4, вх. Б, ет. 4, ап. 4,
който
самостоятелен обект се
намира в сграда № 4,
разположена в ПИ с
идентификатор 10447.510.123,
с предназначение на
обекта: жилище, апартамент, брой
нива на обекта - 1,
посочена в документа площ
- 83.50 кв.м.,
с прилежащи части: избено
помещение № 32, таван № 4
с площ 37.30 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата
на ниво 1: на същия етаж: няма, под
обекта: 10447.510.123.4.4, над обекта - няма.
След извършване на публичната продан получената сума да бъде
разпределена между страните при равни права – ½ (една втора) за В.Х.К.,
ЕГН ********** и ½ (една втора) за Н.Г.Н., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената от Н.Г.Н., ЕГН ********** претенция
по сметки против В.Х.К., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 9 508.90
лева, представляваща половината от сумата, заплатена по сключения на 19.10.2005
г. договор за кредит с Банка „Хеброс” АД, претендирана за периода от 21.11.2012
г. до 31.1.2015 г. и за периода от 1.9.2015 г. до 21.11.2017 г., ведно със
законната лихва от предявяване на претенцията - 11.12.2017 г. до окончателното
й заплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената от Н.Г.Н., ЕГН ********** претенция
по сметки против В.Х.К., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 1 115.00
лева, представляваща извършени разноски за запазването на процесния недвижим
имот.
ОБЯВЯВА ОКОНЧАТЕЛЕН
РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
относно допуснатите до делба движими вещи, както следва:
Първи дял: 1/ елипсовидна дървена маса, тъмнокафява на
цвят, на стойност 47.00 лева; 2/ шарен персийски килим с флорални мотиви, на
стойност 46.00 лева; 3/ светлокафяв холен разтегателен ъгъл, на стойност 154.00
лева; 4/ светлокафява спалня с четири броя шкафчета, на стойност 86.00 лева; 5/
три броя бежови на цвят пътеки за разстилане с флорални мотиви, на стойност
26.00 лева. Стойността на дела възлиза
на сумата от 359.00 лева.
Втори дял: 1/ пералня марка „Indesit”, бяла на цвят,
на стойност 79.00 лева; 2/ светлокафява холова секция, на стойност 148.00 лева;
3/ двукрилен гардероб, тъмнокафяв на цвят, на стойност 32.00 лева; 4/ черна на
цвят камина „ Prity” с оборудване, на стойност 90.00 лева. Стойността на дела възлиза на сумата от 349.00
лева.
Получилият първи дял следва да заплати получилия втори дял сумата
от 5.00 лева за уравнение на дела му.
ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса върху стойността
на дела й от процесния недвижим имот в размер на 1 445.16 (хиляда четиристотин
четиридесет и пет лева и шестнадесет ст.) лева.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса върху стойността
на дела му в размер на 1 445.16 (хиляда четиристотин четиридесет и пет лева и
шестнадесет ст.) лева, държавна такса по предявените сметки претенции в размер
на 430.36 (четиристотин и тридесет и тридесет и шест ст.) лева, както и
държавна такса по иска за частична транформация в размер на 98.86 (деветдесет и
осем лева и осемдесет и шест ст.) лева.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН ********** да заплати на В.Х.К.,
ЕГН ********** сумата от 50.00 (петдесет) лева - разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: