Определение по дело №335/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 582
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20211700500335
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 582
гр. Перник , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. И., чрез пълномощника адв.
Р.З., против определение от 09.04.2021 г. по гр. дело № 6115 по описа за 2020 г. на
Пернишкия районен съд, с което производството по делото е спряно на основание до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 538/2021 г. на
РС-Перник, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
По изложени в частната жалба доводи за неправилност на определението на
районния съд се иска неговата отмяна. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е
немотивиран и е постановен в противоречие с принципа за процесуална икономия.
Сочи се, че всяка страна може да възрази за размера на своя дял в самото делбено
производство. Според жалбоподателката делбеният съд е следвало да присъедини
новообразуваното гр.д. № 538/2021 г. на РС-Перник за разглеждане в общо
производство с гр. дело № 6115 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд с оглед
идентитета на страните и предмета на делата. Претендира разноски за настоящото
производство.
Ответната страна Д. И. С. с писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1
ГПК чрез адв. Т. Я.-С., е оспорила частната жалба като неоснователна и моли
обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящото
производство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на частната жалбоподателка.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
1
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. дело № 6115 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен
съд е образувано по предявен от А. И. И. срещу Д. И. С. иск за делба на следния
недвижим имот- самостоятелен обект с идентификатор № 55871.505.609.1.43, по
КККР, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се на адрес: ***, разположен в сграда с идентификатор № 55871.505.609, с
предназначение жилище, апартамент с площ 101,67 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж обект с идентификатор № 55871.505.609.1.44, под
апартамента обект с идентификатор № 55871.505.609.1.41, и над апартамента обект с
идентификатор № 55871.505.609.1.45, ведно с таванско помещение № *, с площ от 5,47
кв.м., при съседи – от север таван № *, от изток – тераса, от юг – таван № * и от запад
коридор, заедно с принадлежащото избено помещение № **, с площ от 5,60 кв.м. и при
съседи: от север – стълбище, от изток – мазе № **, от юг – коридор, и от запад –
тротоар и ул. „***“, и с 1,89% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, при граници по документ за собственост: от север –
апартамент на М. К., от изток – двор, от юг – апартамент № ** на Л. М., от запад –
тротоар и ул. „***“.
В исковата молба за наведени твърдения, че съсобствеността между страните е
възникнала по наследство от баща им И. Й. И., починал на *** г., със смъртта на който
между родителите на страните се е прекратила съпружеската имуществена общност
върху имота. Сочи се, че всяка от страните и майка им Ц. А. И. са наследили поравно
частта от СИО на И. Й. И., като са получили по 1/ 6 идеална част от имота, с което
делът на майка им е станал 4/ 6 идеални части. Ищцата поддържа, че е придобила
притежаваните от Ц. А. И. 4/ 6 идеални части от процесния имот по силата на договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 36 от 2020 г. Поради
това иска делбата на процесния имот да бъде допусната между страните при квоти 5/ 6
идеални части за ищцата и 1/ 6 идеални части за ответницата.
С отговора на исковата молба, подаден в законоустановения срок по чл. 131
ГПК, ответницата Д. И. С. е оспорила размера на претендирания от ищцата дял от
процесния имот. Посочила е, че майката на страните Ц. А. И. е починала на *** г.
Направила е възражения за нищожност поради липса на основание на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 36 от 2020 г., и на пълномощното,
издадено за сключването му от прехвърлителката Ц. А. И. в полза на упълномощеното
лице и приобретател по договора А. И. И.. При условията на евентуалност е въведено
възражение за симулативност на упълномощителната сделка и на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане като
прикриващи пълномощно за сключване на договор за дарение и съответно такъв
договор, като е направено и искане по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарението
поради накърняване на запазената част на Д. И. С. от наследството на майка . В
отговора е обективирано и искане за спиране на делбеното производство на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството, образувано по предявена от
Д. И. С. срещу А. И. И. искова молба с вх. № 263040/08.02.2021 г., препис от която се
представя в приложение към отговора.
Обжалваното определение е постановено преди насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание в първата фаза на делбата. Пернишкият
районен съд е посочил, че при служебна справка в деловодната система на РС-Перник
2
е констатирал, че по искова молба с вх. № 263040/08.02.2021 г. е образувано гр.д. №
538/2021 г. с предмет искове за прогласяване за нищожен на договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 36 от 2020 г., а в условията на
евентуалност – за неговото разваляне поради неизпълнение. Приел е, че решението по
описаните в предходното изречение искове се явява преюдициално за правилното
решаване на спора гр. дело № 6115 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд,
поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял делбеното производство до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 538/2021 г. на
РС-Перник.
Според константната практика на ВКС оспорването и претенциите по чл. 342 и
чл. 343 ГПК не могат да бъдат повдигани и разглеждани в производството за съдебна
делба, ако са предявени извън преклузивния срок по чл. 342 ГПК до първото заседание
по делото и когато са били разрешени със сила на пресъдено нещо или са били
предявени по исков ред, преди да бъдат повдигнати пред делбения съд. В първата
хипотеза те ще бъдат пресечени от отвода за пресъдено нещо, а във втората – от отвода
за висящ процес. Самият процес за съдебна делба следва да бъде спрян, ако между
съделителите е налице висящ процес по преюдициален за делбата въпрос /чл.229, ал.1,
т.4 ГПК/, макар и да е образуван след започване на съдебната делба. Споровете
относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в
делбеното производство, но и вън от него (в този смисъл- определение № 71 от
10.03.2014 г. по ч. гр. д. № 7287/2013 г., Второ гражданско отделение на ВКС).
Непредявените в законоустановения срок по чл. 342 ГПК възражения не могат
да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до
приключването му, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в
частта за преклузията, настъпваща с изтичане на първото съдебно заседание. В случая
обаче още с отговора на исковата молба ответницата е оспорила като нищожна
сделката, с която ищцата се легитимира като собственик на 4/ 6 идеални части от
делбения имот, както и пълномощното от прехвърлителката за сключване на
оспорената сделка, съответно е направила искането по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради което на
изследване подлежи въпросът дали решението по предявените отделни искове е
обуславящо, за да обоснове постановеното спиране на делбеното производство (в този
смисъл- определение № 444 от 10.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 367/2011 г., II г. о.,
ГК).
Такава обусловеност безспорно е налице, доколкото по гр.д. № 538/2021 г. на
РС-Перник ще се извърши преценка на действителността на горепосочения договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и дали
същият е породил вещнопрехвърлително действие по отношение на А. И. И. на 4/ 6
идеални части от процесния имот, дали прикрива дарение и съответно накърнена ли е
запазената част на Д. И. С. от наследството на майката на страните Ц. А. И. и
основателно ли е искането по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарението. Решението
по обуславящите искове ще има значение за определяне на квотите от съсобствеността
на съделителите в производството по гр. дело № 6115 по описа за 2020 г. на
Пернишкия районен съд, поради което същото правилно е спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалното
производство по гр.д. № 538/2021 г. на РС-Перник.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 213 ГПК, когато в съда има
висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на
3
ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно
производство и да издаде общо решение по тях. Преценката за служебно съединяване
на дела е предоставена на решаващия съд и не подлежи на инстанционен контрол,
поради което в настоящото производство така поставеният от частната жалбоподателка
въпрос за възможността да се съединят горепосочените не може да бъде предмет на
обсъждане.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното определение следва да се потвърди.
С оглед изхода на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК, заплатени по договор за правна защита и съдействие от *** г.,
обективиращ разписка за получаването им в брой.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.04.2021 г. по гр. дело № 6115 по описа за
2020 г. на Пернишкия районен съд, с което производството по делото е спряно на
основание до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. №
538/2021 г. на РС-Перник, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. И., с ЕГН **********, да заплати на Д. И. С., с ЕГН
**********, сумата от 200 лева- разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с частна
жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4