РЕШЕНИЕ
№ 29/07.02.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Гергана Мазгалова….....…………...…...……...............………в
присъствието на
Прокурор Николай Трендафилов…..….............……................……………………………...като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №1336 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.Р.Т. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №135/24.09.2019г. , постановено по АНД №547/2019г. по описа на Районен съд-Свиленград.
В касационната жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение. Твърди
се, че първостепенният съд не разгледал задълбочено обстоятелствата, сочещи, че
при издаване на акта са допуснати съществени нарушения. Безспорно се доказало в
първоинстанционното производство, че актосъставителят Я. И. Я. заема длъжността
инспектор“ в ТД „Югозападна“, включваща митнически бюра и пунктове,
несъответстващи на местоизвършване на нарушението – МП „К. А.“ към ТД „Южна
морска“. Не ставало ясно по силата на какъв документ и по чие разпореждане Я. упражнява
трудово правоотношение на МП „К. А.“. Съдът изследвал този въпрос при снемане
самоличността на свидетеля, но конкретен
отговор не бил даден. Въпреки това, без да са представени доказателства относно
принадлежността на актосъставителя към съответното териториално звено на
Агенция „Митници“, както и за оправомощаването му да извършва проверки,
констатира нарушения и да съставя АУАН в друго териториално
подразделение,(какъвто бил случаят на командироване на служители), съдът без да
изложи мотиви приел, че актът е съставен от оправомощено лице. Твърди се, че
липсва териториална компетентност на актосъставителя , като без конкретни
доказателства била приета и материална негова компетентност. Наличието на
твърдяното нарушение и неговата сериозност явно били съзнати от наказващия
орган, видно от съдържанието на АУАН, в който бил посочен и втори актосъставител
– П. В.С., за който касаторът също твърди да е некомпетентен. Касаторът се
позовава на разпоредбите на чл.41 ал.1,
чл.42 т.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН като сочи, че описвайки актовете и действията на
компетентния орган, в тях законодателят използвал първо лице, единствено число.
Действително, липсвала забрана актосъставителите да са повече от един, но при
проследяване съдържанието на приложимата материя и действията на длъжностните
лица било видно, че АНО бил наясно с възможността тези детайли да бъдат
отчетени и предвидливо взел мерки за саниране на нарушенията.
В жалбата се твърди също, че съдът не
взел становище и по претендираната липса на компетентност на АНО и
несъответствието на материалноправните разпоредби. Според касатора, при описване на деятелността
му контролните органи разширили нормата от ЗМ, дописвайки я чрез въвеждане в
квалификацията на допълнителен елемент, а именно, че са „превозени стоки
забранени за внос…“ , което сочело на колебание в материалноравната
квалификация на нарушението. Липсвали аргументи в тази насока, нямало приложен
одобрен списък на разрешени продукти за растителна защита, от който да е видно,
че препаратите не фигурират в него. Твърди се, че дори и дадената квалификация
на нарушението да била правилна, нарушената материалноправна разпоредба
следвало да бъде тази по чл.52 т.1 от Закона за защита на растенията(ЗЗР), а не
по т.2 от същата разпоредба. Съдът не само не отчел тези слабости на НП, но и
положил усилия да легализира разширената форма на изпълнителното деяние и
доказал чрез справка в интернетстраницата на БАБХ, че касаторът не е включен в
регистъра на лицата, притежаващи Удостоверение за търговия с продукти за
растителна защита. Касаторът се позовава на Решение №557/04.07.2019г. ,
постановено по адм.д.№508/2019г. на АС-Хасково, в което бил разгледан казус с
идентична фактология и категорично било прието, че контролът на държавната граница
е бил осъществен не във връзка с това, че продуктите за растителна защита а
внесени или въведени в страната в отклонение на забраните по чл.52 т.1 или т.2
от ЗЗР, а за това, че са предмет на митническа контрабанда. При тези
обстоятелства касаторът твърди, че е поставен в невъзможност да се ориентира в
констатациите на проверяващите и наказващия, орган , и съществено е засегнато
правото му на защита.
По изложените съображения се
претендира отмяна на постановеното решение и потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуален представител, който доразвива оплакванията в същата
като навежда довод, че доколкото е нарушена разпоредба от ЗЗР, компетентен да
реализира административнонаказателна отговорност в случая е Директорът на ОДБХ,
а от друга страна липсва субективния елемент на деянието.
Ответникът, Главна
дирекция „МРР“ към ЦМУ, Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли
да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Свиленград като
правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на разглеждане пред Районен
съд – Свиленград е било НП №1651/2019 от 17.07.2019г. на Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна Морска“ към ГД „МРР“ в ЦМУ , в частта му, с която за нарушение по чл.233, ал.3 вр.ал.1 от ЗМ, на
Р.Р.Т. е
наложена глоба в размер на 6956.40 лева, представляваща 200% от митническата
стойност на пренесените без знание и разрешение на митническите органи
забранени за внос стоки - Препарати за
растителна защита: “CANPRIN“ 35S – 165 броя х 600 грама.
С оспореното решение съдът е потвърдил
НП в обжалваната му част.
За да постанови този резултат, Свиленградският
районен съд е достигнал до извода, че е спазена изцяло административната
процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП. Приел е, че са спазени
изискванията на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН като нарушението е ясно описано
от фактическа и правна страна, и по начин, даващ възможност на наказаното лице
да разбере в цялост административното
обвинение и да организира адекватно
защитата си в пълен обем. Изложил е и съображения за компетентност на
актосъставителите и АНО. Приел е за
безспорно установено по делото, че Р.Р.Т. е извършил описаното в НП административно
нарушение, като е мотивирал подробно изводите си в тази насока. Изложил е и
съображения за правилно и законосъобразно определяне на наложеното
административно наказание в минимален размер. Посочил е, че не са налице
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на
районния съд.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни
изводи, съответстващи на събраните по делото доказателства.
Правилно е прието, че административнонаказателната
процедура е проведена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Изцяло се споделя извода на съда, че актът и НП
изхождат от компетентни органи, а оплакванията на касатора в тази насока не
могат да бъдат възприети.
Действително в АУАН за единия от актосъставителите
– Я. И. Я. е посочено, че заема длъжността „инспектор“ в ТД „Югозападна“.
Изрично обаче от последния е заявено в с.з., че така записаното е неправилно и
е в резултат на техническа грешка, като заеманата длъжност е в ТД“Южна
морска“. В потвърждение на последното е
и представената Заповед №3924/14.02.2019г. на Директора на Агенция „Митници“. Видно
от същата, Я. И. Я. заема длъжността „инспектор“ в ТД „Южна морска“ на Агенция
„Митници“, което наред с обстоятелството, че работното му място е МП “К. А.“, е достатъчно да обоснове териториалната му
компетентност да извършва проверки и да съставя АУАН при констатирано
административно (митническо) нарушение на този пункт. Що се касае до
твърденията за липса на материална компетентност, следва да се посочи, че в
случая тя не произтича от оправомощаване, а от самия закон - чл.230 от ЗМ вр.
чл.37 ал.1 б.“а“ от ЗАНН, като с оглед заеманата от актосъставителя Янчев
длъжност – „инспектор“, е безспорно, че последният има качеството на
„митнически орган“ по смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗМ. До този правилен извод е
достигнал и районният съд.
По същите съображения териториално и материално
компетентен да съставя АУАН по ЗМ е и вторият актосъставител – П. В. С. на
длъжност „старши инспектор“. По отношение на него следва да се отбележи, че
макар в акта да не се визира териториалното поделение на АМ, в което е
заеманата длъжност, по делото са налице достатъчно данни, сочещи, че същата се
изпълнява в ТД „Южна морска“ , а именно вписаното за работно място в Протокол
за извършена митническа проверка от 20.05.2019г., както и отразеният код на МУ – BG 001015 в разписките №0145786 и №0145787 към протокола,
който код е този на МП“Капитан Андреево“ според официално обявената и публично
достъпна информация в интернетстраницата на АМ.
Наред с горното, правилно е прието в оспореното
решение, че материално и териториално компетентен е и издателят на НП. В тази
връзка районният съд е отчел предвиденото в чл.47 ал.1 б.“а“ вр. ал.2 от ЗАНН
вр. чл.231 от ЗМ и приложените Заповеди на Директора на АМ №ЗАМ-42/32-8714 от
07.01.2019г. и №7182/07.06.2019г. , а оплакването на касатора за невзето
отношение по претендираната некомпетентност на АНО е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването за
неправилното приложение на материалния закон, респ. за неизлагане от районния
съд на становише относно възражението за неправилна правна квалификация на нарушението, респ. за несъответствие
на НП с материалноправните разпоредби.
Вмененото на касатора административно нарушение е това по чл.233 ал.3, във връзка с ал.1 от ЗМ.
Съгласно чл.233 ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, а според чл.233 ал.3 от ЗМ, „… когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос…“
На касатора е вменено да е превозил с управлявания от него автомобил конкретно описани по вид и количество стоки – препарати за растителна защита, за които не притежава съответното разрешение т.е забранени за внос/въвеждане по смисъла на чл.52 т.2 от ЗЗР, без знанието и разрешението на митническите органи т.е. да е извършил „митническа контрабанда“ на забранени за внос стоки и това му деяние се доказва по несъмнен начин от събраните по надлежен ред доказателства по делото. Разпоредбата на чл.233, ал.3 от ЗМ има характер на квалифицираща спрямо нарушението митническа контрабанда, с оглед характера на стоката.
Районният съд е развил подробни съображения, въз основа на които приема, че откритите в товарния автомобил недекларирани препарати за растителна защита, съобразно вида и количеството им, отговарят на дефиницията на понятието „стоки“ и са в търговско количество, че са предмет на митническа контрабанда, както и че са забранени за внос, вкл. е аргументирал защо възприетата от АНО правна квалификация на нарушението е правилна. Изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция.
След като административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за митническа контрабанда, то приложимият
закон е именно Законът за митниците, а не ЗЗР. В случая определящо за квалификацията
на санкционираното деяние , респ. за приложимия материален закон е това, че стоките са пренесени/превозени през
границата на страната, без да са декларирани пред митническите
органи. Именно доколкото касаторът е обвинен, че е извършил превоз през
държавната граница на стоки, без знанието и разрешението на митническите
органи, не може да бъде споделено възражението му, че в случая нарушената материалноправна
разпоредбата е тази на чл.52 от ЗЗР и следвало деянието да се санкционира
от Директора на ОДБХ. Двата закона
– ЗМ и ЗЗР, уреждат различни обществени отношения, като в случая контролът не е
бил осъществен във връзка с това, че продукти за растителна защита са внесени
или въведени в страната в отклонение на забраните по чл.52, т.1 или т.2 от ЗЗР,
а за това, че стоките са предмет на митническа контрабанда. В този смисъл е и изложеното от районния съд,
вкл. и визираното от касатора решение по
адм.д. (к) №508/2019г. по описа на Административен съд Хасково.
При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя
изцяло изводите на същия, че процесното нарушение е правилно квалифицирано и
доказано от обективна и субективна страна. Следва да се посочи, че възражението на касатора за липса
на субективния елемент на деянието е било навеждано и пред районния съд, който
обосновано и мотивирано го е отхвърлил.
Предвид гореизложеното съдът счита, че не са
налице твърдените в жалбата касационни основания. Оспореното решение е валидно,
допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса
на допуснати процесуални нарушения , поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото,
основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е
процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият
текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019
г., към момента е в сила, поради което на ответника - Главна дирекция „МРР“ към
ЦМУ, отдел "Митническо разузнаване и разследване Южна морска " към Агенция
Митници се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от това съдът на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №135/24.09.2019г., постановено по АНД №547/2019г. по описа
на Районен съд-Свиленград.
ОСЪЖДА Р.Р.Т. , ЕГН **********,***,
да заплати на Главна дирекция "Митническо
разузнаване и разследване" към Централно митническо управление, отдел "Митническо разузнаване
и разследване Южна морска“, сумата в
размер на 80 лв. /осемдесет лева/ разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.