РЕШЕНИЕ
№ 2369
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110201774 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Д. Д. Я., ЕГН **********, с адрес
гр.С, бул.“Д Б“ №, ет., ап., против наказателно постановление №23-4332-
031040/18.12.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва да е извършил вмененото му нарушение,
поради което иска отмяна на процесното НП, като неправилно издадено.
Счита за невярно отразеното в него твърдение, че е преминал на червен
светофар, тъй като по време на предприетия ляв завой светнал жълт светофар,
но поради забавяне на преднодвижещ се автомобил, вече се намирал в
средата на отсрещното платно, когато светнал червения сигнал. Навежда
доводи, че е извършил единственият законосъобразен и незастрашаващ
движението ход – да завърши започнатия ляв завой и да освободи
кръстовището, без да създава опасност за движението и пешеходците.
Отделно от горното навежда доводи, че спирането му от полицейските
1
служители е избирателно и тенденционзно, доколкото последните не са
спрели преднодвижещият се автомобил и умишлено са го забавили с
извършване на полицейската проверка, след като е следвало да вземе болното
си дете от 122-ро СУ.
Жалбоподателят лично, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по същество на правния спор. В придружаващото преписката
писмо, прави изрично възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 29.12.2023 г. чрез „Система за сигурно електронно
връчване“, а жалбата против него е подадена на 11.01.2024 г., съгласно
отразените данни в придружаващото преписката писмо, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок, считано от датата на
връчване на санкционния акт, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 08.12.2023 г., в гр.София, полицейски служители при 04 РУ-СДВР, в
състав: свидетелят С. Х. П. /инспектор/ и С. Е. Т., изпълнявали служебните си
задължения със служебен автомобил в гр.София. Около 16:23 часа,
полицейските служители се намирали на кръстовището на бул.„Черни връх“ и
ул.„Презвитер Кузма“, движейки се в посока към „Околовръстен път“, когато
забелязали лек автомобил „Ауди Ку 3“, с рег.№, движещ се срещу тях от
ул.“Свети Наум“ към бул.“Джеймс Баучер“ /посока от „Околовръстен път“/,
да приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната
уредба на кръстовището на бул.“Черни връх“ и ул.“Презвитер Кузма“.
2
Възприемайки така извършеното нарушение, полицейските служители
последвали водача и с подаване на светлинен и звуков сигнал го спрели за
извръшване на полицейска проверка. В хода на проверката била установена
самоличността на водача на процесното МПС в лицето на жалбоподателя – Д.
Д. Я..
Въз основа на така направените констатации, компетентно длъжностно
лице: свидетелят С. Х. П., заемащ длъжността инспектор при СДВР, 04 РУ-
СДВР, в присъствието на един свидетел-очевидец, присъставал при
установяване на нарушението и съставяне на акта – С. Д. Я., също полицейски
служител, съставил АУАН, Серия GА, с бл. №1114979/08.12.2023 г., против
Д. Д. Я., затова, че на 08.12.2023 г., в 16:23 часа, в гр.София, по бул.“Черни
връх“, с посока на движение от ул.“Свети Наум“ към бул.“Джеймс Баучер“,
управлява личния си лек автомобил „Ауди“, с рег.№, като на кръстовището на
бул.“Черни връх“ и ул.“Презвитер Кузма“, водачът приближава, навлиза и
преминава на червен сигнал на изправната трисекционна светофарна уредба,
работеща в нормален режим, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне, с отбелязване, че няма възражения по
направените в него констатации. Жалбоподателят се възползвал от правото
си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и представил писмени възражения пред АНО в
законоустановения 7-дневен срок, в които навел аналогични на изложените в
жалбата аргументи за незаконосъобразността на съставения АУАН.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал НП №23-
4332-031040 на 18.12.2023 г., против жалбоподателя Д. Д. Я., с което след
като възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – обяснения на жалбоподателя, показания на
свидетеля Х.; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните
АУАН и НП; писмени възражения по реда на чл.44 от ЗАНН; справка картон
на водач Д. Д. Я.; Заповед №513з-4531/31.005.2022 г. на директора на СДВР;
3
Заповед №8121К-13312/28.11.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО; Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от
тях длъжност, съгласно приложените три броя заповеди и акт за встъпване в
длъжност, в кръга на техните функции, и по предвидените в закона форма и
ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания
за цялостна отмяна на санкционния акт на формално основание.
Фактическата обстановка, изложена точно и ясно в процесното НП, се
установява от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят
принципно не оспорва факта, че е управлявал процесното МПС на посочените
дата, час и място, т.е. не оспорва авторството на деянието, доколкото в
обясненията си, дадени в съдебното следствие твърди, че именно той е
управлявал автомобила към момента на извършване на деянието. Последният
принципно оспорва извършването на вмененото нарушения като дава
обяснения аналогични на изложените в жалбата - че се касае за светофар само
за пешеходци, както и че е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба
при предприемане на маневрата завой на ляво, но докато предностоящия
автомобил направи левия завой, светнал червен сигнал на светофара. Тези му
твърдения не само, че не намират подкрепа в събраните по делото
доказателства, но катогерично се оборват от показанията на свидетеля Х.,
който последователно и точно възпроизвежда личните си възприятия за
навлизане в кръстовището на процесния лек автомобил именно на забранен
червен сигнал на светофарната уредба за посоката му на движение – за
завиване на ляво. Свидетелят Х. е категоричен, че е имал пряка видимост,
както към светофарната уредба на процесното кръстовище, така и към
процесното МПС-то, доколкото нарушението е извършено от автомобил,
движещ се срещу тяхната посока на движение. Показанията на свидетеля Х.
изцяло кореспондират на отразените констатации в съставения акт, против Я..
С оглед на горното, съдът възприема дадените обяснения от жалбоподателя,
4
че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, едниствено като
изградена защитна теза, с цел избягване на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение. Очевиден израз на така
преследваната цел е и голословно заявеното от жалбоподателя в съдебно
заседание, че извършената полицейска проверка е била избирателна и
своеволна, без наличие на основание за такава. Няма данни по делото, които
да навеждат на такъв извод, поради което обясненията на жалбоподателя и в
този смисъл, се явяват несъстоятелни.
Правилно е приложен материалния закон. Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП,
участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а според чл.183, ал.5, т.1 от
ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава на сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването. Съгласно чл.30, ал.1 от
ППЗДвП, пътните светофари се използват за регулиране движението на ППС
и на пешеходците. Те имат светещи полета, с определени разположения, цвят,
форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в
движението се подават светлинни сигнали с определено значение.
Забранителният характер на червената светлина е регламентиран както в
ППЗДвП, така и в Наредба №17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по
пътищата със светлинни сигнали, в сила от 18.05.2015 г., която в чл.7 сочи:
„За регулиране на движението на ППС се използват видовете светлинни
сигнали – със зелен цвят, значението на който е съгласно чл.31, ал.7, т.3 на
ППЗДвП - „Преминаването е разрешено“; със жалт цвят, значението на който
е съгласно чл.31, ал.7, т.3 от ППЗДвП – „Внимание спри“; с червен цвят,
значението на който е съгласно чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, която разпоредба
от своя страна сочи, че червената светлина означава: „Преминаването е
забранено“. Водачите на ППС не трябва да преминават „стоп-линията“ или,
ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва
да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.
В съставения АУАН, актосъставителят е посочил еднозначно, че
нарушителят е преминал именно на червен сигнал на светофарната уредба,
позовавайки се на личните си възприятия, при изпълнение на служебните си
задължения, без по делото да са налице данни за пряката му заинтересованост
5
от изхода на делото. Същата фактическа обстановка е посочена и в
издаденото НП, като в хода на съдебното следствие, свидетелят Х., който е
пряк свидетел-очевидец на нарушението, убедено твърди, че е имали
видимост от местоположението си на процесното кръстовище и е могъл да
види сигнала на светофарната уредба в посоката на движение на процесния
автомобил, която в момента на неговото преминаване през кръстовището е
показвала червен сигнал за посоката му на движение. Събраните по делото
доказателства не подкрепят дадените обяснения от жалбоподателя за
преминаване през процесното кръстовище на жълт сигнал на светофарната
уредба и светването на червен такъв, достигайки в средата на отсрещното
платно. Недоказана остава версията на жалбоподателя, че се е намирал
толкова близо до светофара в разрешителен за принаване режим, че да не е
могъл да спре при светване на жълтия сигнал, още повече, че излага
твърдения за забавяне движението на преднодвижещ се автомобил, също
предприел маневра за ляв завой. Следва да се отбележи, че поведението на
жалбоподателя и в хипотезата на преминаване на жълт сигнал на
светофарната уредба, което, обаче, не се установява от събраните по делото
доказателства, също е неправомерно. След като е бил длъжен да спре,
съобразно изискванията на чл.31, ал.4, т.4 от ППЗДвП, и не е направил това,
жалбоподателят е създал предпоставки за ПТП, тъй като в този момент е
светел зелен сигнал на светофарната уредба за пешеходци на намиращата се в
близост пешеходна пътека и училище.
С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно доказано от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е нарушил
императивно установеното задължение за не преминаване при сигнал на
светофара, който не разрешава това, какъвто е червеният сигнал. Деянието по
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е обявено за наказуемо, като е без значение дали
същото се дължи на проявено невнимание или на умисъл в действията или
бездействията, доколкото съгласно чл.7 от ЗАНН деянието е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Съдът намира за необходимо
да посочи и това, че нарушението е извършено в 16:23 часа, когато трафикът е
засилен, в светлата част на денонощието и на оживено място – кръстовище в
гр.София, където не само цветовете на подаваните светлинни сигнали от
светофарната уредба, но и преминаващите през кръстовището автомобили, са
6
ясно различими. Жалбоподателят е нарушил забраната за преминаване през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и не може да черпи
права от фактическо положение, в което сам се е поставил виновно. По този
начин е осъществил поведение, което противоречи на законоустановените
правила за движение по пътищата. Следователно, в случая по безспорен
начин са установени извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Съдът намира, че деянието не следва да се обсъжда въпроса дали
вмененото нарушение представлява маловажен случай. За конкретното
нарушение, извършено от жалбоподателя, а именно нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, приложение намира разпоредбата на чл.189з ЗДвП, съгласно която за
нарушенията на ЗДвП не следва да се прилагат разпоредбите на чл.28 и чл.58г
от ЗАНН, уреждащи съответно възможността извършеното деяние да бъде
преценявано като маловажен случай, както и възможността
административнонаказателното производство да приключи със споразумение.
След като с изрична законова разпоредба е изключена възможността да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, деянието не може да бъде
определено като маловажен случай, независимо дали са налице фактическите
предпоставки затова.
На извършеното нарушение съответства санкционната разпоредба на
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която в случая е правилно приложена от АНО.
Предвиденото наказание е фиксирано по вид и размер от законодателя, а
именно глоба в размер на 100 лева, каквото е и наложеното на жалбоподателя
с процесното НП, поради което не са налице основания за неговото
изменение, чрез намаляване на наказанието по размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в
настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК. При този
изход на правния спор, право на присъждане на разноски има ответната
страна по жалбата, но такова изрично искане не е отправено пред настоящата
инстанция във въззивното производство и съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
7
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23-4332-031040/18.12.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на Д. Д. Я., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“Д Б“ №, ет.,
ап., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8