Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

    гр.Пазарджик, 10.04.2018г.,

                

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 06.03.2018г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1447/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.

  В исковата си молба против С.А.А., ЕГН********** *** ищецът П.С.Р., ЕГН********** *** твърди, че с ответника са съсобственици на дворно място, находящо се в **************** с площ от 575 кв. м., съставляващо съгласно одобрения регулационен план УПИ № I-327 в кв.32 при права 329/575 ид.ч. за ищеца и 358/575ид.ч. за ответника.  Ищецът придобил собствеността по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №72, том V, нот.д.№710/16г. по описа на нот.Гагова, а за ответника - по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №143, том І, нот.д.№102/17г.

В имота имало построена двуетажна масивна жилищна сграда, от две самостоятелни жилища на калкан, с два отделни входа,  с площ от по 66кв.м. всяко. В северната част имало построен гараж, собственост на ищеца, а в южната - лятна кухня и гараж, собственост на ответника.

На място имотът се ползвал съобразно съдебно решение по гр.д.№2542/14г. по описа на ПРС, страни по което били праводателите на ищеца и ответника.

След като закупил имота ищецът направил геодезическо замерване, при което се установило, че определеното между предишните собственици реално ползване на било съобразено с правата им. Ответникът отказал да се пререшава въпроса. Твърди ищецът, че имало промяна в обстоятелствата, при които бил определен начин на реално ползване на дворното място, като настъпилото правоприемство обуслявало допустимостта на иска.

 

Поради което моли съдът да  постанови решение, с което да определи начин на реално ползване на дворното място с оглед правата на страните. Сочи доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника. Оспорва иска, като твърди, че промяната в собствеността не била ново обстоятелство.

Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна съдът приема следното:

Предявеният иск по чл.32,ал.2 от ЗС е ДОПУСТИМ, като разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.  В чл.32 от ЗС законодателят е предвидил общата вещ да се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. В настоящия процес ищецът и ответникът са съсобственици на дворно място, находящо се в **************** с площ от 575 кв. м., съставляващо съгласно одобрения регулационен план УПИ №I-327 в кв.32 при права 329/575 ид.ч. за ищеца и 358/575ид.ч. за ответника. Всеки от тях притежава индивидуална собственост върху жилищна сграда и допълнителни постройки, които не са предмет на иска, но в тази хипотеза спорът за начина, по който да се поддържа и използва мястото, подлежи на разрешаване  по реда на чл.32, ал.2 от ЗС С решение по гр.д.№2542/14г. по описа на ПРС е определен начин на реално ползване на процесното дворното място, като страни по това дело са били съответно праводателите на ищеца и ответника. Ищецът е придобил права по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане, оформен с нот.акт №72, том V, нот.д. №710/16г. по описа на нот.Гагова, като с декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот Спас и Велка Рускова - прехвърлители по сделката, които са си били запазили правото на ползване върху целия имот, докато са живи, са се отказали от правото да ползват съответната им част от дворното място. Затова настъпилото правоприемство по отношение на собствеността представлява ново обстоятелство, което обуславя допустимостта на иска. Нещо повече, в случая има промяна не само в лицето на собствениците на дворното място, но и на ползвателите - с оглед горепосочената декларация. Новите собственици могат да искат промяна на установения преди това начин на ползване на дворното място /в този смисъл решение №600 от 20.12.88г. по гр. д. № 660/88г. на IV г.о. на ВС, определение №1241 от 5.11.2009г. на ВКС по гр. д. №4666/2008 г., I г. о., ГК/.

         От заключението на СТЕ се установява, че измерен на място имотът е с площ от 620кв.м. Според писмените доказателства, събрани по делото, имотът е с площ от 687кв.м., като ищецът е собственик на 329/575 ид.ч., а ответникът - на 358/575 ид.ч. Вещото лице е изчислило процентното съотношение на правата на страните върху дворното място, при което ищецът притежава 47,89%, а ответникът - 52,11% от общата площ. Съответно от измерената на място площ от 620кв.м. ищецът притежава 297кв.м., а ответникът - 323кв.м. Установява ВЛ, че на място ищецът ползва северната част, която е с площ от 283кв.м. - или с 14кв.м. по-малко от полагащите му се - , а ответникът - южната част с площ от 337кв.м. - или с 14кв.м. повече от полагащите му се. Сградите са разположени съответно в частите е, които собствениците им ползват. От северното лице на имота, в източната му незастроена част, е оставен проход с ширина 3,45м откъм лицето и 3,55м откъм вътрешността, който проход се ползва от ответника като вход. По продължение на калкана на двете жилищни сгради, собственост на страните, в източна посока, имотът е разделен от вътрешна ограда от метална мрежа, каквато е поставена и по дължина на прохода.

         Вещото лице предлага един възможен вариант на разпределение-  ищецът и ответникът да запазят частите, които ползват и в които попадат собствените им сгради,  като ищецът получи допълнително площ от 14кв.м. в незастроената източна част от имота.  С толкова съответно ще  се намали площта, ползвана от ответника, като за целта мрежата, ограждаща прохода, следва да се измести до разстояние 2 м от източната граница на парцела / очертана на скицата към заключението в синьо/ - в парцела ВЛ не е включило уширението в средната част на източната граница, тъй като то не е част от него.

         Така определената от ВЛ площ за ползване от ищеца е от 297кв.м., представлява северната част на имота с лице на северната и западната улица и е оцветена на скицата към заключението в зелено. Съответно определената от ВЛ площ за ползване от ответника е от 323кв.м., представлява южната част на имота с лице на западната улица и проход, с ширина 2м от северната улица и е оцветена на скицата към заключението в жълто.

         Ищецът претендира разноски. Производството по чл.32, ал.2 от ЗС представлява съдебна администрация на едно гражданско правоотношение и няма състезателен характер, не е спорно исково производство. Тук съдът съдейства на страните за определяне начина на ползване на общата вещ. Затова разноски следва да се присъдят само, когато противната страна с поведението си е дала повод за завеждането на делото, каквито данни в случая са налице. Поради това в тежест на ответника следва да се възложат сторените такива от ищеца в размер на 830лв, съгласно приложен списък.

По изложените съображения Пазарджишки районен съд       

 

                                   Р       Е       Ш     И  :                                                                   

 

ПО  ИСКА на П.С.Р., ЕГН********** *** против С.А.А., ЕГН********** *** по чл.32, ал.2 от ЗС определя начин на реално ползване на дворно място, находящо се в **************** с площ от 575 кв. м., съставляващо съгласно одобрения регулационен план УПИ № I-327 в кв.32 съгласно варианта от заключението на СТЕ, изготвена от инж.Б., а именно:

- ищецът да ползва площ от 297кв.м., представляваща северната част на имота, с лице на северната и западната улица, оцветена на скицата към заключението в зелено.

- ответникът да ползва площ от 323кв.м., представляваща южната част на имота с лице на западната улица и проход с ширина 2м от северната улица, оцветена на скицата към заключението в жълто.

Скицата е неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА С.А.А. да заплати на П.С.Р. сторените разноски в размер на 830лв.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: