Решение по дело №11419/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3443
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100511419
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София,  11.06.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                         Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                               ЕКАТЕРИНА СТОЕВА                      

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 11419 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл.435, ал.2, т.2 и т.4 ГПК.

 

Подадена е жалба от длъжника Е.Х.В. срещу действия на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20198630400450, по извършване на опис на движими вещи на 19.06.2019г.

Жалбоподателката сочи, че посоченото изпълнително действие е било извършено в нарушение на ГПК, тъй като служителите на съдебния изпълнител не се легитимирали надлежно, не носели със себе си изпълнителното дело, пристигнали и си тръгнали от жилището й с личния автомобил на взискателя, което пораждало съмнение относно тяхната безпристрастност при изпълнение на служебните задължения. Било й отказано предоставяне препис от съставения протокол за опис, поради което била в неизвестност кои точно вещи са описани. Твърди, че описаните вещи сокоизстисквачка „Тефал”,  мултикукър „Делимано”, парти грил-скара, кафемашина „Долче Густо”, кафеварка, готварска печка „Силтал” с неработеща фурна и готварска печка „Беко”, която следвало да бъде монтирана в печката, са несеквестируеми, тъй като представляват вещи предназначени за домашно употребление на длъжника и лицата, обитаващи жилището му и са посочени в т.3 от списъка на МС от 2003г. на вещите за обикновено употребление на длъжника и неговото семейство, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение. Посочва, че майка й М.П.страда от заболяване „мултииннфарктна енцефалопатия”, поради което следва да спазва строг хранително-диетичен режим. В тази връзка посочената сокоизстиквачка и мултикукър били използвани именно за задоволяване на специалните й нужди.

Против посоченото изпълнително действие са подадени и жалби от трети за изпълнението лица К.К.К. и М.Д.Р..

К.К.К. твърди, че е собственик на електронен сет барабани с включени аксесоари „Роланд”, модел TD-17 KV V и тежкотоварна двукрака стойка, които закупила преди провеждането на описа на 15.05.2018г. от Великобритания.  С оглед на това упражнява правото си на жалба по чл.435, ал.4 ГПК и моли обжалваното действие на съдебния изпълнител по опис да бъде отменено по отношение посочените вещи, тъй като не принадлежат на длъжника.

М.Д.Р. твърди, че е собственик на намиращите се в жилището на длъжника три броя телевизори марка „Сони”, които придобил по силата на сключен на 29.05.2017г. със сестра си К.К. договор за покупко-продажба. С оглед на това той също упражнява правото си на жалба по чл.435, ал.4 ГПК  и моли обжалваното действие на съдебния изпълнител по опис да бъде отменено по отношение тези вещи, тъй като не принадлежат на длъжника.

В съдебно заседание жалбоподателите-длъжникът и третите за изпълнението лица поддържат подадените жалби и молят да се уважат.

Взискателите С.П. и И.П. не са подали отговор по жалбите. В съдебно заседание се явява първият взискател, който счита жалбите за неоснователни и моли да се отхвърлят.

В мотивите си съдебният изпълнител  сочи на неоснователност жалбата на длъжника с доводи, че дори и посочените вещи да са били несеквестируеми, описът им представлява допустимо изпълнително действие. По отношение жалбите на третите за изпълнението лица сочи, че не са представени доказателства в подкрепа на твърденията им да са собственици на част от описаните вещи.

Съдът, след като разгледа жалбите и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по изп.д.№ 20198630400450 на ЧСИ С.Х. е образувано по молба на С.Л.П. и И.Д.П. въз основа изпълнителен лист от 16.01.2019г., издаден по гр.д.№ 7147/2015г. по описа на СГС, І-14 състав, с който длъжникът Е.Х.В. е осъдена да заплати сумата от 3200лв., представляваща разноски по делото. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 25.04.2019г., в срока на който не се твърди и доказателсва за плащане на задължението не са събрани.

Съдебният изпълнител насрочил опис на движими вещи за 19.06.2019г., находящи се в жилището, обитавано от длъжника в гр.София, ж.к.*******, за който били надлежно уведомени длъжника и взискателите. За извършеното действие е съставен протокол /стр.54-57 от приложения препис от изпълнителното дело/, в който са описани следните движими вещи: 1.мултикукър марка „Делимано”, модел  KF-R50, 220-240V; 2.сокоизстисквачка марка „Тефал”, модел ZN 655, groupe SEB, 21120 ls, 1200 W; 3. фурна марка „Беко”, без номера; 4.парти грил; 5.кафемашина марка „Нескафе Долче Густо”, модел КР 100, groupe SEB-53104; 6.телевизор марка „Сони, модел KDL-32 WD600, фабричен номер 6001668; 7. барабани марка „Роланд”, Mesh head. Отбелязано е, че длъжникът разполага с жилището с фурна с керамични плотове модел „Силтал”, поради което е описана само говарската фурна „Беко”, както и с кафеварка /тип кубинска/, поради което е описана посочената по-горе кафемашина. В протокола е посочено, че описаните вещи няма да бъдат изземвани от жилището на длъжника. Удостоверени са възраженията на длъжницата, че описаните мултикукър и сокоизстисквачка се ползват във връзка със здравословното състояние на нейната майка; описаната готварска фурна „Беко” е единствената работеща в жилището, както и че телевизора и барабаните принадлежат на трети лица.

Жалбите са процесуално допустими, като подадени в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирани лица и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител-чл.435, ал.2, т.2 ГПК по отношение на длъжника и чл.435, ал.4 ГПК по отношение третите за изпълнението лица.

В жалбата си длъжникът Е.В. навежда възражение за несеквестируемост на описаните от съдебния изпълнител движими вещи по чл.444, т.1 ГПК.

Нормите на чл.133 ЗЗД и чл.442 ГПК прогласяват принципа за пълна секвестируемост на имуществото на длъжника. Този принцип означава, че длъжникът отговаря с цялото си имущество за което и да е парично притезание, освен когато законът предвижда друго, както и че паричното притезание може да бъде удовлетворено чрез осребряване на всяко имуществено право на длъжника, с изключение на това, което е прогласено от закона за несеквестируемо.

Съгласно разпоредбата на чл.444, т.1 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху вещи за обикновено употребление на длъжника-физическо лице и на неговото семейство, посочени в списък на МС. Този списък е приет с ПМС № 113/2003г., обн.ДВ бр.51/03.06.2003г., който е отпреди влизане в сила на действащия ГПК /обн.ДВ бр.59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, но приложим на основание § 4, ал.1 ПЗР на ГПК. Несеквестируемостта по чл.444, т.1 ГПК обхваща движимите вещи с посоченото в нормата предназначение /вещи за обикновено употребление/, които са посочени в списъка. Това означава, че ако определена вещ не е включена в списъка на МС, дори и да е за обикновено употребление, то спрямо нея може да се насочи принудителното изпълнение и като последица да се осребри. Нормативно е преценено, че вещите по списъка са необходими и достатъчни да осигурят необходимия жизнен минимум на длъжника и неговото семейство. Постановлението на МС, с което е приет списъка, е нормативен акт и неговото съдържание е ясно и конкретно. То не може да бъде тълкувано разширително, тъй като по този начин биха се накърнили правата на взискателите, които имат право да се удовлетворят от имуществото на длъжника.

Според т.3 от списъка на МС обхванати от несеквестируемостта са вещите за домашно употребление, а именно: 1.по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството; 2.един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове; 3.обикновените домашни кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене; 4.необходимите уреди за отопление и една печка за готвене; 5.една пералня и един хладилник; 6.един телефонен апарат и един радиоапарат. Нито една от описаните от съдебния изпълнител и посочени в жалбата на длъжника движими вещи не попада в изброените в списъка, поради което спрямо тях е неприложима разпоредбата на чл.444, т.1 ГПК. Тук следва да се посочи, че визираните в жалбата кафеварка и готварска печка „Силтал” не са предмет на описа, а са оставени на разпореждане на длъжника поради наличието на други описани вещи /кафемашина и готварска печка „Беко”/ с идентично предназначение.

Доводът на длъжницата, че описаните сокоизстисквачка и мултитукър се използват за задоволяване на специфични нужди на нейната майка поради заболяване, предполагащо спазване на специален хранителен режим, е неоснователен. Функциите им са за приготвяне на храна и сокове и в този смисъл представляват вещи за обикновено употребление, но както бе посочено по-горе не попадат всред вещите по т.3 от списъка към чл.444, т.1 ГПК, а и длъжницата разполага с печка за готвене, която също е уред за приготвяне на храна. Твърдението да се използват за посочените нужди не може да послужи като аргумент за несеквестируемост по чл.444, т.1 ГПК. Освен това те не са и доказани.  Към жалбата са представени доказателства, че майката на длъжницата страда от заболяване, във връзка с което трябва да спазва диетичен режим, но тези данни са от 2015г. В съдебно заседание длъжницата сочи, че живее в едно домакинство със своите син и дъщеря /останалите жалбоподатели/, но не се твърди и не е доказано да живее съвместно и със своята майка. Допълнително а посочените вещи не попадат и в т.4 от списъка на МС по чл.444, т.1 ГПК.

Възраженията в жалбата в останалата част относно легитимацията на служители при съдебния изпълнител в деня на описа, съмненията за неговата безпристрастност и обективност, тъй като бил докаран с личния автомобил на единия от взискателите и непредоставянето на препис от протокола за опис не са действия на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване  по чл.435, ал.2 ГПК, поради което не следва да се обсъждат.

По изложените съображения жалбата на длъжника Е.В. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение жалбите на третите за изпълнението лица К.К. и М.Р.  съдът намира следното:

На принудително изпълнение подлежи само имуществото на длъжника. Законът забранява за събирането на парични задължения то да се насочва върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на трети лица, като действието извършено в нарушение на тази забрана е незаконосъобразно и засегнатото трето лице може  го обжалва по реда на чл.435, ал.4 ГПК. Съгласно тази норма за допустимостта на жалбата е необходимо третото лице да владее движимата вещ, докато за основателността ѝ следва да се установи, че вещта не е собствена на длъжника.

По делото не е спорно, че описаните вещи-барабани с принадлежности и телевизор „Сони“ се намират в жилището на длъжницата, която живее с третите лица-жалбоподатели в едно домакинство, т.е. към деня на обжалваното действие те са се намирали във владение на последните. Представени са доказателства, че К.К. е закупила барабаните от Великобритания на 15.05.2018г. /стр.9/, а М.Р. е закупил 3 бр. телевизори марка „Сони“ на 29.05.2017г.  Взискателите не са оспорили тези доказателства, поради което съдът приема да установяват правото им на собственост, придобита не от длъжницата, а от други лица и то по време предшестващо образуването на изпълнителното дело. Съдебният изпълнител е описал само комплекта от барабани и един от посочените в жалбата на М.Р. телевизори, поради което обжалваното действие следва да бъде отменено единствено по отношение тези движими вещи.   

Независимо от изхода на делото не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общия ред за присъждане на разноски предвиден в чл.78 ГПК е неприложим.

Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника Е.Х.В., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******, против действие на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, по изп. д. № 20198630400450, по опис от 19.06.2019г. върху движими вещи: мултикукър, марка „Delimano”, модел KF – 250; сокоизстисквачка, марка „Tefal”, модел ZN 655, groupe SEB, 21120 ls; готварска фурна, марка „Beko”, без номера; парти грил; кафемашина, марка „Nescafe Dolce Gusto”, модел KP 100, groupe SEB-53104.

ОТМЕНЯ по жалба на трети за изпълнението лица К.К.К., ЕГН **********, и М.Д.Р., ЕГН **********, двамата с адрес гр.София, ж.к.*******, действие на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, по изп. д. № 20198630400450, по опис от 19.06.2019 г. върху следните движими вещи: телевизор, марка „Sony”, модел KDL – 32WD600, фабричен № 6001668 и  барабани, марка „Roland”, Mesh head.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

              2.