Р Е Ш
Е Н И Е №
260042
гр. Пловдив, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав,
в публично заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от
съдия Румяна Андреева гр.дело № 2478/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивната жалба на О.А.К. с ЕГН: **********, адрес: *** против Решение № 260029/17.08.2020 г., постановено по гр.д.№
15159/2020 г. по описа на РС –Пловдив, ІІІ гр.с-в, с което е отхвърлен
предявеният от него против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. **** отрицателен установителен иск за
признаване на установено между страните, че ищецът
не дължи на
ответника сумата от 830,63 лв. – главница по договор за кредит за покупка на
стоки и услуги CRED 06100190 от 18.08.2008 г., за която е издаден изпълнителен
лист от 27.07.2011 г. по ч.гр.д. № 9223/2011 г. на Районен съд Пловдив, VI
граждански състав и е образувано изпълнително дело № 3244/2014 г. по описа на
ЧСИ К. П., рег. № 824, като погасена по давност. С въззивната жалба се
поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, като се иска
неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което искът да се
уважи. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за инстанцията
в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ищецът О.А.К. е основал иска си на
твърдението, че въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 9223 по описа за 2011 г. на ПРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу
него е издаден изпълнителен лист от 27.07.2011 г., за сумата от 830,63 лв. –
главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги CRED 06100190 от
18.08.2008 г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано на 17.12.2014 г.
изпълнително дело № 3244 от 2014 г. на ЧСИ К. П. по молба на частния
правоприемник на кредитора – ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр. ****. С
исковата си молба ищецът се позовава на изтекла в негова полза пет годишна
погасителна давност, считано от датата на издаване на листа - 27.07.2011 г.,
като счита, че до 27.07.2016 г. не е извършвано каквото и да е било
изпълнително действие, което да прекъсва давността. Заявил е, че молбата за
образуване на изпълнителното дело от 17.12.2014 г. не прекъсва давността, тъй
като същата не представлява изпълнително действие, а в нея е поискано от
вискателя имуществено проучване. С исковата си молба ищецът не е оспорил
качеството на взискател на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и редовността
на молбата му за образуване на изпълнителното производство. Едва с въззивната
си жалба ищецът навежда твърдения, че молбата за образуване на изпълнителното
производство е била нередовна, тъй като ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
– гр. **** не е бил частен правоприемник на лицето, в чиято полза е бил издаден
изпълнителният лист - в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, доколкото
според него липсвали данни договорът за цесия да му е бил съобщен, респективно
на основание чл.99, ал.4 ЗЗД да е
породил правно действие. Ето защо, доколкото това твърдение не е било въведено
с спорния предмет по делото с исковата молба, то същото не следва да се
обсъжда, а съдът следва да разгледа спора само с оглед въведения спорен предмет
– твърденията за изтекла погасителна давност от датата на издаване на листа -
27.07.2011 г. до 27.07.2016 г.
Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД оспорва
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Въз основа на събрани по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно от копието на изп. д. № 3244 от 2014 г. на ЧСИ К. П., рег. № 824 на КЧСИ, същото е
образувано по молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр. **** против длъжника О.А.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.07.2011
г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за сумата от 830,63 лв. –
главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги CRED 06100190 от
18.08.2008 г., 115,65 лв. – възнаградителна лихва, 195,08 лв. – мораторна
лихва, законната лихва върху главницата
и разноски. С молбата е
представен договор за прехвърляне на вемания, сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр. ****.
Според разпоредбата на чл.
116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника, а според чл. 116, б."в" - давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са
дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността
съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на
действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния
институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно
решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Съгласно
даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС. Така извършената отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като се прилага от тази дата и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това. / В този смисъл е Решение №
170 от
17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г./
По
приложеното изпълнително дело са извършвани следните действия, прекъсващи
давността: подадена е молба от 17.12.2014
г. от взискателя „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД – гр. **** за образуване на изпълнително дело, като със
същата е възложено на ЧСИ П. по
реда на чл.18 ЗЧСИ да прилага всички изпълнителни способи. С молбата си
взискателят е поискал да се наложат запори върху банкови сметки и вземания от
трети лица, ако се установят такива, налагане
на запори върху МПС – собственост на длъжника, ако се намерят такива, да се
наложат възбрани върху недвижимо имущество на длъжника, в случай, че се открие
такова. Тази молба прекъсва давността, доколкото съдържа искане да бъдат
приложени определени изпълнителни способи.
До
длъжника О.К. е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена му при отказ на 05.06.2015 г. На 08.12.2016
г. е наложен запор върху два броя моторни превозни средства, собственост на длъжника.
На 12.10.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, като е
изпратено запорно съобщение от
09.10.2018 г. за наложен запор на вземанията на длъжника в „Обединена българска
банка“ АД.
Въз основа на тези доказателства съдът приема, че не
се доказа твърдението на ищеца да е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна
давност за процесното вземане. Давността е била прекъсвана многократно, като с всяко прекъсване е започвала да тече нова давност / чл.
117, ал. 1 ЗЗД/ и не е
изтекла към деня на предявяване на иска, тъй като исковата
молба е постъпила в съда на 25.09.2019 г. Предявеният иск се явяват неосновател
и като такъв следва да се отхвърли.
Решението на районния съд в обжалваната му част, с която
искът е отхвърлен е правилно, поради
което същото ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на
основаниее чл.78, ал.8 ГПК в тежест на жалбоподателя и в полза на въззиваемата
страна ще се присъдят разноски във въззивното производство в размер на 150 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и на
основание чл.272 от ГПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 260029/17.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 15159/2020 г. по описа на РС
–Пловдив, ІІІ гр.с-в, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от О.А.К. с ЕГН: **********, адрес: *** против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. **** отрицателен установителен иск за
признаване на установено между страните, че ищецът
не дължи на
ответника сумата от 830,63 лв. – главница по договор за кредит за покупка на
стоки и услуги CRED 06100190 от 18.08.2008 г., за която е издаден изпълнителен
лист от 27.07.2011 г. по ч.гр.д. № 9223/2011 г. на Районен съд Пловдив, VI
граждански състав и е образувано изпълнително дело № 3244/2014 г. по описа на
ЧСИ К. П., рег. № 824, като погасена по давност.
ОСЪЖДА
от О.А.К. с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. **** сумата от 150 /сто и петдесет/ лв.
разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: