№ 691
гр. Плевен, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430202023 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 и сл. ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство серия К № 8007729, издаден от ОД на
МВР - ПЛЕВЕН, на основание чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал. 1 т. 2 от Закона за
движението по пътищата, на А. А. А. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), г-н А. е подал жалба до
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че не е извършено нарушението, описано
в ЕФ, тъй като по посоченото в него време, превозното средство не е
напускало базата на „СЕВАН“ ООД, където е било гарирано, като в тази
връзка представя писмен материал – обобщен пътен лист с гранулация. Наред
с това, оспорва редовността на ЕФ като изтъква, че: не е посочено физическо
лице – издател на същия; не е посочена дата на неговото издаване; липсва
подпис; изтекъл е значителен период между твърдяното деяние и връчването
на ЕФ; същият не съдържа ясно и подробно описание на нарушението;
издаден е в нарушение на чл.34 ЗАНН; използваното в случая АТСС не е
надлежно сертифицирано и не са налице доказателства за техническата му
годност и изправност; неясно е, от една страна, дали е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „СЕВАН“ ООД или на
неговия управител, а от друга – защо именно на г-н А. е издаден ЕФ, вместо
на някой друг от законните представители на юридическото лице. На тази
основа, моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН - представител не се
явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната
основателност, като е посочено, че поради технически причини, настройките
на GPS са били неправилни за използваното на 24.12.2022г., АТСС.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в
срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, поради което е допустима. След щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали - поотделно и
в тяхната съвкупност, по нейната основателност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство - за това, че на 24.12.2022
г. в 09:55 часа в гр.ПЛЕВЕН, БУЛ. „***“ до №*** /автомивка „***“/, с посока
на движение към с.***, с МПС „***“ – влекач, с рег.№***, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство АТСС СПУКС ARH CAM S1 №120ccfc, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч: при разрешена скорост - 50 км/ч, установена е скорост - 66
км/ч, като е налице превишение на разрешената скорост с 16 км/ч.
Отбелязано е, че е налице нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по
пътищата, на АЛТУР А. А., в качеството на законен представител на
„СЕВАН“ ООД /собственик на споменатото ППС/, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, като е
указан срока и начина на заплащане на глобата.
Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми
съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Следва да бъде напомнено, че
административното наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 –
11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални
по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63
от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Изхождайки от тази
легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, съдържаща се в чл.189 ЗДвП,
следва извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му
действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики,
характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са
Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.
При съобразяване на изтъкнатото в предходния абзац, Съдът
2
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, касаещи редовното
протичане на административнонаказателното производство и по-конкретно:
че не е посочено физическо лице – издател на ЕФ, не е посочена дата на
неговото издаване, липсва подпис и че ЕФ е издаден в нарушение на
чл.34 ЗАНН. Подобни реквизити на ЕФ, в чл.189 ал.4 ЗДвП, не са
предвидени, а отделно от това, както се спомена по-горе, изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш;
че е изтекъл е значителен период между твърдяното деяние и връчването
на ЕФ. Това оплакване, всъщност касае обстоятелства, нямащи връзка с
редовността на ЕФ като властнически акт и редовността на
административнонаказателното производство като цяло, а се отнася до
действия, следващи издаването на ЕФ;
че ЕФ не съдържа ясно и подробно описание на нарушението.
Внимателното запознаване със съдържанието на ЕФ, предадено и по-
горе, разкрива именно обратното – налице е изложение на всички
необходими факти и обстоятелства, щото нарушителят да може да
реализира надлежно правото си на защита;
че използваното в случая АТСС не е надлежно сертифицирано и не са
налице доказателства за техническата му годност и изправност –
напротив, видно от материалите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, касае се за надлежно
сертифицирано, преминало съответен технически преглед, годно за
употреба по предназначение АТСС;
че е неясно дали е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „СЕВАН“ ООД или на неговия управител – А.. Отново,
при евентуално внимателно запознаване със съдържанието на ЕФ,
подобни съмнения, не биха могли да възникнат, защото е безусловно
посочено, че е наложена глоба, т.е. административно наказание за
физическото лице А. А., в качеството му на законен представител на
„СЕВАН“ ООД;
че е неясно защо именно на г-н А. е издаден ЕФ, вместо на някой друг от
законните представители на юридическото лице или на всички тях
едновременно. Следва да бъде отбелязано, че съобразно чл.188 ал.2
ЗДвП, „Когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство.“. Видно е, че липсва изискване за
конкретен подбор на законен представител на юридическото лице, в
случаите на чл.188 ал.2 ЗДвП. От друга страна, действително, видно от
справката за актуално състояние на „СЕВАН“ ООД-БУРГАС,
управителите на дружеството са двама /жалбоподателят и трето лице/,
3
имащи право заедно и поотделно да представляват Дружеството. В тази
връзка, действително е липсвало пречка, съобразно чл.188 ал.2 ЗДвП, на
всеки от двамата управители да бъде издаден ЕФ за процесното
нарушение, но от една страна, неиздаването на Електронни фишове за
всеки от двамата управители, не лишава от основание издаването на ЕФ
само на един от тях – или както е в случая, на г-н А.; от друга страна,
поставя се /риторичния/ въпрос, доколко жалбоподателят би черпил
изгодни за себе си правни последици /или би имал някаква друга
удовлетвореност/ от това, че е издаден ЕФ не само на него, но и на
другия управител на споменатото Дружество.
Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от
въззивната инстанция не разкрива и други нарушения на процесуалните
правила при издаването на Електронния фиш, поради което Съдът приема, че
от формална страна, същият се явява законосъобразен. По правилността на
ЕФ бяха събрани веществени доказателствени средства – снимка и
разпечатка, изготвени с техническо средство /л.13 – 14, л.44 от делото/ и
писмени доказателства във връзка с техническата одобреност на средството за
измерване, преминат съответен технически преглед на същото средство,
времето и мястото на използване на АТСС, собствеността и регистрацията
върху процесното превозно средство /л.15 – 32, л.42 – 49 от делото/.
От така представените писмени доказателства и веществени
доказателствени средства обаче, не се установява извършване на
нарушението, отразено в обжалвания ЕФ. Тук следва да бъде вметнато, че не
може да бъде възприето възражението на жалбоподателя, че по посоченото
време, превозното средство не е напускало базата на „СЕВАН“ ООД, където е
било гарирано, като в тази връзка е представен писмен материал – обобщен
пътен лист с гранулация. Същият писмен материал изхожда от страна на
Дружеството, чийто управител е жалбоподателят и липсват основания да се
приеме, че се касае за документ, който по обективен, безспорен начин
установява придвижването на процесното ППС в пространството,
включително – към датата и часа, отразени в обжалвания ЕФ. Впрочем,
същият обобщен пътен лист представлява таблица, данните в която очевидно
може да бъдат променяни, а и не е подписан. Поради това, Съдът не
кредитира същия Обобщен пътен лист като писмено доказателство по делото.
От друга страна обаче, от вещественото доказателствено средство – снимка и
разпечатка, изготвени с надлежно АТСС е видно, че като локация на запис е
отбелязано „***“; отразени са и GPS координати - 43.442000 25.063200, които
при избирането им в произволна общодостъпна интернет търсачка,
визуализират точка от земната повърхност, находяща се на път Е-83, в
близост до с.***. В тази насока е и депозираното от страна на
административнонаказващия орган, становище по основателността на
жалбата.
В съответствие с изложеното дотук Съдът приема, че
нарушението по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана
4
административнонаказателната отговорност на г-н А. А., не е доказано по
несъмнен начин. От съвкупния анализ на доказателствените материали е
видно, че не се касае за нарушение, извършено на посоченото място в
гр.ПЛЕВЕН, а за такова, извършено в обхвата на с.***. Във всеки случай
обаче, жалбоподателят е административно наказан за нарушение, което не е
извършил, тъй като мястоизвършването на всяко административно нарушение
представлява основен елемент от неговата обективна страна.
По така изложените мотиви Съдът намира, че издаденият
електронен фиш е формално законосъобразен, но е издаден в нарушение на
материалния закон – и следва да бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 8007729, издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с който на основание
чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата, на А.
А. А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21
ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5