№ 211
гр. Шумен, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. Хаджииванова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора Я. М. Н.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Гражданско дело
№ 20223600100193 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Ищцата Е. А. А. твърди, че ответникът М. А. А. е неин брат. Заедно с майка си М.А.,
тримата живеели на един адрес. През 2011г. майка им установила, че брат й взема
наркотици. Средата в която се движел била от хора с противообществени прояви. През
последните три години започвал работа за по едни месец, което му позволявало да изтегли
кредит, след това напускал и изхарчвал парите, за да си набави наркотици. Под влияние на
наркотиците станал груб и невъздържан. Последните години станал и мнителен, и
агресивен. Започнал да ходи постоянно с хладно оръжие-боен нож и бокс, като казвал, че е
за самоотбрана. С течение на времето състоянието му се влошило. Преди малко повече от
година преминал ТЕЛК и му била поставена диагноза „шизофрения“. Когато му се
изпишели лекарства, не ги приемал постоянно. В случаите, в които близките му се опитвали
да го убедят да ги взема, ставал груб и агресивен. Продължавал да приема наркотици и
постоянно искал пари от майка си, ищцата и близки на семейството. Ако му откажели,
заплашвал, че ще ги убие и ще продади жилището, в което живеят. През последните
години започнал да тегли бързи кредити, които близките му плащали. С решение по
ЧНД№380/2022г. на РС-Добрич, А. бил настанен на задължително лечение в ДПБ-Царев
брод за срок от четири месеца. След настаняването си, при проведени телефонни разговори
с майка си, ответникът настоявал да го приберат у дома, като заплашвал, че след като минат
тези месеци ще излезе и ще им отмъсти. Ищцата сочи, че А. страдал от необратимо и
задълбочаващо си заболяване на психиката-„Параноидна шизорения“, която не му
позволявала сам да се грижи за совите работи и защитава интересите си. Не бил в състояние
да разбира необходимостта от провеждане на неотложно лечение, което можело да се окаже
1
опасно както за неговото здраве и живот, така и са тези на околните. Не бил в състояние да
извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на
определени цели, както и сам да се грижи за своите дела и интереси, и да ги защитава
Предвид изложеното, ищцата моли А. да бъде поставен под пълно запрещение. В съдебно
заседание заявява искане при условие на евентуалност, за поставянето му под ограничено
запрещение.
Ответникът в съдебно заседание взема становище, че молбата е основателна.
Представителят на ШОП застъпва становище за основателността на молбата и за
поставяне на ответника под пълно запрещение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: Видно от представеното удостоверение за съпруга
и родствени връзки №2952/14.97.2022г., ищцата Е. А. А. е сестра на ответника.
Съгласно епикриза от 31.01.2022г., издадена от „Център за психично здраве д-р
П.Станчев-Добрич“ЕООД-гр.Добрич, А. е диагностициран с „Параноидна
шизофрения.Халюцинаторно-параноиден синдром.личностова промЯ..“ С решение
№534/12.04.3033г. по ЧНД№380/2022г. на НПРС, по отношение на същия е постановено
провеждане на лечение в стационарни условия под контрола на психиатър в ДПБ“Царев
брод“ за срок от четири месеца..
Представени са и квитанции за изплатени суми по договир за кредит към банкови
институции и кореспонденция във връзка със сключени от ответника договори за кредит.
Съгласно писмо от ДПБ“Царев брод“ вх.№3346/14.07.2022г., А. провеждал
задължително лечение в болничното заведение, постановено съгласно решение
№113/12.04.2022г. по ЧНД№380/2022г. на ДРС.
В хода на производството е представена и епикриза от 30.09.2002г., издадена от
„Център за психично здраве д-р П.Станчев-Добрич“ЕООД-гр.Добрич, съгласно която след
излизането си от ДПБ-Царев брод на 20.08.2022г., А. отново е постъпил за лечение на
01.09.2022г., като поставената му диагноза е: „Параноидна шизофрения . Възбудно-
параноиден синдром. Непрекъснато протичане.“
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изследването е
извършено в условията на ДПБ“Царев брод“, където А. е настанен на лечение от
18.04.2022г.. Последният бил хоспитализиран многократно в Център за психично здраве д-р
П.Станчев-добрич“ЕООД-гр.Добрич.
При извършения преглед, А. бил психомоторно видимо спокоен и подреден, ситуативно
вътрешно напрегнат, в ясно съзнание, добре ориентиран авто- и алопсихично. Емоционално
бил със стеснен емоционален резонанс, амбивалентен. Вербалният контакт бил пълноценен
и достатъчно информативен. Мисловният процес протичал с нормално реактивно време,
граматически правилно структурирен, тематично стеснен, със задоволителна
последователност при интерпретация на факти и житеейската ситуация, но и с отчетливи
асоциални приплъзвания. А. бил дискретен към изживяванията си, но се долавяли
2
персистиращи такива в параноиден стил. Не се установявали данни за ВПР, в смисъла на
халюцивации, но давал анамнеза за такива за минало време. Формално бил критичен към
заболяването и начина на живот. Волево бил около нормата, но със снижен контрол върху
подтиците и импулсите. Паметта и интелекта му били съответни на възрастта,
образованието и социалния опит, но болестно трансформирани. Личностовата сфера била
дисхармонична, с белези на инфантилизъм, обедняло социално поведение, лошо
самообслужване и т.н.
Съгласно заявеното от вещото лице, към момента на прегледа била достигната
медикаментозна ремисия, тъй като от 18.04.2022г.ответникът се намирал в защитена
болнична среда под контрол.
Съгласно показанията на свид.М.А./майка на страните/ А. не бил добре здравословно. От
дълги години имал психични проблеми, като преди десет години бил диагностициран с
„Биполярно разстройство“, а преди година му поставили диагноза „Параноидна
шизофрения“., тъй като не се влияел от лекарства и не желаел да ги пие. Свидетелката сочи,
че А. трябвало да е под надзор, за да взема изписаните му медикаменти, иначе отказвал като
заявавал, че нямал нужда от лекарства. Заболяване му влияело на неговото поведение и
възможността да се грижи за своите работи. Сочи, че ответникът с дни не се къпел, нито си
сменял дрехите. Не поддържал никаква хигиена в стаята си. Не участвал в организацията на
домакинството, като тя му осигурявала храна. Ситуацията се утежнявала, когато приемал и
наркотични вещества - започвал да вижда близките си като врагове и да ги напада с нож.
Не можел да си прави сметка с колко пари разполага и какво може да си позволи с тях.
Вземал парите от пенсията си и за едни ден ги изхарчвал. Много години изплащали кредити
заради него. Бил осъждан за кражби.
Свид.Ст.А./баба на страните/ сочи, че отдавна знае, че състоянието на ответника не е
добро. Постоянно трябвало да дава пари на майка му, за да изплаща кредитите му. Купувал
си дрога.
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, ответникът страда от
„Параноидна шизофрения“ у лице със „Синдром на зависимост“, вследствие комбинирана
употреба или употреба на различни ПАВ/канабоиди, амфетамини, чай и пр./ с хроничен ход
и резидуална симптоматика. Патогномични за шизофренното психично разстройство били
фундаменталните отклонение във възприятията, афекта и мисленето/т.нар. първорангови
симптоми/, които били качествено /болестно/ променени. Възприятията ставали неточни,
смисловата връзка между отделните мисловни съдържания се проецирала и губела,
съжденията протичали патологично. Това водело до качествена неадекватност на
отразяване на реалната действителност, преценките ставали неверни, губела се реалната
свързаност със заобикалящия свят. Нарушавала се възможността за прогнозиране,
критичността и това, заедно с тежките нарушения в емоционално волевата сфера
/емоционално обедняване, амбивалентност и т.н./ водело до неадекватно поведение, като
болният реагирал с реакциите и мотивите на една болестно променена личност. Съществено
при А. е, че душевното му заболяване се е развило на базата на оформения Симндром на
3
зависимост и че е продължил злоупотребата с ПАВ, което резултирало в дефицит в
екзекутивното функциониране, предполагащо лошо организиране, планиране и
контролиране на поведението, неспособност за прогнозиране евентуалните негативни
последици, отсъствие на волеви контрол и като обобщение в изразена социална
дезадаптивност дори и в периодите извън обострения. Това правело прогнозата за
заболяването му неблагоприятна. Психичното му заболяване обаче, макар и да деформира
психичната дейност, не се явявало безусловна причина за признаване на недееспособност.
То се отличавало с динамика на клиничната картина при пристъп и ремисия. При
екзацербациите А. безспорно бил недееспособен. В резултат на възприятно-представните
разстройства, налудните изживявания, емоционалното изкривявавне и волева дисбуличност,
същият нямал реална свързаност със заобикалящия го свят. Нарушени били мисловните,
умствено-паметови и емоционално-волеви способности. Резидуалната симптоматика
персистирала след всяко влошаване и била свързана предимно с личностовите качества,
пълноценността на социалната адаптация и промените в емоционално-волевата сфера.
Вещото лице сочи, че шизофренно болните в състояние на ремисия, даже при наличието на
изразена промЯ. на личността, запазвали способността си да разбират значението на своите
действия и да ги ръководят, да изпълняват своите граждански права и задължения и да
защитават донякъде интересите си. За актуалния психичен статус на А. допринасяло и
психофармакологичното лечение, което било довело до медикаментозна ремисия.
Клиничните прояви на заболяването били пречупени през платформата на провежданата
поддържаща антипсихотична терапия и строгия контрол в условията на психиатричното
заведение, което близките на могат да подсигурят в амбулаторни условия. От друга страна,
при медикаментозните ремисии, които видно от медицинската документация при А. не били
чисти, персистирало разстройство на разсъдъчните способности, както и на волевия
контрол, въпреки привидната съхраненост на интелектуалните възможности. Предвид
изложеното и вещото лице приема, че въпреки промените в мисловния процес, стеснения
кръг на интересите и емоционалното обедняване, А. е в състояние да участва в някои
семейни имущестевни задължения. При него не били грубо нарушени мисловните,
умствени, паметови и емоционално-волеви способности. Същият отчасти можел да се грижи
и защитава интересите си, като извършването на малки битови сделки, не било проблем.
Интересите му не били обърнати към външния свят, но контактите му с околните били
запазени. В заключение вещото лице сочи, че А. страда от душевна болест по смисъла на
чл.5 от ЗЛС и не може да се грижи за своите работи, както и да защитава интересите си, но
възрастта, естеството и тежестта на заболяването, налагат становището му за поставяне на
ответника под ограничено запрещение.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на
ответника лично. Същият отговаря адекватно на зададените му въпроси, но изслушването на
лицето е в края на провежданото четиримесечно задължително лечение в ДПБ“Царев брод“.
А. заявява, че когато е извън болнично заведение спира да взема предписаните му
медикаменти, като причина за това изтъква приема на наркотици от негова страна.. Заявява
също, че когато взема наркотични вещества не може да си прави сметка за парите, с които
4
разполага.
По същество: Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки
събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът поради страданието си не е
в състояние пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, но
състоянието му не е така тежко, за да бъде поставен под пълно запрещение. Нарушена е
частично психичната му годност да се грижи сам за своите работи.
Вследствие възприятно-представните разстройства, налудните изживявания,
емоционалното изкривявавне и волева дисбуличност, А. няма реална свързаност със
заобикалящия го свят, като при него са нарушени мисловните, умствено-паметови и
емоционално-волеви способност. Но в периодите на медикаментозна ремисия, той в
състояние да разбира значението на своите действия и да ги ръководи, да защитава
донякъде интересите си.
Същият въпреки заявяваното, не е критичен към състоянието си и в домашно-
амбулаторна среда не приема редовно предписаните му медикаменти. При него са налице и
злоупотреби с наркотични вещества, които водят допълнително до обостряне на психозата
му, до дефицит в екзекутивното функциониране, предполагащо лошо организиране,
планиране и контролиране на поведението, неспособност за прогнозиране евентуалните
негативни последици, отсъствие на волеви контрол и като цяло, в изразена социална
дезадаптивност
Заболяванате му , съставляващо душевно заболяване по смисъла на чл.5 от ЗЛС/ в
съчетание със сравнително краткотрайните ремисии/, ограничават годността му да се
адаптира пълноценно, както и некритичното отношение към състоянието му, обуславят
ограничените възможности на ответника да ръководи и контролира собственото си
поведение и да се грижи за своите работи и защитава интересите си в пълен обем.
Предвид изложеното, претенцията за поставяне на ответника под пълно запрещение
следва да бъде отхвърлена, като последният бъде поставен под ограничено
запрещение./Искането за поставяне под пълно запрещение съдържа и по-малкото искане-
ответникът да бъде поставен под ограничено такова/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под ограничено запрещение М. А. А. с ЕГН********** от гр.Добрич,
ж.к.“Строител“, бл.65, вх.Б, ет.5, ап.9.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. А. А. с ЕГН********** от гр.Добрич, ж.к.Строител, бл.65, вх.Б,
ап.9, чрез адв..Н. при ДАК, за поставяне на М. А. А. под пълно запрещение.
Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община
Добрич.
5
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6