РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. гр. Брезник , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Административно
наказателно дело № 20211710200035 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Ю. С., ЕГН:**********, адрес: гр. ***********, против
наказателно постановление № 34 от 19.04.2021г. на Началник РУ Брезник с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. (сто лева) на
основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) за нарушение на чл. 6 от
същия закон.
Жалбоподателят Р. Ю. С. в жалбата си, моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи, а имено за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. Лично не участва в хода на
съдебното производство, за което е редовно призован.
Въззиваемата страна, редовно призована, представител не изпраща.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно
провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради
което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическо страна:
Свидетелите Б. Е. Б. и С.Н. С. работят като старши полицай в РУ - Брезник при ОД на МВР
Перник. На 08.03.2021 г., те изпълнявали служебните си задължение свързани с охрана на
1
обществения ред. Около 15.00 часа се намирали в района на Община Брезник, път IІІ – 605, км. 11,
на отбивката за с. Селищен дол, при извършената проверка , лицето не е представила документ за
самоличност.
На същата дата- 08.03.2021 г., в присъствието на жалбоподателя, свидетелят Б. Е. Б. му
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № *********, с който
приел, че на 08.03.2021 г. той е извършил нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. При предявяване на акта Р.
Ю. С. не направил възражения по отразените в него констатации, като не упражнил и правото си
на допълнителни писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и събраните писмени материали по административната преписка
административнонаказващият орган (АНО) издал атакуваното НП, с което за извършено на
09.03.2021 г. нарушение на чл. 6 от ЗБЛД наложил на основание чл. 80, т. 5 от същия закон на Р.
Ю. С. административно наказание глоба в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства АУАН бл. № ********* от 08.03.2021г., заповед на Министъра на
вътрешните работи с № 8121з-493 от 01.09.2014 г., както и от показанията на разпитаните
свидетели Б. Е. Б. и С.Н. С.. Съдът кредитира като обективни показанията на двамата свидетели,
тъй като същите са подробни, логични и съответстващи на съдържанието на АУАН, чийто
констатации не са били оспорени от жалбоподателя непосредствено при неговото предявяване.
От правна страна:
Според разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, заради чието нарушаване е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Съгласно легалното
определение на документ за самоличност, което е дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗБЛД, това е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република
България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. В чл.
13, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД са изброени документите за самоличност, които се издават на българските
граждани, като същевременно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗБЛД предвижда, че самоличността
на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от документите по ал. 1 и ал. 2
на същата разпоредба.
В съставения на 08.03.2021 г. АУАН, който е поставил началото на
административнонаказателното производство срещу Р. Ю. С. като дата на осъществяване на
противоправното поведение на нарушителя е посочена 08.03.2021 г. При описанието на
нарушението, обаче, в атакуваното НП наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е посочил различна дата на неговото извършване, а именно 09.03.2021 г. Съгласно
чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата на извършване на деянието е съществен реквизит
както на АУАН, така и на НП, като същата следва да бъде ясно и категорично посочена и да бъде
напълно идентична и в двата документа. При така вмененото императивно задължение с горните
разпоредби, е недопустимо каквото и да е разминаване по отношение на датата на извършване на
2
нарушението. Посочването в НП на дата на извършване на административното нарушение
различна от тази посочена в АУАН води до нарушаване на административнопроцедурните
правила при издаване на НП и има за последица опорочаване на последното, тъй като е засегнато в
съществена степен правото на защита на нарушителя. Именно поради строгата формалност на
процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН, законодателят не е
предвидил института техническа грешка, както и възможност за поправяне й, поради което и
несъответствието на посочената в НП дата на нарушението, не следва да се приема в случая за
техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите,
които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на обжалвания акт.
Датата на нарушението е част от обективната страна на нарушението и се включва в предмета на
доказване по делото, поради което и наличието на разминаване обуслява невъзможност да се
индивидуализира конкретното нарушение, за което е наложено наказание.
Административнонаказателното производство протича по отношение на фактите, посочени
в НП, като по отношение на тях се следи и за принципа "non bis in idem". Същевременно невярно
посочената дата не очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в
производството и не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа
и правна страна за установеното нарушение, предвид бланкетното описание на същото, поради
което и в силна степен е било ограничено правото на защита на наказаното лице, което има право
да научи кога според АНО е извършило противоправното деяние, подлежащо на наказание, за да
организира защитата си в пълен обем.
Въз основа на изложеното настоящият състав счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основаниечл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 34 от 19.04.2021г. на Началник РУ Брезник, с
което на Р. Ю. С., ЕГН:**********, адрес: гр. ******* е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични
документи за нарушение на чл. 6 от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
3
страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4