П Р О Т О К
О Л
Година 2020 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД НО,
5-ти състав
На двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Секретар: Красимира Динева
Прокурор: Л.Дамянова
Сложи за
разглеждане докладваното от с ъ д и я т
а Н.Ч.Д.№3187 по описа за 2020г.
На именното
повикване в 14,30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Ю.В.В. - р.пр., доведен от Затвора – София се явява
лично.
Явява се адв.Ч.П.,
определен от САК за служебен защитник на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая
да ми бъде назначен като служебен защитник адв.П..
АДВ.П.: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да
поема защитата на осъдения.
СЪДЪТ предвид задължителния характер
на защитата, изявленията на осъдения и адв.П. и на осн. чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения Ю.В.В..
НАЗНАЧАВА адв.Ч.П. от САК за служебен защитник на
осъдения Ю.В.В..
НАЧАЛНИКЪТ на
Затвора - София - р.пр., не се явява.
Вместо него се
явява М.М.- инспектор режимна дейност, с надлежно пълномощно от Началника на
Затвора – София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се
даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема
самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със
снимка/:
Ю.В.В. - роден на ***г***,
българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“**********, женен, със средно образование, с ЕГН:**********.
СЪДЪТ разясни правата на страните и
осъдения, включително правото му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Няма да
правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма
да правя отвод на състава на съда и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представям и моля да приемете актуална справка
към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания. Да се приеме представеното доказателство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено
затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам
молбата си.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ:Считам молбата за неоснователна.
ЗАЩИТАТА:
Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Молбата е неоснователна.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени
за послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес представените от
процесуалния представител на Затвора - гр.София.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да
уважите молбата за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице В.. Считам, че са налице всички основания, които са визирани в чл.70 от НК, а
не само привидно, както е посочено в доклада. Считам, че са постигнати целите
предвидени в закона и едно условно предсрочно освобождаване би изиграло
положителна роля и стимулиране на осъдения да спазва правовия ред и законите в
страната. От представените писмени доказателства е видно, че същия е трудово
ангажиран, многократно е награждаван, с което в голяма степен е постигната и
основната цел, предвидена в закона, а именно неговото поправяне. Моля да
уважите молбата на подзащитния ми.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ:Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод
молбата на лишения от свобода В.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата
от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е
изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората
задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като
счита, че такива доказателства не са налице. Има проблемни зони, установени в
началото на изпълнение на наказанието, които са актуални и към момента и по
които няма снижение на точките в тях. Оценките на рисковете от вреди към
обществото е със средни нива. С оглед на изложеното, моля да се има предвид, че
целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята
цялост. Моля да не уважавате молбата на осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Също
считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които
администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод,
че към момента В.
не се е поправил, с което отсъства задължителна
предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване.
Споделям изцяло казаното от представителя на началника на затвора. Считам, че
не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Мисля, че съм си взел доста поука. Работил съм
непрекъснато. Учил съм. Сменен ми е един път режим, един път тип. Мисля, че има
доста положително развитие в този престой.
СЪДЪТ на осн.
чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ
НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД
СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.
Образувано по
молба на осъдения В. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието
му. В молбата се набляга на изтеклия период от време като първа задължителна
предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК. Подчертава се, че лишеният от свобода с
трудовите си навици и поведение е дал сигурни гаранции за поправянето си.
В съдебно заседание
осъденото лице и служебният му защитник поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице
законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга
на промяната в поведението и поправянето на В..
Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения,
базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на
затворническата администрация.
Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на
лишения от свобода В. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на
представителя на затворническата администрация, че не е реализирано напълно
поправянето на осъдения.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият В. моли за уважаване на искането,
обективирано в молбата му, подадена до съда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти
състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият Ю.В.В. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“**********, женен, с основно образование, с ЕГН:**********.
Видно от данните по делото осъденият В. *** на 19.07.2018г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца, определено с определение от 02.10.2019г. по НЧД№13447/2019г. на СРС,
НО, 6-ти състав, след извършено групиране, изтърпяно на 22.04.2019г.,
от която дата е
започнал изтърпяване на наказание от 4 /читири/ години „Лишаване от свобода“ по същото определение за кумулация
като е приспаднат предварителен арест от 9 /девет/ месеца и 6 /шест/ дни.
Според съдържанието на справката
от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 28.09.2020г.,
лишеният от свобода В. е търпял фактически 2 /две/
години, 2 /два/ месеца и 12 /дванадесет/ дни с остатък от 1 /една/ година, 4 /четири/
месеца и 9 /девет/ дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка,
визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от половината
от наложеното му наказание.
От друга страна законодателят е
изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази
фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото
досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при „общ“ режим,
считано от 12.12.2019г. като въз основа на Заповед №48/23.06.2020г. е преместен
и в ЗООТ „Казичане“.
Същият е извършвал дисциплинарно
нарушение, за което е реабилитиран /дисциплинарното
наказан с наказание „Писмено предупреждение“ /Заповед №110/19.07.2019г./. Награждаван е по време на престоя
си последно със „Свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от
12 часа /Заповед №121 от 03.06.2020г./, „Удължено свиждане за срок от 4 часа и
извънредна хранителна пратка“ /Заповед №50 от 06.02.2020г./, със „Заличаване на
наложено дисциплинарно наказание“ /Заповед №311 от 01.11.2019г./ и „Извънредна
хранителна пратка“ /Заповед №118 от 04.04.2019г./. Работи като работник
поддръжка тревни площи извън ЗО /Заповед №160 от 10.07.2020г./
като се справя отговорно и сериозно с поставените задачи.
С оглед изясняване наличието на
втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпило отрицателно
становище от началника на затвора по повод молбата за условно предсрочно
освобождаване. Същото се базира на неизпълнение на
целите в плана на присъдата, наличието на актуални проблемни зони,
по които работата трябва да продължи, оценката на риска от рецидив,
която е все още в средните стойност и непроменените
първоначални стойности на оценката на риска от вреди към обществото. В обобщение е
отразено виждане за липса на изпълнение на прогресивната пенитенциарна система.
Отрицателно е и
становището на и.д.началник на ЗООТ „Казичане“, където се намира понастоящем
осъденият, макар и формално отразено. Според това лице, въпреки наличните предпоставки, при този лишен от свобода, наказанието „Лишаване от
свобода“ все още не дава своя корекционен ефект, въпреки намаляването на оценката на риска от рецидив до ниски стойности - 43т., а риска от вреди към обществото
продължава да е среден. Поради това и според началника на ЗООТ, процеса на
поправяне и превъзпитание не е завършил.
Сред материалите по делото е
приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената
от осъдения молба. В документа са обективирани подробни данни относно
криминалното минало на осъдения.
Обърнато е внимание на спада в риска от рецидив на 52т.
- средни нива на
43т. /ниски нива/, а риска от
сериозни вреди също като среден
за обществото /непроменен/. Посочено е, че осъденият е с комбинативно и аналитично мислене и
стремеж към реализация, прикрит и
предпазлив във
взаимоотношенията си, с
лидерски и организаторски умения, като се стреми
да заема по-високи нива в общността като доминират
индивидуалистичните нагласи.
Отново е наблегнато на
прооблемните зони - отношение към
правонарушението, поради формалното приемане на вината за
деянието; разсъждаването върху последиците за обществото, семейството му и самият него;
показването на частична мотивация за промяна на
криминалните нагласи и отношението към общността/обществото; образование - заради незавършеното средно
образование като в момента е
ученик в 10-ти клас; начин на живот и обкръжение - осъзнава влиянието и вредата на криминалния му
приятелски кръг; в условията на затвора не се поддава на внушение и
манипулации, дистантен и предпазлив и умения за
мислене
- частично разпознава проблемите си и се
стреми да намира адекватни мерки за решаването им, стреми се да предвижда
последствията от действията си. Преценено е, че корекционната дейност отчита положителни резултати, които обаче не са затвърдени и имат временен характер. Поради това е счетено, че корекционната дейност в рамките на
настоящата година следва
да продължи, след което ще ще са налице условията за произнасяне с
положително становище, при
запазване на постигнатите резултати.
По делото е постъпил и препланираният плана на присъдата от м.септември
2020г., в който зоните, по които следва да се
работи, които са получили
висока или средна оценка, като вероятни или със сигурност са свързани с
криминалното поведение или сериозните вреди са: нагласи, умения за мислене и междуличност ни
проблеми.
като са поставени и конкретни цели.
Съобразно нормата на чл.439а,
ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на
чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна
у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока безспорно по
делото са приобщени данни, че осъденият В. съблюдава трудовата дисциплина, полага труд и се справя
стриктно и отговорно, не е извършвал дисциплинарни нарушения /реабилитаран е/ и е награждаван. Липсват
и данни от затворническото досие за проявена агресия или конфликти с други
затворници, или със затворническата администрация.
Тъй като от всеки затворник се изисква да има
добросъвестно поведение и да спазва затворническата дисциплина, единствено и
само въз основа на факта, че лишеният от свобода не е нарушавал правилата през последните две години и че
полага труд, не може да бъде
установено, че е налице такава положителна промяна.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС,
доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения
по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен
обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения В., по чиято молба е искането от условно предсрочно
освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани
материали от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в местата
за лишаване от свобода и въпреки сравнително ниските нива на риска от рецидив /43т./,
риска от вреди за обществото е все още среден, поради което и в остатъка от
време, който В. следва
да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционния ефект на наказанието, тъй
като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и
превъзпитание.
В тази насока следва да се отбележи, че поставените цели в плана на присъдата са насочени към
насочени към подкрепа и мобилизиране на
нагласите за законосъобразен начин на живот, формиране на способност за
емпатия, разбиране на другите и приемането им като ценност, формиране на
способности за конструктивно решаване на проблемите. Не може да не се отчетат и вземат предвид при определяне
на крайното решение на съда и сравнително краткия период през който осъденият е
в ЗООТ /от м.юни 2020./, чието законосъобразно поведение следва да се затвърди.
Следва да се отчетат отбелязаните в доклада комбинативно мислене на осъдения с доминиращо индивидуалистичните нагласи, което би се отразило негативно
на връщането му в социума, корекционната
дейност отчита положителни резултати, които
обаче не са затвърдени и имат
временен характер.
Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения
следва да се игнорират всякакви криминални
прояви, безразсъдното и рисково поведение, да се прекратят социалните контакти с криминогенната
среда на осъдения, следва напълно да се осъзнае извършените престъпления и да
се приема отговорно вината за тях, довели до постъпването му в затвора и по
този начин да бъде пълноценен родител.
Следва да се отбележи, че именно затворническата
администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения
от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е
целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на
чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са
работили с В. в този период – психолози,
инспектори и т.н., отчитат не само ниския риск от рецидив, но и средните нива
на риска от вреди за обществото, който не следва да бъде преценяван изолирано,
но и наличието на все още проблемни зони и неизпълнение на целите на
наказанието.
Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се
дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация
и служителите, работили и работещи с В., като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на
поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от
закона смисъл.
Безспорно указанията, дадени в т.4 и т.5 от ППВС
№7/1975г. не са загубили сила като съдилищата не могат да се позовават на
обстоятелствата по чл.54 и 55 от НК, както и на квалифициращите деянието
признаци, които се вземат предвид при постановяването на присъдата. Въпреки
това не може да не се отчете характера и
вида на част от извършените престъпления от В.. Основополагащо е и тълкуването, дадено в този задължителен съдебен акт,
че поведението на лишения от свобода не следва да се преценява само в рамките
на последните няколко години от престоя му в затворническото заведение. В тази
насока, представената документация от затворническата администрация назад във
времето също свидетелства за не толкова добро поведение, поради извършени дисциплинарни нарушения.
Тези обстоятелства не идват да наведат на трайност и последователност в
поведението на осъдения.
Както
беше посочено и по-горе за обратното говори средното ниво на вреди за
обществото и останалите все още проблемни зони и т.н. Обстоятелството, че
осъденият работи, което е задължение на всеки работоспособен български
граждананин не е досатъчно да се счете, че В.
се е поправил. На обратното
становище са всички служители в затвора, работили с него.
С оглед горното,
съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като
на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да
бъде подадена в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото определение, а доколкото остатъка от
неизтърпяното наказание е по-малък, до изтърпяването му.
Така мотивиран и
на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ю.В.В. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от
определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода В.,***, СГП и служебния защитник.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................
СЕКРЕТАР:..........................................