ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.02.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение,
І-25 състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1998 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Н.Н. е предявила иск срещу Сдружение „НББАЗ“
(НББАЗ) с правно основание чл. 515, ал 2 КЗ, Твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди вследствие на описаното в исковата молба ПТП, което е
настъпило на територията на Федерална Република Германия, като гражданската
отговорност на водача на автомобила, причинил ПТП, е застрахована при
застраховател в същата държава – „H.-C.“
AG, а и самият
автомобил е регистриран в тази държава, докато ищцата пребивава в България.
Поради това ищцата се е обърнала към българския представител за уреждане на
претенции на застрахователя съгласно чл. 503, ал. 7 вр. с ал. 4 КЗ, който е ЗАД
„Б.В.И.Г.“, като представителят не е отговорил на отправената от ищцата
претенция, а ответникът НББАЗ е отказал да заплати обезщетение.
Допустимостта на иска срещу НББАЗ за заплащане на
обезщетение за вреди от ПТП в хипотезите на чл. 515, ал. 2 КЗ е обусловена от
наличието на две предпоставки. От една страна трябва да е налице някоя от
хипотезите на чл. 515, ал. 1 КЗ, като в случая ищцата твърди, че е налице
хипотезата на чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ – представителят за уреждане на претенции
в България на застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач не е
дал мотивиран отговор по претенцията на ищцата. От друга страна следва да е
налице някоя от хипотезите на чл. 516, ал. 8 КЗ – в случая ищцата твърди, че
НББАЗ е отказало изплащане на обезщетение.
Съпоставката на двете посочени норми, уреждащи
допустимостта на иска по чл. 515, ал. 2 КЗ срещу НББАЗ, води до извода, че
законът е уредил двустепенно рекламационно производство, което е задължително и
поради това е предпоставка за предявяване на иска. На първо място претърпялото
вреди лице следва да се обърне към застрахователя или неговия представител за
уреждане на претенции в България, който разполага с тримесечен срок да отговори
на искането за обезщетение. Това следва от чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ,
тъй като едва при липса на отговор в този срок претърпялото вреди лице може да
се обърне към НББАЗ, като НББАЗ разполага с двумесечен срок, в който да
отговори (чл. 516, ал. 2 КЗ). След като законът предвижда, че отговорността на
НББАЗ може да се реализира едва при отказ или липса на произнасяне в срок на
застрахователя или на неговия представител, следва да се приеме, че отправянето
на искане до НББАЗ може да стане само след изтичането на срока за произнасяне
на застрахователя или неговия представител. Поради това не е възможно двата
посочени срока – тримесечният по чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ и двумесечният по чл.
516, ал. 2 КЗ – да текат едновременно.
Противното разбиране, че е възможно пострадалият
да се обърне едновременно както към НББАЗ, така и към застрахователя или
неговия представител, противоречи на идеята на закона за двустепенно
рекламационно производство, при което НББАЗ дължи заплащане на обезщетение,
само ако застрахователят или неговият представител не сторят това. Поради това
и доколкото срокът за произнасяне на НББАЗ е по-кратък от този за
застрахователя или за неговия представител, ако искането бъде отправено
едновременно и до двата субекта, би се стигнало до формален отказ от НББАЗ за
изплащане на обезщетение поради това, че не е изчерпана възможността такова да
бъде получено от застрахователя или от неговия представител, доколкото не е
изтекъл срокът за произнасяне за последните (както се е случило и в настоящия
случай, видно от отказа на НББАЗ от 23.08.2017 г.). Подобно разбиране би
противоречало на целта на закона да ограничи необходимостта от съдебна намеса
при посочените спорове, като я постави в зависимост от последователните откази
или липса на произнасяне по претенцията на застрахователя или на неговия
представител от една страна и след това на НББАЗ от друга страна.
В случая, видно от представените по делото молби
на ищцата до ЗАД „Б.В.И.Г.“ и до ответника НББАЗ, с които ищцата е предявила
претенциите си извънсъдебно, и двете молби са подадени на една и съща дата –
23.08.2017 г. Поради това, с оглед на горните разяснения, ищцата реално не е
изчерпала задължителния път за извънсъдебно предявяване на претенцията си.
Както се посочи, отказът на НББАЗ е формален – в него не е разгледана
претенцията на ищцата по същество, тъй като единствено е посочено, че ищцата не
се е обърнала към представителя на застрахователя за уреждане на претенции в
България. Макар ищцата да е била сторила това (за което обстоятелство НББАЗ не е
било уведомено), тримесечният срок за произнасяне на ЗАД „Б.В.И.Г.“ не е бил
изтекъл преди ищцата да се обърне към НББАЗ, поради което НББАЗ не би могло да
разгледа претенцията й. Следователно ищцата не е изчерпала задължителното двустепенно
рекламационно производство, тъй като не е предявила редовно претенцията си към
ответника НББАЗ и съответно не може да се приеме, че формалният отказ на НББАЗ
е отказ по смисъла на чл. 516, ал. 8 КЗ. Поради това изискването на чл.
516, ал. 8 КЗ не е изпълнено и предявеният иск е недопустим.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
1998/2018 г. на СГС, І-25 състав.
Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
СЪДИЯ: