№ 20484
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110114871 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „В ...” ЕООД срещу „Б...“ ООД, с която са предявени
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 49 ЗАП с цена на
исковете 8 009.30 лв.
Ищецът – „В ...” ЕООД, твърди, че между страните били сключвани множество
договори за превоз на товар, по силата на които ищецът като превозвач се задължавал да
извърши възложения му от товародателя „Б...“ ООД превоз на посочените в договорите
товари срещу уговорено възнаграждение. Излага, че по договори № 006252/31.03.2023 г.,
006253/04.04.2023 г., 006263/07.04.2023 г., 006264/10.04.2023 г., 006266/11.04.2023 г.,
006268/13.04.2023 г., 006271/18.04.2023 г., 006276/19.04.2023 г., 006284/24.04.2023 г.,
006285/24.04.2023 г., 006294/28.04.2023 г. изпълнил точно задълженията си, като съгласно
чл. 2, ал. 1 от посочените договори товародателят се задължил да заплати на превозвача
възнаграждение в размер на 100 лв. без ДДС, а съгласно чл. 2, ал. 3 възнаграждението се
заплащало след успешно завършване на превоза и в срок от 45 дни след получаване на
издадената фактура от превозвача и два броя ЧМР товарителници, надлежно заверени от
получателя по превозния договор и без вписани забележки и уведомления в тях. Сочи, че
въз основа на посочените договори ищецът издал фактура № ********** от 30.04.2023 г. за
сумата в размер на 1 320.00 лева с ДДС, представляваща сбора от дължимото превозно
възнаграждение по посочените договори, която била връчена на ответника на 01.05.2023 г.
ведно с останалите изискуеми документи по чл. 2, ал. 3 от договорите, като така и не
последвало плащане от страна на товародателя. Излага още, че ответникът изпаднал в
забава, считано от 16.06.2023 г., поради което предявява претенция за обезщетение за забава
върху главницата за периода от 16.06.2023 г. до 06.03.2024 г. в размер на 128.16 лева. При
същите твърдения сочи, че между страните били сключени и договори за превоз №
006295/28.04.2023г., 006296/02.05.2023г., 006297/02.05.2023г., 006301/04. 05.2023г.,
006311/09. 05.2023г., 006312/09. 05.2023г., 006322/11.05.2023 г., 006325/11.05.2023 г.,
006328/12.05.2023 г., 006339/16. 05.2023г., 006344/18. 05.2023г., 006346/18. 05.2023г.,
1
006348/22.05.2023г., 006350/22.05.2023г., 006351/25.05.2023г., 006356/25.05.2023г.,
006360/29.05.2023г., 006361/30.05.2023г., по които ищецът издал фактура № ********** от
31.05.2023 г., за сумата в общ размер на 2 556.00 лева с ДДС, представляваща сбора от
дължимото превозно възнаграждение по посочените договори, която била връчена на
ответника на 06.06.2023 г. ведно с останалите изискуеми документи по чл. 2, ал. 3 от
договорите, като така и не последвало плащане от страна на товародателя, поради което и
считано от 22.07.2023 г. същият изпадна в забава. Ето защо се претендира и обезщетение за
забава върху посочената главница за периода от 16.06.2023 г. до 06.03.2024 г. в размер на
216.45 лева. Излага, че по сключените между страните договори за превоз №
006371/02.06.2023 г., 006376/06.06.2023 г., 006377/06.06.2023 г., 006380/08.06.2023 г.,
006383/09.06.2023 г., 006386/12.06.2023 г., 006388/13.06.2023 г. /с уговорено превозно
възнаграждение в размер на 120 лв./, 006389/14.06.2023 г., 006395/13.06.2023 г. /с уговорено
превозно възнаграждение в размер на 120 лв./, 006396/16.06.2023 г., 006397/19.06.2023 г.,
006405/21.06.2023 г., 006411/26.06.2023 г., 006413/27.06.2023 г., 006418/28.06.2023 г.,
006420/30.06.2023 г., била издадена фактура № ********** от 30.06.2023 г. за сумата в
размер на 1 968.00 лева с ДДС, която била връчена на ответника на 01.07.2023 г. ведно с
останалите изискуеми документи по чл. 2, ал. 3 от договорите, като така и не последвало
плащане от страна на товародателя, поради което и считано от 16.08.2023 г. същият изпадна
в забава. Ето защо се претендира и обезщетение за забава върху посочената главница за
периода от 16.08.2023 г. до 06.03.2024 г. в размер на 148.73 лева. Сочи още, че по фактура
№ ********** от 24.08.2023 г., издадена въз основа на извършени транспортни услуги по
заявка-договори № 006426/05.07.2023 г., 006432/06.07.2023 г., 006449/10.07.2023 г.,
006451/12.07.2023 г., 006452/07.07.2023 г./с уговорено превозно възнаграждение в размер на
120 лв./, 006456/18.07.2023 г., 006475/24.07.2023 г., 006478/25.07.2023 г., 006479/26.07.2023 г.,
006480/27.07.2023 г., 006481/31.07.2023 г., 006490/01.08.2023 г., 006499/04.08.2023 г.,
ответникът му дължал сумата в размер на 1 584.00 лева с ДДС, като фактурата му била
връчена на 25.08.2023 г., но така и не последвало плащане, поради което считано от
10.10.2023 г. ответникът изпаднал в забава. Ето защо в настоящото производство претендира
и сумата в размер на 87.96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
10.10.2023 г. до 06.03.2024 г. При изложените твърдения предявява настоящите осъдителни
искове за заплащане на посочените главници по процесните фактури, ведно със законната
лихва, считано от 14.03.2024 г. до окончателното плащане, както и за заплащане на
обезщетение за забава върху процесните главници.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са за реално изпълнение на парично задължение по договори за
превоз.
За основателността им в тежест на ищеца е да установи сключването на превозни
договори с ответника с твърдяното съдържание, че превозът е извършен съобразно
уговореното и че стоката е доставена на получателя в уговорения срок. В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга. При така разпределена доказателствена тежест, с оглед разпредлената
тежест на доказване и процесуалното поведение на ответнъка, съдът намира предявените
искове за основателни.
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
2
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното
заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В о.с.з. на
22.10.2024 г. е направено искане от процесуалния представител на ищеца, адв. Чеглайски за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.
С връчването на разпореждане от 11.04.2024 г. на ответника е указана последицата, че
ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените в
определението по чл.140 ГПК релевантни за разрешаване на правния спор факти е в
доказателствена тежест на ищеца.
От представените в производството писмени доказателства се установяват елементите
на фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника, без да го мотивира.
С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски. В списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира
присъждане на държавна такса в размер на 320.40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 1043.00 лв. За всички разноски са представени доказателства за реалното им извършване.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА„Б...“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. Чепинци,
ул. „О....., да заплати на „В ...” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „В...., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 49 ЗАП,
сумата от 1 320.00 лева с ДДС, представляваща неплатена парична сума по фактура №
********** от 30.04.2023 г., издадена въз основа на извършени транспортни услуги по
заявка - договор: 006252, 006253, 006263, 006264, 006266, 006268, 006271, 006276, 006284,
006285, 006294, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от
16.06.2023 г. до 06.03.2024 г. в размер на 128.16 лева, сумата от 2 556.00 лева с ДДС,
представляваща неплатена парична сума по фактура № ********** от 31.05.2023 г.,
издадена въз основа на извършени транспортни услуги по заявка-договор: 006295, 006296,
006297, 006301, 006311, 006312, 006322, 006325, 006328, 006339, 006344, 006346, 006348,
006350, 006351, 006356, 006360, 006361, ведно със законната лихва за забава върху
главницата за периода от 22.07.2023 г. до 06.03.2024 г. в размер на 216.45 лева; сумата
от 1 968.00 лева с ДДС, представляваща неплатена парична сума по фактура № **********
от 30.06.2023 г., издадена въз основа на извършени транспортни услуги по заявка-договор:
006371, 006376, 006377, 006380, 006383, 006386, 006388, 006389, 006395, 006397, 006396,
006405, 006411, 006413, 006418, 006420, ведно със законната лихва за забава върху
главницата за периода от 16.08.2023 г. до 06.03.2024 г. в размер на 148.73 лева, сумата от 1
584.00 лева с ДДС, представляваща неплатена парична сума по фактура № ********** от
24.08.2023 г., издадена въз основа на извършени транспортни услуги по заявка-договор:
006426, 006432, 006449, 006451, 006452, 006456, 006475, 006478, 006479, 006480, 006481,
006490, 006499, ведно със законна лихва за забава върху сумата за периода от 10.10.2023 г. до
06.03.2024 г. в размер на 87.96 лева., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1363.40
лв. разноски по делото.
3
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено, че може да поиска от
СГС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа, при условията на чл.240
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4