О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 9 декември 2020 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
възз. гр. дело № 609 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Главна Дирекция
"Гранична полиция" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Я.Т. против
Решение № 260065/19.10.2020 г. на Елховски районен
съд, постановено по гр.д. № 208/2020 г., с което Главна Дирекция "Гранична полиция" към
МВР е осъдена да заплати на П.Т.Д. с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1509.92 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2017г. до 31.12.2019г. получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху сумата от 1509.92 лева - считано от датата на подаване на исковата
молба – 11.02.2020г. до окончателното й изплащане; на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД да му заплати
сумата 174.06 лева - лихва за забава
върху главницата от 1509.92 лева
начислена за периода на забавата - от 30.07.2017г. до датата на подаване на иска в съда –
11.02.2020г., като искът за разликата над
174.06 лева до 195.03 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са и направените по делото разноски от ищеца в размер на 345,70 лв., като ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски в размер 1,23 лв., а ГД "ГП" е осъдена да заплати
д.т. в размер на 67,36 лв. и
съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лв. по сметката
на ЯРС.
Съдът констатира, че
жалбата е частично допустима, като подадена в законоустановения срок, от
легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна
от външна страна. ЯОС намира, че въззивната жалба в частта, с която е обжалвано
решението на EРС в частта му, с
която са отхвърлени претенциите и в частта на присъдените разноски, е процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане в тази й част, като въззивното производство бъде
прекратено. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва решението в
посочената част, т.к. предявеният срещу него иск е частично отхвърлен.
Въззиваемата
страна не е депозирала отговор на
жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата, който
да връчи на страните.
Служебно известното е
на настоящия състав на ЯОС обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е
висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание
чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция
– РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд, при
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.Виктория
Петрова от АК-Плевен и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с
предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени
в контекста и на настоящото производство:
1./ Ефективната
защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е
по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на
равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на
Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното
постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се
ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна
уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително
на заетите в публичния сектор?.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки
български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на
разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С
отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1
изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда,
който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република
България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално
запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата
– членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с
чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. /в т. см.: Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС
по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 по дело
№94/2020 на ВКС, ГК, III г.о./. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси, и след като вече е
сезиран, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе
си.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва на осн. чл.633 вр.с
чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по делото до произнасянето на
Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от
15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по което е образувано дело
С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта, с която се обжалва Решение № 260065/19.10.2020 г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. № 208/2020 г. в частта му, с която частично са отхвърлени исковете и прекратява
въззивното производство в тази му част.
Извърши доклад на жалбата както следва:
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно,
постановено в нарушение на
материалния закон и
необосновано. Твърди се, че за процесния период въззиваемият е изпълнявал
служебните си задължения на 12 часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно
месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано. Чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан
като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, за компенсиране на положения
извънреден труд е приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР,
като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. е приложима Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата част от процесния период - Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. Според въззивника тази нормативна база изчерпателно
урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че по отношение
на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
КТ, касаеща само работници и служители
по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи,
че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в
предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила чрез
компенсиране на извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки, по-благоприятни
от тези на държавните служители по ЗДСл и на работещите по трудово
правоотношение по КТ. Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на
основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на
тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо
основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Системата за
образуване на възнагражденията включва и заплащане на нощния труд, без да се
начислява допълнително възнаграждение за него. Според въззивника за нощния труд
на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, поради това,
че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, между които: продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те не са налице -
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Излагат се доводи, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима,
предявените искове са неоснователни и поради това, че преизчисляването с
коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел
натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд. След
преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на
служителите би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение
за извънреден труд, каквото претендират, тъй като смените им не са превишавали
законоустановените 12 часа.
Съдът
приканва страните
към спогодба.
СПИРА, на осн. чл.633
вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК, производството по
настоящото възз.гр.д. № 585/2020 г. по описа
на ОС-Ямбол, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на
РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец за проверка относно приключването на
производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се прекратява и в частта, с която
се спира производството по делото може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.