Решение по дело №9564/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1872
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Клаудия Рангелова Митова
Дело: 20221100509564
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1872
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509564 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Б. С. срещу Решение № 7816/08.07.2022 г. по
гр.дело № 48330/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІI ГО, 83-ти състав, с което е
отхвърлена молбата му по чл.547 във вр. с чл.542 ГПК във вр. с чл.38, ал.4, пр.3 и чл.34, ал.2
ЗГР за установяване, че в акта му за раждане № 4136/18.12.1970 г. на Коларовски районен
народен съвет са вписани неверни данни относно избрано от родителите му съветско
гражданство на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) съгласно чл.1, ал.2
от Конвенция № 66/6.07.1966 г. между Народна република България (НРБ) и СССР за
предотвратяване възникването на двойното гражданство, в сила от 19.01.1967 г.
/Конвенцията№ 66/6.07.1966 г./. Изложени са твърдения, че решението е недопустимо,
доколкото е постановено по реда на чл.547 ГПК вр.чл.34, ал.2 ЗГР като акт в охранително
производство, макар самото производство да се е развило по реда на глава XIII от ГПК като
исково, с което недопустимо се е стигнало до изменение на правната квалификация. При
условията на евентуалност навежда, че изменението на квалификацията едва с акта по
същество е довело до нарушение при разпределението на доказателствената тежест и не са
конституирани като заинтересовани страни Министерство на правосъдието и Министерство
на външните работи като компетентни да установят наличието, респ. липсата на българско
гражданство на въззивника. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението, което се твърди да е постановено в противоречие със
събраните доказателства и приложимите материални и процесуални разпоредби. Желае
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което молбата му да
бъде уважена. Претендира сторените разноски.
Столична община е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди, че вписаното обстоятелство в графа „Бележки“ на акта му за раждане няма
отношение към придобИ.ето и изгубването на гражданството на въззивника.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че въззивната жалба е
неоснователна и желае потвърждаване на първоинстанционното решение.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от страна в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и
допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
С Решение № 7816/08.07.2022 г. по гр.дело № 48330/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, ІІI ГО, 83-ти състав е отхвърлена молбата на И. Б. С. за поправка на акт за
раждане № 4136/18.12.1970 г. от длъжностно лице при Коларовски районен народен съвет,
гр.София, като бъдат заличени като неверни вписаните в графа „Бележки“ данни, че
родителите му са подали молба за избор на съветско гражданство по чл.1 от Конвенция
между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за
преодоляване възникването на двойното гражданство от 1966 г., в сила от 19.01.1967 г.
Въззивният съд, като взе предвид становищата на страните и на представителя на
Софийска градска прокуратура, като обсъди събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
По делото не е спорно и от представения в заверен препис акт за раждане №
4136/18.12.1970 г. на Коларовски районен народен съвет, гр.София се установява, че
въззивникът е роден на 15.12.1970 г. в гр.София от майка Н.И.С., родена на ******* г.,
рускиня, съветска гражданка, и баща Б.П. С., роден на *******, българин, български
гражданин. В акта за раждане не е посочено гражданство на молителя. В графа „Бележки“
на съставения акт за раждане е направено на 27.03.1972 г. отбелязване от длъжностно лице
по гражданско състояние при Коларовски районен народен съвет, че въз основа на молба от
11.01.1971 г. на родителите до посолство на СССР в София, на детето И. Б. С. е избрано
съветско гражданство, съгласно чл.1 от Конвенцията между НРБ и СССР от 1966 г.
Спор не е формиран и в производството се доказва, че на въззивника е издадена на
16.09.2020 г. от МВР – София лична карта № ********* в която е отразено, че същият е
български граждани.
От писмо УРИ:285300-5128/31.03.2020 г. на Министерство на вътрешните работи,
Дирекция „Български документи за самоличност“ се установява, че в Националния
2
автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските документи за
самоличност“ са налице данни за български гражданин с имената И. Б. С., ЕГН **********,
на когото е издадена на 05.11.2010 г. лична карта № *********.
Доказва се от писмо от 25.03.2020 г.на Главния секретар на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството на Република България, че в Национална база
данни население въззивникът е вписан като български гражданин.
Установява се от приетото от първоинстанционния съд удостоверение от 29.07.2020
г. на Държавна агенция „Архиви“, че въззивникът е бил на наборна военна служба в
Българската армия от 22.09.1988 г. до 20.08.1990 г.
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че на
06.03.2018 г. длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община – район
„Сердика“ издава дубликат на удостоверение за раждане на въззивника, в чиято графа
„Гражданство“ е посочено „СССР“ като удостоверението е издадено въз основа на акт за
раждане № 4136/18.12.1970 г. на Коларовски районен народен съвет, гр.София. Същото
отбелязване е направено в графа „Гражданство“ на личния регистрационен картон на
въззивника.
Не е спорно, че с писмо от 22.01.2021 г. Столична община – район „Сердика“
въззивникът е уведомен, че при подаване на молбата му през 2018 г. за издаване на дубликат
на удостоверение за раждане е констатирано несъответствие в гражданството му, поради
което е издаден горепосоченият дубликат на удостоверение за раждане с вписване на
отразеното в него гражданство.
От приетата по делото справка от 12.08.2021 г. на Отдел „Консулски“ на Посолство
на Руска федерация в Република България се установява, че до датата на издаване на същата
въззивникът не е придобил и няма гражданство на Руска федерация, той и родителите му не
са предприемали постъпки за придобИ.е на такова. Същото е потвърдено с писмо от
08.04.2022 г. на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерство на външните работи
на Република България. В последното е възпроизведен постъпилият по запитване на
дирекцията отговор от Посолство на Руска федерация в гр.София, че съгласно закон за
гражданството на Руска федерация от 28.11.1991 г. само гражданите на СССР, които към
06.02.1992 г. са имали постоянно местоживеене на територията на Руска федерация са
придобили автоматично гражданство на същата. Всички останали граждани на бившия
СССР, включително живеещите към горепосочената дата в чужбина и са се водили на отчет
в задграничните консулски представителства е следвало до 30.06.2002 г. да заявяват пред
консулските служби на страната желанието си да станат граждани на Руска федерация. Тази
възможност е отпаднала, считано от 01.07.2002 г. Липсват данни въззивникът да се е водил
на отчет в дипломатическите и задграничните консулски представителства до 30.06.2002 г.
В писмо от 22.11.2021 г. на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерство на
външните работи на Република България е посочено, че това министерство не разполага с
молба на родителите на въззивника от 11.01.1971 г. за избор на съветско гражданство на
3
синът им И. Б. С. и документите от архива на ведомството до 1975 г. са предадени на
Централен държавен архив.
Не е спорно по делото, че оригинал или копие на вписаната в графа „Бележки“ на акт
за раждане № 4136/18.12.1970 г. на Коларовски районен народен съвет, гр.София не се
съхранява в Столична община – район „Сердика“, правоприемник на Коларовски районен
народен съвет, гр.София. Същото се установява от изисканото от въззивния съд писмо на
Столична община - район „Сердика“ от 07.10.2022 г.
Видно от изисканото за нуждите на въззивното производство писмо от 27.09.2022 г.
на Дирекция „Централен държавен архив“ при Държавна агенция „Архиви“ при преглед на
фондовете, съхранявани от тази агенция, в които са отложени архивни документи за
приемане, отказ и лишаване от българско гражданство и такива, свързани с гражданството
на конкретни лица в периода 1944 г. – 1975 г. не са открити документи от 1971 г., свързани с
избор на съветско гражданство по Конвенция № 66/6.07.1966 г. между НРБ и СССР.
Въз основа на приетото от въззивния съд писмо от 17.01.2023 г. на Посолство на
Руска федерация в Република България, правоприемник на Посолство на Съюза на
съветските социалистически републики, се установява, че същото не разполага с
информация или потвърждаващи документи относно евентуалното подаване на молба от
съветската гражданка Н.И.С., родена на ******* г., и българския гражданин Б.П. С., роден
на *******, относно избор на съветско гражданство на сина им И. Б. С. съгласно Конвенция
№ 66/06.07.1966 г. между НРБ и СССР за предотвратяване възникването на двойно
гражданство.
От показанията на разпитания пред въззивната съдебна инстанция свидетел К.Т.Ф. се
установява, че покойните родители на въззивника се установили в Република България през
1963 г., където се родил и вторият им синът И.. Двамата желаели същият да бъде български
гражданин и не са обсъждали възможността за избор на друго гражданство. Двамата
съпрузи желаели и по – големият им син, роден на територията на тогавашния СССР да
придобие българско гражданство, което се и реализирало. Въззивникът живеел на
територията на Република България от раждането си, тук той отбил военна служба и
притежавал български документи за самоличност.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Сезиралото съда искане е насочено към установяване вписването на неверни данни в
акта за раждане на въззивника, каквито са онези, които не отговарят на действителното
фактическо положение и вписването е грешно – твърди се да е вписана молба в графа
„Бележки“ по чл.1 от горецитираната Конвенция за избор на съветско гражданство, каквато
не е подавана. Цели се поправка на невярното отразяване.
Производството е подведомствено на съдилищата, доколкото съгласно разпоредбите
в раздел VIII от Закона за гражданската регистрация, по административен ред, по молба на
заинтересованите лица, въз основа на официални документи, може да се извърши промяна и
вписване в акта за раждане, когато се отстраняват технически грешки и неточности в
4
изписването на името на заинтересованото лице; да се отрази промяна в имената, настъпила
по силата на нормативен акт, както и промяната или възстановяването на имената на
родителите по чл. 19а ЗГР, промяна на ЕГН на титуляря. Извън посочените изключения, по
административен ред не може да се извършва промяна и вписване на данни в акта за
раждане, които по същество променят смисъла на съставения вече акт (арг. чл. 76, ал. 1
ЗГР). Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по тълк.д. № 1/2016 г. извън изрично предвидените в специалния закон случаи за промяна на
актовете за гражданска регистрация по административен ред, заинтересованото лице следва
да упражни правата си, с оглед конкретните обстоятелства, чрез предявяване на иск по
чл.124, ал. 4 ГПК или в производство по чл. 542 и чл. 547 ГПК. При спор относно
записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред
съгласно чл.38, ал.4 ЗГР (Определение № 424 от 17.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2482/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 157 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2017 г., IV
г. о., ГК, Определение № 181 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 663/2018 г., III г. о., ГК,),
поради което възражението на Столична община за неподведомственост на спора е
неоснователно.
Действително първоинстанционният съд е разгледал производството по гр.дело №
48330/2021 г. по описа на Софийския районен съд като исково, процедирайки по реда на
чл.131 ГПК и е постановил охранителен акт по реда на чл. 547 ГПК във вр. с чл.38, ал.4 ЗГР,
но последното не повлиява допустимостта на съдебното решение, в каквато насока са
възраженията на въззивника. Следва да се посочи, че макар и да е охранително, съдебното
производство за установяване на факти по чл. 542-548 ГПК, притежава специфики, които го
доближават до исковото производство (Определение № 7 от 4.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 492/2012 г., II г. о., ГК).
Доколкото се иска установяване на вписването на неверни данни, а не се оспорва
истинността на акта за раждане като документ, който не е съставен по предвидения в закона
ред, то производството следва да се развие като охранително (Решение № 157 от 3.07.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1666/2017 г., IV г. о., ГК, Определение по ч. гр. дело № 6800/2014 г. на
IV г. о. на ВКС).
Актовете за гражданско състояние са официални документи, съставени от
компетентни държавни органи по установен в закона ред и с определено съдържание, за да
установят факти от гражданското състояние на физическите лица. Те се съставят, за да
гарантират правната сигурност, имат декларативно значение и доказателствена сила за
отразеното в тях до доказване на тяхната неистинност (чл. 34, ал. 2 ЗГР). При оценката на
материалната доказателствена сила на акта за раждане като официален документ трябва да
се отчита, че тя (материалната доказателствена сила) се отнася само до това, което се е
осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично.
Данните, които се визират в горепосочената разпоредба са изброени в чл.25 ЗГР, сред тях и
тези по т.7-гражданство и статут на пребиваване и т.23- особени бележки. Следва да се
посочи, че понятието за данни е дефинирано в чл.2 от Закона за личните данни и Директива
5
95/46/ЕО на ЕП и на Съвета, съгласно които това е всяка информация, отнасяща се до
физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. Предвид
разпоредбата на чл.1, ал.3 ЗГР гражданството е елемент от данните, които
индивидуализират лицето и го отличават от другите лица в обществото и семейството му в
качеството на носител на субективни права. Неверни са данните, които не отговарят на
действителното фактическо положение.
Действително, към датата на съставяне на акта за раждане чл.15 и чл.16 от Правилник
за водене регистрите за гражданско състояние (ред. ДВ, бр.2 от 5.01.1960 г.) не предвижда в
същия да се показва гражданството на новороденото, а единствено на гражданството и
народността на бащата и майката, но извършеното от длъжностното лице допълнителното
отбелязване в графа „Бележки“ на официалния свидетелстващ документ ще се ползва с
материална доказателствена сила до оборване на същата, което обосновава интереса на
въззивника от провеждане на иска.
Допълнително отразеният в графа „Бележки“ на акт за раждане № 4136/18.12.1970 г.
на Коларовски районен народен съвет, гр.София факт на извършен избор по чл.1, т.1 от
Конвенцията№ 66/6.07.1966 г. рефлектива върху данните за гражданството на въззивника,
но провеждане на производството за установяване, че отразяването не отговаря правилно на
действителното фактическо положение не нарушава запрета на чл.4 Закон за българското
гражданство, тъй като в производството не подлежат на изследване въпросите за условията
и реда за придобИ.е и загубване на българското гражданство и съдебното решение не би
довело до придобИ.е или изгубване на такова.
Към посочената в графа „Бележки“ на горецитирания акт дата на подаване на
молбата е била в сила Конвенция № 66/06.07.1966 г., ратифицирана с Указ № 634 на
Президиума на Народното събрание от 18.08.1966 г. (ДВ, бр. 66 от 23.08.1966 г.) и
ратификационните документи са разменени на 19.01.1967 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.1967 г., с
оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 от същата.
Не е спорно в производството и от отразеното в акта за раждане на въззивника се
установява, че майката на последния е била гражданин на едната договаряща държава, а
неговият баща – на другата, поради което същите са разполагали с възможността по взаимно
съгласие да изберат гражданството на една от двете страни за втория си син, роден след
влизане в сила на Конвенция № 66/06.07.1966 г. (чл.1, ал.1), като подават съвместна молба в
два екземпляра в едногодишен срок от раждането пред компетентните органи на тази от
договарящите държави, чието гражданство те са избрали за детето (чл.1, ал.2). Посолството
на СССР в гр.София се явява компетентен орган по смисъла на чл.1, ал.3, б. „б“, доколкото
същото е дипломатическо представителство на СССР като договаряща страна, чието
гражданство е отбелязано като избрано, доколкото вписаното в акта за раждане
местожителство на двамата родители е било на територията на НРБ. В същия смисъл
относно местожителството на родителите на въззивника към него момент са свидетелските
показания по делото.
Съгласно чл.8, ал.1 от Конвенция № 66/06.07.1966 г. договарящите страни през
6
първото тримесечие на всяка година трябва да си предават една на друга по дипломатически
път списъци на децата, за които родителите им са подали през предшестващата година
молби за избиране на гражданство съгласно разпоредбите на чл. 1 от същата с приложен към
списъците по един екземпляр от молбите.
В конкретния случай Столична община - район „Сердика“, правоприемник на
съставилия акт за раждане № 4136/18.12.1970 г. Коларовски РНС, чието длъжностно лице е
извършило оспореното вписване, не разполага с екземпляр от молбата, отбелязана в графа
„Бележки“ на този акт. Със същата молба не разполага и Столична община – район
„Младост“, на чиято територия е местоживеенето на въззивника. Молбата или
документални следи за нея, включително списъци за подаването на същата не се съхраняват
в Държавна агенция „Архиви“, както и в архивния фонд на „Министерство на външните
работи – Консулски отношения“, където са отложени документи, свързани с гражданство на
конкретни лица в периода 1944 г. – 1975 г. Със сведения и потвърждаващи документи
относно евентуалното подаване на молба по чл.1, ал.1 от Конвенция № 66/06.07.1966 г. не
разполага и Посолство на Руска федерация. Липсват данни за изпращане по дипломатически
път на списък чл.8, ал.1 от Конвенция № 66/06.07.1966 г., в който да фигурира въззивникът
или препис от молбата. Въз основа на показанията на свидетеля Ф. се установява, че към
момента на раждането на въззивника двамата му родители вече се били установили в НРБ,
не са имали желание и намерение вторият им син да придобива друго гражданство, различно
от това на държавата, в която избрали да живеят. Поради това искали и по - големият им
син, роден на територията на СССР и така придобил съветско гражданство, също да се
сдобие с българско такова.
Следва да се посочи, че до подаване на заявление за снабдяване с дубликат на
удостоверение за раждане през 2018 г. въззивникът е третиран като български гражданин в
разрез с разпоредбата на чл.9, ал.1 от Конвенцията.
В производството не бе установена вписаната в графа „Бележки“ декларация по чл.1
от Конвенция № 66/06.07.1966 г., както и доказателства за изготвянето и депозирането й
пред органите по чл.1, ал.3 от същата, с изключение на отбелязването в акта за раждане на
въззивника, рефлектирало върху отразяването в личния регистрационен картон. При оценка
на материалната доказателствена сила на официалния документ в тази част следва да се
съобрази, че не се касае за факт, който се е осъществил пред съответното длъжностно лице
по гражданското състояние и последното да го е възприело лично, доколкото същото не се
явява компетентен орган по чл.1, ал.3 от Конвенцията и молбата не е подадена пред или до
него.
Когато в издадения акт липсват данни или наличните са посочени погрешно,
длъжностното лице може да поправи своя пропуск или грешка в акта. По този ред обаче, то
не може да допълни или промени акта, като промени неговия смисъл. По изключение,
длъжностното лице може да съобрази официални документи, като направи отбелязвания в
акта, но то не може да допълни акта с данни, които не се съдържат в съобщението за
раждане или не е възприело лично /както е при сключването на брака/. Такива данни могат
7
да бъдат поправени или добавени в акта, след като бъдат установени пред съд по реда на чл.
542 ГПК /Определение № 197/27.03.2013 г. по гр. д. № 1925/2013 г., IV г. о., Определение №
193/17.03.2015 г. по гр. д. № 6800/2014 г., IV г. о., Определение № 236/06.04.2015 г. по гр. д.
№ 1238/2015 г., IV г. о., Определение № 17/06.01.2014 г. по гр. д. № 7410/2014 г. III г. о./. В
случая отбелязването в графа „Бележки“ в акта за раждане на въззивника не е извършвано
въз основа и на официален документ и поправка на това отбелязване, когато нанесеното не
отговаря на действителното положение, също не може да се постигне по административен
ред. Такъв не е предвиден и в ЗБГ, който третира условията и реда за придобИ.е, загубване и
възстановяване на българското гражданство.
Доколкото не се установява отразената в графа „Бележки“ на акт за раждане №
4136/18.12.1970 г. на Коларовски районен народен съвет молба от 11.01.1971 г. до
Посолство на СССР в гр.София по чл.1 от Конвенцията№ 66/6.07.1966 г. да е подадена от
родителите на въззивника, то следва извод, че отразяването на същата не отговаря на
действителното положение. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което молбата на въззивника да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.541 ГПК искането на въззивника за присъждане на
разноски в първоинстанционното и въззивно производство е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7816/08.07.2022 г. по гр.дело № 48330/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІI ГО, 83-ти състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка чрез заличаване на невярно вписване в графа „Бележки“ в акта
за раждане на И. Б. С. № 4136/18.12.1970 г., съставен от длъжностно лице по гражданското
състояние при Коларовски районен народен съвет на подадена молба от 11.01.1971 г. до
Посолство на Съюза на съветските социалистически републики в гр.София по чл.1, ал.2 от
Конвенция № 66/6.07.1966 г. между Народна република България и Съюза на съветските
социалистически републики за предотвратяване възникването на двойното гражданство, в
сила от 19.01.1967 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение заверен препис от него да се изпрати на
длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община – район „Сердика“ за
извършване на поправката в акта за раждане на И. Б. С. № 4136/18.12.1970 г., съставен от
длъжностно лице по гражданското състояние при Коларовски районен народен съвет.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9