МОТИВИ към присъда
№15/21.03.2017г. по НОХД №139/2017г.
по описа на АРС ІІІ,
н.с.
Районна прокуратура - гр. Асеновград
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В. И. К. *** и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.157, ал.4 от НК, а именно, за това, че на 20.11.2016 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е извършил полово сношение и действия на
полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Н.И.П.,
ЕГН **********.
Преди даване ход на делото на
подсъдимия бяха разяснени правата по чл. 371 от НПК и същият се уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подсъдимият К. се призна за виновен, като изцяло призна фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид характера
на извършеното, с оглед обществена опасност на деянието, както и личността на извършителя,
включително неговите характеристични данни, както и това, че той призна фактите
по обвинителния акт, с оглед целите визирани в чл. 36 от НК, да му се определи
наказание, съобразно текста на чл. 54 от НК, което да бъде в първоначален
размер на три години лишаване от свобода. По отношение на така определеното
първоначално наказание „лишаване от свобода“, прокурорът предлага да намери
приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като размерът му се редуцира с
една трета. По отношение на така определеното окончателно наказание, предлага да
намери приложение текстът на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението му да се отложи
за максимален изпитателен срок от пет години, ката по този начин намира, че ще
се изпълнят целите визирани в чл. 36 от НК.
Адв. Д.А. в качеството си на
защитник на подсъдимия, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна.
По отношение на наказанието подкрепя становището на държавното обвинение. Счита,
че същото следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства,
като спрямо него намери приложение и текстът на чл.58а от НК и същото се
редуцира с една трета. По отношение на определеното окончателно наказание,
според защитника, няма пречка да намери приложение текстът на чл. 66 от НК и
изпълнението на същото се отложи за срок, какъвто съдът намери за справедлив.
Адв. А.П. в качеството си също на
защитник на подсъдимия, счита по същество делото за изяснено от фактическа и
правна страна. По отношение на наказанието подкрепя становището на своя колега
от защитата.
Подс. В. И.К. по същество подкрепя становището на
своите защитници, съжалява за случилото се и моли за условно наказание.
Съдът,
след като обсъди на основание чл. 14 и
чл. 18, вр. чл. 373, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК всички доказателства по делото, признанието
на фактите по обвинителния акт, направено от страна
на подсъдимия в съдебно заседание, обясненията
дадени от него на досъдебното производство, показанията на свидетелите Н.И.П., Т.З.
И., С.С.Ж., И.В. И. и С.Д.И., като взе
предвид и заключенията на вещите лица - д-р Й.М.Ш.
по назначената по делото съдебномедицинска експертиза и д-р Р.Ц. Д. и А.Я. Д. по
назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, Н. Г.К. по назначената съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства, приложените по делото - експертно решение № 2749 от 145/ 24.08.2017 г.,
издадено на Н.И.П., характеристични справки (листи 53 и 54 от ДП), съдържанието
на съставения протокол за претърсване и изземване (листи от 47 от ДП), протокол
за оглед на веществени доказателства (л. 84
от ДП), приложените по делото веществени доказателства, включително и намиращият се на лист 83 от ДП,
СД носител и съдържащите се върху него записи, както и останалите приложени по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.И.К. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ
като шофьор, осъждан, с адрес в гр. Асеновград, ул. „Конушка” № 2, с ЕГН ********** /понастоящем в Затвора -
гр.Пловдив/.
Подс. В.И.К. призна фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Свидетелят Н.И.П. е на 13 години
и се познава отдавна с подс. В.К.. Двамата били в приятелски отношения и често
излизали заедно със свидетелките С.С.Ж. /на 15 години/ и И.В. И. /на 16 години/.
Вечерта на 20.11.2016 г. около 21.30 ч.,
подс. К. ***, където се срещнал със св. Н.П.. Той го поканил да излязат заедно,
като П. се качил в лекия автомобил на подсъдимия, марка „Фолксваген Голф“
с ДК № РВ 8826 СК. Подс. К. потеглил
като, изминавайки известно разстояние, спрял на безлюдна улица в града. В
същото време подс. К. започнал да прегръща св. П. и да го увещава да му направи орален секс, като
поставил ръката му върху половия си член. Поради детската си възраст св. Н.П.
се смутил от случилото се и не оказал особена съпротива. Липсата на активна
съпротива, била възприета от подс. К., като едва ли не дадено мълчаливо
съгласие от страна на пострадалия да изпълни желанието му за полово
удовлетворение. С оглед реализиране на целите си подс. К., казал на
пострадалия, че трябва да купи презервативи. Подсъдимият потеглил с автомобила
и спрял пред денонощна аптека, намираща се на ул. „Александър Стамболийски“ №
39 в гр.Асеновград. По искане на
подсъдимия, св. Н.П. слязъл от автомобила и се насочил към гишето от към
улицата. От там той купил 2 броя обикновени презервативи, които му били
продадени от св. С.Д.И. – помощник фармацевт в аптеката. Пострадалият се върнал
в автомобила при подс. К., като последният отново потеглил и откарал св. П. на
неохраняем паркинг в близост до спортната зала в гр. Асеновград. След като
паркирал автомобила, подс. К. се преместил на задната седалка, където седял св.
Н.П.. Подс. В.К. бил облечен с черен анцуг и сиви маратонки. Той бил възбуден,
като с оглед реализиране на замисленото си свалил анцуга и бельото, като събул
и маратонките си. При това подс. К. казал на св. Н.П. да му направи „свирка“,
като имал предвид да го задоволи орално. Междувременно подс. К. поставил един
от презервативите на члена си, а другият сложил в подлакътника между предните
седалки на автомобила. Св. П. първоначално отказал, като заявил на подс. К., че
„нищо няма да прави“. Последният обаче нямал намерение да се отказва от
замисленото, като с ръка дърпал главата на
пострадалия отзад за тила и го насочвал към половия си член. Под упражнения
натиск от страна на подсъдимия, св. П. започнал да масажира с устни половия му
член. В същото време, подс.К. заопипвал
задните части на св.П., като успял да промуши ръката си под бельото му и да вкара
един от пръстите си в ануса му. В този момент св. П. изпитал болка и за кратко
преустановил действията си, като на няколко пъти помолил подсъдимия да си махне
пръста, тъй като му причинявал болка. Подс. К. обаче продължил да извършва
въртеливи движения с пръста си в аналната област на св. П., като с другата ръка
придържал главата на пострадалия, който
продължавал да го задоволява орално. Това продължило около 5 - 10 минути. Като
в един момент св. П. се отдръпнал назад и заявил на подсъдимия, че не желае
повече това да продължава. Подс. К. не се съобразил с желанието на пострадалия,
като решил да осъществи с него полово сношение. С оглед замисленото, той се
пресегнал и с ръка разкопчал колана на дънките на св.П.. В последствие той ги
смъкнал до коленете заедно с бельото, въпреки че П. го молел да не го прави. Подс.
К. подхванал през кръста св. П., насочил го към скута си, притиснал го към себе
си и с част от половия си член за кратко проникнал в аналното отверстие на св. П..
В този момент последният изпитал силна болка и помолил подсъдимия да го остави.
При описаните действия подс. К. не успял да еякулира. Той свалил ръцете си от
тялото на св. П., като последният се изправил и започнал да се облича. Подс. К. започнал да го увещава да
опитат още веднъж, като му обещал, че, ако пак го заболи, ще го остави. Св. П.
отказал, при което подсъдимият казал да му направи „свирка“, като имал предвид отново
да го задоволи орално. Св. П. отново отказал, като подс. К. слязъл от колата и
се отдалечил. След известно време той се върнал, като св. П. забелязал, че
липсва презервативът, който преди това бил поставен на половия му член. В
същото време подс. К. взел един парцал от пода на автомобила, избърсал се с
него, след което се облякъл. Подс. К. започнал да увещава св. П. да се видят
отново на другия ден, като му обещавал, че ще го заведе на минерални бани и ще му
купи обезболяващ крем, за да не го боли. След това подсъдимият откарал св. П.
до дома му и се разделили. В последствие св. П. се срещнал с приятелката си - св.
С.Ж., на която разказал за случилото се с подс. К.. Тя от своя страна разказала
за случилото се на св. Т.З. И., майка на пострадалия. На 21.11.2016 г. св. Т. И. подала сигнал за инцидента в РУ
на МВР - гр. Асеновград, в Районна прокуратура - гр. Асеновград и в Отдел
„Закрила на детето“ при ДСП - Асеновград. По случая била извършена проверка,
след което било образувано досъдебно производство - ДП № 1122/2016 г. по описа
на РУ на МВР - Асеновград. Във връзка с воденото производство, с Разпореждане №
2852/24.11.2016 г. по ЧНД № 1117/2016 г. на Районен съд - гр. Асеновград било разрешено
извършено претърсване и изземване в лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“
с ДК № РВ 8826 СК, собственост на подс. В.К..
При това процесуално действие, извършено на 24.11.2016г., не били намерени
забранени от закона вещи и предмети, както и такива от значение за делото.
С протокол за доброволно
предаване от 24.11.2016 г. /лист 82 от ДП/ М.А. Ч. предала на полицейски служител от РУ
на МВР - гр. Асеновград 1 бр. СД диск, съдържащ запис на видеокамера на аптека
„Тупси“ в Асеновград. В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на
същото веществено доказателство, за което бил съставен протокол /лист 84 от
ДП/. От протокола са установява, че поради липса на подходящ софтуер,
разследващият полицай не могъл да отвори съдържанието на намиращите се върху
цифровия носител 4 бр. видео файлове.
На 24.11.2016 г. Н.П. е бил освидетелстван от д-р
Й.М.Ш., съдебен лекар при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр. Пловдив. Във връзка с това било
издадено и заключение по назначената СМЕ № 1292/2016г. /лист 62 и 63 от ДП/. От
същото се установява, че при прегледа на Н.И.П. не са установени видими травматични
увреждания по главата, устните /вкл. по лигавиците/, по шията, гръдния кош,
корема, горните и долни крайници. В аналната област на пострадалия е установено
ивичесто одраскване с дължина около 2 см. към дясната седалищна област. Според
вещото лице, това одраскване е причинено от тангенциално действие на твърд, тъп
предмет и би могло да се получи, както при одраскване с нокът или с друг твърд,
тъп предмет, така и при опит за проникване с полов член в аналното отверстие на
освидетелствания. На св. Н.И.П. е била причинена
болка. В хода на освидетелстването, от аналната област на пострадалия е бил
иззет материал посредством марлен тампон, който по-късно също е бил обект на
експертиза.
От заключението на вещите лица - д-р
Р.Ц. Д. и психолога А.Я. д. по назначената комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза /листи от 86 до 95 от ДП/ се установява, че Н.И.П. е
лекуван двукратно в психиатрично заведение, като на същия е поставена диагноза „Хебефренна
шизофрения“. Към момента на извършване на експертизата експертите не са установили
данни за актуално психично заболяване
или умствена изостаналост. Според вещите лица, въпреки непълнолетието си Н.И.П.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него и е бил в
състояние да ръководи постъпките си на 20.11.2016 г. Към момента на
изследването на преден план в психическото състояние на Н.И.П. са установени поведенчески
отклонения, изводими от личностовите му нагласи и педагогичните пропуски.
Пострадалият не страда от болестна зависимост и не е необходимо прилагане на принудителни медицински мерки.
Пострадалият може правилно да възприема факти, които имат значение за делото и
да дава достоверни показания за тях, ако желае, но предвид ниската степен на
психична зрялост, може да бъде податлив на внушения и въздействия.
Междувременно във връзка с
воденото производство, подс. В.К. бил отведен в РУ на МВР, където със Заповед №
239-зз-391/23.11.2016 г. на инспектор при
РУП - Асеновград /лист 26 от ДП/, той бил задържан по реда на ЗМВР,
считано от 13.00 часа за срок от 24
часа. В последствие с постановление на РП - Асеновград от 24.11.2016г. бил
задържан и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 13.00 ч. на 24.11.2016 г. С Определение № 288/25.11.2016 г. по ЧНД №
1118/2016 г. на Районен съд -гр. Асеновград спрямо подс. В.К. била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Същото влязло в сила на 29.11.2016г., след като не било обжалвано от
страните.
Във връзка с воденото производство, подс. В.К.
дал съгласие за вземане на сравнителни образци - нокти и поднокътно съдържимо.
За това действие бил съставен протокол за вземане образци /лист 67 от ДП/.
От заключението на вещото лице - Н.
Г.К.,експерт при БНТЛ при ОД на МВР - Пловдив, по назначената СМЕ /листи от 101
до 103 от ДП/ се установява, че обект на изследване са били изпратените обекти
иззети с протокол за вземане образци /лист 67 от ДП/, както и иззет материал
посредством марлен тампон при освидетелстването на Н.П.. От цитираното
заключение става ясно, че обекти с № 1 и № 2 – нокти и поднокътно съдържимо от
лява и дясна ръка на обв.В.И.К. не са изследвани за наличие на кръв.
Изследването им с традиционните серологични методи според вещото лице ще
изразходи почти изцяло или напълно предполагаемо намиращите се по тях следи с
биологичен произход от извършителя или жертвата, поради което тези обекти са
подходящи за изследване по метода на ДНК - профилирането на ядрена ДНК. По
обект № 3 – памучен тампон на дървена дръжка с анална обтривка на Н.И.П., според
вещото лице няма кръв.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство
гласни, писмени и веществени доказателства, както и събраните в хода на
съкратеното съдебно следствие доказателства. Тя се подкрепя и направеното от
подс. В.И.К. самопризнание на фактите по обвинителния акт, като това си кореспондира и с останалите доказателства
събрани по делото, от показанията на свидетелите и писмените доказателства
събрани по делото, от веществените такива, както и от изготвените по делото
заключения по двете СМЕ и комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, които съдът възприема като обективни, пълни и точни и от писмените
доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК, от веществените такива и
надлежно приобщени към доказателствения материал – характеристичната справки,
справката за съдимост и др.
В случая съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелят Н.И.П., дадени от него както пред съдия, а така и тези депозирани
от него пред органа по разследването. При това бяха отчетени детската възраст
на свидетеля, качеството му на пострадал в наказателното производство, обстоятелството, че спрямо него са били
извършени блудствени действия и такива свързани с полово сношение с лице, което
се явява негов познат, както и с факта, че спрямо Н.П. има поставена диагноза „Хебефренна
шизофрения“. Съдът като прецени всички тези обстоятелства, като отчете и това,
че Н.П. се явява пряк очевидец и участник в инцидента, счете, че няма пречка неговите показания да бъдат
кредитирани изцяло, като безпротиворечиви, допълващите се и кореспондиращи и с
останалите събрани по делото
доказателства. На първо място, те си кореспондират с останалите събрани по делото гласни доказателства, включително и
от направеното от страна на подс. К. на фактите по обвинителния акт. На второ
място, неговите показания изцяло кореспондират и със заключенията на
извършените по делото СМЕ от страна на експерта Ш. и комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. И на трето място, неговите
показания изцяло се подкрепят от съдържанието на записа върху вещественото
доказателство /на лист 93 от ДП/.
В случая съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелката Т.З. И., като отчете това, че се явява
майка на пострадалия Н.И.П.. Това обстоятелство безспорно я прави
заинтересована от изхода на делото, но въпреки това, съдът като съпостави
нейните показания и всички останали гласни, писмени и веществени доказателства,
счете, че показанията на св. И. няма пречка да се кредитират, тъй като при тях
липсва стремеж към изопачаване на фактите и преекспониране на нещата, въпреки,
че пострадал се явява собственият й син.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите С.С.Ж., И.В.
И. и С.Д.И., като трите не се явяват
заинтересовани от изхода на делото. Техните показания по същество се подкрепят
от останалите гласни, писмени и веществени доказателства, които съдът
кредитира.
Съдът кредитира и направеното от страна на
подс. К. самопризнание на фактите по обвинителния акт, като то по същество се
подкрепя и от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства,
които съдът кредитира.
В случая съдът счете, че няма
пречка да бъде кредитирано и приложеното по делото като веществено доказателство
по смисъла на чл. 109 от НПК: електронен носител - диск именно DVD-R, предаден доброволно от М.А. Ч.
с протокол за доброволно предаване от 24.11.2016г. /намиращи се на листи 82 и
83 от ДП/, както и да се кредитират,
съдържащите се върху този носител, файлове със записи. Дискът има качеството на
предмет, върху който има следи във връзка с престъплението, поради което без
съмнение могат да се ползват за нуждите на наказателното производство,
включително и с оглед разпоредбата на чл.102 от НПК, като при съмнения за
достоверността, те безспорно могат да се проверяват чрез различни процесуални
способи, включително и експертиза. От съдържанието на диска се установява, че
на същия има записани общо четири видео файла, като един от тях е файл 0820161120223625, с дата 24.11.2016 г. При
неговото предявяване, се установи, че в картината на файла има вграден брояч,
на който отброява съответен час и дата 20.11.20116г. Видео файлът съдържа черно-бял
запис на картина, показваща гише на търговски обект, намиращ се в близост до
пешеходна зона. От записа се установи, че в 22.38 часа св. Н.И.П. се приближава
към гишето, което е фиксирано на видеозаписа, като съответно провежда разговор,
дава и получава нещо от отсрещната страна. В този смисъл съдържанието на записа в пълна
степен съответства на дадените от страна на св. П. показания относно закупените
от него от св. С.И. два броя презервативи.
Съдът кредитира заключенията на
експертите по назначените и извършени в хода на досъдебното производство две
СМЕ и комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, тъй като те
са изготвени с необходимите знания и опит в съответните области на науката,
като те се потвърждават от събраните по делото доказателствени материали.
Съдът кредитира и останалите
приложени по делото писмени и веществени доказателства, тъй като същите си
кореспондират със събраните по делото гласни и веществени доказателства, които
съдът кредитира, както и надлежно приобщените към доказателствения материал -
характеристични справки, справка за съдимост и др. писмени доказателства.
От събраните и проверени по реда
и със средствата предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин
се установява извършването на деянието, предмет на настоящето наказателно
производство, неговото авторство, време и място на осъществяване, което не се
оспорва и от подсъдимия.
От правна страна:
Подсъдимият В.И.К. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.157, ал. 4 от НК, а именно това, че на 20.11.2016 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е
извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия
пол, ненавършило 14-годишна възраст – Н.И.П., ЕГН **********.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 20.11.2016 г. в гр.Асеновград подсъдимият К. е
извършил както полово сношение, а така и действия по полово удовлетворение с
лице от същия пол, спрямо малолетния Н.И.П.. За съставомерността на деянието е без значение дали
действията са осъществени по насилствен начин, или не. Тази хипотеза на престъплението
не включва в себе си употребата на сила и заплашване по отношение на
пострадалия. За осъществяване на състава
на престъплението е било достатъчно подс. К. да извърши полово сношение и
съответните действия на
полово удовлетворение по отношение на малолетно лице от същия пол. Безспорно е, че на 20.11.2016
г. това е било направено, като в случая пострадал се явява малолетният Н.И.П.. Чрез диспозитива на обвинението прокурорът е приел, че
осъществените от страна на подс. К. действия по полово удовлетворение и такива
по полово удовлетворение са без употреба на сила и заплашване, което следва да
се приеме, като оказано „съдействие и доброволност“ от страна на пострадалия. Безспорно
по делото се установи, че пострадалият е бил мотивиран по съответния начин от
страна на подс. К., да изпълнява желанията му, като въпреки липсата на дадено изрично
съгласие от страна пострадалия, осъществява състава на престъплението, за което
подсъдимият е бил предаден на съд. Съдът в случая е длъжен да се съобрази с тази правна
квалификация на съответното престъпление,
като при тези обстоятелства за него не е налице възможност да признае подс.
К. за виновен и да го осъди за по-тежко наказуемо престъпление.
Видно от обвинителния акт, то в
неговата обстоятелствена част са изложени и факти, при това признати от страна
на подс. К., които няма как да бъдат възприети като изразено съгласие от страна
на пострадалия, спрямо него да бъдат
осъществени възведените с обвинението престъпни действия. Тези обстоятелства не
могат да доведат сами по себе си до прилагане на закон за по-тежко наказуемо
престъпление, но пък същите бяха отчетени, като отегчаващи вината обстоятелства
и съответно взети предвид при определяне
на размера на наказанието и приложението на чл. 66 от НК. В този смисъл съдът
отчете отсъствието на каквото и да е желание от страна на пострадалия П. и
липсата на каквато и да доброволност спрямо осъществяване на замисленото от
страна на подс. К.. Действително, липсата на желание от страна пострадалия П.,
не е било ясно демонстрирано от негова страна, но пък именно неговото
несъгласие е станало причина подс. К. да употреби известна принуда при
извършване на блудствените действия спрямо малолетното момче. Това се е изразило
във факта, че, докато е бил задоволяван орално, подс. К. е натискал с ръце главата на пострадалия и го е насочвал към
половия си член. Явната липса на доброволност и несъгласие на пострадалия, за каквато
и да е интимност с подсъдимия, не е била правилно отчетена от последния обаче.
Вместо да освободи П., подс. К. е решил да задоволи половия си нагон,
независимо, че жертвата му е била тринадесетгодишно момче. Докато св. П. е
задоволявал орално подсъдимия, с цел да осъществи намеренията си за
удовлетворяване на своето полово желание, К. е продължил да опипва свидетеля с
ръце по седалищните части, като е бръкнал с ръката си под бельото му и дори е
вкарал пръста си в аналното му отверстие. Въпреки очевидно изпитаната болка и отсъствие
на каквото и да е удоволствие у П. от тези действия на подс. К., той е
продължил да насочва главата на пострадалия и да извършва въртеливи движения с
пръста си в аналната му област. Използвайки това, че пострадалият е уплашен,
объркан и смутен, подс. К. е решил да доведе всичко до края и да опита да
извърши с него полово сношение, което е успял и да направи. С цел да осъществи
полово сношение с пострадалия, той го е накарал да седне върху еректирания си
полов член, с който в същото време е успял да проникне в ануса на момчето. Всички
тези действия от страна подс. К. спрямо св. П., очевидно са били искани от него,
като крайната им цел е задоволяването на неговото полово желание. Недостигането
до еякулация и фактът, че сношението осъществено с малолетния П. е продължило
съвсем кратък период от време, неомаловажават извършеното от подс. К..
Намеренията на подс. К. при извършване на тези действия са били ясни. Той е
имал полово влечение към пострадалия, което е обективирал посредством
демонстрираното от него спрямо пострадалия желание, намерило израз в извършване
на блудствени действия и завършило с осъществяване на полово сношение.
Престъплението е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите обществено опасни
последици. Подс. К. е съзнавал, че извършва полово сношение и действия на
полово удовлетворение с с малолетно момче от същия пол, като въпреки това е извършил тези действия с цел да възбуди и
удовлетвори половото си желание спрямо него.
Причина за осъществяване на
деянието съдът вижда в незачитането от страна на подсъдимия на личната свобода
на индивида, както и половата му и нравствена неприкосновеност.В случая са
засегнати обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност и
свободата за избор на полово общуване.
По наказанието:
Относно определяне на наказанието
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл. 372, ал. 4 от НПК и предвид
императивността на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, след съобразяване и с
разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, определи наказанието при условията на чл. 54,
ал. 1 от НК.
Съдът,
в случая взе предвид степента на обществената опасност на престъплението по
чл.157, ал. 4 от НК - висока, като отчете санкцията предвидена в закона за
неговото извършване и с оглед обществените отношения, които засяга, обуславящи
се от половата неприкосновеност на личността, голямата обществена укоримост на
тези деяния и последиците от същото, като отчете смекчаващите вината
обстоятелства, каквито се явяват интензитетът на осъществените спрямо
малолетния П. действия свързани с осъщественото полово сношение и полово удовлетворение, фактът, че все пак подс. К. е
семеен и полага грижи за своето семейство, изразеното съжаление и критичност за
стореното от него, като отчете
спецификата на извършените от подс. К. действия, като елементи от състава
на чл. 157, ал. 4 от НК , начина и
степента на засягане на телесния и полов интегритет на пострадалия, като отчете
и отегчаващите вината обстоятелства, каквито се явяват лошите му
характеристични данни, това, че е осъждан за извършени престъпления от общ
характер, както това, че наложените две наказания „Пробация“ очевидно не са изиграли
своята превантивна и превъзпитателна роля, с оглед неговата мотивация към
неизършване на други умишлени престъпления, счете, че на подсъдимия В.И.К. следва
да се определи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, при лек превес
на смекчаващи спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете
разпоредбата и целите на чл. 36 от НК, съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде определено
първоначално наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години. Съобразно
разпоредбата на чл.373,ал.2, вр.чл.372,ал.4 от НПК, по отношение на така
определеното първоначално наказание „Лишаване от свобода” съдът приложи и текста на чл. 58а, ал. 1 от НК, като то бе
редуцирано с една трета и подс. К. бе осъден да изтърпи наказание „Лишаване от
свобода” в размер на две години. В случая безспорно по отношение и на подс. К. са
налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват изключителни или
многобройни, поради и което съдът не определи наказанието при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК.
При
преценка за начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”,
наложено на подс. В.И.К., съдът счете, че не следва да се прилага разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК, като постанови изпълнението на същото следва да бъде ефективно. Действително,
налице е възможност да се приложи текстът на чл. 66, ал. 1 от НК, като
изпълнението на наказанието да се отложи с определен изпитателен срок. Съдът
обаче, като отчете всички обстоятелство по делото и конкретно самото престъпление
и начина за неговото осъществяване, както и фактите свързани с начина, по който
малолетният П. е бил „мотивиран“ от страна на подс. К. да осъществи намеренията
му, счете, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, е наложително той да
изтърпи ефективно наложеното му наказание.
В случая съдът взе предвид и
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,
като постанови наложеното наказание да се изтърпи от подс. В.И.К. при
първоначален общ режим.На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, съдът
приспадна от така наложеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което подс. В.И.К. е бил задържан по реда ЗМВР,
считано от 13,00ч. на 23.11.2016 г. до 13,00 ч. на 24.11.2016 г., както и по
чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на Районна прокуратура - гр. Асеновград,
считано от 13,00ч. на 24.11.2016 г. до 15,00ч. на 25.11.2016 г., както и
времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по
настоящото дело, считано от 15,00 ч. на 25.11.2016 г. до влизане на
настоящата присъда в сила.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът постанови веществените доказателства, приложени приложените
по делото, а именно - 1 бр. СД диск, приложен на л.83 от ДП, плик, съдържащ обекти № 1, № 2 и № 3 от СМЕ
на ВД – нокти и поднокътно съдържимо от лява и дясна ръка на обв. К. и памучен
тампон на дървена дръжка с анална обтривка на Н.П., приложен на корицата на
делото, да се унищожат, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото – осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия В.И.К.
да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 426,48 лв., представляваща направени по делото разноски
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: